РЕШЕНИЕ №50
гр. Силистра, 19.10.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на
двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П.Георгиева-Железова ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
разгледа
КАНД № 54 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Георгиева-Железова,
при участието на секретаря Анета Тодорова и при участието на представител на
Окръжна прокуратура Свилен Тодоров, и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на глава XII , чл. 208 и сл. от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и на основания по чл. 348 от НПК във връзка
с чл. 63 от ЗАНН.
С решение № 128 от 03.06.2022 г. по н.а.х.д. № 209 / 2022
г. Силистренският районен съд е изменил наказателно постановление № 19-2200032
/ 30.03.2022 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.
Силистра като на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е намалил
размера на имуществената санкция,наложена на „Доби-Д“ ЕООД от 2000 лева до 1500
лв.
Изпълнителното деяние е неизпълнение на предписание за
поставяне на маркировка за регулиране движението на пешеходци и
товаро-разтоварващи мощности в склад на едро.
Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни
жалби – съответно от административно-наказващия орган и от санкционираното
дружество.
Чрез касационната жалба на административно-наказващия орган
се излагат съображения, че размерът на санкцията следва да е завишен,тъй като
случаят не е маловажен. Дружеството било санкционирано с предходно наказателно
постановление,влязло в сила на 08.03.2022 г., за нарушение-недокументиране на
проведен инструктаж на работното място. Моли се за оставяне на наказателното
постановление в сила в частта на изменението като имуществената санкция за
завиши до 2000 лева. Претендира за разноски.
Съответно
санкционираното дружество оспорва потвърдената част от наказателното
постановление като моли за отмяната му. В писмени обяснения от
21.03.2022 г., подадени пред контролния орган, били разяснени причините за
забавяне в поставяне на маркировката. Поради зимните условия, мократа настилка,
ниските температури и доставката на специална боя, не е било възможно
технологично да се изпълнят предписанията в срок.
Освен това съществуват и други омаловажаващи
обстоятелства – В обекта не е възможно да се движат едновременно кари и
пешеходци, тъй като пътния маршрут позволява да се движат само кари, за
пешеходци няма място. На работниците и служителите на дружеството ми е
забранено да се движат в обекта,когато се извърша товаро-разтоварна дейност с
електрокар или мотокар. При това положение, с поставянето на моркировка не може
да бъде постигната целта на закона - осигуряване безопасни условия на труд.
Безопасността може да се постигне единствено чрез забраняване достъпа на
пешеходци при работа с кари.Претендира за разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура счита и двете
касационни жалби за неоснователни, а оспореното решение за правилно и
законосъобразно.
С оспорената част от решението въззивният съд е намалил
размера на имуществената санкция като я занижил от 2000 лева до предвидения в
закона минимум от 1 500 лева,потвърждавайки, че нарушение по чл.415,ал.1
от КТ е извършено.На основание чл.27 от ЗАНН е преценил, че за простъпката и за
постигане целите на санкцията ще е достатъчно наказание в размер на минималното
по закон.Като смегчаващи отговорността обстоятелства приел, че нарушението по
цитираното предходно наказателно постановление е било отстранено още на
09.02.2022 г.,т.е. преди извършената проверка, по повод на която е издадено
неизпълненото в срок предписание. В тази връзка
законосъобразното му поведението не е провокирано от намесата на
държавата,а е резултат от самостоятелно решение. Също така е отчетено, че
дружеството не е системен нарушител.
Административният съд, след проверка на касационните
оплаквания в обхвата на правомощията си по чл.218 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН,
т.е. след служебна проверка на валидността и допустимостта и материалната
законосъобразност на оспорения акт намира за установено следното:
От фактическа страна пред въззивната страна е установена
следната фактическа обстановка:контролните органи при Д“Инспекция по
труда“-Силистра констатирали, че постоянните маршрути на
движение на карите (електро- и мотокари) не са маркирани в обект, стопанисван
от „Доби-Д“ЕООД с непрекъснати линии в жълт и бял цвят, съгласно чл.26 от
Наредба № 10 от 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електро- и мотокари.
При последвалата
документална проверка дружеството представило и Общи правила за движение на
карите,в които били вписани задължения за визуализиране на опасните за движение
зони. Дадено било предписание на работодателя, отразено в съставения Протокол №
ПР 2202463/03.02.2022г., в срок до 28.02.2022г. да отстрани установеното
нарушение и да маркира пътните маршрути на карите съобразно законовите
правила.На 17.03.2022г. контролните органи отново посетили складовото помещение
и установили, че предписанието не е изпълнено. Тази констатация била отразена в
Протокола за извършената последваща проверка № ПР2208762 от 22.03.2022г.
Последвало съставяне на АУАН № 19-2200032/22.03.2022г. за нарушение на чл.415,
ал.1 КТ.Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление,
възпроизвеждащо съдържащите се в АУАН констатации, приети за установени от
страна на наказващия орган и с дадената правна квалификация. Наложена била
имуществена санкция е в размер на 2000 лева, над минималния от 1500 лева. За
отегчаващо отговорността на ТД-жалбоподател обстоятелство било прието наличието
на влязло в сила на 08.03.2022г. НП 19-2200010/21.02.2022г., с което е наложена
имуществена санкция на основание чл. 415в, ал.1 КТ за нарушение на чл.11, ал.5
вр. чл.13, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите.
Така постановеното решение е правилно.
Следва да се акцентира, че въззивното решение
потвърждава, че е извършено нарушение по повдигнатото обвинение и на посоченото
правно основание – чл.415,ал.1 от КТ (неизпълнение в срок на предписание).
Основният спор по делото,изведен от касационната жалбата
на дружеството-жалбоподател, е извършено ли е нарушение по повдигнатото
обвинение.
Настоящата
инстанция намира, че отговорът е положителен. В административно-наказателното
производство, обратно на поддържаната от дружеството-касатор теза, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили
наказателното постановление. Обвинението е формулирано по начин, който
обезпечава правото на защита на дружеството.В тази връзка мотивите на въззивния
съд са в достатъчна степен обосновани, поради което на основание чл.221,ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към тях.
Балансът между отегчаващи и смегчаващи отговорността
обстоятелства,съобразно критериите по чл.27 от ЗАНН, е определящ за изхода на
настоящия спор.След анализ на съотношението между тези обстоятелства,
касационната инстанция намира, че мотивите на въззивния съд в тази насока са в
достатъчна степен обосновани и подробни, поради което на основание чл.221,ал.2
от АПК препраща към тях.При извършената проверка, довела до издаване на
предходното НП № 19- 2200010/21.02.2022г.,влязло в сила на 08.03.2022 г.,са
били дадени предписания за спазване на трудовото законодателство като всички те
с изключение на процесното са били изпълнени. Освен това нарушението по
предходното НП и изразяващо се в неудостоверен като извършен инструктаж на работника А.А., е било преустановено на
09.02.2022 г., т.е. преди началото на административно-наказателното
производство по издаване на процесното НП, а именно - 22.03.2022 г. със
съставянето на АУАН 19-22-32. В тази връзка законосъобразното поведение на
дружеството не е било провокирано от контрола на Д „ИТ“ и вероятността за
налагане на нови санкции, а следва да се
приеме като самостоятелно решение, неповлияно от страх от санкция.
Предвид това, и с оглед
конкретните обстоятелства по настоящия случай, в обобщение следва да се приеме,
че справедливо наказание се явява приетата от въззивния съд имуществена санкция
в минималния размер от 1500 лева.Посочената стойност се равнява на две
минимални заплати за страната, респ. на двукратния размер на средноаритметичния
минимален осигурителен доход за конкретната дейност на дружеството– търговия на
едро.
Обобщавайки гореизложеното, Административен съд гр.
Силистра намира, че решението е валидно, допустимо и на база на възприетата
установена фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно. Не са
установени възведените касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК вр. с чл. 63,ал.1 от ЗАНН, поради което решението следва да остане в
сила.
Предвид изхода на спора разноски не се следват и на двете
страни.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.
1 от АПК вр. с чл. 63 от ЗАНН настоящият състав на Административен съд
гр.Силистра
Р Е Ш И:
Оставя в сила
Решение № 128 от
03.06.2022 г. по н.а.х.д. № 209
/ 2022 г. на Районен съд гр.Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. ЧЛЕНОВЕ:2. 3.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по решение на Административен
съд – Силистра по КАНД № 54 / 2022 г.
Не споделям правната теза на болшинството от състава, че наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция трябва да бъде редуцирана до минималния законоустановен размер. Влязлото в сила предходно наказателно постановление от 21.02.2022 г., касаещо неспазване на трудовото законодателство, не може да бъде ирелевирано като отегчаващо отговорността обстоятелство поради това, че нарушението, санкционирано с гореспоменатото предходно наказателното постановление, е преустановено преди началото на настоящия административнонаказателен процес. Не е без значение и обстоятелството, че е налице трудова злополука, която не е лишена от връзка с процесното нарушение (злополуката се свежда до това, че работник е бил блъснат от електротокар, а нарушението се изразява в липсата на маркировка на постоянните маршрути за движение на електрокара). Ето защо считам, че административнонаказващият орган правилно е определил имуществената санкция в размер, надвишаващ законоустановения минимум.
СЪДИЯ: ......................
(В. Раданов)