№ 1315
гр. Варна, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110108945 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗЗД от
„М.П.М.“ АД срещу М. С. С. за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответника дължи заплащането на присъдените със
Заповед за изпълнение №1486/**.2022г., издадена по ч.гр.д. №**/2022г. по
описа на ВРС, 25с. в полза на ищеца суми, дължими по Договор за кредит
№** от 02.06.2020г., както следва: сумата от 837.84 лева, представляваща
неизплатена главница по 14 броя вноски по кредита за периода 10.12.2020г.
до 10.01.2022г.; сумата от 508.41 лева, представляваща договорна лихва по 14
броя вноски по кредита за периода 10.12.2020г. до 10.01.2022г.; сумата от
77.90 лева, представляваща лихва за забава за периода 11.12.2020г. до
27.01.2022г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 08.03.2022г. до окончателно изплащане на вземането,
както и иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 409.17 лева, представляващи 5 броя незаплатени вноски по
главницата по кредита за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г. и сумата от
90.83 лева, представляваща 5 броя незаплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г.
В исковата молба се твърди, че 02.06.2020г. ответникът кандидатствал
за целеви потребителски кредит при ищеца и в резултат на това бил сключен
индивидуален договор за потребителски кредит №**/02.06.2020г., въз основа
на който му бил отпуснат кредит в размер на 1620 лева. Целта на
кредитирането било за погасяване на съществуващи задължения на М. С. към
ищеца по друг договор за кредит с №**/26.05.2020г. Кредиторът усвоил
служебно сумата и с нея погасил задълженията по договор за кредит с
№**/26.05.2020г. Общият размер на задължението по процесния кредит бил
1
2580.87 лева, при лихвен процент 41%; ГПР в размер на 49.6 % и 960.87 лева
– договорена възнаградителна лихва. Срокът, за който бил предоставен
кредита бил 27 месеца, като падежът за плащане на последната погасителна
вноска бил 10.09.2022г. При просрочие потребителят дължал законна лихва
върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието. Твърди се, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК кредитът бил в
просрочие като не били заплатени 14 бр.. месечни погасителни вноски за
главница от №96 до №19 и 13 броя месечни вноски по договорна лихва от №7
до №19 вкл. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба не са
заплатени следващите 5 броя погасителни вноски от №20 до №24 вкл.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за неоснователност на исковете.
Твърди се, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като
при сключването му не са спазени императивните разпоредби на ЗПК. В
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за кредит не било отразено
ясно и точно какви допускания са включени при изчисляване на годишния
процент на разходите, освен годишния лихвен процент. Не било отразено как
е формиран годишния процент на разходите, като не били посочени кои
допускания и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е
равен на 49.60 % от съдържанието на договора можело да се извлече само
процента на договорната лихва – 41 %. За останалите 8.60 % не било
посочено какво представляват по естеството си. Дали са сбор от едно или
няколко допускания по смисъла на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК. На следващо място
допълнителните услуги на стойност 157.95 лева също следвало да се включат
при формиране на ГПР, тъй като представлявали общ разход по кредита, още
повече, че били включени от самия кредитор в общия дълг и месечните
вноски. От информацията по договора не ставало ясно включена ли е тази
сума или не при формиране на ГПР. Макар и формално договорът за кредит
да покривал изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри
не кореспондирали с изискуемото съдържание по т.10. Отправя се искане за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно Договор за потребителски кредит №** от 02.06.2020г.
„М.П.М.“ООД е предоставило на М. С. С. кредит в размер на 1620 лева за
погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети лица.
Срокът за издължаване на кредита е 27 месеца до 10.07.2020г. по погасителен
план. Съгласно чл.9 от договора кредитополучателят заплаща на кредитора
възнаградителна лихва в размер на 41 % на година, а дневният лихвен
процент е 0.11 %. Посочен е ГПР в размер на 49.60 %. Броят на
погасителните вноски е 27 с размер 100 лева. Общо дължимата сума по
кредита възлиза в размер на 2580 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената по делото ССчЕ
2
ГПР в договора е 49.60%, като тази стойност се получава при следните
изходни данни : усвоена главница 1620 лева; брой погасителни вноски 27;
периодичност на вноските месечни; първа погасителна вноска 10.07.2020г.;
последна погасителна вноска 10.09.2022г.; размер на вноските – 10.07.2020г. –
70.11 лева, формирана от лихва; на 10.08.2020г. и 10.09.2020г, - по 55.35 лева,
формирани от лихва; на 10.10.2020г. – 100.06 лева, формирани от главница и
лихва; от 10.11.2020г. до 10.09.2022г.- по 100 лева, формирани от главница и
лихва. При изчисляване на стойността на ГПР не са включени суми за
разходи по чл.18.2, т.8 от договора. размерът на задълженията на ответника са
1527.61 лева за главница за периода 10.12.2020г. до 10.09.2022г. и 618.64
лева- редовна договорна лихва за периода 10.12.2020г. до 10.09.2022г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Дефиницията за договор за потребителски кредит е уредена от разпоредбата
на чл. 9,ал.1 ЗПК, съобразно която договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
По делото не е спорно и от представените по делото доказателства се
установява, че страните са обвързани от Договор за потребителски кредит
№** от 02.06.2020г., съгласно който на ответника е предоставен кредит в
размер на 1620 лева, който е следвало да бъде изплатен при посочените в
договора условия.
Възраженията на ответника са, че договорът е недействителен, като
сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК договорът за кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Годишният процент на разходите е част от задължителното
съдържание на договора за потребителски кредит чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК,
като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за
недействителност на същия съгласно чл. 22 от ЗПК. Съобразно чл. 19, ал. 1
от ЗПК ГПР следва да отразява общите разходи по кредита за потребителя,
3
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения и т,н), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. При изчисляване на ГПР, съгласно посочената в
приложение N 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и допусканията,
посочени в самия договор за кредит, като същевременно съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал.3 ГПР не следва да отразява разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Размерът на ГПР е отразен в договора и е 49.60 %, като съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ този размер е определен съобразно
размера на главницата, размера и броя месечните погасителни вноски. Както
от самия договор, така и от заключението по ССчЕ се установява, че в
размера на ГПР не са включени предвидените в т.18.2 разходи от 157.95
лева, които потребителят дължи при неизпълнение от негова страна за
заплащане на вноските по кредита. Естеството на договорените разходи
представлява санкция за неизпълнение на предвидено в договора
задължение, което не е било налице към датата на възникване на
правоотношението, поради и което съдът не споделя доводите на ответника,
че същите е следвало да бъдат включени в ГПР.
Съдът след преценка на клаузите на процесния договор за съответствие
както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на
потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, намира, че е
налице е валидно възникнала между страните облигационна връзка по
договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, поради което и за
ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума на
съответните падежни дати, като видно от представения погасителен план,
настъпила е и изискуемостта на вземането.
От експертизата по делото се установява, че размерът на задълженията
на ответника са 1527.61 лева за главница за периода 10.12.2020г. до
10.09.2022г. и 618.64 лева- редовна договорна лихва за периода 10.12.2020г.
до 10.09.2022г.
С оглед на горните изводи и съобразно заключението на вещото лице по
ССчЕ за дължимост на сумите по периоди, описани подробно в Приложение
№1 към експертизата съдът намира, че са налице неизпълнени задължения на
ответника по процесния договор за кредит в претендираните с исковата
молба размери, както по установителния, така и по предявения осъдителен
4
иск.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК,
както следва сумата от 385 лева, представляваща разноски в заповедно от
производство; 171.52 лева за заплатена д.т. в исковото производство, 100
лева за депозит за ССчЕ и 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М.П.М.“ АД, ЕИК: **
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“**“ №4, ет.6 , че М. С. С.,
ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.227, вх.1, ет.5,ап.20 дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №1486/**.2022г.,
издадена по ч.гр.д. №**/2022г. по описа на ВРС, 25с. в полза на ищеца суми,
дължими по Договор за кредит №** от 02.06.2020г., както следва: сумата от
837.84 /осемстотин тридесет и седем лева и осемдесет и четири ст./ лева ,
представляваща неизплатена главница по 14 броя вноски по кредита за
периода 10.12.2020г. до 10.01.2022г.; сумата от 508.41 /петстотин и осем
лева и четиридесет и една ст./лева, представляваща договорна лихва по 14
броя вноски по кредита за периода 10.12.2020г. до 10.01.2022г.; сумата от
77.90 /седемдесет и седем лева и деветдесет ст./лева , представляваща лихва
за забава за периода 11.12.2020г. до 27.01.2022г., както и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 08.03.2022г. до
окончателно изплащане на вземането, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.227,
вх.1, ет.5,ап.20 да заплати на „М.П.М.“ АД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“**“ №4, ет.6 сумата от 409.17 /четиристотин и
девет лева и седемнадесет ст./ лева, представляващи 5 броя незаплатени
вноски по главницата по кредита за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г. и
сумата от 90.83 /деветдесет лева и осемдесет и три ст./ лева ,
представляваща 5 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна
5
лихва за периода 20.02.2022г. до 20.06.2022г., дължими по Договор за кредит
№** от 02.06.2020г., на основание чл.79,ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.227,
вх.1, ет.5, ап.20 да заплати на „М.П.М.“АД, ЕИК: ** със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“**“ №4, ет.6 сумата от 1016.52/ хиляда и
шестнадесет лева и петдесет и две ст./лева, представляваща реализирани
разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6