№ 29
гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000560 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу решение №260020/26.05.2022 г. по т.д.21/2021 г.
по описа на ОС - Шумен, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че Х. С. П. от с.О. и „Хронос ЕР“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София му дължат солидарно сумата от 52 487.65
лева, частичен иск от 94 000 лева, по запис на заповед издаден на 07.11.2019 г. от „Хронос
ЕР“ ЕООД и авалиран от Х. С. П., с падеж 11.12.2019 г., за която сума е издадена Заповед №
801/19.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
№3/19.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1723/2020 г. по описа на
ШРС.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила .
В писмен отговор, насрещната страна Х. С. П. от с.О., оспорва жалбата и моли съда
да потвърди решението. Насрещната страна „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, не е подала отговор на жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, за
установяване съществуването на посоченото по-горе вземане.
Ищецът излага, че на 07.11.2019 г., ответното дружество „Хронос ЕР“ ЕООД, чрез
управителя Х. С. П. е издало запис на заповед, с който се е задължило да плати сумата от 94
000 лв. на 11.12.2019 г., като ефектът е авалиран от Х. С. П.. Тъй като плащане не е
извършено, поемателят се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 52 487.65 лв., като част от общия размер от 94 000 лева, издадени по ч. гр. д. №
1723/2020 г. по описа на Районен съд Шумен срещу която длъжника и авалиста са подали
1
възражение по чл.414 от ГПК.
Ответниците са оспорили предявения иск с твърдения, че записът на заповед е
издаден за обезпечаване задължения по допълнително споразумение
№*********/07.11.2019 г., към договор за наем №ДШ ********* от 22.08.2019 г., по което
не се дължат суми.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
в полза на въззивното дружество „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.София е издадена заповед №801/19.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на „Хронос ЕР“ ЕООД и Х. С. П. да заплатят солидарно
на ищеца сумата 52 487.65 лева – главница, като част от вземане по запис на заповед за
сумата от 94 000 лева, издаден на 07.11.2019 г. с падеж 11.12.2019 г., ведно със законната
лихва от 19.08.2020 г. до изплащане на задължението и разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение. От представения в заповедното
производство оригинал на запис на заповед е видно, че на 07.11.2019 г. „Хронос ЕР“ ЕООД,
чрез управителя Х. С. П., в качеството му на издател, се е задължило да плати по записа на
заповед безусловно и неотменимо на „Стройрент“ ЕООД, сумата от 94 000 лева, с падеж
11.12.2019 г. Задължението по записа на заповед е авалирано от Х. С. П..
В тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно менителнично правоотношение и менителнично поръчителство
между него и ответниците за претендиранта сума. В случай на установяване на горните
факти ответниците следва да докажат изпълнение на задълженията си по записа на заповед
или свързаното с него каузално правоотношение.
Записът на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създава
задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. За неговата действителност не се
изисква да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията,
които са уговорени между страните. Записът на заповед е едностранно волеизявление,
абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за
издаването му основанието. Не предпоставя като условие за действителност наличността на
друга основна сделка с каузален характер, нито пък валидност на правоотношението по
каузалната сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата,
които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на
каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.
В този смисъл, разглеждането на характера на записа на заповед като сделка налага
извода, че в производството по установяване вземането по издадената заповед за
изпълнение, съдът трябва да направи проверка дали са спазени изискванията на закона
досежно формалните реквизити на записа на заповед, тъй като строгата форма на записа на
заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа едно от
изброените в чл. 535 ТЗ съществени условия, няма менителнична сила.
Възраженията на длъжника в производството за установяване на съществуване на
вземане, основано на запис на заповед са абсолютни /обективни/, почиващи на самото
менителнично задължение: срещу формата и съдържанието на ценната книга, срещу
действителността на менителничното задължение, за пороци на волята при издаването на
записа на заповед и др. и релативни /относителни/, насочени лично срещу поемателя:
например за безпаричност на поетото задължение, възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.
Тежестта на доказване както на абсолютните, така и на релативните възражения лежи
винаги върху длъжника, тъй като за ищеца менителницата служи и като основание и като
доказателство. Съгласно установената съдебна практика, кредиторът трябва да докаже
факта, от който произтича вземането му - редовен от външна страна запис на заповед, а
2
длъжникът - възраженията си срещу вземането /както се посочи абсолютните - срещу
формата и/или съдържанието на изпълнителното основание, съотв. личните - основани на
отношенията му с кредитора/. При редовен запис на заповед и недоказани от ответника
абсолютни, респ. относителни възражения за несъществуване на спорното вземане,
предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск подлежи на уважаване, тъй като
ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед.
Представеният запис на заповед от 07.11.2019 г., съдържа изискуемите реквизити по
чл.535 от ТЗ. Същият е с определен падеж, настъпил преди издаване на заповедта за
изпълнение, като с оглед вписаната клауза "без протест", кредиторът е бил освободен от
задължението да извърши протест поради неплащане. Записът на заповед е надлежно
авалиран по реда на чл.484 от ГПК от Х. С. П.. Обстоятелството, че до подписа на авалиста е
поставен печата на дружеството длъжник, по никакъв начин не опорочава надлежно поетото
менителнично поръчителство.
С оглед на горното, съдът намира, че процесната ценна книга е съставена в
предписаната от закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ.
Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, ищецът – поемател по запис на
заповед, за установяване вземането по който е предявил иск по чл.422 ал.1 ГПК, не е длъжен
да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването
и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа на
заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по
чл.422 ал.1 ГПК, подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване
вземането по записа на заповед.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните доказва фактите на
които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право.
С оглед въведеното от ищеца основание на вземането - абстрактна правна сделка,
разясненията дадени в т.17 на ТР №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ответникът сочещ обезпечителна функция на
записа на заповед спрямо каузално правоотношение, следва да докаже релативните си
възражения за несъществуване или погасяване на вземането.
В случая с оглед частично съвпадащите волеизявления на страните, следва да се
приеме наличието на гаранционно – обезпечителната функция на записа на заповед за
обезпечаване на каузално правоотношение, произтичащо от договор за наем №ДШ
********* от 22.08.2019 г. Спорът между страните е дали процесният запис на заповед е
издаден за да обезпечи всчики произтичащи от договора и допълнителните споразумения
към него задължения или единствено задълженията произтичащи от допълнително
споразумение №*********/07.11.2019 г., към договор за наем №ДШ ********* от
22.08.2019 г., в случай че се установи наличието на такива.
В сключения между страните договор за наем №ДШ ********* от 22.08.2019 г.,
въззивникът „Стройрент“ ЕООД, в качеството му на наемодател се e съгласил при
възможност да предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя „Хронос ЕР“
ЕООД, със седалище гр.София, строително оборудване и/или механизация, като при
наемане на конкретно оборудване, страните подписват допълнително споразумение,
неразделна част от наемния договор. Уговорено е, че при ползване на оборудването
наемателят плаща наемната цена, посочена в допълнителното споразумение и/или в
издадената фактура. Съгласно чл.5, ал.1 от договора наемателят следвало да заплати
наемната цена в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура, а съгласно чл.6 срокът на
действие по отношение на всяко конкретно оборудване бил посочен в допълнителното
споразумение или фактурата издавана от наемодателя. В чл.15 от договора е предвидено, че
наемателят или негов представител се задължават да предоставят едно или няколко от
следните видове обезпечения за обезпечаване на всички задължения(съществуващи или
3
бъдещи) на наемателя по договора, в това число наемната цена, стойност на оборудване
(ремонт и почистване), неустойки, разноски и др., а именно - паричен депозит, безусловна и
неотменима Б.а гаранция или запис на заповед по утвърден от наемодателя образец.
Съвкупният анализ на представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства обуславя извода на съда, че процесният запис на заповед обезпечава
единствено вземанията произтичащи от допълнително споразумение
№*********/07.11.2019 г. Това е така, дококото записът на заповед е издаден на същата
дата, на която е сключено допълнителното споразумение - 07.11.2019 г., посочената в него
сума от 94 000 лева, почти напълно съответства на стойността на предоставеното по
споразумението оборудване - 93 340.65 лева, а падежът по записа на заповед – 11.12.2019 г.,
съвпада със срока, за който е предоставено под наем оборудването по допълнително
споразумение №*********/07.11.2019 г., а именно минимум 30 дни. В чл.2 на всички
подписани между страните споразумения е уговорено, че за гарантиране на вземанията на
наемодателя, наемателят предоставя обезпечения, посочени в чл.15 от основания договор,
което е индиция, че по всяко от сключените между страните допълнителни споразумения са
издавани записи на заповед. С оглед уговорката в чл.15 от договор за наем №ДШ *********
от 22.08.2019 г. съдът приема, че освен наемната цена, записът на заповед обезпечава и
стойността на оборудване (ремонт и почистване), неустойки, разноски и др.
Погасяването на вземането по каузалното правоотношение, във връзка с което е
издаден записът на заповед, погасява и вземането по ценната книга. Издателят на запис на
заповед разполага с релативни възражения срещу поемателя, чиято основателност има за
последица и погасяване на задължението по ценната книга.
От представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото
лице по приетата въззивното производство съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че общият размер на задълженията на наемателя „Хронос ЕР“ ЕООД, включващи сбора от
главница и неустойка към датата на образуване на заповеднто производство, произтичащи
от допълнително споразумение №*********/07.11.2019 г. е в размер на 24 638.40 лева.
Счетоводното отразяване на наемните правоотношения между двете дружества е
редовно и идентично, поради което на осн. чл.55, ал.1 от ТЗ, служи за доказателство, за
отразените по тези счетоводни сметки факти и обстоятелства.
Горните фактически и правни констатации обуславят извода, че процесният
менителничен ефект материализира валидно породено вземане в полза на поемателя срещу
издателя в размер на 24 638.40 лева, чиято изискуемост е настъпила.
Тъй като авалистът отговаря солидарно с всички останали задължени лица по
ефекта, същият дължи заплащане на установеното в производството задължение.
При така установеното, в тежест на въззиваемите е да установят плащането на
възникналото задължение. По делото не са представени доказателства от които се
установява, че задължението по допълнително споразумение №*********/07.11.2019 г. в
размер на 24 638.40 лева, за обезпечаване изпълнението на което е издаден процесния запис
на заповед е изпълнено, което обуславя извода, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен до размера от 24 638.40 лева.
Следователно, първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и
вместо това постановено решение, с което да бъде прието за установено вземането на
въззивника в размер на 24 638.40 лева, представляваща вземане по запис на заповед,
издаден на 07.11.2019 г., с падеж 11.12.2019 г., за което е издадена заповед №801/19.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по по
ч.гр.д.№1723/2020 г. по описа на ШОС.
В останалата част, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемите следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззивника направените в заповедното производство разноски,
съразмерно уважената част на иска, а именно 492.77 лева за държавна такса и 743.55 лева за
4
адвокатско възнаграждение, направените в първоинстанционното производство разноски,
съобразно уважената част от иска, в размер на 1703.85 лева, както и направените във
въззивното производство разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 2206.13
лева. Направеното от процесуалния представител на въззиваемия Х. П. възражение за
прекомерност на заплатеното във въззивното производств адвокатско възнаграждение в
размер на 3000 лева с ДДС е неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на
минималното такова предвидено в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемия Х.
П., следа да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер
на 1114.23 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260020/26.05.2022 г. по т.д.21/2021 г. по описа на ОС - Шумен,
в частта с която е отхвърлен предявения от „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за приемане за установено,
че Х. С. П. от с.О. и „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София му
дължат солидарно сумата от 24 638.40 лева, по запис на заповед издаден на 07.11.2019 г. от
„Хронос ЕР“ ЕООД и авалиран от Х. С. П., с падеж 11.12.2019 г., за която сума е издадена
Заповед №801/19.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист №3/19.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1723/2020 г. по описа на ШРС, като вместо
него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Изток, ул.„Майор Юрий Гагарин“ №26,
бл.97, вх.Б, ет.2, ап.17 и Х. С. П., с ЕГН ********** от с.О., обл.Шумен, ул.“В.Л.“ №20,
дължат солидарно на „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“ № 273, сумата от 24 638.40
/двадесет и четири хиляди шестстотин тридесет и осем лева и 40 ст./, по запис на заповед
издаден на 07.11.2019 г. от „Хронос ЕР“ ЕООД и авалиран от Х. С. П., с падеж 11.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 18.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед №801/19.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист №3/19.08.2020 г. по ч.гр.д.№1723/2020 г. по описа на ШРС, на осн.
чл.422 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260020/26.05.2022 г. по т.д.21/2021 г. по описа на ОС -
Шумен, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Хронос ЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Изток, ул.„Майор Юрий Гагарин“ №26, бл.97, вх.Б, ет.2, ап.17 и Х. С. П., с
ЕГН ********** от с.О., обл.Шумен, ул.“В.Л.“ №20 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на
„Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“ № 273, направените в заповедното производство
разноски в размер 492.77 /четиристотин деветдесет и два лева и 77 ст./ - държавна такса и
743.55 /седемстотин четиридесет и три лева и 55 ст./ - адвокатско възнаграждение,
направените в първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от
иска, в размер на 1703.85 /хиляда седемстотин и три лева и 85 ст./, както и направените
във въззивното производство разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на
2206.13 /две хиляди двеста и шест лева и 13 ст./, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Стройрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
5
гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“ № 273 ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. П., с
ЕГН ********** от с.О., обл.Шумен, ул.“В.Л.“ №20, сумата от 1114.23 /хиляда сто и
четиринадесет лева и 23 ст./, представляваща направените във въззивното производство
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
жалбата, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6