Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
Гр. Пловдив, 31.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение, І състав, в публично съдебно заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 2378 по описа за 2021 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215, ал. 1 и чл. 219 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на Х.А.К., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.А., срещу Заповед № 880/02.08.2021
г., издадена от Кмета на Община „Родопи“, с която на оспорващия е наредено да
премахне незаконен строеж, представляващ: „Плътна ограда на вътрешната граница
с УПИ V-408, кв. 3“, находящ се в източната част на УПИ VI-402, кв. 3 по
регулационния план на с. Б., представляващ ПИ 03304.501.402 по КК на с. Б., ул.
„***“ № 72.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил
всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частност годината на
изграждане на строежа. Поддържа се, че оградата е построена през 1995 г. и е
била търпима по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не подлежи на
премахване. На следващо място се посочва, че от работната комисия, извършила
проверката, не е установено къде точно е разположена оградата между двата имота
посредством геодезическо заснемане, която е и причината да не установят, че същата
се намира изцяло в недвижимия имот, собственост на жалбоподателя, в подкрепа на
което твърдение към жалбата е приложено геодезическо заснемане. Претендира се
присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски. Допълнителни
съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът –
Кмет на Община „Родопи“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени също в
депозирани по делото писмени бележки.
Административен
съд - Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, посочен като извършител на
процесния незаконен строеж и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването. С
оглед горното жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА като съображенията в
тази насока са следните.
От фактическа
страна се установява следното.
По силата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6/29.03.1993 г., том 11, дело №
2890/93 г. Х.А.К. е придобил право на собственост върху дворно място с площ 760
кв.м., за което е отреден парцел VI, който участва в имот 402 с площ 695 кв.м,
което представлява и площта на парцел VI като имот пл. №
402 участва в парцела с 596 кв.м, а в имот пл. № 408 - със 100 кв.м като
регулацията не е приложена, като дворното място се намира в кв. 3 по
регулационния план на с. Б., обл. Пловдив (лист 41-42).
На К. *** е
издадено Разрешение за ползване № 93/31.10.1997 г. на жилищна сграда в парцел
VI – 402, кв. 3 по регулационния план на с. Б., обл. Пловдив, за която е
издадено Разрешение за строеж № 158/28.12.1997 г. (лист 40).
Във връзка с
постъпил сигнал за извършено незаконно строителство, на 24.09.2020 г.
длъжностни лица в служба „Контрол по строителството“ при Община „Родопи“, в
присъствието на съпругата на жалбоподателя, са извършили проверка в УПИ VI - 402,
кв. 3 по регулационния план на с. Б., обл. Пловдив на строеж: „Плътна ограда на
вътрешната граница с УПИ V - 408, кв. 3, намиращ се в с. Б., УПИ VI – 402, кв.
3 по регулационния план и ПИ 03304.501.402 по КК на с. Б.. За резултата от
проверката е съставен Констативен акт № 27/24.09.2020 г. (лист 33-35), в който
е отразено, че имотът и строежът са собственост на Х.К., същият е посочен и
като строител и възложител на строежа, за който не са представени одобрен
проект и разрешение за строеж. Описанието на строителството е следното: „Западно от жилищната сграда в съседния имот
и на самата вътрешна граница между УПИ VI - 402 и УПИ V - 408, кв. 3 е
изградена Г-образна плътна ограда. Западната част на оградата е с приблизителни
размери: дължина 18 м и височина - в източната част 1,20 м, а в западната 1,30
м. Северната част на оградата е с приблизителни размери - дължина 16,50 м и
височина в южната част 1,30 м, а в северната 1,75 м. Плътната ограда е измазана
с вароциментова замазка и стоманобетонова шапка. Не е представена нотариално
заверена декларация за годината на извършване на строителството.“. Изготвена
е и графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно
строителство и неговият обем. При тези данни проверяващите са установили, че
строежът е изпълнен без разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл.
137, ал. 3 и чл. 147, ал. 7 от ЗУТ, което е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строителството.
Актът е съобщен
на оспорващия на 26.02.2021 г., който в законоустановения срок е подал Възражение
вх. № 94X-204-1/04.03.2021 г., с което заявява, че при закупуването на имота
през месец март 1993 г. оградата е съществувала, но на места е била започнала
да се руши, поради което единствено е била възстановена и измазана (лист 27).
Във връзка с
наличието или липсата на предпоставките за търпимост на проверявания строеж, с
оглед наведените от жалбоподателя твърдения, от ИД Главен архитект на Община
„Родопи“, е изготвено Становище изх. № 94Х-432-2#11/.28.07.2021 г., съгласно което плътната част на оградата,
в частта над 0,60 м не може да бъде квалифицирана като търпим строеж по смисъла
на § 127, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗУТ, с оглед на което е предложено на Кмета на
Община „Родопи“ да приложи мерките на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (лист 20).
При възприемане
на така описаната фактическа обстановка, е последвало издаването на оспорената на
Заповед № 880/02.08.2021 г., издадена от Кмета на Община „Родопи“, с която на Х.А.К.
е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ: „Плътна ограда на вътрешната
граница с УПИ V-408, кв.3“, находящ се в източната част на УПИ VI-402, кв. 3 по
регулационния план на с. Б., представляващ ПИ 03304.501.402 по КК на с. Б., ул.
„***“ № 72. За да стори това, ответният административен орган е приел, че
строежът е VI - та категория, изграден без разрешение за строеж, в нарушение на
чл. 48, ал. 7, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което е
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В заповедта не са
изложени конкретни мотиви относно годината на построяването на строежа. Прието
е, че същият не е търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
По настоящото
дело е приложена административната преписка (лист 14 и сл.), както и
допълнително представена от жалбоподателя Декларация по § 127, ал. 9 от ПР на
ЗУТ, в която декларира, че процесната ограда е построена в периода м.юни –
м.август 1995 г. посредством възстановяване и саниране на съществуваща стара
ограда на границата между двата съседни имота (лист 97).
С цел изясняване
на делото от фактическа страна, по искане на жалбоподателя е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като компетентно и
обективно изготвена, неоспорена от страните. Вещото лице Р. след запознаване с
наличните по делото доказателства, както и наличните в Община „Родопи“,
относими към настоящия казус и извършена проверка на място, е установила, че
процесният строеж представлява плътна ограда по вътрешна регулационна граница и
за него са относими разпоредбите на чл. 48, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 от ЗУТ.
Посочено е в тази връзка, че оградите не се предвиждат изрично в ПУП и не се
определят като вид застрояване по смисъла на чл. 20 от ЗУТ, представляват
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като съгласно чл. 137, ал. 1, т.
6 от ЗУТ във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №
1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, процесният строеж може
да се категоризира като такъв от VI - та категория.
На следващо
място е установено, че по делото е приложена нотариално заверена декларация от
жалбоподателя за годината на изпълнение на процесния строеж, в която е деклариран
период м.юни – м.август 1995 г., в който период действащ е бил ПУП – изм. на
ЗРП, одобрен със Заповед № 240/10.04.1995 г., който ПУП е действащ и към
настоящия момент, но строителството на огради не се предвижда изрично в ПУП,
както по реда на ЗУТ, така и по реда на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, действали
към 1995 г. По време на фиксирания от жалбоподателя период е констатирано, че
действащи са били ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5/17.05.1995 г. за
ПНТСУ /отм./, която е била в сила от 26.07.1995 г. По отношение на оградите в
ППЗТСУ /отм./ има две разпоредби – чл. 225 /за постоянни огради/ и чл. 148 /за
временни огради/. В процесния случай оградата не може да се приеме за временна
/лека ограда/, а постоянна плътна ограда по регулационна граница между две
УПИ-та. В редакцията на чл. 225 от 1985 г. /преди промяната през 1996 г./, в
ал. 1, т. 5 се изисква разрешение за строеж на огради, като допустимата
височина на оградите е дадена в Наредба № 5. Процесната ограда е установено, че
съответства на допустимата височина на плътната част, нормирана в чл. 124, ал.
3 от Наредба № 5/17.05.1995 г. за ПНТСУ, като тя е изцяло плътна. По цялата си дължина и в трите
участъка, тя остава по-ниска от 2,20 м. Отчитането става спрямо котата на
по-ниския прилежащ терен – този на УПИ V-408. От
приложеното геодезическо заснемане на оградата от жалбоподателя е установено от
вещото лице, че тя остава изцяло в имота на жалбоподателя, а именно УПИ VI-402. С обнародването на ЗУТ в ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001
г., вещото лице посочва, че оградите се подчиняват на изискванията, дадени в
чл. 48. Процесната ограда отговаря на правилата, дадени в чл. 48, ал. 4 и ал.
5, като разстоянието от оградата в процесния УПИ VI-402, собственост на
жалбоподателя до жилище в първия етаж на сградата в съседния УПИ V-408 е по-голямо от височината на плътната част на оградата /2,20 м/, като
оградата е разположена изцяло в имота на жалбоподателя. От горното изследване и
характеристиките на процесната ограда, сравнени с нормативните изисквания по
правилата към годината на построяване и към настоящия момент по ЗУТ, според
експерта, не се установяват несъответствия с конкретни технически и нормативни
изисквания.
Към експертизата
вещото лице е изготвило три графични приложения, в две от които процесната
ограда е ситуирана върху извлечение от кадастралната карта и върху извлечение
от действия ПУП, като нанесените размери и местоположението на оградата са от
заснемане на място и на двете приложения са видни разположението и обемът на процесното
незаконно строителство. В третото приложение в мащаб 1:100 е дадено заснемане
на процесната ограда, от което са видни двете части /три различни участъка/ по
тяхната дължина и вертикални разрези през тези участъци, където са видни
височините.
Констатирано е
също така, че даденото в обжалваната заповед описание на процесната плътна
ограда, позволява тя да бъде индивидуализирана на терена. Разлика между
параметрите на оградата, дадени в констативния акт и заповедта и данните в
експертизата има по отношение на дължините на двете части на оградата, тъй като
от описанието в актовете навсякъде е посочено, че размерите са приблизителни,
но несъответствието не може да се приеме като съществена неточност, защото като
местоположение има съответствие между актовете на общинската администрация и
установеното на място от експертизата. Евентуалното премахване на оградата,
според експерта, няма да доведе до засягане на други обекти в двата имота,
които не са разпоредени за премахване. Съществува техническа възможност
премахването да бъде изпълнено, но в западната част на процесната ограда е
желателно бетоновият цокъл, който изпълнява ролята на подпорна стена по общата
регулационна граница, да бъде оставен от съображения за сигурност на насипа от
по-високо залегналия терен в УПИ VI-402, като денивелацията е от 78 см до 95
см. Във всички участъци, оградата остава с височина под допустимата от 2,20 м,
измерена от нивото на по-ниския прилежащ терен.
И най-сетне,
вещото лице заявява, че от конструктивна гледна точка е възможно да бъде
премахната частта от оградата, надхвърляща 60 см и това няма да доведе до
унищожение на цялата ограда, ако демонтажът се извърши внимателно. Не е
желателно да се премахва цялата височина над 60 см от терена в западната част
на оградата, тъй като бетоновият цокъл /с височина от 78 см до 95 см/ играе
ролята на подпорна стена. При премахване на частта от цокъла над 60 см ще се
създадат условия за свличане на написа от по-високия имот УПИ VI-402 в
по-ниския УПИ V-408.
Като свидетел по делото е разпитана З.Г.П. - съпруга на жалбоподателя, която заявява, че са собственици на имота от 1993 г., който имот е вътрешен и е ограден от всички страни – на места е с мрежа, а на места – с огради. Твърди, че когато са купили имота, оградата, която е била тухлена, е съществувала, но на много места е била съборена. През 1995 г., когато са завършили къщата, са оправили и оградата, която е Г-образна и от едната страна е 1,30 м, а от другата – 1,70 м, като от югозападната част има денивелация. Заявява, че лично са строили оградата, нямат проект и разрешение, защото тя е съществувала и са я оправили, защото на места е била разрушена.
Съдът кредитира показанията
на разпитаната по делото свидетелка, като същите ще бъдат коментирани при
необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото
доказателствен материал и ценени през призмата на чл. 172 от ГПК.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи.
Съгласно чл.
225а от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Строежи по смисъла на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. А от събраните по делото доказателства се
установява, че процесният строеж - Плътна ограда на вътрешната граница с УПИ
V-408, кв. 3, представлява строеж от VI - та категория по смисъла на чл. 137,
ал. 1, т. 6 от ЗУТ, което налага извод, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност.
Заповедта по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ е издадена и при спазване на разписаната в закона процедура,
като обстоятелствата по ал. 2 са установени с констативен акт на служители от
общинска администрация по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, който констативен акт е
съобщен на жалбоподателя, като по този начин е имал възможност да се защити в
хода на административното производство, което е сторено посредством представяне
на възражение, т.е. спазени са административнпроизводствените правила.
Оспорената
заповед е издадена и при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, но
с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал.
2 от АПК, съдът намира, че при издаването й не е спазено изискуемото се от
закона съдържание.
Установява се на
първо място, че фактическите основания, с които е мотивирана заповедта,
възпроизвеждат установеното при проверката, отразено в Констативен акт № 27/24.09.2020
г. извършено строителство без разрешение за строеж, което се посочва, че е в
нарушение на чл. 48, ал. 7, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което от
своя страна сочи наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ, който не може да се определи и като търпим такъв, поради което и на
основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено неговото премахване.
Съдът
констатира, че първата посочена в процесната заповед като нарушена разпоредба
на чл. 48, ал. 7 от ЗУТ касае изискването за височина на плътната част на
оградата към улица, каквато ограда безспорно не е процесната такава. Ограждането
към съседните урегулирани поземлени имоти е уредено в чл. 48, ал. 3 – 6 от ЗУТ,
където са въведени следните изисквания: оградите към съседните урегулирани
поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Когато оградата е
плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено
съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата
до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е
по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Допустимо е
оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя /ал.3/; При липса на
съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между
съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска, ако
разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния
урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част
на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя /ал.4/;
Допустимо е оградите да бъдат с височина до 2,2 м над прилежащия терен. При
денивелация на терена между съседни урегулирани поземлени имоти височината на
плътната част на оградата се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен
/ал.5/; При денивелация на терена между съседни урегулирани поземлени имоти над
1,5 м височината на плътната част на оградата е до 0,6 м спрямо котата на
по-високия прилежащ терен /ал.6/. Т.е. хипотезите за разполагане на оградите
към съседните УПИ са уредени в чл. 48, ал. 3 – ал. 6 от ЗУТ, а не както е посочено
в оспорената заповед – чл. 48, ал. 7 от ЗУТ. Констатираната неяснота на
мотивите представлява самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като
препятства съдебния контрол за материалната му законосъобразност, която следва
да обхване преценката налице ли са установените от административния орган
факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената
като правно основание за неговото издаване норма, респективно дали въз основа
на тях се следват разпоредените правни последици.
По отношение
материалната законосъобразност на оспорената заповед, настоящия съдебен състав
приема следното:
По смисъла на приетата
като правно основание от административния орган разпоредба на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. При това
положение на първо място спорно се явява обстоятелството изисква ли законът
одобряване на инвестиционен проект и/или разрешение за строеж за извършеното от
жалбоподателя строителство.
В хода на
административното производството жалбоподателят не е декларирал конкретна
година на изграждане на процесната ограда, но в хода на съдебното производство
е представена съответната декларация, в която се твърди, че това е сторено в
периода от м.юни до м.август 1995 г., обстоятелство, потвърдено от показанията
на разпитаната по делото свидетелка. В този период приложими са разпоредбите на
ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба № 5/17.05.1995 г. за ПНТСУ /отм./. Не е
спорно между страните, че в сочения период, съгласно разпоредбата на чл. 225,
ал. 1, т. 5 от ППЗТСУ /отм./ е изискуемо разрешение за строеж за огради, с
каквото разрешение жалбоподателят не разполага, поради което и извършеното
строителство се явява незаконно в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За да подлежи
установеното незаконно строителство на премахване обаче, следва да бъде
преодоляно ограничението по § 16 от ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на
ЗУТ. С оглед годината на изграждане на строежа – 1995 г., следва да бъде
установено налице ли са предпоставките за приложението на § 127, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, съгласно която разпоредба, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
От събраните по
делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице се установява, че
строителството на огради не се предвижда изрично в ПУП по реда на приложимите
към момента на построяване на процесния строеж разпоредби на ЗТСУ /отм./ и
ППЗТСУ /отм./, същият обаче съответства на допустимата височина на плътната
част, нормирана в разпоредбата на чл. 124, ал. 3 от Наредба № 5/17.05.1995 г.
за ПНТСУ /отм./ тъй като по цялата си дължина и в трите участъка тя остава
по-ниска от 2,20 м, като отчитането става спрямо котата на по-ниския прилежащ
терен, този на УПИ V-408.
Установява се
също така и че процесната ограда съответства на техническите и нормативни
изисквания и по действащите разпоредби на ЗУТ. Това е така, защото, както вече
се посочи и по-горе, ограждането към съседните урегулирани поземлени имоти е
уредено в чл. 48, ал. 3 – 6 от ЗУТ. А от приетото и неоспорено от страните
заключение по СТЕ се установява, че процесната ограда отговаря на правилата,
дадени в чл. 48, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, тъй като разстоянието от оградата в
процесния УПИ, собственост на жалбоподателя, до жилище в първия етаж на
сградата в съседния УПИ, е по-голямо от височината на плътната част на оградата
и същата е разположена изцяло в имота на жалбоподателя. Това обстоятелство не е
било изследвано от административния орган при издаване на оспорената в
настоящото производство заповед. От заключението на вещото лице се установява
също така и че част от оградата играе ролята на подпорна стена и при премахване
на частта от цокъла над 60 см ще се създадат условия за свличане на насипа от
по-високия УПИ VI-402 в по-ниския УПИ V-408 и доколкото е изградена изцяло в имота на жалбоподателя, то като
съответстваща на разпоредбите, действали по време на извършване – чл. 124, ал.
3 от Наредба № 5/17.05.1995 г. за ПНТСУ /отм./, както и по сега действащите
разпоредби – чл. 48, ал. 4 и ал. 4 от ЗУТ, по отношение на нея следва да се
приеме, че е търпим строеж и не подлежи на премахване.
Отделно от това,
съдът намира, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и на още едно
самостоятелно основание. Проблемът възниква в описанието на строежа в
обжалваната заповед. В тази насока съдът приема за основателни възраженията на
жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка, а оттук и за немотивираност
на акта. В практиката е наложено безпротиворечиво становището, че незаконният
строеж, респ. частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана
точно по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен
предметът на принудително изпълнение и може да се засегнат законово настъпили
за адресата права. Приема се, че при липса на конкретизация на предмета,
разпореден за премахване, е налице съществен порок на заповедта - неясен
предмет на премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това
основание. В тази връзка следва да се посочи, че в мотивната част на оспорената
заповед се посочва, че: „…разглеждаме
само частта от плътната ограда, изградена над 0,60 м в източната част на …“,
същевременно обаче е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ
„плътна ограда на вътрешната граница с
….“, т.е. описаният незаконен строеж е разпореден изцяло за премахване, без
фактическа конкретизация на обема и параметрите му и без съобразяване с
обстоятелството, че част от него представлява подпорна стена, чието премахване
ще създаде условия за свличане на насипа от по-високия към по-ниския имот. Това
съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. При
издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, извън
липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида,
местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От
една страна за това го задължават административнопроизводствените правила, а от
друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на
заповедта, след влизането й в сила. До извод в обратната насока не води и
заключението на вещото лице по СТЕ, доколкото липсата на точно описание на
подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на
незаконното строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти
и норми (в този смисъл Решение № 12537 от 18.10.2017 г. по адм. дело №
3390/2017 г. на ВАС; Решение № 16113 от 04.12.2013 г. по адм. дело № 11461/2013
г. на ВАС и др.).
Допуснатите
нарушения при издаване на оспорената заповед са относими към отменителните
основания на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК и като такива, засягащи самото
съдържание на волеизявлението на административния орган, налагат отмяната й
като незаконосъобразна.
С оглед изхода
на спора, на жалбоподателя се дължат извършените разноски, които се
констатираха в размер на 660 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса,
300 лева адвокатско възнаграждение и 350 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив,
Първо отделение, I състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 880/02.08.2021 г., издадена от Кмета на Община „Родопи“, с
която на Х.А.К., ЕГН ********** ***, е наредено да премахне незаконен строеж,
представляващ: „Плътна ограда на вътрешната граница с УПИ V-408, кв. 3“,
находящ се в източната част на УПИ VI-402, кв. 3 по регулационния план на с. Б.,
представляващ ПИ 03304.501.402 по КК на с. Б., ул. „***“ № 72.
ОСЪЖДА Община „Родопи“ да заплати на Х.А.К., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: