Р
Е Ш Е
Н И Е
№
261230 17.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14772 по описа на съда за 2020
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
предявен от П.Ц.Ц.
с ЕГН: **********, с адрес ***, чрез пълномощника му- адв. К.А. срещу
Прокуратурата на Република България, с адрес: град София,
бул. „Витоша" № 2, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на повдигнато му
незаконно обвинение по досъд. пр.
№ 426/2019г. по описа на 4-то РУ- ОД на МВР -Пловдив за престъпление
по чл. 144, ал. 3, във вр.
с ал. 1 от НК, както и сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени
адвокатски възнаграждения, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците,
считано от 17.07.2020г. /датата на прекратяване
на наказателното производство/ до окончателното изплащане.
Твърди се
в исковата молба, че с Постановление от 19.09.2019г. на РП-Пловдив било образувано
досъдебно производство за това, че
на 07.06.2019г в гр. П. били отправени закани за ******
спрямо Т. Н. М. и тези закани могли да
възбудят основателен страх от осъществяването
им- престъпление по чл. 144, ал.
3 от НК. В хода на разследването ищецът бил разпитван
в качеството на св., като същия бил обект
и на комплексно съдебно - психиатрично и психологично изследване въз основа а назначена
от разследващия орган експертиза.
Ищецът твърди,
че на 11.03.2020г. бил привлечен в качеството на обвиняем
и спрямо него била взета мярка
за неотклонение “п.“. Бил принуден в хода на разследването
да представя доказателства- видеоматериал от сватбено събитие
и лична кореспонденция, снета от „Фейсбук“
между него и лицето, подало сигнала, инициирал досъдебното производство – Т. М., с
която имал връзка преди това.
Дни след предявяване на материалите по разследването - на
03.07.2020г, последната депозирала
молба в РП-Пловдив с искане производството по делото да
бъде прекратено. С Постановление на РП-Пловдив от 17.07.2020Г. досъдебното производство било прекратено поради несъставомерност на деянието. За
периода на протичането му- от 19.09.2019г. до 17.07.2020г. ищецът претърпял неимуществени вреди, свързани със страх
от постановяване на осъдителна присъда
и ограничения на правната му сфера,
които биха настъпили при евентуалното
му осъждане. През този период
изпитвал силно безпокойство, като трайна следа оставила
и извършената му експертиза, както и полицейската му регистрация. Изпитвал срам и притеснение от това, че
е третиран, като „кр. к.“. Влошило се и Здравословното
му състояние под формата на
безсъние и липса на апетит. Наложената
му ограничителна заповед по гр.дело,
която в последствие била обезсилена от въззивната инстанция
и повдигнатото му обвинение довели до свиване на
приятелския му кръг, проблеми в отношенията с колегите и уронване на неговите
добро име и престиж. Ограничил социалните си контакти, прекарвал повечето време в дома си
и дори с членовете на семейството си общувал малко.
Ищецът счита, че паричния еквивалент
на претърпените от него неимуществени
вреди възлиза на сумата от
7000 лева, като е сезирал съдът с искане за осъждане
на ответната прокуратура да му заплати претендираната
главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на прекратяване
на наказателното производство- 17.07.2020г. до окончателното изплащане. Претендира също и имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи изплатени от него
адвокатски хонорари за защита в досъдебното
производство и за снемане на полицейската
му регистрация, ведно със законната
лихва, считано от 17.07.2020г. до окончателното изплащане. Моли за присъждане
и на разноските, направени в настоящото производство. Подробни съображения се
излагат процесуалния представител на ищеца- адв. А. в
хода на устните състезяния.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответната Прокуратура, чрез свой представител е подал писмен отговор,
с който изцяло оспорва исковете. Твърди, че липсва
пряка причинна връзка между твърдяните
от ищеца вреди и вмененото му обвинение, нито
доказателства за това, че са
резултат от действия на ответната
Прокуратура. В тежест на ищеца било
да докаже твърденията си, че е претърпял вреди, връзката им с обвинението и размера им, но
за тези обстоятелства
не били ангажирани
доказателства. Оспорва се размера на
претендираните вреди, като се прави
с отговора и възражение за съпричиняване, без да се
излагат конкретни твърдения в какво се изразява то.
Отделно от това ответника счита, че в случая
не следва да му се
вменяват вреди, претърпени в резултат от криминалната регистрация на ищеца, направена по инициатива на
органите на МВР, както и на вредите,
които ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу
него в РС-Пловдив производство по ЗЗДН паралелно с досъдебното производство. Моли за отхвърляне на
предявените искове по подробно изложените
в отговора съображения. Подробни съображения се излагат от
процесуалния представител на ответника в писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено досъд. пр. № 426/2019г. по описа на 4-то РУ и пр. пр. № 6776/2019г. по описа на
Районна прокуратура- Пловдив, което е приключило с Постановление от
17.07.2020г. за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца.
Между страните не се спори, а и
от приложеното досъдебно производство се установява, че ищеца П.Ц. е
привлечен на 11.03.2020г. в качеството
на обвиняем за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, във вр.
с ал. 1 от НК за това, че на 07.06.2019г. в гр. П. се е заканил на Т. Н. М. с
ЕГН: ********** с престъпление против нейната личност- ****, като е отправил
закани с думите „крещи, ако реша да ти направя нещо няма кой да те спаси“,
„крещи, никой няма да ти помогне ако реша да направя нещо“, „ще те *** теб и
баща ти и полицията няма да ме спре ако реша“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му. Спрямо същия е взета най-леката мярка за
неотклонение- “п.“.
В хода на досъдебното
производство са извършени множество процесуално-следствени действия, сред които
разпит на св., съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, събиране
на писмени доказателства, оглед на веществени доказателства, като същото е приключило
с мнение на разследващия полицай за предаване на обвиняемия на съд.
С Постановление от 17.07.2020г.
на РП-Пловдив досъдебното производство е прекратено и взетата спрямо ищеца
мярка за неотклонение е отменена. Няма данни за датата, на която така
постановения акт е влязъл в сила, но за най-ранен момент следва да се приеме
изтичането на 7-дневния срок за обжалването му- 25.07.2020г.
За установяване на фактическите
си твърдения относно претърпените неимуществени вреди, ищецът ангажира гласни
доказателства посредством показанията на св. Хр. И. и св. Хр. С. /обективирани в протокол от с.з., проведено на 18.03.2021г./.
От показанията на св. И. се
установява, че познава ищеца от 2014г. и двамата учили „Политология“
в СУ. Сприятелили се по време на работата им в организация „Прозрачност без
граници“, където се занимавали основно с антикорупция.
От края на 2016г. и до днес били съквартиранти. Познавал Т. М., с която П. имал
връзка в периода 2015-2018г., когато Т. се изнесла ненадейно. Присъствал на
инцидента в П., при който П. и Т. водили разговор, а в последствие тя го
обвинила, че й се заканил с ***** и паралелно водила и гражданско дело за
насилие срещу него. П. разбрал за делото
март 2020г. Св. го придружавал по време на разпитите, извършваните му
психиатрични експертизи, повдигането на обвинението и криминалната му
регистрация, като двамата с ищеца пътували заедно от С. до П.. Безуспешно се опитвал да го разведри. Твърди,
че П. бил много притеснен и се чувствал зле, че го третират като луд,
престъпник и обществен враг. Спрял да общува, прекъснал магистратурата си по
философия и се затворил в себе си. Спрял и да спортува, срамувал се, че го
смятат за престъпник и не искал да общува с преподавателите си, с приятели и на
контактите му с жените се отразило зле обвинението,защото се притеснявал да не
го помислят за насилник. П. работил в един магазин по това време и дори минал
само на нощни смени, защото не можел да спи и не искал да контактува с хората.
От показанията на св. С. се
установява,че работил в съседен магазин и познавал покрай работата си
ищеца,като и двамата основно нощни смени поемали и пушели от време на време.
Правело му впечатление, че П. е много затворен, не контактувал с никой,
избягвал струпвания на хора и бил по-нервен на моменти. Разбрал за воденото
срещу него наказателно производство от колежката си, която споделила, че преди
това П. не бил такъв, но коренно се променил и преживял голям стрес.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
св., тъй като същите споделят пред съда непосредствените си възприятия и в този
смисъл показанията им съставляват първичен източник на доказателства, а и
взаимно си кореспондират.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява още, че по молба на пълномощника на ищеца- адв. А., със Заповед
от 15.12.2020г. е снета полицейската регистрация на ищеца, като за
подаването на същата е заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 144, ал3, във вр. с
ал. 1 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата,
защото е прието, че деянието не съставлява престъпление. При това положение е
осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността
й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази
отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице
предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените
действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са
налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение
по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в
закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди
(имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и
незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.
Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни
преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното
обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В
този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това
до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са събрани гласни
доказателства посредством показанията на св. И. и С., който описват промяната в
емоционалното състояние на ищеца след образуваното срещу него досъдебно
производство – нервност, стрес, притеснение, срам, безсъние, затваряне в себе
си, промяна в работния график.
За уважаване на исковата
претенция с оглед нейната правна квалификация е необходимо да се установи, че
преживените от страната негативни емоции са следствие именно на повдигнатото
срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като
свидетелските показания са основно в тази насока. Последиците от незаконното
обвинение обаче трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на
ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са
възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за
срещи, избягване на контакти, раздразнителност), за това отговорност не могат
да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира социалните си
контакти и обкръжението си. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца
след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите,
тъй като причинната връзка се опосредява чрез
свободния му избор. За неимуществените вреди действително има значение начинът,
по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на
лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не
установяват такова отрицателно отношение от страна на околните, което по своя
интензитет да обоснове извод за основателност на предявения иск в пълния му
размер от 7 000 лева. Личните
притеснения на ищеца за това, че евентуално осъждане можело да му се отрази
неблагоприятно представляват единствено негови субективни усещания за бъдещи
събития, които не са се сбъднали, за може да се правят изводи за негативни
последици от евентуалното настъпване на тези несигурни събития.
Настоящият съдебен състав,
приема, че образуването на всяко едно ДП е естествено да предизвика състояние
на стрес, напрежение, притеснения и тревожност, но по делото не се установи да
е имало сериозна негативна обществена реакция спрямо ищеца, нито пък се доказаха толкова силни отрицателни
емоционални изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на
разследване, извън нормалните и обичайни психически страдания при повдигане на
обвинение за подобно престъпление.
Изложеното обаче обосновава единствено за по- нисък размер на парично обезщетение, преценявано с оглед
критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не може да обоснове изключване
на възможността за присъждане на обезщетение, доколкото искът принципно е
основателен с оглед наличието на
формалните предпоставки за ангажиране деликтната
отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се
явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените
процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В
настоящия случай срокът, през който ищецът е имал качеството на обвиняем не може
да се отчете като продължителен /около четири месеца, като целия период на
разследване е продължил десет месеца/.
На лицето с привличането му е
била наложена най- леката мярка за неотклонение- „п.”, която е била отменена с
Постановлението за прекратяване на досъдебното производство срещу него, а в хода
на досъдебното производство спрямо ищеца не са прилагани други мерки на
процесуална принуда като форма на ограничение
от страна на разследващите. Разследването в досъдебната фаза е
приключило в разумни срокове, като
продължителността им се е дължала на изцяло обективни причини (събиране на гласни
доказателства, извършването на експертизи, разпити на св., оглед на веществени доказателства. Освен
това и обвинението не е било повдигнато за тежко умишлено престъпление, а и не
се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук (чрез публикации в
пресата например), от които ищецът да е бил публично компрометиран или
дискредитиран.
В действителност ищецът твърди,
че най- негативно влияние върху него извън самото привличане като обвиняем е
оказал факта на извършената му полицейска регистрация и това, че е бил обект на
психиатрично изследване и експертиза. Действително полицейската регистрация е
следствие именно на привличането на ищеца в качеството на обвиняем от ответната
Прокуратура, поради което и неудобството, което ищеца търпи е в пряка
причинно-следствена връзка с действия на ответника. Не така стои въпросът с
извършването на експертно изследване по отношение на психичния статус на ищеца,
доколкото се касае за действие по разследване, извършено в рамките на
провежданото досъдебно производство и от същото не се търпят самостоятелни
вреди, извън тези от повдигнатото на ищеца обвинение, още повече, че при
наличие на данни за регистрирано биполярно афективно
разстройство на ищеца в минал период, извършването на експертиза е необходимо и
наложително действие.
Същевременно по делото не се
доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла
на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установи поведение на пострадалия, което да е в
причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от
отговорност. От материалите по досъдебното производство не може да се направи
извод за наличието на виновно или противоправно
поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с действията на
прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването (укриване от
властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания). Оттук следва, че
не може да се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване
на вредите, за да се мотивира намаляване на обезщетението само на това
основание.
Изложеното дотук обосновава
тезата за това, че претендираният размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен,
защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително
тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи.
Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от
факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода
на делото и липса на яснота от развитието на разследването трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според
общоприетия критерий за справедливост и на база анализа на събраните
доказателства, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се определи на 1000 лева, като искът до пълния
предявен размер от 7 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2020г.
/възможно най-ранния момент на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на досъдебното производство/.
По
отношение на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, същият твърди, че в наказателното производство е направил разходи за
процесуално представителство в досъдебната фаза на процеса съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, както и
възнаграждение в размер на 200 лева за провеждане на действия по снемане на
криминалната му регистрация, за които са налице доказателства за реалната им
направа кориците на настоящото и в приложеното досъдебно производство.
Действително, по аргумент от чл.
190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен /респективно – наказателното производство
против него бъде прекратено/ разноските по дела
от общ характер
остават за сметка на държавата. В НПК не е
предвиден ред за възстановяване на направените от оправдания подсъдим разноски.
Поради това единственият способ за имуществена обезвреда
е този по ЗОДОВ.
По тези съображения искът за
имуществени вреди ще се уважи в пълния му претендиран
размер от 1000 лева
С оглед изхода на делото, а
именно- частичното уважаване на исковата претенция, на ищеца се дължат
разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се
претендират и за тях е представен изискуемият списък по чл. 80 от ГПК.
Внесената сума от 20 лева за държавна такса следва да му се присъди изцяло, като
принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат
по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, като според
представения договор за правна защита и съдействие заплатеният хонорар възлиза
на сумата от 800 лева, от която следва обаче да му се присъдят разноски в
размер на 200 лева, изчислени по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на П.Ц.Ц. с ЕГН: **********,
с адрес ***, представляван от пълномощника си- адв.
К.А. сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на повдигнато
му незаконно обвинение по досъд.
пр. № 426/2019г. по описа на 4-то РУ- ОД на МВР -Пловдив за престъпление по чл. 144, ал.
3, във вр. с ал. 1 от НК, както
и сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от 25.07.2020г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 1000 лева до пълния предявен размер от 7 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на П.Ц.Ц. с ЕГН: **********,
с адрес ***, направените по делото разноски,
както следва: сумата от 20 лева
(двадесет лева) - за внесена
държавна такса и сумата от 200 лева
(двеста лева) - за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.