РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Бургас, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. КараС.а
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100500545 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна
жалба с вх.№ 10496/12.03.2024г. на Я. П. П., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат
/
Радостин Станчев, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Хан Крум № 38, ет.1, против Решение №
401 от 23.02.2024 год. по гр. дело № 7034 от 2023 г. по описа на Бургаския районен съд в
частта, в която исковите претенции са уважени,като е прието за установено, че Я. П. П.
дължи на малолетното си дете А. Я. П. ,действащо чрез своята *** и законен представител
И. К. П., следните парични задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
2398/16.08.2023г. по ч.гр.д.№ 4904/2023г. по описа на БРС:560 лева неплатена месечна
издръжка/ в размер на по 280 лева месечно/ за месеците юли 2022г. и за юли
2023г.,дължима по споразумение на родителите от 07.05.2019г.,ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението-15.08.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част съдебното
решение е неправилно, моли се постановяване на решение, с което претенцията да бъде
отхвърлена като неоснователна.На първо място се изтъкват съображения относно характера
на писменото споразумение между родителите на детето, което не било одобрено от съда,
не било изпълнително основание и нямало как да се претендира издръжка по него без да
има съдебно решение, с което да е присъдена дължимата издръжка.Това възражение се
изтъквало с оглед правна прецизност, а не поради нежелание на бащата да изпълнява
задълженията си заплащане на издръжка и то в размер, надхвърлящ значително
договорената.Независимо от горното ответникът изпълнил изцяло задължението си за
заплащане на издръжка, като е плащал такава в по- голям размер от договорения-съгласно
споразумението се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на по 280 лева месечно,
а той по собствена водя е увеличил размера на издръжката на 325 лева 2022 година и на 390
1
лева през 2023 година. По този начин платените на ищцата издръжки са в повече от
договорените в споразумението и няма неизплатени суми. Според споразумението между
страните за 2022 година дължи издръжка в размер на общо 3 360 лева, а платените са в
размер на 4 140 лева.Несъстоятелни били доводите в обжалваното решение, че не ставало
ясно основанието за плащане на тези суми-по делото били представени всички банкови
преводи от 2022 и 2023 година, в които ясно било посочено основанието за плащане -
плащане на издръжка. Противното означавало недължимо платени суми, които платецът да
има основание да претендира обратно за връщане. По същия начин били и плащанията за
2023 година. За цялата 2023 година е заплатена издръжка в размер на 3 960 лева вместо
дължимите 3 360 лева.Освен това изтъква,че през месец юли 2022 и 2023 год. детето било
при своя баща, само той се е грижил за него, детето е било изцяло на негова издръжка в к.к.
***, не е било в ***, поради което и конкретно за тези месеци суми не са заплащани, но
същите са погасени с плащанията през другите месеци, които надхвърляли размера на
задължението.Такава била уговорката между страните, която явно не се зачита и се твърдят
неверни факти - че се дължи издръжка за период, когато детето е изцяло при своя баща, на
негова издръжка.
Препис от въззивната жалба е връчен за писмен отговор на насрещната страна,
която в срокът по чл.263,ал.1 ГПК депозира такъв с вх.№ 14712/08.04.2024г. чрез
адв.Красен Кръстев.В него се заявява становище за неоснователност на жалбата, за което се
излагат съображения.Сочи се правилно разпределение от първоинстанционния съд на
доказателствената тежест в производството пред БРС;липса на доказателства, установяващи
плащане на издръжките за месец юли 2022г. и за месец юли 2023г.,както и косвено
признание на този факт от бащата с възражението, че за тези месеци не дължи издръжка ,
тъй като детето живяло при него.Намира за , че е без правно значение дали споразумението
е одобрено от съда,тъй като неодобряването му не водело до нищожност на сделката.Още
повече, че щом бащата се е съгласил детето да живее при ***та, той дължи издръжка и без
изрично споразумение. Неоснователно било възражението на ответника /сега
въззивник/, че е плащал по-големи издръжки през останалите месеци. Видно от платежните,
той е плащал издръжките за конкретен месец. А за някой от месеците е плащал по-голяма
издръжка, тъй като в чл. 5 на споразумението, страните са се договорили той да плаща
такава в размер на 50 % от MP3.Неоснователно било възражението, че през месец м.
07.2022г. и през м.07.2023г. детето е живяло при бащата, поради което издръжка не се
дължи. Съгласно Определение № 465 от 17.01.2024г. ответникът /сега въззивник./ следвало
да докаже този факт,което не било направено.Независимо от това обаче бащата дължал
издръжка дори и когато детето е при него съобразно уговорения режим на лични
контакти,защото това не спестявало на ***та разходите по детето - за поддръжка на
жилище, дрехи, обучение и т.н.Моли потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на разноските, за които представя списък по чл.80 ГПК.
Обжалваното решение е валидно,както и в обжалваната му част- процесуално
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои
мотиви, без да е нужно да ги преповтаря-съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя,заявени във
въззивната му жалба,Бургаският Окръжен съд намира за необходимо да изложи само
следното:
От удостоверение за раждане на детето А., роден на **.**.20**година, се
установява,че негови родители са страните по делото, които не спорят , че не живеят
съвместно.На 07.05.2019г. родителите на малолетното и към настоящия момент дете А. са
сключили писмено споразумение с нотариално заверени подписи, в което са уредили
въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжка на детето А.. Действително,тъй като споразумението не е
утвърдено от съда, същото няма силата на изпълнително основание по чл.404,ал.1,т.1 от
2
ГПК /по аргумент на противното на чл.127,ал.1,изр.3 СК./Но така представеното
споразумение,както правилно е отбелязал районния съд, представлява договорно
съглашение между две лица,всяко от които по силата на закона/чл.143,ал.1 и ал.2 от СК/
като родител на малолетното дете А.,дължи издръжка на същото.В случая детето А. е
малолетен, поради което и на основание чл.3 от Закон за лицата и семейството, вместо него
и от негово име правни действия-в случая договаряне размера на месечната издръжка с
другия родител/бащата/, е извършено от неговата *** като негов законен представител.На
основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за страните по тях и съгласно
чл.63, ал.1 от ЗЗД всяка от страните трябва да изпълнява договорните си задължения точно и
добросъвестно.
От представените пред първоинстанционния съд платежни нареждания се
установява, че бащата е плащал месечна издръжка в размери както следва: януари - май
2022г. по 325 лв. месечно, месец юни 2022г. - 415 лв., месеците август - декември 2022г. - по
355 лв. месечно, месеците февруари - юни, август и септември 2023г. - по 390 лв. месечно,
месеците октомври - декември 2023г. - по 280 лв. месечно. Както правилно е съобразил
районният съд, преводното нареждане от 17.08.2023г. за платена издръжка в размер на 390
лева погасява задължението за издръжка на детето А. за месец август 2023г.
Неоснователно е твърдението на въззивника за това, че тъй като по своя воля
увеличил размера на месечната издръжка на детето А., това увеличение следвало да се
приспадне и да покрие претендираните от ***та и законен представител на детето А.
неплатени месечни издръжки за месец юли 2022г. и месец юли 2023г.От платежните
нареждания, коментирани по-горе , се установява, че основанието за плащане е издръжка за
конкретно посочен във всяко от платежните нареждания календарен месец, без да е
отразено, че авансово се заплаща задължение за издръжка за следващ месец/ каквото
авансово плащане е възможно съгласно Решение №152/22.12.2020г. по гр.д.№4162/2019г.
ІV-то г.о. на ВКС/.Неоснователни са аргументите на въззивника за това, че след като детето
А. през месец юли 2022г. и през месец август 2023 г. е било при своя баща,който се е
грижел за него и е детето е било само на негова издръжка, за всеки от тези месеци бащата не
му дължи заплащането на издръжка. Това разбиране противоречи на законовата уредба за
месечната издръжка на ненавършило пълнолетие дете, която не предвижда изключение и
недължимост на плащането й през времето, през което детето осъществява режим на лични
отношения с родителя, който не упражнява родителските прави и който по тази причина
следва да му заплаща месечна издръжка.
По тези съображения съдът намира,че първоинстанционното решение в
обжалваната част е правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му, като на
основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на същото.
На основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските
във въззивното производство, като с оглед резултата по спора и на основание чл.78,ал.3
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски за адвокатско
възнаграждение в размера от 400 лева,доказани с представен договор за правна защита и
съдействие от 08.04.2024г.,за което възнаграждение от противната страна не е заявено
възражение за прекомерност.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 401 от 23.02.2024 год. по гр. дело № 7034 от 2023
г. по описа на Бургаския районен съд в частта, в която исковите претенции са уважени,като
е прието за установено, че Я. П. П. дължи на малолетното си дете А. Я. П. ,действащо чрез
своята *** и законен представител И. К. П., следните парични задължения по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 2398/16.08.2023г. по ч.гр.д.№ 4904/2023г. по описа на БРС:560
лева неплатена месечна издръжка/ в размер на по 280 лева месечно/ за месеците юли 2022г.
3
и за юли 2023г.,дължима по споразумение на родителите от 07.05.2019г.,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-15.08.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Я. П. П. с ЕГН ********** с адрес гр. ***, ж.к. *** бл.***, ет.*, ап.***,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38 - адвокат Радостин Станчев, да заплати
на И. К. П. с ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. *** бл.***, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 104 - - адвокат Красен Кръстев, сумата от 400 лв. за
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4