Р Е Ш Е Н И Е
№76
гр.Ботевград, 03.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на втори април две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №96 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.Г.К. с ЕГН********** *** е обжалвала в законния срок наказателно постановление №**-****-****** от
14.09.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна
полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № *****-*** от 14.05.2018г. на
МВР, с което за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1,
пр.1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца. В жалбата си К. излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, и моли същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се представлява.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН
№******/15.06.2018г., НП №**-****-***** /14.09.2018г., сведения от И.Г.К. от
15.06.2018г., снимков материал, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на МВР, справка за нарушител/водач И.Г.К. – заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите К.Й.Й. – актосъставител, на длъжност
“инспектор” ОДМВР- София, Сектор „ПП” и И.М.К., се установява следната фактическа
обстановка:
На 05.05.2018г.
около 12.51ч. на АМ „Х.” в участъка на
35+400км., в посока гр.В. свидетелите К.Й.Й. и И.М.К.– полицейски служители при
ОДМВР - София били на работа и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.”. Тогава те забелязали
множество автомобили да се движат в лентата за принудително спиране, при което
решили да не ги спират, а само
да заснемат номерата на тези автомобили и в последствие да бъдат
призовавани техните собственици, на които да бъдат снети сведения по случая. С
оглед на това тяхно решение един от двамата свидетели заснел лекия автомобил м.“А. Р.“ с рег.№********,
собственост на жалбоподателя И.Г.К., който в този момент се движел в активната лента на платното за движение в
посока гр.В. На 15.06.2018г. след призоваване, К. ***, където в писмено
сведение заявила, че именно тя като собственик на горецитирания автомобил го е
управлявала на 05.05.2018г. в 12.51ч. Предвид
на това сведение, на 15.06.2018г. св.Й. съставил
АУАН №******
от 15.06.2018г. на жалбоподателя в присъствието на
св.И.К., който й бил предявен за запознаване със съдържанието и същата го подписала с възражения. Актосъставителят квалифицирал
деянието на жалбоподателя като нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №**-****-******
от 14.09.2018г. на Началник група към
ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Й.
и К., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е
депозирана от легитимирано лице в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.58, т.3 от ЗДвП "При
движение по автомагистрала на водача е забранено: т.3. да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство;". Законодателят в цитираната норма е предвидил
изключения от въведената обща забрана, а именно при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство, при наличието на което и да е от тези изключения
административна отговорност за водача на пътно превозно средство в лентата за
принудително спиране на автомагистрала не може да се носи. Това пък изисква при
ангажиране на административна отговорност спрямо лице водач на пътно превозно
средство за нарушение по чл58, т.3 от ЗДвП да
не е налице никое от тези изрично предвидени от законодателя изключения и
липсата на тези изключения да се посочи изрично в наказателното постановление,
респ. с АУАН преди това. В случая това не е било изпълнено. При непълното
излагане на обстоятелствата на конкретното нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП в това число непосочването, че не е налице за
нарушителя никое от изключенията по чл.58, т.3 от ЗДвП - нещо което дори е указано и в санкционната норма на чл.178ж,
ал.1, пр.1 от ЗДвП, съставлява неизпълнение в пълен
обем на задължение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за административно - наказващ
орган при издаването на НП и на такова по чл.42, т.4 от ЗАНН за актосъставител
при съставянето на АУАН. Неизпълнението на тези задължения по чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН и чл.42, т.4 от ЗАНН в хода на едно административно производство
съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като засягат правото на
защита на субектът, подведен по административна отговорност. В този смисъл
съществено е накърнено правото на защита на жалбоподателя с оглед на това, че
същият е лишен от възможността му да представя доказателства, с които да обори
именно тези съставомерни елементи, изброени в чл.58, т.3 от ЗДвП изключващи
вменяване на нарушение при управление в аварийната лента на АМ, с оглед на
това, че такива не са били включени като обстоятелства при фактическото
описание нито в АУАН, нито в НП.
Доколкото
в случая и АУАН, и НП не съдържат всички с оглед правната съставомерност за
нарушение по см. на чл.58, т.3 от ЗДвП обстоятелства на това нарушение, предвид
посочената по - горе липса на изложения, съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, а като такова и следва да бъде
отменено.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му. В случая не е налице императивния
реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират
пределите на административното обвинение от фактическа страна, в рамките на
които, ведно с юридическото
формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1
т.6 от ЗАНН, се реализира, както
правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.
От друга страна съдът
намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП. Видно от показанията на Й. и К., е че те не
са спирали за проверка автомобила,
собственост на жалбоподателя, респ. не са установили по безспорен начин, кой го е управлявал на
процесната дата на АМ „Х.” в участъка на 35+400км., в посока гр.Варна, като дори не могат
категорично да посочат кой от тях го е забелязал да се движи в лентата за
аварийно спиране, респ. кой е изготвил снимките на горепосоченото моторното
превозно средство. За настоящия съдебен състав не е достатъчно да бъде
доказано, че К. е извършила вмененото й с НП нарушение единствено с писменото сведение от последната, в което
впрочем само е посочила, че на
05.05.2018г. в 12.51ч. е управлявала собствения си лек автомобил. Съдът счита,
че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че К. е
осъществила както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП.
С оглед на всичко горепосочено,
съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №**-****-******
от 14.09.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна
полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № *****-*** от 14.05.2018г. на
МВР против И.Г.К. с ЕГН********** ***,
като незаконосъобразно и неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: