Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, 27.03.2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Й.
при
секретаря..........В.Д......................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1329 по описа за 2008 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно
основание чл. 100 от Семейния кодекс.
Постъпила е искова молба от Д.И.Д.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адвокат Д.П. от ЛАК, против П.Н.Д.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 99 ал. 1 от СК. Моли, да бъде прекратен
сключения между тях граждански брак на 09.05.1992 г., поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство, по вина на ответницата. Посочва, че от брака имат
родени две деца – непълнолетната И. Добромирова Д., родена на 17.10.1992 г., в
гр. Ловеч, и малолетната Лилия Добромирова Д., родена на 16.06.1999 г., в гр.
Ловеч. Моли, да бъде възложено на него упражняването на родителските права по
отношение на децата, като се определи режим на свиждане с ответницата всяка
последна събота от месеца от 10.00 до 17.00 часа. Моли, да бъде осъдена ответницата
да заплаща месечна издръжка в размер по 80 лева за всяко дете, считано от
01.02.2008 г. и за напред. Семейното жилище, находящо се в гр. Ловеч, ул.
“Васил Левски” № 46, съпружеска имуществена общност, ищецът моли, да бъде
предоставено за ползване на него. Желае, след развода, съпругата му да носи
предбрачното си фамилно име НИКОЛОВА.
В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени подробни основания за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
В съдебно заседание, ищецът
се явява лично и с процесуалния си представител - адвокат Д.П.. Моли, да се премине
към производство за развод по взаимно съгласие и представя писмено споразумение
по чл. 101 от СК. Моли, да бъде прекратен брака и да се утвърди споразумението.
Ответницата
П.Н.Д. се явява лично. Изразява сериозно и непоколебимо съгласие за развод и моли
да се утвърди споразумението.
Предвид представеното
Споразумение, уреждащо всички въпроси, съгласно изискванията на чл. 101 ал. 1 от СК, на основание чл. 321 ал. 5 от ГПК, с протоколно определение от 27.02.2009
г., съдът премина към производство за развод по взаимно съгласие, без да
издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, становищата на страните и постигнатото
споразумение между тях по чл. 101 ал. 1 от СК, както и писменото становище на
Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Ловеч, приема за установено следното:
Процесуалната
легитимация на страните се установява от Удостоверение за сключен граждански
брак № 006338/09.05.1992 г. на ОбНС-Ловеч, от което е видно, че са сключили
граждански брак на 09.05.1992 г., в гр. Ловеч, за което е съставен Акт № 76/09.05.1992
г. на Община-Ловеч. При сключването на брака, съпругата е приела фамилното име Д..
Съпрузите имат родени от брака си две деца, ненавършили пълнолетие – И., родена на 17.10.1992 г., и Лилия, родена
на 16.06.1999 г.
Искът
за развод по взаимно съгласие е допустим, тъй като искането е направено след
изтичането на установения в чл. 100 ал. 2 от СК тригодишен срок от сключването
на брака.
Разгледан
по същество, е основателен. Страните са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие за прекратяване на брака, като волята им в тази насока е
категорична, потвърдена и в съдебно заседание. С оглед на това, искът за развод
следва да бъде уважен, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване
на брака. Постигнатото между тях писмено споразумение по чл. 101 ал. 1 от СК е
изчерпателно, законосъобразно и не противоречи на добрите нрави, с него се
уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, като интересите на
децата са добре защитени. В този смисъл, споразумението между страните следва
да бъде утвърдено.
При този изход на процеса, на
основание чл. 329 ал. 1, изр.2 от ГПК във връзка с чл. 6 т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя 40.00
лева окончателна държавна такса, от която ищецът е внесъл по сметка на ЛРС
сумата 25.00 лева при завеждане на иска, а останалата сума от 15.00 лева,
следва да се внесе от ответницата по сметка на ЛРС.
Държавната такса върху размера на
издръжките за децата е 108.00 лева и следва да се заплати по сметка на ЛРС от
дължащия издръжките – ищецът Д.И.Д.. Ищецът следва да заплати по сметка на ЛРС
и сумата 5.00 лева, представляваща 2% държавна такса върху 1/2 от
застрахователната стойност на получения в негов дял лек автомобил. Ответницата
следва да заплати по сметка на ЛРС сумата 1.00 лев, представляваща 2% държавна
такса върху стойността на дела й.
Разноските по делото следва да останат в тежест на
страните така, както са направени, предвид уговорката им в споразумението.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 09.05.1992
г., в гр. Ловеч, с Акт № 76/09.05.1992 г. на Община
- Ловеч, между Д.И.Д., ЕГН **********,***,
и П.Н.Д., ЕГН **********,***, чрез развод, поради сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие, на основание чл. 100 от СК.
УТВЪРЖДАВА следното споразумение между страните, на
основание чл. 101 ал. 1 от СК:
1. РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на И. Добромирова Д., родена на 17.10.1992 г., в гр.
Ловеч, и Лилия Добромирова Д., родена на 16.06.1999 г., в гр. Ловеч, се предоставят за упражняване на майката П.Н.Д..
2. Бащата Д.И.Д. ще заплаща месечна издръжка на
децата си, както следва: на дъщеря си И. Добромирова Д., със съгласието на
майка й, в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, а за дъщеря си Лилия
Добромирова Д., представлявана от майка си и законен представител, в размер на 70.00
/седемдесет/ лева, считано от момента на постановяване на решението –
27.03.2009 година.
3. Бащата Д.И.Д. може да се среща с дъщерите си
всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя, както и един месец през лятото, през време, несъвпадащо с
годишния отпуск на майката.
4. СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Ловеч, ул. “Васил Левски” № 46, се предоставя за
ползване на П.Н.Д..
5. След прекратяване на брака, жената ще носи
предбрачното си фамилно име НИКОЛОВА.
6. Разноските по делото се поемат от страните така,
както са направени.
7. Издръжка между съпрузите няма да се дължи.
8. МПС, марка “Опел”, модел “Астра”, рег.№ ОВ 2669
АК, се поставя в дял и изключителна собственост на Д.И.Д., а П.Н.Д. е получила
сумата от 50.00 /петдесет/ лева за уравнение на дела си.
Застрахователната стойност на лекия автомобил е
500.00 /петстотин/ лева, съгласно удостоверение № **********/27.02.2009 г. на
“Инс Брок Г” ООД – Застрахователен брокер – София.
ОСЪЖДА Д.И.Д., с горните данни, да
заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 108.00 лв. /сто и осем
лева/, представляваща държавна такса върху размера на издръжките за децата,
както и сумата 5.00 /пет/ лева, представляваща 2% държавна такса върху 1/2 от
застрахователната стойност на получения в негов дял лек автомобил.
ОСЪЖДА П.Н.Д., с горните данни, да
заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 15.00 лв. /петнадесет
лева/, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака,
както и сумата 1.00 /един/ лев, представляваща 2% държавна такса върху стойността
на дела й.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 330 ал. 5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Макар и да не са представени доказателства
относно възможностите на майката да дава издръжка за малолетните си деца,
съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 82 ал. 1 от СК, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, счита, че на този етап, майката
следва да бъде осъдена да заплаща издръжка за децата си Джеват и Мъстън,
съответно по 45 лв. и 40 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба - 30.01.2003 г. до приключване на производството по делото, която
издръжка е съобразена с възрастта и нуждите на децата.
Относно семейното
жилище:
Следва да се отбележи,
че според правната теория и утвърдената съдебна практика, "семейно
жилище" е жилището, обитавано от семейството до прекратяване на брака или
до фактическата раздяла между съпрузите /в т. см. ППВС № 12/1971 г./.
Обстоятелството, че процесното жилище, находящо се в с. Недан, общ. Павликени,
е било придобито през време на брака на съпрузите - видно от Нот.акт № 148, том
І, н.д.№ 320/1995 г. на РС-Павликени, не го характеризира непременно като
"семейно жилище". Необходимо е да се прецени дали това жилище, е било
обитавано от семейството до фактическата
раздяла на съпрузите, за която се твърди, че е настъпила през м.октомври 2002
година. Не се събраха обаче доказателства,
че до този момент съпрузите са живеели в жилището в с. Недан.
Разпитаните по делото свидетели твърдят, че семейството е живеело и в с. Недан
и в с. Александрово, при което от техните показания не може да се направи
извод, че именно жилището в с. Недан има характер на "семейно
жилище". При тези данни, претенцията на Радослав Атанасов Методиев по чл.
261 ал. 1 от ГПК, за предоставяне за ползване на семейното жилище, касаеща
жилище, находящо се в с. Недан, общ. Павликени, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 261 ал.1 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху родените от брака деца Джеват Радославов Методиев, роден
на 10.07.1991 г., и Мъстън Радославов Методиев, роден на 12.07.1993 г., предоставя
на бащата Радослав Атанасов Методиев.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти между Юлия Димитрова Методиева и децата Джеват, роден на 10.07.1991
г., и Мъстън, роден на 12.07.1993 г., всяка първа и трета неделя от месеца
от 08.00 до 18.00 часа, на основание чл.261 ал.1 от ГПК, като привременна
мярка.
ОСЪЖДА Юлия
Димитрова Методиева
от с. Недан, общ. Павликени, обл. В.Търново, ЕГН **********, да заплаща
на Радослав Атанасов Методиев от с. Александрово, Ловешка област,
ул. "Л.Каравелов" № 48, ЕГН **********, като баща и законен
представител на малолетното им дете Джеват Радославов Методиев, ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева, начиная от датата на
подаване на исковата молба - 30.01.2003 г. до приключване на производството по
гр.д. № 89/2003 г. на ЛРС, на основание чл.261 ал.I от ГПК.
ОСЪЖДА Юлия
Димитрова Методиева
от с. Недан, общ. Павликени, обл. В.Търново, ЕГН **********, да заплаща
на Радослав Атанасов Методиев от с. Александрово, Ловешка област,
ул. "Л.Каравелов" № 48, ЕГН **********, като баща и законен
представител на малолетното им дете Мъстън Радославов Методиев, ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 40 /четиридесет/ лева, начиная от датата на
подаване на исковата молба - 30.01.2003 г. до приключване на производството по
гр.д. № 89/2003 г. на ЛРС, на основание чл.261 ал.I от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Радослав
Атанасов Методиев, с горните данни, по чл. 261 ал. 1 от ГПК, за предоставяне за
ползване на семейното жилище, касаеща жилище, находящо се в с. Недан, общ.
Павликени, като неоснователна и недоказана.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба прад ЛОС в 7-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: