14.02.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на четиринадесети януари
две хиляди и двадесет и
втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1168 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до
обществена информация във връзка с чл.145 от Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по жалба на И.С.С. от гр.***, понастоящем изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвор Стара Загора, против Отказ за предоставяне на
информация по заявление рег.изх.№ 4837/01.10.2021г. на Главен Директор на
Главна дирекция Изпълнение на наказанията – София. Твърди се, че с посоченото
заявление, подадено на 30.09.2021г., е поискан достъп до обществена информация
на хартиен носител – официална справка и информация за пълното съдържание на
личното досие на жалбоподателя №460/2001г., като са изрично посочени съдържащи
се в него документи. Счита се, че е формиран мълчалив отказ за издаване на
индивидуален административен акт при неправилно прилагане на ЗДОИ, като се иска
да бъде отменен и да бъде върната преписката за ново произнасяне.
Ответната страна - Главен Директор на
Главна дирекция Изпълнение на наказанията – София, оспорва жалбата. Твърди се,
че има формиран изричен отказ – писмо с рег.№11126/02.11.2021г., връчено на
жалбоподателя на 05.11.2021г., в което били развити аргументи, че искането не
касае информация по чл.2 от ЗДОИ. Това било информация, която би могла да бъде
търсена по реда на чл.76 от ЗИНЗС. Исканата информация можела да бъде
представена и в съдебно производство, а това било още една възможност за
жалбоподателя да се запознае със сочените документи.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление рег.вх.№М-972/06.10.2021г.,
подадено на 30.09.2021г. до Главен Директор на Главна дирекция Изпълнение на
наказанията – София, жалбоподателят И.С. е поискал да му бъде предоставен
достъп до обществена информация, а именно – официална справка и информация за
пълното съдържание на намиращите се в затворническото досие №460/2001г.
документи – индивидуална програма за въздействие по смисъла на чл.66а от ЗИНСЗ;
първоначален доклад и оценка на риска от рецидив и от вреди по смисъла на
чл.154, ал.1 от ЗИНСЗ; план на присъдата и индивидуален план за изпълнение на присъдата
по чл.156, ал.1 от ЗИНЗС; всички планирания по смисъла на чл.129, ал.4 от
ППЗИНСЗ; всички годишни доклади, текущи доклади за резултатите от работата на
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по смисъла на чл.29, ал.7 от
ППЗИНСЗ. Поискано е информацията да бъде предоставена на хартиен носител,
посочвайки, че това е официална справка и информация по смисъла на ЗОДОИ и така
следвало да бъде представена в рамките на 14 дни, а в случай на необходимост за
удължаване на този срок жалбоподателят следвало да бъде уведомен писмено в
рамките на първоначалния срок. Заявителят не е посочил в заявлението за какво е
необходимо предоставянето на информацията.
С писмо рег.№11126/02.11.2021г.,
адресирано до Началник Затвор Стара Загора, Началник Отдел СДВРП счита, че
постъпилото в ГД ИН заявление от И.С. не представлява обществена информация по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Специалният ЗИНЗС предвиждал ред за достъп до
информацията и това на практика изключвало приложението на ЗДОИ съгласно чл.4,
ал.1 от ЗДОИ. Иска се заявителят да бъде уведомен, че исканата информация била
конфиденциална, закрита за нарушителя, а получените от оценката на риска
резултати се обективирали в индивидуалния план за работа. За всеки осъден се изготвял годишен доклад за
резултатите от работата по индивидуалния план, който е само за служебно
ползване.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Предмет на жалбата е мълчалив отказ на
Главен Директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията – София, по заявление
вх.№М-972/06.10.2021г., като срокът, в който е следвало да има произнасяне е
14-дневен и изтича на 20.10.2021г. След изтичането на предвидения в закона срок
има произнасяне по искането - писмо рег.№11126/02.11.2021г., и този изричен акт
е след предявяване на жалбата, поради което не следва да се счита, че жалбата е
недопустима при липса на предмет на оспорване. Същата е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, адресат на обжалвания отказ -
лицето подало заявление за достъп до обществен информация, и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, като е сезиран местно компетентния съд.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Оспореният мълчалив отказ е извършен от
административен орган – Главен Директор на Главна дирекция Изпълнение на
наказанията – София, в рамките на предоставените му правомощия, като в тази
връзка няма спор между страните. Следва да се съобрази, че ЗДОИ не поставя изискване издаването на
решения за достъп до обществена информация да е в компетентност на определени
държавни органи. Законът не въвежда и специална спрямо възложената им с други
закони материална компетентност. Според регламентираното в чл.3, ал.1 от ЗДОИ разпоредбите му се
прилагат за достъп до обществената информация, която се създава или се
съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република
България. Всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до
обществена информация, ако поисканата информация се създава или съхранява от
него. Съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ органите или изрично
определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено
заявителя за своето решение. В този смисъл съдът приема, че ответникът е орган
по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ и дължи произнасяне по
заявления за достъп до информация.
Не се установяват допуснати съществени
нарушения на приложимите административнопроизводствени правила при
постановяване на отказа, които да обуславят отмяната му на основание чл.146, т.3 от АПК. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗДОИ заявлението се
разглежда не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок от
ответника е формиран оспореният по делото мълчалив отказ да се произнесе по
същество по искането на жалбоподателя.
При проверка за материалната законосъобразност
на обжалвания отказ е необходимо да се установи наличието или липсата на
предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за предоставянето на
исканата обществена информация. Основният спорен момент е относно преценката
дали исканата информация е обществена и се дължи предоставянето ѝ по реда
на ЗДОИ. Съгласно
чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България всеки гражданин има право да
търси, получава и разпространява информация, като гражданите имат право на
информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за
тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от
закона тайна или не засяга чужди права. Обществените отношения, свързани с
правото на достъп до обществената информация, са уредени със ЗДОИ, като в разпоредбата на чл.2
е дадена легалната дефиниция на понятието "обществена информация" -
всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на
задължените по този закон
субекти. За задължените субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ - държавни органи, които събират информация или същата се обработва от
тях, а несъмнено такъв е ответника, е регламентирано задължение да предоставят
информация, която е в кръга на тяхната компетентност и е налична. Посочената в
чл.2, ал.1 от ЗОДОИ обществена информация може да се съдържа в документи или
други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените
по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни
относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители
на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената
информация бива официална - информацията, която се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия /чл.10 от ЗДОИ/,
и служебна – тази информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации /чл.11 от ЗДОИ/.
Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването
ѝ, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда
ограничение - когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на
органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за
органа, становища и консултации/ и когато съдържа мнения и позиции във връзка с
настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и
сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните
органи - чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за
предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл.37, ал.1 от ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена
информация, а именно: 1. исканата информация е класифицирана информация или
друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по
чл.13, ал.2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е
отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена
на заявителя през предходните 6 месеца. Изключение от посоченото правило е
допустимо при наличие на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата
информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване
на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3, като във всеки конкретен
случай, за да се позове разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата
презумпция, регламентирана в пар.1, т.6 от ДР ЗДОИ. Като се има предвид дефиницията
в чл.2, ал.1 от ЗДОИ съдебната практика приема, че обществена информация е сведение или
знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно
за дейността на задължените по чл.3 от ЗДОИ
субекти, и се основава на три признака: връзка на информацията с обществения
живот в страната, относимост към дейността на задължените по ЗДОИ субекти и
възможност гражданите да изградят собствено мнение за тази дейност. В
конкретния случай исканата от жалбоподателя информация е свързана с личното му
затворническо досие и не може да бъде отнесена нито един от тези три признака.
Искането на И.С. не касае интерес, обхващащ група хора, а засяга такъв на едно
физическо лице, както и не се обосновава и надделяващ обществен интерес.
Основната цел, поради която се иска достъп е задоволяване на лични цели на
заявителя във връзка с изтърпяване наказание лишаване от свобода.
Наред с това следва да се има предвид, че
условие за предоставяне на достъп до обществена информация е въведено с
изискването по чл.4, ал.1 от ЗДОИ, в който е посочено, че
законът се прилага, когато в друг закон не е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на обществена информация. В конкретния
случай такъв друг ред се съдържа в Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗИНЗС в срок до два
работни дни за всеки новопостъпил лишен от свобода се съставя лично досие,
което съдържа документи и данни, свързани с постъпването в затвора и
привеждането на присъдата в изпълнение, като Главният директор на Главна
дирекция Изпълнение на наказанията определя длъжностните лица, които могат да
се запознават с данните от личното досие, както и реда и начина за предоставяне
и използване на съдържащата се в него информация. Оспорващият може да получи
информация съдържаща се в неговото досие по реда на чл.54, ал.3 от ЗИНЗС, като наличието на
специален ред за снабдяване с исканата информация изключва прилагането на
нормите на ЗДОИ. Затворническото досие съдържа документи, които удостоверяват
извършване на специфична дейност спрямо конкретното лице, до които, съгласно чл.54, ал.3 от ЗИНЗС имат достъп само
определените със заповед на Главния Директор на ГД ИН служители. В чл.76 от ЗИНЗС е предвиден специален ред, по който лишените от свобода могат да искат
информация по въпроси, свързани с изпълнението на присъдата, а в чл.89, ал.4 от ППЗИНЗС - че на лишените от
свобода се връчват екземпляри от заповеди за наказания и награди. Ако не е
предвидено изрично в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, за административния орган не съществува
задължение за предоставяне на официални документи или копия на такива, които се
съхраняват в досието на лишения от свобода.
С оглед изложеното съдът счита, че със заявлението
на оспорващия за предоставяне на обществена информация - макар и отправено до
административен орган, в чието правомощие е предоставянето на обществена
информация, е искана информация, която не попада в обхвата на ЗДОИ. Доколкото
искана информация е извън приложното поле на ЗДОИ, то задълженият субект не е
длъжен да я предостави. В този оспорването се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
При крайния извод основателно и своевременно
се явява искането на административния орган за присъждане на разноски за юрк.възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ, като
се възложи в тежест на оспорващият.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на И.С.С.
от гр.***, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор Стара
Загора, против мълчалив отказ за предоставяне на информация по заявление рег.изх.№
4837/01.10.2021г. на Главен Директор на Главна дирекция Изпълнение на
наказанията – София, с което иска да му бъде предоставен достъп до обществена
информация - под формата на ксерокопие от личното му затворническо досие.
ОСЪЖДА И.С.С. от гр.***, ЕГН **********, понастоящем
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Стара Загора, да заплати
на Главна Дирекция Изпълнение на наказанията юрк.възнаграждение в размер на 100,00
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно оспорване, съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Съдия: