№ 484
гр. Пазарджик, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102663 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
ищеца Р. ЕР. ЮС., ЕГН-********** от с. *********, ул. „*****,
обл.Пазарджик, срещу ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от с.*********,
ул.”*********, обл.Пазарджик.
Твърди се в исковата молба, че сключили граждански брак на
24.10.2017 г., в гр. Пазарджик, съгласно Акт № 0580/24.10.2017 г. на Община
Пазарджик - първи и за двама им. Преди брака си имат родено едно дете,
което ищецът е признал - дъщеря - С. Р.Ю.а, ЕГН **********, по време на
брака им - син - E. Р.Ю., ЕГН **********, които понастоящем са малолетни.
Твърди се, че още преди сключване на брака им, заживели в къщата на
родителите на ищеца, находяща се в с. *********, ул.“*****. Отначало
живели в една къща с родителите му, а впоследствие, тъй като в двора имало
две къщи - се отделили с ответницата и децата им в другата къща. Твърди се,
че първоначално семейните им отношения били добри. Съвместно решавали
всички въпроси, които касаели съжителството, а покъсно и брака им.
Впоследствие започнали да се влошават отношенията, настъпил рязък обрат в
отношенията им като съпруг и съпруга, тъй като ответницата се оказала
човек, който е непостоянен в брачните отношения, не се грижела за ищеца,
1
като прехвърлила цялата отговорност за издръжката на семейството на него.
Тя никога досега не е работила, няма и един ден стаж. Винаги само той е
работел, за да осигурява издръжката на семейството им. Твърди се, че през
2019 г. заминал за 3-4 месеца в Холандия, където си намерил работа в
супермаркет. Ищецът никога не се е съмнявал във верността на ответницата,
докато не започнали да му казват хора, че ответницата непрекъснато му
изневерявала. Той не искал да повярва, но не можело да не му прави
впечатление, че когато е в чужбина, много пъти не му е отговаряла на
обажданията. Също много често правела безпричинни скандали, и напускала
жилището им за по дни.
Твърди се, че както на него, така и на родителите му, им казали, че тя
има друг мъж, с който е забелязвана къде ли не. Сочи, че през 2021 г. ищецът
пак заминал за Холандия, като постоянно й изпращал пари, за нея и за да се
грижи за децата. Родителите му, а и други хора му казвали, че тя не се грижи
добре за децата - води ги мръсни на градина и из селото, държи ги гладни,
даже имали и въшки. Докато бил в Холандия сега последния път, пак му
правело впечатление, че той й звънял непрекъснато, а тя не му отговаряла.
Твърди се, че ищецът решил да се прибере от Холандия, защото искал да
говоря с нея и да научи истината, дали е вярно, че тя му изневерява, а също да
разбере защо не се грижи за децата им. Преди да се прибере обаче, тя била
избягала и оставила децата при родителите му. Няколко месеца след като ги
напуснала, ответницата нито веднъж не дошла, дори не се обадила и по
телефона, за да попита поне децата как са. Ищецът заявява, че не може да
повярва, че тази жена може да остави децата си, и изобщо да не се интересува
поне дали са добре.
Ищецът твърди, че я търсил безуспешно, звънял й, писал й във
Фейсбук, но тя не му отговаряла, и един ден получил едно съобщение от нея
„Повече не ме търси, аз ще се женя“ и след това, тя го блокирала навсякъде.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът винаги е работел,
живели в къщата на родителите му, после и сами, като съпругата Тя не била
лишена от нищо. Заминал, за да може да изкара още повече пари, а за
благодарност получава изневяра. Не може да прости и това, и че първо не се
грижила изобщо добре за децата им и после, че ги оставила и си тръгнала.
Заявява, че не желае да живее занапред с тази жена, тъй като това е
абсолютно невъзможно.
2
Счита се, че бракът между ищецът и ответницата е вече само формален,
бракът им е напълно лишен от съдържание и съществуването му е напълно
неоправдано, поради което у ищеца се породил правен интерес от
предявяване исковете.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да прекрати брака между страните изцяло по вина на ответницата;
Ползването на семейното жилище, находящо се в с. *********, ул.“***** - да
се предостави за ползване на ищеца; Упражняването на родителските права
върху малолетните ни деца да се предоставят на бащата; Режима на свиждане
с майката да бъде всяка трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18
ч. в неделя, с преспиване, както и по всяко друго време по взаимно съгласие
на страните; ответницата да заплаща издръжка в размер на по 180 лв., за
всяко дете, от влизане в сила на настоящото решение.
Претендират се разноски. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответницата, с който счита, че искът е
допустим. Заявява, в качеството си на особен представител на ответницата, с
която няма контакт, че на този етап не може да вземе становище по
основателността на иска. По същата причина не може да изложи фактически
твърдения, както и да направи доказателствени искания. Сочи, че
окончателното си становище по основателността на исковата претенция ще
изрази, след събиране на доказателствата по делото, като в този смисъл моли
съдът да бъдат приети представените с исковата молба доказателства, както и
да бъдат уважени направените доказателствени искания. Иска се от съда да
постанови решение, в съответствие със събраните по делото доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак,
страните са сключили граждански брак на 24.10.2017г. в гр.Пазарджик,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, в подкрепа на което е приложено
съответното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
Община Пазарджик. От брака си съпрузите имат две родени деца – С. Р.Ю.а,
ЕГН **********, родена на ******г. /припозната от своя баща/ и E. Р.Ю.,
3
ЕГН **********, роден на *******г. които понастоящем са малолетни, видно
от приложените по делото удостоверения за раждане.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП- Пазарджик, се
установява, че съпрузите живеят във фактическа раздяла от 2021г. За да
издържа семейството, Р. ЕР. ЮС., ЕГН-********** заминал да работи в
Нидерландия, а съпругата останала да живее в семейното жилище, находящо
се в с. *********. Впоследствие ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** напуснала
семейното жилище и оставила децата на грижите на своята свекърва. Към
настоящия момент родените от брака деца се отглеждат от техния баща Р.
ЕР. ЮС., ЕГН-********** с помощта на роднини по бащина линия, като
майката не е търсила децата, не се е интересувала от развитието им. Децата
живеят с баща си в семейно жилище, находящо се на адрес – с. *********,
обл. Пазарджик, ул.“*****. Базовите потребности на децата са задоволени,
осигурени са добри хигиенно-битови условия за живот. Налице е изградена
емоционална връзка между децата и техните роднини по бащина линия. Р. ЕР.
ЮС., ЕГН-********** заявява желание да се грижи за децата и за в бъдеще.
Ю. работи в Нидерландия в магазин за хранителни стоки, като осигурява
издръжката на родените от брака деца, като ежемесечно изпраща финансови
средства, с които се закупуват храна, дрехи и играчки. Детето С. Р.Ю.а, ЕГН
********** посещава детска градина в с. *********, обл. Пазарджик
Съпрузите се намират във фактическа раздяла считано от месец май,
2021г., не поддържат каквито и да е отношения помежду си.
За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитана в качеството си
на свидетел С. Н. О. /майка на ищеца/. От показанията на св.Огнянова се
установява ,че съпрузите живеят в условията на фактическа от около една
година. След сключването на брака, съпрузите живели в дома на сем. Ю.и в с.
*********, обл. Пазарджик, като отношенията ми били нормални, нямало
конфликти помежду им. През 2021г. Р. ЕР. ЮС. трябвало да замине за
Нидерландия през 2019г., за да издържа семейството, тъй като ответницата не
работила. Ищецът пращал всеки месец финансови средства на съпругата и
родителите си, за да издържат родените от брака деца. Докато съпругът й
работел в чужбина, ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** отсъствала от семейното
жилище и не се грижила добре за децата, излизала сама вечер до късни
часове, и не искала да дава обяснения с кого излиза. Впоследствие установила
4
отношения с друг мъж, с когото заминала да живее някое от пловдивските
села. Изоставила родените от брата деца изцяло на грижите на техния баща и
неговите роднини, като не се интересувала от развитието на децата, не
изпращала пари за издръжка и не се обаждала дори по телефона.
Изложеното от св.Огнянова се потвърждава от показанията на св. Г. Р.
Ю.. Съгласно показанията на св.Ю., след заминаването на съпругът й за
чужбина, ответницата започнала да се държи лошо към него и към роднините
му, започнала да излиза с други мъже. Впоследствие ответницата уведомила
съпругът си, че не го искала повече и че щяла да се омъжва за друг. През
месец април,2021г. ответницата напуснала семейното жилище по свое
желание, като оставила родените от брака деца на грижите на техния баща и
роднините му, не се интересувала от децата и не плащала издръжка. Ищецът
Ю. работил временно в Нидерландия, където реализирал добри доходи, с
които се грижил за издръжката на родените от брака деца. Съпрузите
живеели отделно, не поддържали отношения помежду си и нямало изгледи
това да се промени за в бъдеще.
Съдът намира, че следва да възприеме за достоверни показанията на
разпитаните свидетели, тъй като от тях е видно, че същите познават
семейният живот на страните, като дават подробни и последователни
показания.
Ищецът Ю. е бил изслушан от съда на основание чл.59,ал.6 от СК, като
същият е потвърдил изложеното от него в исковата молба. Ю. декларира
желание и възможност да се грижи за родените от брака си с ответницата
деца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното
доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на
отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и
запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството
на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за
неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща
фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите.
Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и
5
същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
По въпроса за вината - Ищецът твърди, че неговата съпруга има
изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в
брака им. Събраните в процеса гласни и писмени доказателства обосновават
извод за допуснати брачни провинения от страна на ответницата Ю..
Въпреки че в разпоредбите на Семеен кодекс не е въздигната „верността”
като първостепенно задължение на съпруга, нарушаването му се счита за
едно от най-тежките брачни провинения. Брачната изневяра е била поставяна
между най-сериозните причини, които могат да доведат до брачно
разстройство и развод – това е незачитане на брачния партньор. В конкретния
случай, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че докато
живеела в дома на своя съпруг, ответницата излизала сама по часове, като не
споделяла на своя съпруг и криела къде и с кого излиза. Демонстрирала
неуважение към своя съпруг, като му изневерила. Впоследствие установила
интимни отношения с друг мъж, с когото заживяла на съпружески начала,
като напуснала без основателна причина семейното жилище.
Гореизложените обстоятелства, които ищецът твърди и в подадената от
него искова молба, не бяха оспорени в хода на процеса от ответната страна.
Следва да се има предвид, че бракът създава определени задължения за всеки
един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат
освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и
достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и
доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно,
освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от
събраните по делото доказателства, ответницата е проявила безотговорното
отношение към семейството, без да засвидетелства необходимата грижа,
зачитане и внимание към съпругата си, като е напуснала самоволно
семейното жилище, без наличието на важни причини за това.
В хода на процеса не се събраха доказателства, установяващи брачно
провинение на ищеца – като съпруг и баща. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
съпругата ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от с.*********, ул.”*********,
обл.Пазарджик.
По отношение на родителските права, личните отношения на
6
роденото от брака дете с родителите му и издръжката на детето -
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал.
2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия
Семеен кодекс (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г.,
III г. о., ГК). Легално определение на понятието “най-добър интерес на
детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва
изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така
ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола
и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт
не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се
извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели,
които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
От приетите по делото доказателства е видно,че родените от брака деца
С. Р.Ю.а, ЕГН-**********, родена на ******г. /припозната от своя баща/ и E.
Р.Ю., ЕГН **********, роден на *******г. , живеят понастоящем със своя
баща /когато последният е в България/ и със своите баба и дядо по бащина
линия в семейно жилище /къща/, находящо се в с. *********, обл.
Пазарджик. Децата се отглеждат от своя баща, а когато бащата пътува в
чужбина по работа, грижи за децата полагат бабата на децата по бащина
линия- С. Н. О. и други членове на разширеното семейство. Базовите
потребности на децата са задоволени, жилището е оборудвано с
необходимите за бита мебели, хигиената е на добро ниво. Налице е изградена
емоционална връзка между детето и неговите роднини по бащина линия. Ю.
заявява желание да се грижи за децата и за в бъдеще , като за тях се полагат
адекватни на възрастта и нуждите им грижи.
7
Приетата по делото фактическа обстановка води до извода, че
непълнолетните деца се чувстват добре в жилището на своя баща, каквото е
фактическото положение към настоящия момент, като не са налице
предпоставки това фактическо положение да бъде променяно от съда, още
повече,че ответницата се е дезинтересирала от развитието на децата, не ги
търси и не плаща издръжка, което се установява от приетите по делото
доказателства, вкл. гласни такива. Предвид изложеното, упражняването на
родителските права върху родените от брака деца следва да се предостави на
ищеца Ю., като непълнолетните деца ще живеят заедно с баща си в с.
*********, обл. Пазарджик. Съдът приема, че ищецът притежава морални и
възпитателски качества за отглеждането и възпитанието на децата.
По отношение на личните отношения на детето с неговата майка -
Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е
насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява
родителските права над децата да вижда и взима същите поне два пъти
месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то
всяка втора и четвърта, като когато интересите на децата са защитени следва
да се даде възможност и за приспиване на последните в определените дни за
контакт. Интересите на децата следва да бъдат изследвани съобразно
различни обективни и субективни критерии. При определяне режима на
лични контакти следва да се има предвид, че родените от брака деца са
момиче и момче, съответно на навършени 5 и 3 години, като не следва да се
прекъсва връзката между майката и децата. Предвид изложените
съображения, съдът приема,че майката на децата ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-
********** от с.*********, ул.”*********, обл.Пазарджик , ще има право на
лични контакти с децата С. Р.Ю.а, ЕГН-********** и E. Р.Ю., ЕГН
**********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и 1 месец през лятото,
когато бащата на детето не е в платен годишен отпуск; както и по всяко друго
време при взаимно съгласие на двамата родители.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от
СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН
на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32
8
от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е
признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите
на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В
чл. 27, ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите
умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето.
Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
минималната работна заплата за страната, която към настоящият момент се
равнява на сумата от 710.00лв. Нуждите на децата С. Р.Ю.а, ЕГН-**********
и E. Р.Ю., ЕГН **********, съобразно твърденията /и по конкретно липсата
на твърдения за наличие на извънредни нужди/, са в рамките на нормалните
за възрастта на тези деца разходи, които включват както храна, облекло и
играчки.
От доказателствата по делото не се установява с какви месечни доходи
разполага ответницата – същата се е установила трайно в България, където
работи и живее, в трудоспособна възраст е и не страда от здравословни
проблеми, които да й пречат да упражнява трудова дейност. Предвид
изложеното, съдът приема, че същата би могла реализира доходи,
позволяващи й без особени затруднения да заплаща поне минималната за
страната издръжка, макар да не са налице данни за упражняваната от нея
дейност и размерът на доходите й. Поради това следва да бъде осъдена
ответницата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лв. за всяко
едно от двете деца.
По отношение на фамилното име на ищцата - Според разпоредбата
на чл.53 от СК, съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият
съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната
норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия
съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име
/Решение №245/17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС;
Определение №172/15.02.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По
действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата
съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването
9
на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по
ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно
име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела
фамилното име на своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, поради и което същата следва да запази това
име. Въпреки липса на изявление от страна на ответницата по въпроса,
съгласно чл.326 от ГПК, съдът е служебно задължен да се произнесе по
въпроса за фамилното име, поради което следва да бъде постановено
запазване на фамилното име на съпругата, прието след сключване на брака, а
именно Ю..
По въпроса за семейното жилище- - видно от материалите по делото,
семейното жилище представлява двуетажна сграда /къща/, находяща се в
с.*********, обл. Пазарджик.
При определяне кой да ползва жилището, приложение следва да
намерят общите правилоопределящи критерии за горното, визирани в
разпоредбата на чл.56, ал.1, изр.1 от СК и чл.56, ал.5 от СК, като вина за
прекратяване на брака, здравословно състояние, доходи и материално
положение на съпрузите, нужда от жилище, както и други обстоятелства.
В процесния случай претенция за ползването на семейното жилище е
направена от ищеца, като същата следва да се уважи. Семейното жилище
представлява двуетажна жилищна сграда, собственост на родителите на
ищеца Ю.. В същото жилище , находящо се на адрес - с. *********, ул.
„*****, обл.Пазарджик се отглеждат от бащата и двете родени от брака деца,
поради което семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на
съпругът Р. ЕР. ЮС., ЕГН-********** от с. *********, ул. „*****,
обл.Пазарджик.
По отношение на разноските - Съгласно разпоредбата на чл. 329 от
ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг, в случая – ответницата Ю., която следва да
понесе разноските в настоящото производство, сторени от ищцовата страна,
на основание чл. 329 от ГПК. Разноските на ищеца за производството са в
размер на 1025.00в., от които: 600.00 лв. – заплатено минимално адвокатско
възнаграждение, 25.00лв. – държавна такса за завеждане на делото и
400.00лв. внесен депозит за особен представител.
10
Ответницата следва да заплати и дължимата държавна такса при
решаване на делото, която съдът определя в размер на 40.00 лв. на основание
чл.6,т.2 от Тарифата за държавни такси. Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса в частта за издръжката на децата в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик, сумата от 518.40
лв., представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на
присъдената издръжка, на осн. чл.7,т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р. ЕР. ЮС., ЕГН-**********
от с. *********, ул. „*****, обл.Пазарджик, и ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-**********
от с.*********, ул.”*********, обл.Пазарджик, сключен на 24.10.2017г. в
гр.Пазарджик, общ.Пазарджик,обл.Пазарджик, като дълбоко и непоправимо
разстроен
ПОСТАНОВЯВА, че вината за разстройството на брачните отношения
носи съпругата ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от с.*********, ул.”*********,
обл.Пазарджик, на основание чл. 49, ал. 3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските
права над родените от брака деца С. Р.Ю.а, ЕГН ********** и E. Р.Ю., ЕГН
**********, на бащата Р. ЕР. ЮС., ЕГН-********** от с. *********, ул.
„*****, обл.Пазарджик, като непълнолетните деца ще живеят заедно с баща
си на посоченият адрес в с. *********, ул. „*****, обл.Пазарджик.
ОСЪЖДА ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от с.*********,
ул.”*********, обл.Пазарджик, да заплаща на детето С. Р.Ю.а, ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител Р. ЕР. ЮС., ЕГН-
**********, ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет
лева /, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до
настъпване на причина за изменение или погасяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от с.*********,
ул.”*********, обл.Пазарджик, да заплаща на детето E. Р.Ю., ЕГН
11
**********, чрез неговия баща и законен представител Р. ЕР. ЮС., ЕГН-
**********, ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет
лева /, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение
до настъпване на причина за изменение или погасяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката ЕВГ. Д. ЮС.,
ЕГН-********** от с.*********, ул.”*********, обл.Пазарджик, с децата С.
Р.Ю.а, ЕГН ********** и E. Р.Ю., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа
в неделя, с преспиване на децата в дома на майката , както и 1 месец през
лятото, когато бащата на децата не е в платен годишен отпуск; както и по
всяко друго време при взаимно съгласие на двамата родители.
ПОСТАНОВЯВА съпругата ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от
с.*********, ул.”*********, обл.Пазарджик, след развода, да продължи да
носи брачното си фамилно име – Ю.
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище, находящо се в с. *********, ул.
„*****, обл.Пазарджик, след прекратяване на гражданския брак, да бъде
предоставено за ползване на Р. ЕР. ЮС., ЕГН-********** от с. *********,
ул. „*****, обл.Пазарджик
ОСЪЖДА ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от с.*********,
ул.”*********, обл.Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ на Р. ЕР. ЮС., ЕГН-
********** от с. *********, ул. „*****, обл.Пазарджик, сумата от 1025.00 лв.
/хиляда двадесет и пет лева/, представляваща сторени разноски за
производството, на основание чл.329 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева.
ОСЪЖДА ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от с.*********,
ул.”*********, обл.Пазарджик, да заплати в полза на Държавата, по бюджета
на съдебната власт - по сметка на РС гр.Пазарджик, сумата от 40.00
/четиридесет/ лева, представляваща държавна такса на осн. чл.6,т.2 от
Тарифата за държавните такси .
ОСЪЖДА ЕВГ. Д. ЮС., ЕГН-********** от с.*********,
ул.”*********, обл.Пазарджик, да заплати държавна такса на осн. чл.7,т.2 от
Тарифа за държавни такси в размер на 518.40 лв. /петстотин и осемнадесет
12
лева и четиридесет стотинки/ по сметка на РС гр.Пазарджик
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд – Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13