Разпореждане по дело №4908/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2362
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Руси Алексиев
Дело: 20221100204908
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2362
гр. София, 28.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно дело №
20221100204908 по описа за 2022 година
Днес, 28.11.2022 г., в гр. София, в закрито съдебно заседание, Руси Алексиев –
председател на 20-ти първоинстанционен състав на Софийски градски съд - Наказателно
отделение (СГС – НО) и съдия – докладчик по НЧД № 4908/2022 г., след като се запознах с
материалите по настоящото дело, съдържащи в себе си материалите по НЧД № 487/2022 г.
по описа на ОС – Кюстендил (КОС), както и с протоколно определение на КОС №
555/03.11.2022 г. по НЧД № 487/2022 г. и приложените към него материали, намирам, че не
са налице законоустановените предпоставки за насрочване и разглеждане на делото в
открито съдебно заседание, по реда на чл. 11, ал. 1 и/или по чл. 12, ал. 1 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС), а са налице основанията на чл. 32, ал. 4
от ЗПИИАКОРНФС, вр. чл. 44, ал. 1 от НПК, за повдигане на спор за подсъдност пред ВКС.
Мотивите ми за това са следните:
В горепосоченото протоколно определение на КОС, като мотиви за прекратяване на
делото пред него и изпращането му на СГС, по компетентност, е изтъкнато, че засегнатото
лице не е намерено на адресите си в гр. Кюстендил и в гр. София, в последния от които е и
постоянния му и настоящ адрес. Изложено е, че според актуалната към 08.03.2021 г. справка
за местоживеенето на засегнатото лице, адресът му е в гр. София, което и определящо за
подсъдността на делото на СГС.
След внимателен прочит на материалите по НЧД № 487/2022 г. по описа на КОС,
констатирах, че неправилно съдебното производство по същото е прекратено и то е
изпратено по компетентност на СГС, с оглед визираните аргументи.
На първо място, принципът, залегнал в ЗПИИАКОРНФС, е че териториалната
(местна) подсъдност се определя не от регистрирания пред органите на държавната
администрация постоянен и/или настоящ адрес, а от „местожителството или обичайното
местопребиваване“ на засегнатото лице - чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС. Единствено в
1
случай, че не бъде установено местожителството или обичайното пребиваване на лицето, а
за юридическото лице - седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция
на територията на Република България, компетентен да разгледа решението е Софийски
градски съд – чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИАКОРНФС. В конкретния казус,
обичайното местопребиваване или местоживеенето на засегнатото лице е установено по
безспорен начин, а именно чрез приемане лично от него, на 12.10.2022 г., на призовка за
насроченото на 20.10.2022 г. открито съдебно заседание на КОС – л. 31 от НЧД № 487/2022
г. на КОС. Поради това, изключението от правилото на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС,
визирано в разпоредбата на чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИАКОРНФС, не е налице.
Отделно, видно и от получената по прекратеното НЧД № 487/2022 г. на КОС справка
от МВР – ОДМВР Кюстендил – с-р „Пътна полиция“ – Кюстендил – л. 42 – л. 43 от НЧД
№ 487/2022 г. на КОС, засегнатото лице е собственик на две регистрирани именно в с-р
„Пътна полиция“ – Кюстендил моторни превозни средства (МПС) – лек автомобил и
мотоциклет, и то в рамките на две години – 2017 г. и 2019 г.
Разбира се, настоящият съд не изпусна от внимание, че приложимия нормативен акт -
ЗПИИАКОРНФС, както и европейския такъв, който е въведен с него в националното ни
правно пространство - Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005
година, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на съвета от 26 февруари 2009 година за
изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР
и 2008/947/ПВР, не съдържат легална дефиниция на понятията „местожителството или
обичайното местопребиваване“. В такъв случай обаче, следва да намерят приложение
международните, а и вътрешни за националното право, нормативно закрепени правила,
указващи критерии за точно определяне на местожителството или обичайното
местопребиваване. Като такъв акт се явява Кодекса за международно частно право (КМЧП).
В чл. 48, ал. 7 от същия е посочено, че „под обичайно местопребиваване на физическо лице
се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.“.
Именно на тази основа, съдът прецени, че гореизтъкнатите, установени по
прекратеното дело на КОС обстоятелства – лично връчена призовка и регистрации на две
МПС в рамките на две години – 2017 г. и 2019 г., в с-р „Пътна полиция“ – Кюстендил, сочат
с достатъчна категоричност на извод за местожителство и обичайно местопребиваване на
засегнатото лице в гр. Кюстендил, на визирания от издаващата държава в удостоверението
по реда на чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, респективно по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР, адрес.
Изводимо от горното, неправилни се явяват изводите на КОС, че местожителството
на засегнатото лице е в гр. София, тъй като там е последният регистриран пред органите на
2
държавната администрация негов адрес, както и че то не е намерена на посочения в
удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, респективно по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР, адрес в гр. Кюстендил.
В този смисъл следва да се изтъкне и обстоятелството, че призовката, налична по
прекратеното НЧД № 487/2022 г. на КОС, която е била изпратена на засегнатото лице на
адреса му в гр. Кюстендил, находяща се на л. 35 от НЧД № 487/2022 г. на КОС, върната в
цялост с отбелязването, че на него не е намерено търсеното лице, е върната в деловодството
на 04.10.2022 г., а личното връчване на засегнатото лице на призовката за откритото съдебно
заседание на КОС е последващо, а именно на 12.10.2022 г. С други думи, след отбелязването
на служителя по призоваването, че засегнатото лице не живее на адреса в гр. Кюстендил,
осем дни по-късно – на 12.10.2022 г., именно на този адрес на същото лично му е връчена
призовка (вж. отново л. 31 от НЧД № 487/2022 г.).

С оглед гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 4 от ЗПИИАКОРНФС, вр. чл. 44,
ал. 1 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НЧД № 4908/2022 г. по описа на СГС
– НО, 20-ти с-в.
ПОВДИГАМ спора за подсъдност пред ВКС.
Делото да се изпрати на ВКС.
Разпореждането не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3