№ 181
гр. Габрово , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100356 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
“ТЕЛЕНОР” ЕАД гр. София, чрез пълномощник адвокат Н.Ш., против ЯН. ИВ. Й. от
гр. Габрово.
Предявени са искове по чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2018 г. между ответницата и „Теленор
България" ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359896****** за срок от 24 месеца по абонаментен план
„Тотал 36.99 с допълнителни 5000 МВ" със стандартен месечен абонамент в размер на
36,99 лв. Ответницата не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер
67,27 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 15.07.2018 г. - 14.09.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
раздел III, чл.3 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер
на 92,46 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в подробно описани в исковата
молба фактури.
С оглед на гореизложеното, на 06.08.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - гр. Габрово срещу ЯН.
ИВ. Й., в което се претендира главница в размер на 159,73 лв. Образувано е ч.гр.д. №
1161/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Габрово. Издадена е заповед за изпълнение,
1
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид гореизложеното, ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му
дължи сума в общ размер на 159,73 лв., представляващи неплатени месечни
абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896******, както и
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени и сторените разноски.
В с.з. процесуалният представител на ищеца не се явява. Представя писмено
становище, в което поддържа предявените искове и излага съображения за
уважаването им.
В отговора си ответницата изразява следното становище:
Реално дължи на ищцовото дружество сума в размер около 60 лева. Счита, че е
некоректно начисляването на неустойка в условия на криза, като изтъква и личната си
неплатежоспособност поради безработица. Посочва, че има доход от 240 лв. месечно.
Ответницата заявява, че не избягва плащането на сметките си, като е видно, че е
помолила за частично плащане - видно от представените документи е заплатила 12 лв.
Моли за разсрочване на плащането на задължението си към ищеца на вноски.
В с.з. ответницата не се явява и не се представлява.
Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3834 от
12.08.2020 г. по приложеното ч.гр.д.№ 1161/2020 г. е разпоредено ответницата-
длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата 159,73 лв., представляваща стойността
на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги и неустойка, както и сумата 385 лв. - разноски в заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което
съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. В указания от
съда срок ищецът-заявител е депозирал исковата молба в РС Габрово. С оглед на
изложеното предявените искове са допустими – предявени са от дружеството -
заявител в производството по чл. 410 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415
ал. 1 ГПК. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът по
тези искове да докаже възникването на спорните права, а ответницата да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват същите.
2
Ищецът е представил и съдът е приел като писмени доказателства по делото
сключените между него и ответницата договори, на които се основават процесните
претенции и които не са оспорени от ответната страна. Установява се, че на 06.06.2018
г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359896****** от 21.09.2017 г. - за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Тотал 36.99 с допълнителни 5000 МВ" със стандартен месечен
абонамент в размер на 36,99 лв.
Представени са и приложимите към сключения договор Общи условия на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Съгласно чл. 26 от същите, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата
от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 49 от ОУ, дружеството има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71, потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването . Съгласно чл. 75 от
ОУ незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обуславя правото на "Теленор" ЕАД да прекрати
едностранно договора, като това право дружеството има и в случаите на неспазване на
което и да е задължение по част XIII от ОУ, или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя.
Съгласно чл. 3, б. А от раздел III на допълнителното споразумение, в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или инициатива на
потребителя или при нарушаване на задълженията му по него, в т.ч. приложимите ОУ,
последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
По делото са представени издадените от ищеца фактури за потребените от
абоната-ответник услуги за периода 15.07.2018 г. - 14.09.2018 г., както следва:
1. Фактура № **********/15.08.2018 г. за отчетен период 15.07.2018 г. -
14.08.2018 г., срок за плащане - 30.08.2018 г., издадена за сумата от 35,78 лв.,
представляваща неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +359896******.
Страните не спорят, че по тази фактура ответницата е извършила частично плащане в
3
размер на 12,32 лв., поради което ищецът претендира сумата 23,46 лв.
2. Фактура № **********/15.09.2018 г. за отчетен период 15.08.2018 г. -
14.09.2018 г., срок за плащане - 30.09.2018 г., издадена за сумата от 43,81 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +359896******.
3. Фактура № **********/15.11.2018 г. за отчетен период 15.10.2018 г. -
14.11.2018 г., срок за плащане - 30.11.2018 г., издадена за сумата от 92.46 лв.,
представляваща неплатена неустойка за предпочетен номер +359896******.
При така установените факти, съдът счита, че ищецът доказа по основание и
размер исковете за установяване на вземанията, произтичащи от сключените между
страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896****** и
допълнително споразумение към него. От представените договори се установява
наличието на възникнали договорни правоотношения между страните по делото, по
силата на които „Теленор България” ЕАД е поело задължение да предоставя на
ответницата мобилни услуги срещу поетото от нея задължение да заплаща ежемесечни
такси в определените с договора размери, както и дължимата цена на всички
използвани от клиента услуги. Периодът на отчитане е на ежемесечна база и съответно
дружеството-оператор издава ежемесечни фактури за ползваните услуги, като
неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати
съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 15-дневен от издаване на фактурите.
Ответницата не оспорва иска за установяване на задължение за неплатени месечни
абонаментни такси, а чрез извършеното частично плащане по първата от процесните
фактури тя е направила и извънпроцесуално признание на задължението си. Това
задължение, начислено във всяка една от процесните фактури, се формира основно от
месечната такса, дължима по силата на сключеното допълнително споразумение от
06.06.2018 г. Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск за сумата 67,27 лв.
иск е основателен и доказан, и като такъв ще бъде уважен в пълен размер.
Налице са и предпоставките за уважаване на иска за установяване на вземането за
неустойка в размер на 92,46 лв. Същата не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси /без ДДС/. Начислена е поради неизпълнение на договорното
задължение на ответницата за заплащане на месечни абонаментни такси, начислени в
горепосочените фактури, в съответствие с цитираната по-горе разпоредба на чл. 3, б. А
от раздел III на допълнителното споразумение, сключено между страните. Неустойката
е съобразена с присъщите на подобна клауза санкционна и обезщетителна функция,
насочена към компенсиране на претърпените от ищеца вреди под формата на
пропуснати ползи от неосъщественото му правно и финансово очакване на получаване
4
на определени месечни плащания от неизправния абонат на стойност, която е
предварително определяема. При така установените факти, съдът счита, че ищецът
доказа по основание и размер иска за установяване на вземането си за неустойка,
произтичаща от процесния договор. От ответницата не са представени доказателства за
погасяване на претендираните задължения, поради което и този иск ще бъде уважен в
пълен размер от съда.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, основателна е
ищцовата претенция за присъждане на направените разноски, като съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв.
- заплатена д.т. В заповедното производство разноските на ищеца са в размер на 25 лв.
- заплатена д.т. и 360 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Така общият размер
на разноските за исковото и заповедното производство, които ответницата ще бъде
осъдена да заплати на ищеца, възлиза на 410 лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ЯН. ИВ. Й., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово,
ул. "**********" № 39, ет. 1, дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, сумата 67,27 лв. /шестдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 15.07.2018 г. - 14.09.2018 г., и сумата 92,46 лв. /деветдесет и два лева
и четиридесет и шест стотинки/ неустойка за неизпълнение на договорни задължения
по допълнително споразумение от 06.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359896****** от 21.09.2017 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3834 от 12.08.2020 г. по ч.гр.д.№
1161/2020 г. на Районен съд Габрово, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЯН. ИВ. Й., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. "**********" №
39, ет. 1, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата 410,00 лв.
/четиристотин и десет лева/, представляваща общия размер на направените разноски
5
в исковото производство и в производството по ч.гр.д.№ 1161/2020 г. на Районен съд
Габрово, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6