Р E Ш Е Н И Е
№ 196
гр.Плевен, 12.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 81 по описа за
2021 г. на
Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260210 от
16.12.2020 год., постановено по НАХД № 2150/2020 год., Районен съд – гр. Плевен
изменил Наказателно постановление № 480989 - F513200 от 28.11.2019г. на началник отдел „ОД“-В. Търново в ЦУ на НАП, с
което на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“АД - гр. София, представлявано от П.К.Н.
и Л.Т.Ч. на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лева за нарушение по чл. 41,
ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ, констатирано на 13.09.2019 година като намалил
размера на наложената имуществена санкция на 500,00 лева.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“АД - гр. София,
представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч., подадена чрез юрк. С.А.Г., в която се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първостепенния съдебен
акт. Твърди се, че РС- Плевен не е обсъдил възражението на касатора за наличие
на нарушения на чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП, изразяващи се в липса на посочена
дата на извършеното нарушение. Твърди се, че съдът не е обсъдил и посочените с
въззивната жалба нарушение на чл.42, т.5, съответно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
тъй като административнонаказващият орган не е конкретизирал разпоредбите на
чл.118 от ЗДДС, които счита за нарушени. Излагат се и подробни доводи, свързани
с обстоятелството, че провереният обект представлява ведомствена
бензиностанция, която не осъществява продажби на горива, а зарежда МПС на
дружеството, поради което съкратеният месечен отчет, предмет на оспореното НП,
не служи за данъчно и счетоводно отчитане на заредените горива, с оглед на което
се твърди липса на щета за бюджета, поради което се изразява становище за
незаконосъобразност на оспореното НП поради противоречие с целта на закона.
На последно място те излагат подробни
доводи за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В заключение се прави искане да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде отменено оспореното НП.
С касационната жалба е представен
незаверен препис от Решение № 702/15.12.2017 г. по адм.д.№ 11434/2017г. на АС-
София-град, което според настоящата инстанция не представлява писмено
доказателство по смисъла на АПК, нито обективира обвързваща настоящия съд
съдебна практика.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява.
Ответникът се представлява от гл. юрк. М. Ж.,
която представя като писмени доказателства Резолюция за
освобождаване от изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
прави искане да бъде оставено в сила решението на РС- Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което
решението на РС- Плевен следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал всички относими към
правния спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е достигнал до правилния
извод, че е налице доказано по несъмнен начин нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ.
Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК, а освен това с касационната жалба не се
оспорва приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Във връзка с оплакването на касатора, че
първостепенният съд не е обсъдил в решението си възраженията от въззивната
жалба, свързани с твърдени нарушения на чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при
издаване на АУАН и НП, изразяващи се в липса на посочена дата на извършеното
нарушение, следва да се посочи, че това не е така. Във въззивното решение
изрично е посочено, че : „… след изтичането на месец юли 2019г. за
жалбоподателя като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е възникнало
задължение да отпечата съкратен отчет на фискалната памет на фискалното
устройство в обекта - ведомствена бензиностанция „ГСМ-Д. Дъбник“№ 2, находяща
се в гр. Долни Дъбник, ул. „Димчо Дебелянов“ №12, стопанисван и експлоатиран от
„ПДНГ“АД. Срокът, в който той е следвало
да изпълни това си задължение, е определен в разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – 7-дневен срок след изтичането на съответния
месец. Следователно срокът за
отпечатването на месечния отчет за месец юли 2019 г. е бил до 07.08.2019г.,
включително, както правилно е определен в НП, т.е. до 7 дни след изтичането на
месец юли.“
Настоящият съдебен състав е съгласен с тези мотиви.
Касае се за нарушение, изпълнителното деяние на което е осъществено чрез
бездействие. С оглед горното административнонаказващият орган е посочил
крайната дата, до която въззивният жалбоподател е следвало да изпълни
задължението си, поради което е очевиден момента, от който деецът вече е бил в
нарушение. Няма как да се приеме, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита на
нарушителя, защото ясно е посочен крайният срок, в който същият е следвало да
отпечата месечния отчет, след изтичането на който очевидно е осъществено
процесното нарушение.
Касационната инстанция не намира за основателни и
оплакванията за наличие на нарушения на чл.42,
т.5, съответно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В АУАН и издаденото въз основа на него
НП по достатъчно ясен начин е посочено, че е осъществен състава на чл. 41, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Горната наредба е издадена на
основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което е спазен принципа на
законоустановеност на административните нарушения.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
оплакванията, свързани с приложимостта на чл.28, ал.1 от ЗАНН за конкретното
нарушение. Районен съд- Плевен е изложил доводи в тази насока, с които
настоящия съд е съгласен.
Нарушението, за което е наложено административното
наказание е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са
защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице
смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят
нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в
по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на
нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и
непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата,
визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично
общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид.
Съдът намира, че АУАН и НП, които са предмет на
съдебното производство, са издадени от компетентни органи и в кръга на
правомощията им. При съставянето им не са допуснати нарушение на правилата на
ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в
обратната насока. Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна,
приложена е относимата санкционна норма, а наложената имуществена санкция е
изменена от въззивния съд в минималния предвиден от закона размер, в която част
съдебният акт на РС- Плевен не се оспорва.
При тези
съображения съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като
правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260210 от 16.12.2020 год., постановено по НАХД № 2150/2020 год. по описа на
Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/