Решение по дело №81/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 196
Дата: 12 април 2021 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20217170700081
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

196

 

гр.Плевен, 12.04.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:     

                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                 ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                      Катя Арабаджиева

                    

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 81 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         С Решение № 260210 от 16.12.2020 год., постановено по НАХД № 2150/2020 год., Районен съд – гр. Плевен изменил Наказателно постановление № 480989 - F513200 от 28.11.2019г. на началник отдел „ОД“-В. Търново в ЦУ на НАП, с което на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“АД - гр. София, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч. на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лева за нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ, констатирано на 13.09.2019 година като намалил размера на наложената имуществена санкция на 500,00 лева.   

Против горното решение постъпила касационна жалба от „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“АД - гр. София, представлявано от П.К.Н. и Л.Т.Ч., подадена чрез юрк. С.А.Г., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт. Твърди се, че РС- Плевен не е обсъдил възражението на касатора за наличие на нарушения на чл.42, т.3  и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП, изразяващи се в липса на посочена дата на извършеното нарушение. Твърди се, че съдът не е обсъдил и посочените с въззивната жалба нарушение на чл.42, т.5, съответно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като административнонаказващият орган не е конкретизирал разпоредбите на чл.118 от ЗДДС, които счита за нарушени. Излагат се и подробни доводи, свързани с обстоятелството, че провереният обект представлява ведомствена бензиностанция, която не осъществява продажби на горива, а зарежда МПС на дружеството, поради което съкратеният месечен отчет, предмет на оспореното НП, не служи за данъчно и счетоводно отчитане на заредените горива, с оглед на което се твърди липса на щета за бюджета, поради което се изразява становище за незаконосъобразност на оспореното НП поради противоречие с целта на закона.

На последно място те излагат подробни доводи за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменено оспореното НП.

С касационната жалба е представен незаверен препис от Решение № 702/15.12.2017 г. по адм.д.№ 11434/2017г. на АС- София-град, което според настоящата инстанция не представлява писмено доказателство по смисъла на АПК, нито обективира обвързваща настоящия съд съдебна практика.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът се представлява от гл. юрк. М. Ж., която представя като писмени доказателства Резолюция за освобождаване от изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на РС- Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението на РС- Плевен следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първостепенният съд е събрал всички относими към правния спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е достигнал до правилния извод, че е налице доказано по несъмнен начин нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК, а освен това с касационната жалба не се оспорва приетата от съда за установена фактическа обстановка.

Във връзка с оплакването на касатора, че първостепенният съд не е обсъдил в решението си възраженията от въззивната жалба, свързани с твърдени нарушения на чл.42, т.3  и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП, изразяващи се в липса на посочена дата на извършеното нарушение, следва да се посочи, че това не е така. Във въззивното решение изрично е посочено, че : „… след изтичането на месец юли 2019г. за жалбоподателя като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е възникнало задължение да отпечата съкратен отчет на фискалната памет на фискалното устройство в обекта - ведомствена бензиностанция „ГСМ-Д. Дъбник“№ 2, находяща се в гр. Долни Дъбник, ул. „Димчо Дебелянов“ №12, стопанисван и експлоатиран от „ПДНГ“АД.  Срокът, в който той е следвало да изпълни това си задължение, е определен в разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – 7-дневен срок след изтичането на съответния месец. Следователно срокът за отпечатването на месечния отчет за месец юли 2019 г. е бил до 07.08.2019г., включително, както правилно е определен в НП, т.е. до 7 дни след изтичането на месец юли.“

Настоящият съдебен състав е съгласен с тези мотиви. Касае се за нарушение, изпълнителното деяние на което е осъществено чрез бездействие. С оглед горното административнонаказващият орган е посочил крайната дата, до която въззивният жалбоподател е следвало да изпълни задължението си, поради което е очевиден момента, от който деецът вече е бил в нарушение. Няма как да се приеме, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита на нарушителя, защото ясно е посочен крайният срок, в който същият е следвало да отпечата месечния отчет, след изтичането на който очевидно е осъществено процесното нарушение.

Касационната инстанция не намира за основателни и оплакванията за наличие на нарушения на чл.42, т.5, съответно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В АУАН и издаденото въз основа на него НП по достатъчно ясен начин е посочено, че е осъществен състава на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Горната наредба е издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което е спазен принципа на законоустановеност на административните нарушения.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и оплакванията, свързани с приложимостта на чл.28, ал.1 от ЗАНН за конкретното нарушение. Районен съд- Плевен е изложил доводи в тази насока, с които настоящия съд е съгласен.

Нарушението, за което е наложено административното наказание е  формално и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици.  При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид.  

Съдът намира, че АУАН и НП, които са предмет на съдебното производство, са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им. При съставянето им не са допуснати нарушение на правилата на ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в обратната насока. Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна, приложена е относимата санкционна норма, а наложената имуществена санкция е изменена от въззивния съд в минималния предвиден от закона размер, в която част съдебният акт на РС- Плевен не се оспорва.

 При тези съображения съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260210 от 16.12.2020 год., постановено по НАХД № 2150/2020 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

         Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                    ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                 2./п/