№ 13773
гр. **, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110172744 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ,
предявен от В. Е. В., ЕГН ********** против „З.А.Д.А” АД, с ЕИК *****, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 (две хиляди) лева,
представляващо част от общо дължимото обезщетение в размер на 11 000
(единадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
застраховка „Каско” № ********* от 03.05.2024г., за настъпило
застрахователно събитие на 15.07.2024г. в резултат на което е увреден л.а.
марка „***“, модел „***“с peг. № ***.
Ищецът твърди, че е собственик на л.а. марка „***“, модел „***“с peг.
№ ***. Излага се, че процесният лек автомобил бил застрахован в
„З.А.Д.А”АД със застраховка „Каско на МПС”, обективирана в
Застрахователна полица № ********* от 03.05.2024г., със срок на действие от
03.05.2024г. до 02.05.2025г.
Излага твърдения, че в периода на действие на застраховката на
15.07.2024г., в гр. ** на бул. „***“ срещу ***, застрахованият автомобил
участва в пътнотранспортно произшествие. Сочи се, че при опит на водача му
за маневра за навлизане в платното за движение от крайпътна територия,
застрахованият автомобил е блъснат от движещ се и преминаващ по бул. „***“
срещу ***, л.а. марка „***“, модел „***“ с peг. номер ********. След
първоначалния удар водачът на л.а. „***“ губи контрол върху управлявания от
него автомобил и се блъска в трети автомобил.
Изтъква се, че за произшествието е съставен протокол за ****** от
15.07.2024г с номер ****** от служители на „***“ при СДВР.
1
Твърди, че във връзка със застрахователното събитие и уврежданията по
автомобила при застрахователя е заведена доброволна претенция/щета с
номер ***** на 16.07.2024г., като автомобилът бил представен пред
застрахователя за извършване на оглед. В резултат били констатирани
следните увреждания: ляв праг, колона предна лява, предна лява врата, лайсна
хромирана при стъкло на врата, основа калник преден ляв, рог преден ляв,
датчик парктроник преден ляв, радиатор воден, радиатор интеркулер, предна
броня, основа предна броня, декорация предна броня.
Сочи се, че застрахователят отказал изплащане на обезщетение. Твърди,
че стойността за възстановяване на процесния л.а. марка „***“, модел „***“с
peг. № ***, възлиза в размер на 11 000 лева, поради което с исковата си молба
предявява 2000 лева като част от вземането си за 11 000 лева.
Предвид изложените твърдения, моли за уважаване на предявения иск и
за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„З.А.Д.А” АД, със становище за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва обстоятелството, че между страните да е сключена
застраховка „Каско на МПС”, обективирана в Застрахователна полица №
*********/03.05.2024г., със срок на действие от 03.05.2024г. до 02.05.2025г.
Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното „З.А.Д.А” АД по имуществена застраховка „Каско“ на МПС.
Оспорва всички увреждания по застрахования автомобил да са в пряка
причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва исковата претенция по размер, като твърди, че твърдяната
стойност, необходима за възстановяване на уврежданията по л.а. „*** ***“ с
peг. № ****** е завишена, не кореспондира с действителния размер на
вредите към датата на настъпване на процесното събитие.
Оспорва настъпилото събитие да попада в обхвата на предоставяното по
договора застрахователно покритие, да представлява покрит по полицата
риск.
Твърди, че единствената причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на застрахованото МПС, който е имал възможност да
предотврати реализирането на пътнотранспортно произшествие, доколкото
последният е предприел навлизане на платното за движение от крайпътна
територия, извършил е маневра за завой наляво при наличието на пътна
маркировка, забраняваща пресичането на същата, без да подаде светлинен
сигнал, без да се съобрази с приближаващия л.а. „*** ***“ с peг. № ******, в
резултат на което е настъпил удар между двете моторни превозни средства, а
впоследствие и втори такъв между застрахованото МПС и паркиран на бул.
„***“ автомобил.
Твърди, че с писмо изх. № *********/ 01.08.2024 г. ищецът е бил
уведомен, че за застрахователя не се поражда задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение, предвид наличието на изрично изключение от
предоставяното по договора за застраховка „Каско“ застрахователно покритие,
2
доколкото уврежданията по застрахованото МПС са настъпили в резултат на
проявена от страна на водача груба небрежност, изразяваща се в извършване
на забранена маневра и несъобразяване с останалите участници в движението
по пътищата, което поведение било изрично е уговорено между страните по
застрахователния договор като изключение от предоставяното
застрахователно покритие, съгласно т. 10.11 от приложимите към договора и
представляващи неразделна част от него Общи условия (ОУ) за застраховка
„Каско“ на МПС.
Сочи, че дори да се приеме, че поведението на водача на застрахованото
МПС, не представлява груба небрежност, твърди, че описаното поведение
представлява неизпълнение на договорни задълженията по т. 76.1, т. 76.2 и т.
76.14 от Общите условия за застраховка „Каско“, поради което последното
обуславяло намаляването на застрахователното обезщетение с 90%.
При условията на евентуалност, твърди че е налице „тотална щета“ по
смисъла на чл. 390 от КЗ, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
В условията на евентуалност, в случай че предявеният иск бъде уважен,
прави възражение за прихващане с насрещни вземания с изискуеми, но
неплатени три вноски по застрахователната премия в общ размер на 971,52 лв.
Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, на основание на основание чл.
214, ал.1 ГПК е изменил предявената от него претенция по чл. 405 КЗ, чрез
нейното увеличение, като същата се счита предявена за сумата в размер на
9818,84 лева, представляваща част от общо дължимото обезщетение в размер
на 11000 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска - в тежест на ищеца е да докаже наличието на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните по
договор за имуществено застраховане, който да е действал по време на
реализиране на процесното увреждане на лекият автомобил - 04.11.2024г.; 2.
настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото
лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между
настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. размера на
вредите.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват
претендираното вземане, както и възраженията си в отговора, а при доказване
на горните факти от ищеца следва да докаже погасяване на дълга.
3
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за
неоснователен по следните съображения:
Безспорно е между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът В. Е. В. е собственик на л.а. „*** ***“
с рег. № ******. За автомобила е налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ с ответното дружество „З.А.Д.А“ АД, обективиран в
застрахователна полица № *********, с период на застрахователно покритие
от 03.05.2024 г. до 02.05.2025 г., с покритие по клауза „******“.
От т. 10.11 от приложимите Общи условия на ЗАД „А“ по застраховка „
Каско на МПС“ (в сила от 01.10.2021 г. ), се установява, че застрахователят не
предоставя покритие за щети, причинени вследствие на „умишлени или с
груба небрежност действия или бездействия на... водача на МПС“.
От приложения по делото Протокол за ПТП № ******/15.07.2024 г. (81)
се установява, че л.а. „*** ***“, управляван от Т.А.П, излизайки от крайпътна
територия, не пропуска и реализира ПТП с движещия се по бул. „***“ л.а. ***
***.
От приложения по делото Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия *******/15.07.2024 г. (77), се установява, че на
Т.А.П е съставен АУАН, за това че на 15.07.2024г. в района на бул. „***“ *****,
при управление на л.а. „*** ***“ и при излизане от крайпътна територия, не
пропуска и реализира ПТП с движещия се по бул. „***“ л.а. *** ***, с което е
нарушила чл. 37, ал.3 ЗДВП.
От приложеното по делото НП № **** от 29.07.2024г. (л.76) се
установява, че на осн. чл. 179, ал.2, вр с чл. 179, ал.1, т.5, пр 4 от ЗДвП на
Т.А.П е наложено администртивно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за
извършеното от нея нарушение по чл. 37, ал.3 ЗДВП.
От показанията на свид. Т.А.П се установява, че е водач на
застрахования автомобил „*** ***“ по време на процесното ПТП и е в
семейни отношения с ищеца, поради което показанията й следва да бъдат
преценявани с оглед на евентуалната й заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелката заявява, че на 15.07.2024 г. си е тръгвала от работа, като е
предприела маневра за излизане от място за паркиране пред сградата. Твърди,
че се е наложило да се подаде повече на пътното платно, тъй като видимостта
й е била ограничена от друг паркиран автомобил. В показанията си посочва,
че е възнамерявала да извърши десен завой. По отношение на мястото на
удара, показанията й са вътрешно противоречиви. Първоначално сочи, че
другият автомобил я е ударил в нейната лента на движение, но впоследствие,
на въпрос на юрисконсулта на ответника, уточнява, че ударът е настъпил в
лявата лента в посока кв. ***. Потвърждава, че в резултат на първия удар
автомобилът й е бил изтласкан и е ударил трето, паркирано МПС.
От показанията на свид. показанията на свидетеля П. В. С. се
установява, че е колега на г-жа П и очевидец на инцидента. Показанията му
следва да се кредитират в частта относно пряко възприетите от него факти.
Свидетелят потвърждава, че л.а. „***“ е бил паркиран перпендикулярно
4
на тротоара и че видимостта на водачката е била скрита от л.а. „***“, паркиран
успоредно на пътното платно. Описва, че г-жа П е подминала спрелия „***“,
след което се е чул удар, колата й се е завъртяла и е ударила друго превозно
средство отсреща. Според него, водачката „не завива, а само изкарва колата
направо“. Свидетелят прави предположение, че л.а. „***“ се е движил в лявата
лента, тъй като в дясната е имало паркирани автомобили.
От показанията на свид. Е К. И. се установява, че е водач на другия
автомобил, участник в ПТП – л.а. „*** ***“.Той заявява, че се е движил по
бул. „***“ в посока кв. „***“, като се е намирал в дясната лента на движение.
Твърди, че л.а. „***“ е излязъл от място между паркирани автомобили и е
предприел маневра за завой наляво. За да избегне удара, свидетелят е
предприел маневра наляво, поради което сблъсъкът е настъпил в лявата лента.
Управлявал е със скорост не по-висока от 40/50 км/ч.
При съпоставяне на показанията на тримата свидетели и съотнасянето
им към останалите доказателства по делото (Протокол за ПТП, АУАН и
заключението на САТЕ), съдът намира че са налице е коренни противоречия в
показанията на свидетелите. Водачката П твърди, че е завивала надясно.
Другият водач И. твърди, че е завивала наляво. Очевидецът С. заявява, че е
излизала от крайпътната територия направо. Съдът дава вяра на показанията
на свидетеля И., тъй като те напълно съвпадат с обективното заключение на
вещото лице по САТЕ, което също е установило, че водачът на л.а. „***“ е
предприел „маневра на ляв завой“. Показанията на г-жа П в тази част са
недостоверни и не следва да бъдат кредитирани в тази част.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И., че се е движил в дясната
лента на движение. Неговата версия, че е предприел маневра за избягване на
удара наляво, е логична и обяснява защо самият той възприема удара като
настъпил в лявата лента. Заключението на САТЕ, което позиционира удара на
4-5.5 метра от десния край на пътното платно, потвърждава, че л.а. „***“ е
навлязъл в лентата за движение на л.а. „***“. Предположението на свидетеля
С. за лентата на движение на л.а. „***“ не следва да се кредитира, тъй като не
е пряко възприятие, а предположение, основано на логическо заключение.
Показанията на г-жа П и по този въпрос са вътрешно противоречиви и не се
подкрепят от останалите доказателства, поради което не следва да се
кредитират в тази част.
В заключение, съдът намира, че показанията на свидетеля Е К. И. са
последователни, логични и се подкрепят в съществената си част от
обективните констатации в Протокола за ПТП и заключението на съдебната
автотехническа експертиза. Поради това съдът им дава пълна вяра.
Показанията на свидетеля П. С. се кредитират относно пряко възприетите от
него факти за местоположението на автомобилите и динамиката на сблъсъка.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Т.А.П в частите относно
извършената от нея маневра и точното място на удара, тъй като същите са
вътрешно противоречиви, заинтересовани и опровергани от останалия
доказателствен материал.
Съпоставяйки представените по делото писмени и гласни доказателства
5
и отчитайки събраните по делото писмени доказателства включително
Протокол за ПТП № ******/15.07.2024 г. , Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия *******/15.07.2024 г. (77), НП №
**** от 29.07.2024г. (л.76), показанията на свидетелите Е И. и П. С., както и
заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), съдът
намира, че на база извършения анализ, механизмът за на настъпване на
процесното произшествие, е следният:
На 15.07.2024 г. около 16:30 ч. в гр. **, на бул. „***“ в района на *****,
водачът на л.а. „***“, г-жа П, е предприела маневра за навлизане в пътното
платно на бул. „***“ от крайпътна територия (паркинг/тротоарна площ),
където автомобилът е бил паркиран перпендикулярно. При извършване на
маневрата, г-жа П не е пропуснала движещия се по булеварда с предимство
л.а. „*** ***“ с рег. № ******, управляван от свидетеля Е И., в резултат на
което настъпва удар между двата автомобила. Ударът е настъпил в лентата за
движение на л.а. „***“. Вследствие на сблъсъка, л.а. „***“ се отклонява и удря
трети автомобил, л.а. „****“, който е бил паркиран от другата страна на
булеварда. За нарушението – излизане от крайпътна територия без да
пропусне движещите се по пътя ППС – на г-жа П е съставен АУАН за
нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.
Във връзка с произшествието ищецът е уведомил застрахователя, като е
образувана щета № *****. Извършени са огледи на увредения автомобил. С
писмо изх. № ***/01.08.2024 г. ответникът е уведомил ищеца, че отказва
изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на изключен риск
по Общите условия (ОУ) – умишлени или с груба небрежност действия на
водача.
От заключението на приетата по делото САТЕ, изготвена от вещото лице
инж. С. С., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, се
установява, че описаните увреждания по процесния автомобил съответстват
на установения механизъм на ПТП. Стойността за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени към датата на увреждането възлиза на 9
818,84 лева с ДДС. Действителната стойност на автомобила към същата дата е
15 680,00 лева. Тъй като стойността на ремонта (9 818,84 лв.) не надвишава
70% от действителната стойност на автомобила (10 976 лв.), не е налице
„тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.
Вещото лице заключава, че водачът на л.а. „***“ е имал техническата
възможност да предотврати произшествието, като пропусне преминаването на
движещия се по главния път л.а. „***“, преди да извърши маневрата си.
В настоящия случай е безспорно наличието на валиден застрахователен
договор и настъпването на застрахователно събитие – ПТП, което е покрит
риск по клауза „******“. Установено е, че в резултат на това събитие са
причинени имуществени вреди по застрахования автомобил л.а. „***“.
Основното възражение на ответника, на което се основава и отказът му
да изплати обезщетение, е, че събитието е причинено поради груба
небрежност от страна на водача на застрахованото МПС, което съгласно ОУ
към договора представлява изключен риск. В отговора на исковата молба и в
6
хода на производството ответникът се позовава на т. 10.11 от приложимите
Общи условия (в сила от 01.10.2021 г. ), съгласно който застрахователят не
предоставя покритие за щети, причинени вследствие на „умишлени или с
груба небрежност действия или бездействия на водача на МПС“.
Това възражение е основателно.
Понятието груба небрежност не е дефинирано в КЗ, но съгласно
препращащата норма на чл. 343, ал. 2 КЗ за застрахователните договори се
прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗД, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго. Гражданското право познава две форми на вина - умисъл и
небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански
закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и
евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за
обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или
незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е
налице, когато съществува знание за възникване на противоправните
последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с
неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на
поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на
грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо
поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между
страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността
съгласно чл. 94 ЗЗД. В застрахователното право формата на вина е релевантна,
тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са
диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал
умишлено или небрежно. Законодателят не е дал легално определение на
термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се
приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа,
която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата
небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
елементарна степен на загриженост. Следва да бъде посочено, че по начало
неспазването на правилата за безопасност за движението е нарушение, което в
зависимост от вида на нарушените правила е възможно да обоснове груба
небрежност (така в решения по гр. д. *****7/2010 г., гр. д. № 4075/2013 г., гр.
д. № 951/2011 г., гр. д. № 2798/2014 г., гр. д. № 4417/2015 г., гр. д. № 1577/2010
г. Постановени от ВКС, ІV г. о. и др.). Не всяко нарушение на правилата за
движение по пътищата обаче съставлява "груба небрежност" (в този смисъл е
и практиката на ВКС - определение №124 от 06.03.2017 г. по търг. дело №
1914/2014 на I т. о.), а е необходимо констатацията за проява на груба
небрежност, да следва от преценката на цялостния доказателствен материал
по делото. Пренесено на плоскостта на застрахователните правоотношения
даденото разрешение означава, че настъпването на застрахователното събитие
би било следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които
7
същият не е положил елементарно внимание и старание и е нарушил основни
правила за движение по пътищата. Изводът за наличие или липса на груба
небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от
конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност
при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на
застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество / определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. №
882/2010 г., ІІ т. о. и др. /. Неспазването на поредица /комплекс/ от правила
регулиращи правилата за движение по пътищата и несъобразяване
поведението на водача на лекия автомобил с конкретната пътна обстановка, с
пътния участък, в зависимост от конкретната ситуация, би могло да се прецени
като неполагане на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния, зает с
такава дейност човек би положил за безопасността и сигурността си.
Неспазването на основните правила за безопасност на съответната дейност
винаги се квалифицира като "груба небрежност".
В конкретния случай, поведението на водача на застрахования
автомобил, г-жа П, обективно представлява грубо погазване на основни
правила за движение. Тя е предприела излизане от крайпътна територия, без
да се съобрази с движещите се с предимство по пътя превозни средства,
нарушавайки императивната норма на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Неосигуряването
на предимство при включване в движението от място извън пътното платно е
действие, което създава изключително висока степен на опасност за всички
участници в движението и е първопричина за настъпилото ПТП. Подобно
поведение демонстрира пълно пренебрегване на елементарните изисквания за
безопасност и липса на грижа, която всеки правоспособен водач е длъжен да
прояви. Освен това, съдът намира, че водачът на л.а. „*** Съпърб“ е извършил
и други нарушение на ЗдВП, а именно неосигуряване на непрекъснат
контрол върху превозното средство: В нарушение на чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал.
1 от ЗДвП. Несъобразяване на поведението с пътната обстановка: В
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не се е съобразила с интензитета на
движение, състоянието на настилката и другите участници в движението.
Извършване на маневра без необходимата сигнализация и безопасност: В
нарушение на чл. 25 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП. Извършване на
ляв завой при наличие на забраняваща пътна маркировка: В нарушение
на чл. 28 от ЗДвП. Следователно, съдът приема, че уврежданията по
застрахованото МПС са пряка и непосредствена последица от проявената от
водача груба небрежност.
Тъй като грубата небрежност е изрично уговорен между страните
изключен риск съгласно т. 10.11 от ОУ към застрахователния договор, за
застрахователя не възниква задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение. Позоваването на този изключен риск е законосъобразно
основание за постановения отказ.
С оглед основателността на възражението за изключен риск,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да се
разглеждат останалите евентуални възражения на ответника за наличие на
8
тотална щета и за прихващане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, разноски следва да се присъдят на ответника. Направено е
искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени
такива в размер на: 370 лева – депозит САТЕ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено служебно, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Разноските от общо 470 лева следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Е. В., ЕГН ********** , срещу „З.А.Д.А”
АД, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата от 9818,84 лева, представляваща частична претенция от 11 000 лева -
застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско“ №
********* за вреди, настъпили при ПТП на 15.07.2024 г. на л.а. „*** ***“ с
рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Е. В., ЕГН **********, да заплати на „З.А.Д.А” АД, ЕИК
*****, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 470 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9