Номер 278209.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело №
20203100502517 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна,чрез юрисконсулт Богдана
Йорданова, срещу Решение № 2653/26.06.2020г., постановено по гр. дело № 18493 по описа
за 2019г. на РС-Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата 1199,86 лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г.
- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски за производството в размер на 212 лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага, че
решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че спорът между
страните е изцяло правен, като досежно приетите за установени фактически положения
спор не съществува. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно
субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него
подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно
време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е
учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от
специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него
подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според
жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да
обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат
последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-
776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава
8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.
Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на
МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен
час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка
1
с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи
приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на
извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън
установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение,
с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. В
условие на евентуалност претенцията да се отхвърли за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г.,
поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към
дневен труд в размер на 220,76лв. Доказателствени искания не са направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259,
ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 24.11.2020г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3