№ 35529
гр. София, 09.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110137970
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 64 и сл. ГПК
С молба с вх. № 119434/28.04.2023 г., подадена от ответницата Л. С. И., чрез адв. Н. К.,
е направено искане за възстановяване на срока за обжалване на решение № 4804 от
28.03.2023 г., постановено по настоящоо дело. Искането се обосновава с обстоятелството, че
на 10.04.2023 г. ответницата е постъпила за болнично лечение, поради което е била в
невъзможност да осъществи контакт с адвоката си за изготвяне на въззивна жалба, договор
за правна защита и съдействие и пълномощно. Счита, че са налице особени непредвидени
обстоятелства, които не е могла да преодолее, поради което моли за възстановяване на срока
за обжалване на постановеното по делото решение. В подкрепа на изложените фактически
твърдения към молбата се представят писмени доказателства, а именно: епикриза от .... и
експертно решение от 27.02.2023 г.
Насрещната страна – ... счита искането за неоснователно. Поддържа, че не са налице
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК.
Софийски районен съд, II ГО, 79 състав, по молбата за възстановяване на срока за
подаване на въззивна жалба срещу решение № 4804 от 28.03.2023 г., намира следното:
Съдът приема, че молбата е подадена в законоустановения срок по чл. 64, ал. 3 ГПК,
доколкото няма данни относно момента на узнаване от молителката за пропускането от
нейна страна на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, чието възстановяване се иска. Изхожда от
процесуално легитимирана страна, поради което същата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество – е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения
от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако
докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла
да преодолее. В настоящия случай, доводите на молителката не могат да бъдат отнесени към
тази хипотеза. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на посочената разпоредба
може да е само внезапно възникнало препятствие, което страната не е в състояние да
преодолее във времето на течащия срок. Такова обстоятелство може да бъде внезапно
възникнало тежко заболяване, злополука, природно бедствие, задържане от органите на
МВР на страната или на нейния процесуален представител и др., поради което страната не е
в състояние да извърши процесуалното действие. Препятствието трябва да бъде внезапно,
изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия
период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му. Този срок тече,
считано от уведомяването на страната, като в настоящия случай не се спори, че това е
1
31.03.2023 г., когато видно от приложената разписка (гърба на л. 118 от делото)
съобщението за решението от 28.03.2023 г. е получено лично от пълномощника на
молителката – адв. Н. К., чрез която на същата са връчвани и останалите книжа по делото,
тъй като това е посоченият със становище с вх. № 244064/10.11.2022 г. (л. 58-60 от делото)
съдебен адрес. Следователно, релевантния за спора период е 31.03.2023 г. – 18.04.2023 г.
(част от него са общо 4 неработни дни, а именно: 14, 15, 16 и 17-ти април) – арг. чл. 60, ал. 6
ГПК. Към молбата за възстановяване са представени епикриза от ...., според която в периода
от 10.04.2023 г. до 13.04.2023 г. ответницата е била хоспитализирана, както и експертно
решение от 27.02.2023 г., в сила от 03.04.2023 г., като въз основа на удостоверените в тях
данни действително може да се направи извод, че в рамките на част от релевантния период е
било налице влошаване на здравословното състояние на Л. И., което обстоятелство е
установено от компетентен здравен орган. Съдът намира обаче, че установеният факт на
боледуване сам по себе си не обосновава извод за наличие на особени непредвидени и
непреодолими обстоятелства като необходимо условие за възстановяване на пропуснатия
срок. Процесуалното правило на чл. 64 и сл. ГПК въвежда изискване за пълна обективна
невъзможност на страната за своевременно извършване на съответното процесуално
действие. Представените към молбата писмени доказателства не установяват такова трайно
увреждане на здравословното състояние на страната, което по своя характер да не е било
краткотрайно и да не би могло да бъде преодоляно по такъв начин, че изцяло да изключи
възможността на молителката да организира защитата си чрез подаване на въззивна жалба
срещу постановеното по делото решение от 28.03.2023 г. в рамките на срока за обжалването
му. Това е така, тъй като получаването лично от адв. К. на препис от същото е редовно
връчване и е произвело правните си последици съобразно прякото действие на принципа на
чл. 7, ал. 2 ГПК, като по делото не се излагат никакви твърдения, обосноваващи обективна
невъзможност за пълномощника на страната да осъществи съответните процесуални
действия, насочени към обжалване на постановеното по делото решение, доколкото видно
от представеното пълномощно на л. 61 от делото тя е надлежно овластена да извършва
процесуално представителство и защита от името на ответницата И. до приключване на
делото пред всички съдебни инстанции, т. е. няма основание да се приеме, че между двете е
следвало да се осъществи личен контакт за евентуално упълномощаване за пред Софийски
градски съд, респ. за организиране на защитата на страната. Нещо повече, при съвременните
средства за комуникация би могло да се приеме, че дори и при внезапно възникнала
необходимост от хоспитализиране за ответницата за последната не е съществувала
невъзможност да се свърже с адоката си за изготвяне на въззивната жалба, както се
поддържа в молбата по реда на чл. 64 и сл. ГПК, още повече, че при наличието на вече
извършено надлежно упълномощаване за адв. К. не е съществувала пречка тя също да
предприеме съответните процесуални действия в интерес на представляваната от нея страна.
Считано от 31.03.2023 г. пълномощникът на ответницата е знаел, че по делото има
постановен съдебен акт, като по делото не се твърди и не се доказва да са били налице
обективини обстоятелства, попречили на адв. К. да уведоми ответницата за съдържанието му
в периода до 09.04.2023 г. включително (денят, предхождащ хоспитализирането на Л. И.), т.
е. общо 9 дни, в рамките на които двете са могли да се свържат помежду си и да обсъдят
последващите действия, които да се предприемат, за да се защитят интересите на
ответницата по възможно най-добрия начин. Отделно от посоченото, прави впечатление, че
в рамките на релевантния период – от 31.03.2023 г. до 18.04.2023 г. адв. К. изобщо не е
уведомила съда относно твърдяната невъзможност за осъщетсвяване на контакт с
доверителката си, за да съобщи за книжата по делото.
В допълнение следва да се отбележи, че самостоятелно основание за неоснователност
на искането за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение е и
неспазване на изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК, тъй като с молбата си по чл. 64 и сл. ГПК
страната не е подала въззивна жалба срещу решението - в този смисъл са определение № 517
2
от 02.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4144/2019 г., IV г. о., определение № 390 от 22.06.2012
г. на ВКС по ч. т. д. № 343/2012 г., I т. о.; определение № 657 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4849/2014 г., III г. о. и определение № 820 от 06.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5658/2014 г., IV г. о.).
Поради изложените съображения, подадената от Л. С. И., чрез адв. Н. К., молба за
възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу решение № 4804 от
28.03.2023 г., постановено по настоящото дело, се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 119434/28.04.2023 г., подадена от Л. С. И.,
чрез адв. Н. К., с която е направено искане за възстановяване на срока за подаване на
въззивна жалба срещу решение № 4804 от 28.03.2023 г., постановено по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3