РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 856
гр. Пловдив, 13.05.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Росен Каменов като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 388 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Астра
Билдинг Груп“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“
№1, вх.Б, ет.1, представлявано и управлявано от П. Й. Г., против решение №
2283/15.12.2021 г., постановено по АНД 5608/2021 г. на ПРС.
В касационната жалба се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение с доводи, че обжалваното
решение е постановено в противоречие с принципа на разкриване на обективната
истина, необсъждане/едностранчиво обсъждане на доказателствения материал,
необсъждане на част от фактическите обстоятелства, което е довело до неправилни
крайни изводи от страна на съда, неотговарящи на обективната действителност.
Основното оплакване по касационната
жалба е, че в първоинстанционното производство не са доказани по несъмнен и безспорен начин наличието на елементите на
трудово правоотношение и че правните изводи на съда за осъществяване на
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ не съответстват на установената фактическа
обстановка по делото.
В СЗ касаторът не се представлява.
Ответникът също не се представлява пред касационната
инстанция. За него е постъпило писмено становище с доводи за неоснователност на
касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за ДИТ –
Пловдив.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№ 2283 от 15.12.2021 г. по АНД № 20215330205608 по описа за 2021 г. на ПРС, с
което е потвърдено НП № 16-003218 от 01.07.2021 г., издадено от А. А. Ч., на
длъжност директор на Дирекция“Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „Астра
билдинг груп“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“***“
№1, вх.Б, ап.4, представлявано от А. Р. Д., в качеството на управител, на
основание чл.414, л.3 от КТ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500
лева за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
От фактическа страна, в хода на въззивното
производство е установено, че на 21.05.2021г. на строителен обект, стопанисван
от дружеството жалбоподател, находящ се в гр. Пловдив на ул. "***" №
25 е извършена проверка от служители на "Инспекция по труда" гр.
Пловдив. В момента на проверката на обекта 9 човека от работещите са отведени
за разпит в ІІІ-то РПУ - Пловдив. При проведения разпит лицата са обяснили, че
работят от няколко дни на обекта, но нямат сключени трудови договори. На
26.05.2021г. в дирекция „ИТ“ – гр. Пловдив лицето А. М. Х., от името на всички
9 човека е декларирал, че са започнали работа на обекта на 12.05.2021г., с
работно време от 8ч. до 17ч. с почивен ден неделя. Управителят на „Астра
билдинг груп“ ЕООД им е заплащал възнаграждение от 50 лв. на ден на човек. Сред
9-те лица е М. Ю. Д., който е работил на обекта като общ работник, при
установени елементи на трудово правоотношение – работно време, работно място и
уговорено трудово възнаграждение, без да е сключил трудов договор в писмена
форма.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е
събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания
и при преценката им е изложил съображения, които напълно се споделят от
касационната инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят. Оценката на
доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на
формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална
дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че безспорно жалбоподателят е
извършил административно нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
Правилно ПРС е дал вяра на показанията на свидетелите
Николай Илиев Балджиев, М. Ю. Д. и А. М. Х., които са последователни, логични,
непротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност следва са се приемат за
истинни.
Св.Д. категорично посочва, че е полагал труд като
работник като е изпълнявал възложената му работа, за което му е заплащано
предварително уговорено възнаграждение, имал е установено работно време.
Относно възражението, че лицето А. Х. е декларирал
обстоятелства, отнасящи се до всички 9 лица, без посочване на идентифициращи
данни за тези девет лица, настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно. Действително, Х. се е явил в дирекция „ИТ“ – гр. Пловдив на
26.05.2021г. и е представил копия на лични карти на всички 9 лица, но лицето М.
Д. е разпитано на 21.05.2021г. от разследващ полицай при ІІ-ро РУП – гр.
Пловдив и е посочило идентични обстоятелства като декларираните от Х., а
именно, че е работил на строителен обект „събаряне на сграда“ в гр. Пловдив, в
близост до сградата на ТП на НОИ – гр. Пловдив и не е подписал трудов договор.
Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, включително разпита на актосъставителя и
разпита на самия М. Д. в хода на
въззивното производство пред ПРС, декларацията на Х. пред ДИТ – гр. Пловдив и
отразеното в АУАН. Противното на твърдяното по касационната жалба, ПРС
обосновано е посочил защо не дава вяра на показанията на останалите свидетели Ч.
и Х., които са неправдоподобни и несъответстващи на останалия доказателствен
материал.
Не се установяват пороци и в съдържанието на
наказателното постановление. Последното съдържа съществените обстоятелства, при
които е установено и извършено нарушението, в съответствие с отразената в АУАН
фактическа обстановка.
При тази фактическа и правна установеност настоящият
състав намира за безспорно, че в конкретния случай в отношенията между
дружеството жалбоподател и лицето М. Д. са
проявени елементите на трудово правоотношение – установени са работно време и
място, уговорено е трудово възнаграждение. Опитите на жалбоподателя за всяване
на съмнения относно безспорно установената фактическа обстановка не са
достатъчни, за да се обоснове незаконосъобразността на издаденото наказателно
постановление. При проявени елементи на трудово правоотношение, разпоредбата на
чл. 1, ал. 2 от КТ не предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов
договор, така че осъществяването на
трудова дейност следва да е след изпълнение на задължението на
работодателя по чл. 62, ал. 1 от КТ /какъвто е дружеството нарушител по смисъла
на § 1 от КТ/. Неоснователни са доводите на касатора касателно разколебаване
изводите на ПРС, че именно той е работадателят в конкретния случай
съобразявайки св.показания на св.Д. в
съвкупност с тези на св.Х. и представения договор за премахване на сгради от
20.04.2021 г., посредством който се установява, че „Астра билдинг груп“ЕООД е
изпълнител на дейностите на строителен обект „Премахване на склад“, намиращ се
в гр.Пловдив, ул.“***“ №25.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /в приложимата му редакция/, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева /осемдесет лева/.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2283 от 15.12.2021 г. по АНД №
20215330205608 по описа за 2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА "АСТРА БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 1, вх. Б, ет. 1,
представлявано от управителя П. Й. Г. и съдебен адрес:*** да заплати на Главна
дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 80лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: