Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С Решение № ..... от 31.03.2010 г. В. районен съд по АНД № ..... по описа за 2009 г. признал П. Г. Д., роден на ..... г. в гр. П., оБ. П., живущ в с. В., общ. П. Т., българин, бълг. Гражданин, неосъждан, женен, с полувисше образование, пенсионер с ЕГН * за виновен в това, че на 06.07.2009 г. около 15.00 часа в местността „С.” находяща се в землището на с. В., общ. П. Т., оБ. В. Т., противозаконно пречел на органа на власт – служители от РУ на МВР – гр. П. Т. – ОР С. Г., МР А. А., ПИ М. М., мл. ПИ Н. К., да изпълнят служебните си задължения за опазване на обществения ред, като не се подчинил на дадените му полицейски разпореждания, обиждал полицейските служители, заплашвал ги, оказвал физическа съпротива и ги застрашил с огнестрелно оръжие – боен пистолет „Б. 442”, калибър 9 мм, фабр. № ..... – престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, освобождава от наказателна отговорност П. Г. Д. за извършеното от него престъпление по чл. 270 ал. 1 НК, като му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, осъдил го е да заплати по делото разноски в размер на 24.00 лева и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист, като огнестрелното оръжие е отнето в полза на държавата. Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. Г. Д. чрез защитника му А. Б.. В жалбата си твърди, че е недоволен от това решение, тъй като същото е постановено при неизяснена фактическа и правна обстан¯вка, поради което е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като съдът е нарушил закона. Излагат се мотиви, в които се твърди, че както по време на извършване на разследването в досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие са събрани множество доказателства, от които по несъмнен начин се установява, че П. Д. не е извършил това престъпление, но тези доказателства не били оценявани от съда. Затова молят решението да бъде отменено и постановено ново, с което той да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по това обвинение. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Окръжна прокуратура – В. Т. оспорва жалбата, като заема становище, че следва решението да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Не се спори, че Д. не си е бил сложил пръста на спусъка на пистолета, но го бил държал насочен. Като разгледа направените със жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, Великотърновски окръжен съд приема за установено следното: П. Г. Д. е работил в транспортна полиция.След което се пенсионирал той заживял в с. В. и започнал да се занимава с обработка на земеделските земи, които притежавала съпругата му Р. Д. в съсобственост със сестра й М. Й., както и наели заеми под аренда собственост на Л. Г.. Установило се, че главен арендатор в землището на с. В. е „Е. – С. Н.” – с. М.. Същата се представлявала от И. С. И. – съпруг на едноличния търговец С. Н. и той се занимавал с дейността на фирмата. П. Д. още от 2008 година е имал спорове с пълномощника И. С.. Когато започнал да обработва земите на съпругата си и нейната сестра, те решили да сключат договор и такъв сключили на 04.11.2008 г. с Л. Д. Г. от с. В., която им отдала под наем за стопанската 2009 година да обработват и нейните ниви, намиращи се в землище с. В.. В обясненията си дадени на досъдебното производство и пред съда П. Д. обяснява, че след като сключил договор с Л. Д. Г. писмено съобщил на „Е. – С. Н.” – с. М., че нивите ще се обработват от тях в реални граници, съгласно сключеният договор, поради което имотите били трасирани и очертани за заораване. Въпреки това И. С. И. изорал две от нивите, респективно едната от 11 дка, а втората – 17 дка. През пролетта на 2009 г. И. С. започнал сеитба с царевица на най-голямата нива, но след като бил предупреден от Е. З. - син на Л. прекратил засяването. Въпреки това същият ден засял нивата им от 11 дка, подготвена от наемателите за посев. Свидетелят Е. З. установил след 20 дена, че тази нива е култивирана, посевите били унищожени и била засята от С. с царевица, в рамките на целия блок. Въпреки многобройните срещи, които осъществили И. С. твърдял, че имал право да обработва имотите, какво било това право не се установено при разглеждане на делото и в двете съдебни инстанции. Започнала жътвата през месец юли 2009 година и на 04. и 05.07.2009 г. С. ожънал по-голяма част от нивите. Нива № .... от 17 дка, която била засята неправомерно от С. с пшеница, той също решил да си я ожъне. Затова П. Д. решил да окаже съдействие на Л. Г., съобразно поетите с договора задължения, а именно да я охранява докато се осигури комбайн за жътвата. На този ден до 14.30 ч той е бил на нивата заедно със сина й - свидетеля Е.З.. След този час пристигнали четири служители на РУ на МВР – гр. П.Т., които спрели автомобилите си, като свидетелят М. предупредил З. да стои на място и да не се доближава до мястото, където се намира П. Д.. Видно от изисканата в съдебно заседание справка от РУ на МВР се установява, че на 06.07.2009 г. свидетелят И.С.И., в качеството си на представител на „Е. – С. Н.” – с. М. подал жалба срещу П. Д. и Е.З., която е заведена в деловодството на полицията под № ..., същата е предадена за разглеждане на св. А. А.. Четиримата представители на полицията /един, от които бил представител на пожарната/ по обясненията им били дошли на мястото за разглеждане на жалбата, поради което се провел разговор между тях, като А. А. му обяснил, че П. Д. няма право да охранява нивата и трябва да се отнесе до съда. Докато те разговаряли, пристигнали комбайни и трактори с ремаркета, за да могат да ожънат и извозят житото от тази нива. И докато другите лица стояли по-далеч от П. Д. до него останал само един представител на полицията свидетелят М.. Д. излязъл от нивата, като застанал срещу навлизащият в нея комбайн. Заявил, че не се страхува, че има лично оръжие, което носи, но няма да го използва. М. се изненадал и поискал да го види. Д. извадил оръжието, държейки го за цевта и в легнало положение и го поставил върху дланта Ýа лявата си ръка. Никога той не е поставял спусъка на оръжието. По-късно се установило, че това оръжие е законно притежавано от него и имал разрешение до го носи. Въпреки това М. се развикал да го хвърли в ожъната част от нивата и след това го задържали с останалите лица. При задържането Д. не се почувствал добре и казал, че в нивата има оставено шише с вода и искал да пие от нея, но въпреки това не му позволили. Пристигнал синът на Е. Д. – В. Д. и съседът им И. К.. Д. получил остри болки и поискал да му се окаже медицинска помощ. В това време пристигнали с друг автомобил кмета и секретаря на кметството на с. В., а Д. бил откаран в РУ на МВР – гр. П. Т., където му оказали медицинска помощ. При тази фактическа обстановка, обвинението срещу П. Д. е по чл. 270 ал. 1 пр.1 НК, а именно че същият на 06.07.2009 г., около 15.00 ч, в местността на „С.”, в землището на с. В., общ. П. Т., противозаконно пречел на орган на властта – служители на РУ на МВР - П. Т. - ОР С. Г., МР А. А., ПИ М. М., мл. ПИ Н. К.,да изпълнят служебните си задължения по опазване на обществения ред, като не се подчинил на дадените му полицейски разпореждания, обиждал полицейските служители, заплашвал ги, оказвал физическа съпротива и ги застрашил с огнестрелно оръжие. В конкретния случай това обвинение като се има предвид, че се пречи на орган на власт да изпълни задълженията си е следвало да се посочи какво точно задължения за всеки конкретния орган е попречил П. Д. да изпълни. Касае се за четири различни лица на различни длъжности /едното от които от пожарната/, които изпълняват на работното си място, и които следва да изпълнят конкретен акт по отношение на Д..Следва да се докаже след като жалбата на С. е била разпределена със съответно разпореждане само на А., кое е наложило още три лица да тръгнат с него от РУ на МВР П.Т. до нивата намираща се в земл.В..Тези лица били ли са на работа в този ден и час и кой им е нередил да отидат там.С каква точно задача всеки от тях е бил изпратен и какво е следвало да изпълнят по отношение на П.Д., за да се знае какво точно той е нарушил в действията си срещу тези органи.Всеки от подсъдимите следва да знае в какво точно се обвинява, за да може да се защитава по това обвинение. Практически той е лишен от възможността да узнае с действията си какво е попречил на тези органи на властта да изпълнят задълженията си. А след като не е конкретизирано всяко едно от нарушенията за всеки един от тези органи, то Д. не би могъл адекватно да се защитава, с което е нарушено правото му на защита, т.е. още при образуване на това наказателно производство са нарушени правата му на защита, а последното води до отмяна на съдебния акт постановен от първата съдебна инстанция, тъй като всеки от подсъдимите следва да знае в какво точно се обвинява.Тъй като нормата на чл.270 от НК е бланкетна то органа който извършва разследването следва да я изпълни със съдържание, като посочи какви точно са нарушенията на подсъдимия с оглед правната квалификация която е посочена т.е. след като това не е спазено е нарушен чл.55 от НПК, тъй като всеки от подсъдим следва да знае в какво точно е обвинен и какво точно е нарушил.В конкретния случай в диспозитива на обвинението е посочено правно основание чл.270,ал.1 от НК, но в обстоятелствената част на постановлението на прокурора са смесени изпълнителни деяния, не само от този текст, но и от чл.269, ал.1 от НК.В изпълнителното деяние „ противозаконно пречене” по чл.270, ал.1 от НК се осъществява чрез създаване на препятствия за осъществяване на дейността на органа на власт да изпълни служебните си задължения, като това възпрепятстване на става по принудителен начин.Докато по чл.269, ал.1 от НК изпълнителното деяние изисква да е налице принуда изразена с употреба на сила или заплаха.Само това съществено процесуално нарушение е достатъчно за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, но и разгледано делото по същество води до същия правен извод. От фактическата обстановка се установява, че П. Д. е започнал да обработва земите на съпругата си и сестра й след като е бил упълномощен от тях да извършва тази дейност.Наел е допълнително земя, като е сключил договор за това.Трасирал нивите, предупредил е И.С. писмено за тази си дейност, въпреки това последният без да докаже правното си основание е извършил действия с които е нарушил правата му като е засял тези ниви с друг вид култура и дори твърдял, че има право да ги ожъне.Дори поискал и да ожъне нивите, което му поведение инициирало писмени оплаквания от П.З. до съответните органи.ЗаедÝо със сина на собственичката на имота св.Е.З. решили да пазят имота да не би да бъде ожънат от И.С., като уговорили да бъде ожънат на 06.07.2009г. в 17.00 часа.В този ден И.С. подал жалва до РУ на МВР, че П. Д. и Е.З.”отправят заплахи и закани, че ако започнем да жънем, щели да запалят машините, посевите и щели да ни гръмнат”.На тази молба веднага е реагирано, като е поставена резолюция, че се разпределя на А.А.”да извърши незабавно проверка с оглед данни за престъпления по чл. 147/или 177/- тъй като не може точно да се прочете да се снемат от лицата по жалбата и изясни ФО /предлага се фактическа обстановка/”.Видно от тази резолюция жалбата е разпределена само на едно лице – А., но на нивата , където са Д. и З. пристигат четирима представители на полицията.Отначало те разговаряли със св.З..Св.Е. твърди, че след като дошли полицаите отначало като дошли говорил с Е.З. и него, тъй като помислили, че Е. пази нивата.Като ги предупредили да не ходят нагоре към нивата, която не е ожъната.Следователно лицето което е следвало да снема обяснения по нея съобразно горе посоченото е МР А. А..С каква цел са дошли и присъствали останалите лица не е ясно, но въпреки това св. ПИ М. М. е лицето което е провело разговора с П.Д. и което му е наредило да излезе от нивата.Според св.А. той спазил това нареждане и излязъл от нивата, но като видял, че към нея настъпват машините на С. се афектирал и започнал да крещи.Св.А. твърди, че отново св.М. разпоредил / защо той дава разпореждане след като жалбата не е адресирана за разглеждане от него не е изяснено/ да не се влиза в нивата докато не се изясни собствеността, но твърди, че били обиждани от Д. и то много повече.Св.А. твърди, че М. бил най-близко до Д., а те били на 5-6 метра, но видял, че влиза отново в нивата на 10 метра навътре и че се навежда и вади от джоба на панталона си пистолет, който го насочва към тях, което действие предизвикало да го накарат да го хвърли и го арестували.Но нито един от свидетелите не твърди, че той е сложил пръст на спусъка на пистолета.Обстоятелството, че се твърди, че не са знаели, че е въоръжен е възможно да е било така, но Д. е бивш полицай – служил в транспортна полиция и притежава законен пистолет и разрешение за носенето му.Същият твърди, че пистолета е бил с него на панталона му и при придвижването му първоначално е възможно да не е бил видян и след като са го видели са разпоредили да им го предаде, тъй като Д. е бил афектиран от приближаващите машини към нивата която е охранявал със сина на собственичката св.З..Последния е получил забрана от полицаите да се слезне в другия край на нивата където се е намирал Д. поради което последният е бил отделен от останалите лица намиращи се в района на нивата.Последните са имали някаква видимост, но не са могли да чуват разговорите с оглед разстоянието.До Д. най-близо е бил св.М., който му е издавал разпорежданията, но той също е бил по-далеч от колегите си, като се има в предвид, че двама от тях са били на другия край на нивата при св.З. и св.Е..С действията си Д. не е заплашвал М. или който и да било от полицаите, той е изпълнил разпореждането, първо като е излязъл от нивата, второ, като е изхвърлил оръжието в нивата и от там то било взето от тях.Изненадата в полицаите е била, че те не са очаквали той да е въоръжен и затова са действали по начин по който се действа, ако има заплаха за тях.Напротив с действията си Д. не ги е заплашил, като след полицейското нареждане е извадил от панталона си пистолета, го е държал на дланта си без да е поставил пръст на спусъка.Следователно липсва пряка заплаха за лицата намиращи се до него от това му действие още повече, че той е бивш полицейски служител, притежава законно пистолета и има разрешение да го носи.След като е уведомил, че е в него е изпълнил разпореждането, като го е държал на дланта си без да е поставил пръст на спусъка и го е захвърлил в нивата съобразно разпореждане на М..В конкретния случай жалбата на С. е била разпределена за разглеждане на един от тях св.А..В какво качество другите три лица/две от полицията и едно от пожарната/ се пристигнали от П.Т. в землището на с.В..По чие разпореждане и в изпълнение на какви задачи те са били там не е изяснено от доказателствата по това дело.Още повече, че Д. към момента на тяхното пристигане не е заплашвал обществения ред, а само е седял в нивата, която е собственост на майката св.З. и която нива Д. е наел под наем.С тези си действия той не е нарушавал обществения ред, а с идването на машините към нивата и действията си полицейските органи са го предизвикали, той да се афектира и да им поиска обяснение кое налага тяхÝото идване при него.Полицейските служители и свидетели по делото ОР С. Г., МР А. А., ПИ М. М., мл. ПИ Н. К., твърдят, че в този момент те са действали като орган на власт и са изпълнявали действия свързани с работата им, но това тяхно твърдения се опровергава от други техни действия.Тези трима представители на полицията и един на пожарната са завели срещу П.Д. НЧХД №....../2009г. на РС - гр. В.Т. с правно основание чл.148, ал.1 т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, че на 06.07.2009г. в земл. на с.В. в м.”С.” П.Д. им нанесъл обида в качеството им на длъжностни лица от състава на полицията.По това обвинение РС - гр. В.Т. с присъда №.../25.02.2010г. оправдава Д., като тази присъда е потвърдена и от Окръжен съд - гр. В.Т..С тези си действия те си противоречат, тъй като едновременно в двете наказателни производства се явяват в три качества – орган на власт, който следва да изпълни определени задачи, пострадали лица и свидетели.По делото е установено, че Д. не ги е обиждал, а е изразявал личната си позиция за действието и бездействието на полицията при решаване на имотния спор и това изразяване не представлява унизително действие по отношение на конкретните лица участвали в задържането му. След като по делото не е посочено кое е наложило тези четири лица да бъдат ангажирани с разглеждане на жалбата, след като в ръководството на РУ на МВР писмено е възложило същата само на едно от тях извършване на определени действия, но не и такива каквито са извършени и не е посочено в какви точно служебни задължение всеки един от представителите на полицията и пожарната е следвало да извърши в конкретния случай и в какво точно се изразява противозаконното пречене на Д. те да си свършат работата то на последния не е дадена възможност да узнае в какво точно го обвиняват поради което е нарушено правото му на защита.Същото представлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на първоинстанционното решение, тъй като същото е съобразено с нарушаване на правата на Д. в това да узнае точно в какво се обвинява и какви точно служебни задължения е следвало да изпълнят полицейските органи и какво точно след това Д. е нарушил, за да не могат те да ги изпълнят и поради което и на основание чл.336, ал.1,т.3 от НПК, В.Т. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло Решение № ..... от 31.03.2010 г. В. районен съд по АНД № ... по описа за 2009 г. вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА П. Г. Д., роден на .... г. в гр. П., оБ. П., живущ в с. В., общ. П. Т., българин, бълг. Гражданин, неосъждан, женен, с полувисше образование, пенсионер с ЕГН * за НЕВИНЕН в това, че на 06.07.2009 г. около 15.00 часа в местността „С.” находяща се в землището на с. В., общ. П. Т., оБ. В. Т., противозаконно пречел на органа на власт – служители от РУ на МВР – гр. П.Т. – ОР С. Г., МР А. А., ПИ М. М., мл. ПИ Н. К., да изпълнят служебните си задължения за опазване на обществения ред, като не се подчинил на дадените му полицейски разпореждания, обиждал полицейските служители, заплашвал ги, оказвал физическа съпротива и ги застрашил с огнестрелно оръжие – боен пистолет „Б. 442”, калибър 9 мм, фабр. № .... и на основание чл.304 от НПК го ОПРАДВА по обвинението по чл. 270 ал. 1 от НК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |