РЕШЕНИЕ
№ 12503
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110158442 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ срещу Е. Е. М. /ответник/
установителни искове за сумите, по които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5542/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както
следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 4835.63 лева-
непогасена главница – сбор от непогасени падежирали вноски за периода от 19.02.2018
г. до 19.10.2020 г., дължима по договор за потребителски кредит № ../19.04.2013г.,
сключен с „Юробанк България“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г. и приложение № 1 към
него, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 31.01.2023г.,
до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 1944.47 лева - договорна лихва за
периода 19.02.2020г. – 19.01.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по
договор за потребителски кредит .../19.04.2013г., сключен с „Юробанк България“ АД, и
дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна легитимация от
качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за
1
възлагане на вземания от 18.01.2016г. и приложение № 1 към него, за която цесия
длъжникът бил уведомен с приложено към исковата молба уведомително писмо. Твърди, че
по силата на договора за кредит на кредитополучателя Е. Н. М. била отпусната сумата в общ
размер от 15590 лева по посочена в договора разплащателна сметка, като съобразно
изричната уговорка между страните, целта на отпускане на кредита била за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по договор № ... от 13.09.2011г., сключен между
банката и Е. Н. М., като за кредитополучателя било налице задължение да върне
предоставената в заем сума в срок от 120 месеца за периода на действие на договора от
19.05.2013г. до 19.04.2023г. Дължимата по договора погасителна вноска била в размер на
64.96 лева за уговорения деветмесечен гратисен период, за който се дължала променлива
годишна лихва, равна на сбора на БЛП на „Юробанк България“ АД“ за потребителски
кредитите в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
в размер на минус 8.20 % пункта, след което останалите вноски били в размер на по 251.21
лева и променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на „Юробанк България“
АД“ за потребителски кредитите в лева за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 0.800 % пункта, като годишният процент на разходите
по разрешения кредит е в размер на 14,93 %, а общата сума дължима от кредитополучателя
била в размер на 28468,46 лева. Поддържа, че за задълженията по договора за кредит
ответникът Е. Е. М. се задължила в качеството на поръчител за задълженията по процесния
договор. По договора за кредит били извършени плащания в общ размер от 420 лева, като
последното плащане било на 09.12.2013г. Обосновава правен интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5542/2023г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е
възразил. Представя доказателства и прави искания за допускане на счетоводна експертиза.
Претендира разноски.
Ответникът - редовно уведомен за исковата молба, не подава писмен отговор на
исковата молба.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит .../19.04.2013г., от който се
установява, че „Юробанк България“ АД и Е. Н. М. са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на Е. Н. М. парична сума в
размер на 15590.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 120 месечни
вноски, считано от 19.05.2013г. до 19.04.2023г., както и да заплати възнаградителна лихва,
която през първите девет месеца е променлива, формирана от сбора на БЛП на банката за
потребителски кредити /БЛП/ плюс договорна надбавка в размер на 8,20 пункта, а след тези
девет месеца се дължи променлива лихва, формирана от сбора на БЛП на банката за
потребителски кредити /БЛП/ плюс договорна надбавка в размер на 0.80 пункта. Посочено е,
че ГПР е в размер на 14.93%. Договорът за кредит е подписан и от поръчител – Е. Е. М.,
която се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за цялото
2
задължение по сключения договор за кредит, в това число главницата, лихвите, таксите,
комисионните и всички други разноски по събиране на вземането до окончателното
погасяване на всички задължения, включително и когато банката обяви кредита за
предсрочно и изцяло изискуем при всички условия по договора. Към договора е приложен и
представен погасителен план.
Представен е договор за възлагане на вземания между „Юробанк България“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, по силата на който банката се съгласява да прехвърли на приобретателя
всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във вземанията, а
приобретателят се задължава да приеме прехвърлянето. Налично е потвърждение от цедента
за извършената цесия, както и приложение към това потвърждение, в което са описани
цедираните вземания, сред които настоящото – вземане по договор FL684681/19.04.2013г. на
Е. Н. М.. В чл. 5.1. от договора за цесия е уговорено, че цесионера или посочено от него лице
се задължава да уведоми длъжниците за извършената цесия, като приложение към него е
пълномощно от цедента към трети лица за извършване на това уведомяване.
По делото са представени две уведомления – до кредитополучателя и до поръчителя –
ответника Е. Е. М., които няма данни да са им връчени.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ищецът е
легитимиран да търси вземането по силата на сключения със заемодателя договор за цесия.
В приложението към договора е описано цедираното вземане в достатъчна степен на
конкретизация. Както се посочи по-горе, уведомлението за извършената цесия няма данни
да е изпратено и получено от длъжника. Доколкото с получаване на препис от исковата
молба и доказателствата към нея ответникът е уведомен за извършената цесия с
уведомления изходящи от цедента, то ирелевантно е дали предходното уведомяване е
достигнало до знанието му. В този смисъл е т.2 на ТР 1/ 2009 г. практика - Решение № 123
от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Хипотезата се прилага и при
връчване на особен представител. В продължение, изложеното, дава основание да се приеме,
че длъжникът е разбрал за прехвърлянето.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е
установило следното:
заемната сума в размер на 15590.00 лева е била получена от заемополучателя по
банков път на 19.04.2013г.;
заемателя е извършвала плащания по договора в общ размер от 420.00 лева, както
следва: 40.00 лева на 16.05.2013г., 55.00 лева на 19.06.2013г., 65.00 лева на
18.07.2013г., 65.00 лева на 18.07.2013г., 65.00 лева на 19.08.2013г., 130.00 лева на
09.12.2013г.;
така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения за
договорна лихва, като осчетоводените погасявания на договорната лихва са в по-голям
размер, тъй като по сметката е имало налични средства.
Размера на непогасената главница за периода 19.02.2018г.-19.10.2020г. е 4835.63 лева,
3
а на договорната лихва за периода 19.02.2020г.-19.01.2023г. в размер на 1944.47 лева;
Посочено е, че лихвата е променлива и е изчислена в договора като сбор от Базов
лихвен процент на банката, определен за потребителски кредити плюс надбавка, а
именно първите 9 месеца БЛП 13,20 минус надбавка 8,20, при което лихвеният
процент е 5,00, а за останалите 111 месеца БЛП 13,20 плюс надбавка 0,80 – 14,00
лихвен процент.
БЛП на банката за потребителски кредити в лева за периода на действие на договора е
бил 13,20 и определения лихвен процент, с който е олихвявана главницата, е
съобразен с него и уговорената надбавка.
В главницата няма включени други суми, извън чистата заемна сума.
След сключване на договора за цесия вземането не е олихвявано, като претендираните
суми за лихви са договорените по погасителен план.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Сключеният между „Юробанк България“ АД и Е. Н. М. договор е такъв за паричен заем.
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор),
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на
неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за обезпечаване на заема.
Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК
и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е кредитна
институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 2 ЗКИ/. Съгласно
сключения договор, размерът на лихвения процент е променлив, като не е променяна
плаващата компонента, а само договорната надбавка съобразно уговореното в договора.
Съгласно така постиганите между страните уговорки, съдът счита, че е налице валидно
постигнато съгласие относно срока на договора, размера на кредита и сроковете и начина на
погасяването на кредитната линия, както и относно договорната лихва (чл. 3).
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в
цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер от 420.00 лева
не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената договорна лихва, още
повече, че някои от плащанията са правени в размер, по-нисък от уговорената месечна
вноска по утвърдения погасителен план.
Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на подаване
на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е
било осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно
известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата
по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата
на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
4
кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от
цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в
Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила
своето действие по отношение на ответника в производството.
Вземането е изискуемо в претендирания размер, защото към датата на подаване на
исковата молба е настъпил крайният срок за издължаване на кредита.
В настоящия случай искът за изпълнение е предявен срещу поръчител, по която
причина и с оглед характера на нормата като императивна, съдът дължи изследване на
въпроса за спазването по отношение на срока за предявяване на иска и по арг. от т. 4-б от
ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, определяща този срок като
процесуалноправна предпоставка – относно процесуалната допустимост на предявения по
делото иск. Текстът на чл. 147, ал. 1 ЗЗД предвижда, че поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение
на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е
ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Според постановките на
тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГТК при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, както е настоящия случай, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, без значение, дали същата е предсрочно
обявена. С оглед на горното за проверката на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД от значение се
явява датата на обявяване на остатъка от дълга по процесния договор за кредит за
предсрочно изискуем, а ако не е била обявена предсрочна изискуемост - крайната дата на
последната погасителна вноска. Поради което с оглед договорения краен срок за връщане на
кредита, който не е бил настъпил към датата на подаване по ч. гр. д. № 5542/2023 г. на СРС
на заявлението – 31.01.2023 г., се налага краен извод, че към посочения момент не е изтекъл
преклузивният шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ГПК и поръчителството не е било
прекратено.
За неоснователно се приема възражението за погасяване на вземането по давност.
Приложима по отношение на задължението за главница по договор за банков кредит е
общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД,
изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Това е така, защото
уговореното между страните връщане на предоставена по договор за кредит сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части на основание чл.66 ЗЗД.
Същото становище е разяснено в мотиви на ТР №5/2019 от 21.01.2022г. по т.д. №5/2019г. на
ОСГТК на ВКС, според които при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
5
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Прието е, че началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за
договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена,
респ. не е настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита. В казуса крайния срок на издължаване на кредита е настъпил на
19.04.2023г., от която дата до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което
прекъсва давността при положително решение, не е изминал период от 5 години, след
изтичането на който вземането да се приеме за погасено по давност. Дори да се приеме, че
договорната лихва се погасява с кратката 3-годишна давност като периодично плащане, то
отново не е изтекъл нужният срок, тъй като най-ранният момент, за който се търси
договорна лихва е 19.02.2020г., от която дата до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение, а именно
31.01.2023г., не е изминал период от 3 години, след изтичането на който вземането се счита
за погасено по давност.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания, то предявените искове се явяват основателни.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал.
1 ГПК.
Право на разноски има ищецът, който своевременно е претендирал такива. Сторените от
него разходи по водене на делото са в общ размер от 1311.20 лева, от които 315.60 лева
разноски по ч.гр.д. № 5542/2023г. по описана СРС, 55 състав, и 995.60 лева – разноски в
настоящото производство, от които 135.60 лева държавна такса, 360.00 лева адвокатско
възнаграждение, 500.00 лева депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Е. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Л.“, блок..., вх. ет., ап..., в качеството си на поръчител дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК ..., за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 5372/16.02.2023г. по ч.гр.д. № 5542/2023г. по описа на СРС, 55 състав:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК сумата 4835.63 лева - непогасена главница – сбор от непогасени падежирали
вноски за периода от 19.02.2018 г. до 19.10.2020 г., дължима по договор за
потребителски кредит № .../19.04.2013г., сключен с „Юробанк България“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за възлагане на
6
вземания от 18.01.2016г. и приложение № 1 към него, ведно със законната лихва от
подаване на заявление по чл.410 ГПК - 31.01.2023г., до окончателното плащане;
на основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 1944.47 лева - договорна лихва за периода
19.02.2020г. – 19.01.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е. Е. М., ЕГН **********, да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ...., сумата от 1311.20 лева - разноски по делото, от които
315.60 лева разноски по ч.гр.д. № 5542/2023г. по описана СРС, 55 състав, и 995.60 лева – в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7