№ 402
гр. София , 30.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Симона Углярова
като разгледа докладваното от Симона Углярова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602459 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод частна жалба на подсъдимия Р. ИВ. П.,
депозирана чрез защитника му – адв. Б.Б. – САК, срещу протоколно
определение от 25.05.2021г. по н.о.х.д. № 8342/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 107 – и състав, с което на основание чл.309, ал.2 от НПК е
взета спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, във връзка с което се сочи, че процесуалното
поведение на подсъдимия П., както и доказателствения материал по делото,
не сочат на реална опасност последният да се укрие или да извърши друго
престъпление, поради което и не са налице основанията за вземане на най –
тежката мярка за неотклонение, а именно – „задържане под стража“. Отделно
от това се навеждат доводи, че П. е неосъждан и по отношение на него няма
незавършени наказателни производства, същият има постоянен адрес и е
трудово ангажиран, както и не е ставал причина за отлагане на делото, които
обстоятелства неправилно не са взети предвид от първоинстанционния съд.
Въз основа на изложените аргументи е и отправеното искане към въззивната
съдебна инстанция за отмяна на контролирания съдебен акт и изменение на
взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под
стража“ в по – лека такава.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
за установено следното:
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 17.05.2019г.,
1
Софийска районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия Р. ИВ. П., с ЕГН
**********, обвинение за извършени престъпления с правна квалификация
по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК и по чл.150, ал.1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 8342 по
описа за 2019 година на Софийски районен съд, НО, 107 – и състав.
В съдебно заседание на 25.05.2021г. първоинстанционният съд е обявил
присъдата си, с която е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от
НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Със
същата присъда подсъдимият е признат за виновен и по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На основание
чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия П. е определено едно общо най – тежко
наказание измежду наказанията, наложени с присъдата, а именно - 7 /седем/
години „лишаване от свобода“, като на основание чл.24 от НК същото е
увеличено с три години, като е определено общо и най – тежко наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 10 /десет/ години, което да бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
След обявяване на присъдата и по реда на чл.309, ал.2 от НПК,
районният съд се е произнесъл по мярката за неотклонение на подсъдимия,
като е взел по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Видно от мотивната част на определението, предмет на настоящото
производство, първостепенният съд е счел, че предвид постановената
присъда, с която П. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му
е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение не е
отложено, то може да се направи положителен извод за наличието на
опасност от укриване от страна на подсъдимия.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Софийски градски съд намира, че искането, с което е сезиран, е
подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено
е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1
НПК, поради което е процесуално допустимо.
В тази връзка следва да бъде посочено, че от приложената към жалбата
разписка се установява по несъмнен начин, че жалбата срещу определението
от 25.05.2021г. по н.о.х.д. № 8342/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 107 – и състав, е подадена на 31.05.2021г. чрез куриерска фирма „Спиди“
АД, т.е. подадена е в законоустановения 7-дневен срок за обжалване.
Действително, установява се, че жалбата е била погрешно адресирана от
2
Софийски районен съд, Гражданско отделение, където е била доставена, а
впоследствие и върната на подаделя отново чрез визираната куриерска
фирма, без същата да бъде препратена служебно към Наказателното
отделение на СРС, което обстоятелство настоящата инстанция намира, че не
следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на
чл. 184 от НПК, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата,
жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган или в пощата,
като липсва спор относно обстоятелството, че последното е приложимо и по
отношение на постъпване на книжата и в офис на фирма, предоставяща
логистични и куриерски услуги. Последното, ведно с обстоятелството, че
жалбата е предадена на куриерска фирма на 31.05.2021г., обосновава извода,
че същата е депозирана в рамките на законоустановения седемдневен срок.
На следващо място и разгледана по същество, искането, релевирано в
жалбата, се явява неоснователно, като съображенията за това са следните:
Атакуваното определение на СРС е постановено след произнасяне на
присъдата, т. е. след като решаващият съд е формирал убеждение относно
въпросите на деянието, вината, авторството и правната квалификация,
обосновано с доказателствата, събирани в развил се пред същия този съд
процес и по реда на чл.309 от НПК, който задължава съда, постановил този
съдебен акт, служебно да вземе отношение и по актуалната мярка за
неотклонение на подсъдимия. Напълно обосновано районната съдебна
инстанция е приела, че с постановената осъдителна присъда е налице
хипотезата на чл. 309, ал. 2 от НПК, според която, когато подсъдимият е
признат за виновен, осъден е с наказание „лишаване от свобода“,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е налице опасност да
се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да
вземе такава, т.е. приложението и на двете възможности е предоставено на
преценката на съда. В конкретния случай, СРС е преценил, че спазвайки
закона, следва да вземе спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„задържане под стража“, който извод напълно се споделя и от настоящата
съдебна инстанция.
Въззивният състав на съда намира, че отговаря на действителното
фактическо положение изводът, че по отношение на подсъдимото лице е
налична опасност от укриване, независимо от дисциплинираното му
процесуално поведение до момента, макар че такова се дължи от негова
страна по закон. От друга страна, самият характер и размер на наказанията,
наложени с присъдата, ведно с определения режим за изтърпяването им, е от
такова естество, че предпоставят възможна мотивация на подсъдимия да се
отклони от воденото срещу него наказателно производство. Фактът на
постановяване на присъдата променя фактическото положение, като създава
опасност лицето да се укрие, знаейки какво наказание му е наложено, макар и
с невлязъл в сила съдебен акт. Следователно е налице визираната в чл.309 от
3
НПК опасност от укриване, даваща възможност за вземане на мярка за
неотклонение спрямо лицето, срещу което се води наказателното
производство, като по отношение на П. следва да действа една сериозна
процесуална рестрикция, независимо от обстоятелството, че същият до
момента е бил с дисциплинирано процесуално поведение.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира, че взетата
спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ в най –
голяма степен неутрализира риска от отклонение, поради което и се явява
законосъобразна и съответстваща на преследваните с чл.57 от НПК цели,
създавайки допълнителна гаранция, подсигуряваща нормалното протичане и
довършване на развиващото се наказателно производство, а в частност и
изпълнението на влязлата в сила присъда.
По тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.05.2021г. по н.о.х.д. № 8342/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 107 – и състав, с което на основание
чл.309, ал.2 от НПК е взета спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4