Р
Е Ш Е Н И Е
№
996
гр.
Пловдив, 30.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май,
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2.
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Марин Пелтеков, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 876 по описа за
2023 год. на Административен съд-
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г.И.Г. срещу
Решение № 259/13.02.2023 г. по АНД 20225330206863/2022 г. по описа на РС - гр.
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление №
36-0000805/08.11.2022г. на Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Г.И.Г.
ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500лв.
за извършено нарушение по чл.34§1 изр.1 предл.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание. С касационната жалба се иска отмяна на
решението на РС Пловдив и отмяна на наказателното постановление, като се
излагат аргументи за неотчетени от въззивния съд съществени процесуални
нарушения, както и за недоказност на нарушението. Аргументира се алтернативно и
наличието на маловажен случай. Преди съдебно заседание е постъпило становище, в
което също се излагат аргументи за отмяна решението на РС Пловдив.
Ответната страна не е подала отговор на касационната
жалба. В съдебно заседание редовно призована не се явява, не се представлява.
Прокурорът сочи в становището си, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната
фактическа обстановка :
Атакуваното Наказателно
постановление е издадено против Г. за това, че на 15.10.2022г. около 12.20часа
на главен път Е-80 на 100метра от отбивката за с. Войводиново, в посока гр.
Пловдив управлява товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ***, в момента на
проверката е празен като не поставя карта на водач в дигиталния тахограф, с
който е оборудван автомобила.
Видно от приложения към
административната преписка Акт за установяване на административно нарушение №
326159/15.10.2022г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото
нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят К.С.К.изцяло
поддържа същият.
Районният съд е приел за доказано, че жалбоподателя е
осъществил нарушението, за което е бил санкциониран. Изложени са мотиви защо се
счита, че не са налице съществени процесуални нарушения,
както
и защо се счита че липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на
решението на РС Пловдив са неоснователни. По същество те отново навеждат
идентични твърдения с тези във въззивната жалба за процесуални нарушения, за поставена,
но неотчетена карта в тахографа, както и за маловажен случай. Изложените от въззивната
инстанция мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, който препраща
към тях.
В допълнение следва да се посочи, че квалификация на нарушението по см. на чл. 34
§ 1 изр. 1 пр. 2-ро от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. – дата и място на
нарушението са посочените в АУАН и НП дата и място на проверката, тъй като
нарушението е "неизползване картата на водача". За недоказани са
квалифицирани твърденията, че контролния орган е установил поставена карта в
тахографа, която е неотчетена. Това твърдение включва в себе си такова за
неизправността на тахографа, което представлява друго нарушение на регламента и
се наказва с глоба от 1500 лв. по чл. 93в ал. 23 ЗАвтП. В допълнение относно
място на извършване на нарушението се отбелязва, че в НП са описани проверените
от контролните органи документи, в обхвата на които пътен лист с отразен
маршрут Михилци-Шишманци, в границите на който маршрут е извършено нарушението,
като в случая конкретното място е индивидуализирано в достатъчна степен.
Съответно, твърдението в касационната жалба за неяснота относно мястото на извършване не е доказано.
С цел спазване правилата за поведение, установени в
чл. 34 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, разпоредбата на чл. 93в ал. 2 от ЗАв. П е
регламентирала в състав на административно нарушение неспазването на
изискванията за правилно използване на тахографски лист или карта на водача:
изваждането им преди края на дневното работно време, освен ако има специално
разрешение за това; използването им за период, по-дълъг от този, за който са
предназначени; използването на замърсени или повредени тахографски листове или
карти на водача; неспазване на изискването, когато на борда на превозното
средство, оборудвано с тахограф, има повече от един водач, всеки водач
осигурява поставянето на неговата карта на водача в правилния вход на
тахографа; неосигуряване съответствието на часовото време, регистрирано върху
тахографския лист, с официалното време в държавата на регистрация на превозното
средство; незадействане на превключвателните механизми, които позволяват да се
регистрират отделно и различимо съответно обозначените периоди от време. В
случая констатацията на контролния орган е за неизползване карта на водач в
монтирания в управляваното от него превозно средство тахограф. Според чл. 2 § 2
б. "е" от Регламент /ЕС/ № 165/2014, "карта на водача" е
карта за тахограф, издадена от органите на държава-членка на конкретен водач,
която идентифицира водача и служи за съхраняване на данни за дейността на
водача. Правилното използване на картата на водача, за да е възможно тя да
осъществи придадената й функция изисква да бъде поставена в съответния вход на
тахографа. Това не е направено от жалбоподателя и е констатирано от контролния
орган.
Включеното в касационната жалба твърдение относно
неизправност на тахографа не следва /до който извод води описаното възражение
за поставена, но неотчетена карта в тахографа/ да се приеме за основателно: В
АУАН не е отразено обяснение и/или възражение за неизправност на тахографа,
каквото е заявено едва във въззивната жалба.. Свидетелските показания на
актосъставителя не се подставят под съмнение от данни по делото, които да
създават съмнения относно обективност и безпристрастност на показанията или да
сочат наличието на мотив да препишат на жалбоподателя нарушение, което не е
извършил. В реда на изложеното се съобрази и наличието на специална разпоредба
за преодоляване на техническа изправност – съгл. § 37 от Регламент № 165/2014:
2. "Докато тахографът не е годен за експлоатация или е неизправен, водачът
отбелязва данните, позволяващи той да бъде идентифициран (име, номер на картата
на водача или номер на свидетелството за управление на МПС), включително
подпис, както и информация за различните периоди от време, които не се
регистрират от тахографа или за които от тахографа не са правени разпечатки по
правилен начин: а) върху тахографския лист или листове; или б) върху временен
лист, който се прикрепва към тахографския лист или се съхранява заедно с
картата на водача. ", съответно т. 1 – "В случай на повреда или
неправилно функциониране на тахографа транспортното предприятие го дава за
ремонт от одобрен монтьор или сервиз веднага щом обстоятелствата позволят това.
". При противопоставими твърдения на жалбоподател и актосъставител относно
неизправност на тахографа, заявени от провереното лице, но не към момента на
съставяне на АУАН, в доказателствена тежест на водача е било да представи
доказателства от обхвата на § 37 от регламента, за да може твърденията му да се
приемат за основателни. Такива доказателства обаче не са ангажирани, което води
до извод за неоснователност на тези възражения.
Неоснователни са и възраженията за неправилна цифрова
квалификациш на нарушението, тъй като дадената такава - чл.34§1 изр.1 предл.2
от Регламент /ЕС/ № 165/2014г отговаря точно на даденото словесно описание на
нарушението, а именно неизползване на карта в тахографа. Същевременно с оглед
на доказателствата по делото няма спор, че към момента на проверката е
извършван превоз за собствена сметка, като водачът е бил длъжен да използва
картата си.
По отношение на наведените такива за наличие на
маловажен случай, то съдът счита, че липсва превратно тълкуване на фактите от
въззивната инстанция. Очевидно е, че не са налице каквито и да било
обстоятелства, които да водят на извод за по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. Ето защо и
касационната инстанция не намира основание да се отмени оспореното НП поради
маловажност на случая.
При
разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се
е подробно и мотивирано по всички възражения. Решението на Районен съд гр. Пловдив
ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна -
без уважение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 259/13.02.2023 г. по АНД 20225330206863/2022
г. по описа на РС - гр. Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :......................................
ЧЛЕНОВЕ :
1........................................
2........................................