№ 25
гр. Пловдив, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20235300602257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 140 от 14.06.2023 г. по НЧХД № 4285/2022 г.
Пловдивският районен съд, VIII н.с., е признал подсъдимия К. З. К. с ЕГН:
********** за виновен в това, че на 11.03.2022 г. в гр. Пловдив, на ул. „А.В.“,
в магазин „***“ до номер 19, е причинил на Х. И. Х. с ЕГН: ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на
основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Със същата присъда подсъдимият е осъден за заплати на частната тъжителка
и граждански ищец Х. И. Х. обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева за
претърпени неимуществени вреди, като за горницата над уважения до пълния
претендиран размер от 2000 лева гражданският иск е отхвърлен като
недоказан по основание и размер. На подсъдимия са възложени и направените
в хода на производството разноски, както и държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
1
Недоволен от постановената присъда е останал подс. К. К., който чрез
защитника си адв. И. Д. е обжалвал същата, като се твърди неправилност и
незаконосъобразност. Излагат се доводи, че преди и по време на деянието
тъжителката е отправила към подсъдимия обидни думи, което е допринесло
за изпадането му в състояние на афект. В този смисъл се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият К. К. и
неговият защитник адв. Д. поддържат въззивната жалба и допълнението към
нея. Изразяват несъгласие и с гражданскоосъдителната част на присъдата с
доводи за недоказаност на действително претърпени неимуществени вреди,
които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Алтернативно
се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Частната тъжителка и граждански ищец Х. И. Х. не се явява в съдебно
заседание, за нея се явява повереникът й адв. Ж. Ж., която моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Изразява становище, че при първоинстанционното
разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с
доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна
проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от
НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по
чл. 319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. имал близки отношения със свидетелката Т. Ж., с която
частната тъжителка Х. Х. била приятелка. Около осем месеца преди
събитията, описани в частната тъжба, двамата се разделили, но въпреки това
св. Ж. споделяла с ч.т. Х., че подсъдимият я притеснява с постоянните си
2
опити за контакт с нея, както и настояванията му да се съберат отново.
На 11.03.2022 година, около 10.30 часа, в гр. Пловдив, частната
тъжителка била на разходка с кучето си на ул. „А.В." № 19 в близост до
магазин за фреш „***“, където работела като *** приятелката й – св. Т. С. Ж..
Двете стоели пред магазина и си говорели, когато се появил подсъдимият К.
К., за когото ч.т. Х. знаела, че работи в *** при ***, а също така го познавала
и от приятелката й св. Ж., за която знаела, че имала близки отношения с подс.
К. в миналото. Свидетелката Ж. споделяла с нея, че подсъдимият я тормози,
заплашва я и искал от нея да напусне град Пловдив, ако не живеят заедно.
На 11.03.2022 г., още с пристигането си подс. К. направил опит да
заговори частната тъжителка, но тя отказала и двете със св. Ж. влезли в
магазина. Докато затваряли отвътре вратата на търговската зала, подсъдимият
К. я блъснал силно и влязъл вътре. Тъжителката и свидетелката го помолили
веднага да напусне, тъй като никоя от тях не желаела да разговаря или да има
какъвто и да било контакт с него. Ч.Т. Х. се отправила към вратата, за да я
отвори, но докато била с гръб към подсъдимия, той я ритнал силно по задните
части на тялото й и по – конкретно – седалището. От този удар тъжителката
леко политнала напред и шокирана от ставащото го попитала „Какво правиш?
Луд ли си? Защо ме нападаш? Защо ме ритна, какво съм ти направила? Как
можеш да посегнеш на жена? Как може да си го позволяваш?“. При тези
реплики от нейна страна подс. К. размахал заплашително юмруци към нея,
при което св. Ж. се хвърлила към него в опит да го спре. Тогава тъжителката
направила втори опит да напусне магазина, при което отново получила втори
ритник по седалището. Силно обезпокоена от ставащото, св. Ж. се обадила в
полицията, като в същото време подсъдимият вече пред магазина започнал да
крещи и да се заканва, че тъжителката „сега ще види какво ще стане!“. Силно
обезпокоена и притеснена тъжителката Х. завела кучето си вкъщи и след
няколко минути се върнала пред магазина, където на място вече била
пристигнала патрулна двойка, както и собствениците на магазина. Всички
били влезли в магазина и преглеждали инцидента на видеозапис, снет от
охранителните камери, където ясно се виждало как подс. К. й нанася ритници.
Впоследствие тъжителката подала жалба до Второ РУ на ОДМВР – Пловдив,
в която описала станалото на същата дата – 11.03.2022 г. Била образувана
преписка № УРИ 435000-4719 от 14.03.2022г. по описа на Второ РУ на
3
ОДМВР – Пловдив, пр.пр.№ 3979/2022г. на РП - Пловдив /приложена по
делото/, а по отношение на подсъдимия бил изготвен предупредителен
протокол по реда на чл.65, ал.1, т.1 от ЗМВР, по силата на който подс. К. К.
следвало да не се саморазправя, да не отправя обидни думи, да не извършва
физически и психически тормоз по отношение на тъжителката Х..
Очевидец на деянието станала св. Т. Ж., която потвърдила пред ПдРС,
че през 2018 г. се запознала с подсъдимия К. и заживели на съпружески
начала, а след време се разделили, като периодично подс. К. търсел контакт с
нея и я притеснявал. Към дата 11.03.2022 г. свидетелката работела в
посочения по-горе фреш-бар до *** в гр. Пловдив. Същата сутрин
тъжителката заедно с кучето си минала през заведението, за да си вземе си
кафе и фреш, след което двете приятелки започнали да си говорят. В този
момент подсъдимият влязъл в помещението, направил своята поръчка и бил
обслужен от св. Ж.. Междувременно подс. К. заговорил тъжителката, при
което тя понечила да излезе от магазина. В същия този момент подсъдимият я
изритал силно в задните части, при което ч.т. Х. изпищяла. Подс. К. започнал
да й говори нещо много настоятелно /конкретни думи и изрази не били
възприети от свидетелката/, при което тъжителката направила втори опит да
напусне магазина, но минавайки покрай подсъдимия получила още един
силен ритник от него в задните си части. След това направил опит да я удари
с юмрук, но св. Ж. застанала между двамата и така предотвратила евентуален
удар върху тъжителката. След подаден сигнал полицейски служители
посетили местопроизшествието и отвели подсъдимия. Според св. Ж.
вследствие на инцидента, ч.т. Х. била стресирана, не излизала от вкъщи и
предпочитала, ако излиза, винаги да има някой, който да я придружи. Освен
това тъжителката куцала, оплаквала се от болки в кръста и трудно сядала за
времеви период от около месец.
В хода на първоинстанционното производство била назначена и
изготвена съдебномедицинска експертиза. От заключението й се установило,
че на частния тъжител Х. Х. е било причинено кръвонасядане в дясна
седалищна област, което е довело до болка или страдание, без разстройство
на здравето. Описан е и механизмът на нанасяне на увреждането - действие на
твърд тъп предмет, като е прието, че травматичното увреждане може да
възникне по начина, описан от пострадалата в частната тъжба, а именно
посредством ритник. В заключението се посочва още, че травматичното
4
увреждане може да възникне при еднократно такова действие, както и в
резултат на наслагване на удари в една и съща област. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице И.Ц. поддържа заключението. Разяснява, че
множество фактори оказват въздействие върху проявлението на дадено
травматично увреждане, сред които са и дрехите, с които е била облечена
пострадалата.
Пловдивският районен съд е установил правилно фактите по делото,
освен по отношение броя на ударите, нанесени на пострадалата. Въззивната
инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че подсъдимият е
нанесъл два удара с крак в седалищната област на ч.т. Х. доколкото
видеозаписи от охранителни камери са заснели един-единствен удар.
Възприетата фактическа обстановка с посочената корекция изцяло се
подкрепя от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Т.
Ж., отчасти от обясненията на подс. К., с които кореспондират писмените
доказателства, заключението на вещото лице И.Ц. и ангажирания способ за
доказване – оглед на веществено доказателство. Не се променят и правните
изводи на съда за обективна и субективна съставомерност на деянието по чл.
130, ал.2 от НК.
Правилно заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза
е възприето като обективно и компетентно изготвено относно характера,
механизма и начина на причиняване на уврежданията на пострадалата.
Първоинстанционният съд е подложил на анализ и достоверността на
гласните доказателствени средства и е приел, че показанията на свидетеля Т.
Ж. се подкрепят от останалите доказателствени материали. Внимателно е
обсъдил приятелските отношения между св. Ж. и частната тъжителка Х.,
както и влошените отношения между св. Ж. и подс. К., които известен период
от време преди деянието са живели на семейни начала. Настоящият съдебен
състав намира, че показанията на св. Ж. са последователни, обективни и
непротиворечиви относно релевантните факти от предмета на доказване, като
не ги кредитира единствено в частта, в която твърди да е видяла как подс. К.
нанася втори удар с крак на тъжителката доколкото показанията в тази й част
се опровергават от видеозаписите от охранителните камери по време на
деянието. Изводите на районния съд с посочената корекция относно
интензитета на причиняване на увреждането на пострадалата се споделят
5
изцяло от въззивния състав, тъй като св. Ж. обективно дава сведения за това,
което лично е възприела на инкриминираната дата - 11.03.2022 г. Този
свидетел е пряк очевидец и е възприел действията на подсъдимия К. К. и
поведението на тъжителката Х. Х.. Показанията й, дадени в настоящото
производство кореспондират с вещественото доказателство – видеозаписи от
охранителна камера на мястото на произшествието, от които се установи
подс. К. да нанася само един удар с крак на ч.т. Х., а не два удара, както
погрешно е прието от районния съд. Изложената корекция във фактическата
обстановка не променя формираните правни изводи за вината на подсъдимия
и съставомерността на деянието.
Тезата на подсъдимия, че е бил обиждан и псуван преди деянието, което
е довело до изпадането му в състояние на афект, не е подкрепена нито от
показанията на св. Ж., нито от показанията на разпитания пред въззивния съд
свидетел А. Е., доколкото последният не е бил очевидец на случилото се на
инкриминираната дата - 11.03.2022 г., което се установи при повторния оглед
на вещественото доказателство – флаш паметта, приложена по делото.
При собствена проверка на приобщената по делото доказателствена
маса, настоящият съд достигна до същите изводи за авторството, вината и
отговорността на предаденото на съд лице, както е приел и първостепенният
съд. Правилно ПдРС е намерил, че с деянието си подсъдимият К. К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение по чл. 130, ал.2 от НК. С действията си -
нанасяне на удар с крак в седалищната област на пострадалата Х. Х.,
подсъдимият К. З. К. й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане с неясни граници и овална форма, с размери 2/1,5 см., в долен
вътрешен квадрант в дясна седалищна половина, която травма е причинила
болка и страдание, без разстройство на здравето. Касае се за лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, както е установила приетата
съдебномедицинска експертиза. Несъмнено установено е и че деянието е
извършено в гр. Пловдив на инкриминираната в тъжбата дата - 11.03.2022 г. В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия поддържа, че в
допълнението към частната тъжба е допусната неяснота относно датата на
деянието и делото следва да се върне за ново разглеждане. Настоящият
съдебен състав намира, че невярно отразената дата 13.03.2022 г. вместо
11.03.2022 г., в допълнение към частната тъжба на л. 20 от делото,
6
представлява еднократно допусната техническа грешка, която по своето
естество не може да бъде определена като съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и основание за
отмяна на обжалвания акт. Цялата доказателствена съвкупност по делото води
до извод за несъмнена доказаност на обвинението за извършено престъпление
на дата 11.03.2022 г. От субективна страна, всички действия на подсъдимия
са обективирали пряк умисъл, което е констатирано и от първоинстанционния
съд. Прекият умисъл се извежда от обективните действия на подсъдимия по
нанасяне на удар с крак в седалищната област на пострадалата, по начин,
очевидно годен да причини телесно увреждане.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, че в конкретния казус
е приложим института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК. Обсъждайки
доказателствата в тази насока, не се установява на инкриминираната дата да
са причинени телесни увреждания на подсъдимия К. от страна на частната
тъжителка Х.. В тази връзка няма доказателства, сочещи на нейно активно
поведение чрез нанасяне на удари на подс. К.. В хода на въззивното съдебно
следствие, по искане на подсъдимия и неговия защитник е извършен повторен
оглед на веществено доказателство – флаш памет, намираща се между л. 7 и
л. 8 на пр.пр.№ 3979/2022 г. на РП - Пловдив, с надпис Team 8 GB C 151, бяла
на цвят. При възпроизвеждането на всички шест бр. видеофайлове, записани
на флаш паметта, се установиха отправени към подсъдимия обидни реплики
/псувни/ от страна на тъжителката, но същите са в отговор на
противоправното и виновно поведение на подсъдимия.
Предвид извършеното от подсъдимия престъпление и размера на
предвиденото за това престъпление наказание, чистото му съдебно минало,
както и липсата на данни същият да е освобождаван от наказателна
отговорност, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на
чл. 78а от НК. За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от
сто до триста лева, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК и от
престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Не са
налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК. Приложението
на този институт носи по-благоприятни наказателноправни последици за
7
дееца, а определеният минимален размер от 1000 лв. изцяло съответства на
целите, визирани в чл. 36 от НК. С наложеното наказание в пълна степен ще
се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху
подсъдимия, като наред с това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото.
Не се съзира и основание за ревизия на гражданската част от присъдата.
Неоснователно е възражението на защитата за недоказаност на претърпени от
тъжителя неимуществени вреди. Неимуществените вреди в случая по
същността си обхващат болки и страдания от засягане на неоценими блага,
каквито са физическата неприкосновеност и човешкото здраве.
Първоинстанционният съд е изложил кратки, но достатъчни мотиви както
относно основанието, така и относно уважения размер на предявения от
тъжителя граждански иск. Размерът на сумата, определена за компенсиране
на понесените от нея неимуществени вреди, е съобразен с характера на
причинените увреждания, не противоречи на обществения критерий за
справедливост, възведен с чл. 52 от ЗЗД и поддържан от житейските
стандарти и съдебната практика. Съобразени са критериите, предвидени в
задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968г.
За процесуална яснота съдът намира за необходимо да отбележи, че
неправилно в присъдата гражданският иск до пълния претендиран размер от
2000 лв. е отхвърлен като недоказан по основание. Основанието на
гражданския иск в наказателния процес винаги е извършване на деяние, което
притежава признаците на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и нарушава общия
принцип да не се вреди другиму. Причинените на пострадалата вреди
произхождат от престъпното виновно поведение на подсъдимия, което е
доказано по несъмнен начин. Поради това настоящата инстанция намира, че
предявеният граждански иск за неимуществени вреди е доказан по основание
и е частично основателен до уважения размер от 1000 лева. Единственият
упрек, който би могъл да бъде отправен се състои в пропуска на районния съд
да се произнесе по предявения от тъжителя иск за обезвреда на причинени от
престъплението имуществени вреди в размер на 50 лв. за издаване на
съдебномедицинско удостоверение. В случая поради изтичане на срока по чл.
301, ал.3 от НПК и липса на обжалване от частния тъжител, произнасянето и
ревизията на присъдата в гражданската й част е извън компетентността на
настоящата инстанция.
8
Въз основа на извършена цялостна преценка, въззивният съд прие, че
при разглеждане на делото от първата инстанция не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, даващи основание за отмяна на
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на ПдРС.
В този смисъл и на основание чл. 338 от НПК първоинстанционната
присъда като правилна, законосъобразна и обоснована следва да бъде
потвърдена. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът счита, че правилно на подсъдимия са възложени направените от
частния тъжител Х. разноски за упълномощаване на повереник, както и
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Съдът
констатира, че във въззивното производство не са сторени разноски от
тъжителя, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 140 от 14.06.2023 г., постановена по
НЧХД № 4285/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, VIII наказателен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9