О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 206 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 84937/21.12.2018г., подадена от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, срещу решение №4732/22.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 10922/2018г., с което е осъден
да заплати на „Гого Мото“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Крали Марко” № 26 сумата от 15300 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за застраховка «Каско и Злополука», полица № *******, със срок на валидност
20.12.2016г.- 19.12.2017г. на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № *******за причинени
имуществени вреди- пълна загуба на застрахования лек автомобил в резултат на
кражба на 31.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 16.07.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
В
жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение с материалния закон и при
съществени нарушение на съдопроизводствените правила.
Поддържат се изложените пред първата инстанция доводи за проявление на изключен
риск „обсебване“, доколкото в случая деецът е установил правомерно владението
си върху застрахованата вещ, което отграничава деянието
от кражбата, при която фактическата власт се установява без прано основание. В
случая застрахованият е загубил фактическата власт върху автомобила в момента,
в който доброволно е предал ключа и управлението върху него на извършителя на противоправното отнемане, а не едва когато е напуснал МПС,
както е прието в обжалваното решение. Поради спецификата на вещта, независимо,
че пострадалият е бил в купето на автомобила, същият не е упражнявал фактическа
власт върху него, докато деецът го е управлявал. Излага се на следващо място,
че предоставянето на скъпа вещ на напълно непознат представлява проявление на
груба небрежност, което изключва отговорността на застрахователя,
а в условията на евентуалност обуславя основание за намаляване на дължимото
застрахователно обезщетение поради съпричиняване.
Поддържа, че приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат следва да
бъде определен на 90%, а не на 40%, както е приел първоинстанционният
съд. Вредата е настъпила поради неизпълнение от страна на застрахования на
задължението по т. 50.4. от ОУ – при напускане на МПС да не оставя ключовете в
него, което е съществено с оглед интереса на застрахователя,
тъй като е необходимото условие, без което в конкретния случай вредата не би
настъпила.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се
излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и са възпроизведени мотивите на атакувания съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите
съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и
необходимост във въззивното производството да се
предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните,
поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№
84937/21.12.2018г., подадена от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, срещу решение №4732/22.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 10922/2018г. на ВРС, с което е осъден
да заплати на „Гого Мото“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Крали Марко” № 26 сумата от 15300 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за застраховка «Каско и Злополука», полица № *******, със срок на валидност
20.12.2016г.- 19.12.2017г. на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № *******за причинени
имуществени вреди- пълна загуба на застрахования лек автомобил в резултат на
кражба на 31.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 16.07.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2019г. от 15,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение, като на въззивника се
връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на
СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация,
разположен на
4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Н.В..
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.