Номер 53919.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:П. А. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя И. П.а Дакова
Секретар:Станка С. А.а
Прокурор:Милена Анестиева Досева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от П. А. Синков Въззивно административно
наказателно дело № 20202000600211 по описа за 2020 година
С решение №312/31.10.2019г. по АНД №1033/2019г., Бургаският окръжен съд признал Г.
Д. Г. за виновен в това, че в периода от 13.11.2009г. до 04.03.2014г. включително, в
условията на продължавано престъпление като управител на „Б. Т. *“ ООД ЕИК
**********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството в
особено големи размери – 19615,95 лева, от които данък върху добавената стойност (ДДС)
13 523.59 лева и корпоративен данък (КД) 6092.36 лева, като при посредствено
извършителство - чрез невиновния упълномощен счетоводител Г. И. Б., потвърдил неистина
в подадени справки-декларации за данък върху добавената стойност по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС; сам използвал документи с невярно съдържание - фактури при упражняване на
стопанската дейност на дружеството, а чрез посредственото извършителство на Б. използвал
същите и при водене на счетоводството на „Б. Т. *“ ООД и при представяне на информация
пред органите по приходите, като чрез посредствения извършител приспаднал неследващ се
данъчен кредит; като потвърдил неистина в годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 92
от ЗКПО; сам използвал документи с невярно съдържание – фактури при упражняване на
стопанската дейност на „Б. Т. *“ ООД, а при посредствено извършителство - чрез
невиновния упълномощен счетоводител Г. И. Б., използвал същите документи с невярно
съдържание и при водене на счетоводството на „Б. Т. *“ ООД и до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд необявените и неплатени данъчни
задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък в общ размер от
19615,95 лева са внесени в бюджета заедно с лихвите - престъпление по чл. 255, ал.4, вр. ал.
3, вр. ал. 1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
1
Освободил, на основание чл. 78а, ал.1 от НК обвиняемия Г. от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл. 255, ал.4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал. 1
от НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 1300.00 (хиляда и
триста) лева.
На основание чл. 189, ал.3 вр. ал. 1 от НПК възложил в тежест на обвиняемия Г.
направените в хода на производството деловодни разноски.
Произнесъл се и по съдбата на веществените доказателства.
Недоволни от решението останали както прокурорът, така и обвиняемия и неговия
защитник.
В подадения въззивен протест прокурорът от окръжна прокуратура изтъква, че
наложеното административно наказание е в занижен размер, който не е съобразен с
обществената опасност на деянието и неговия автор, с периода от време, през който е
осъществена дейността, избягването на два вида данъци, въвличането на посредствен
извършител, съществено е надхвърлен критерия за „особено големи размери“. Всички тези
обстоятелства следва да се преценят като отегчаващи отговорността на извършителя и да
обосноват по-високо по размер наказание.
В подадената жалба от обвиняемия, чрез неговия защитник – адв. К. е направено
бланкетно оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, отправена е молба
да бъде отменено, като обвиняемия бъде признат за невинен.
Оплакванията са развити в подадено допълнително писмено изложение към въззивната
жалба. Сочи се, че начин, по който обвиняемият се е снабдил с процесните фактури не е
престъпен, а съдът е възприел фактическа обстановка, която не се извежда от
доказателствата. Не отговаря на истината, че сделките по фактурите не са реално
извършени. В ревизионните актове е описано, че част от стоките, описани във фактурите, са
констатирани като налични. В мотивите не са изложени аргументи за това, че дружествата-
доставчици са част от схема за данъчна измама, срещу които са водени наказателни
производства. Обвиняемият не е бил част от такава схема. В обясненията си той
добросъвестно е описал извършваната от него търговия, но обясненията му неправилно не са
били съобразени. Неправилни са и изводите за субективната съставомерност на поведението
му. Реални доставки са били налице, получил е от доставчиците нужните първични
счетоводни документи, отразил е доставките в своето счетоводство. Изписването на част от
ръкописния текст на някои от фактурите по никакъв начин не може да се приеме като
доказателство за умисъл да извърши данъчно престъпление. Неправилно е прието, че сестра
му е подписала част от документите.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа подадения протест
и предлага да бъде увеличено наложеното наказание. Съдът не е отчел всички
обстоятелства, отегчаващи отговорността на обвиняемия, а отчетените смекчаващи са
съобразени от закона, за да премине делото по облекчената процедура. Въззивната жалба
намира за неоснователна и предлага да не бъде уважена. Осъществени са три
квалифициращи признака на престъпния състав. Обвинението е доказателствено обезпечено
поне по три линии на изследване – чрез почеркова експертиза, установяваща изписване на
2
текстовете от обвиняемия и неговата сестра; чрез съдебносчетоводна експертиза,
установяваща, че нито едно от дружествата – доставчици не е осъществявало дейност,
свързана с производство или търговия на автомобилни части, не е притежавало ремонтна,
складова или търговска площ, не е издавало или подписвало фактури с подобен предмет,
установен е дължимия размер на данъците; чрез множество гласни и писмени доказателства
и средства е установена по несъмнен начин липсата на реални доставки и фиктивността на
сделките по инкриминираните фактури. ЗА.а съдебният акт е правилен и законосъобразен,
не подлежи на изменение или отмяна в осъдителната част.
Защитникът поддържа подадената жалба. Съдът не е обсъдил начина, по който е
извършвана търговската дейност, механизма на снабдяване с процесните стоки. Неправилно
и в противоречие на доказателствата е прието, че доставките не са реални. Обясненията на
обвиняемия не са подложени на внимателен анализ. Не са налице законовите основания за
осъждане. Протестът е неоснователен.
Обвиняемият Г. изтъква, че естеството на работа е налагало да пазарува от сайтове с цел
да е по-евтино, а не за измама. Моли да бъде оправдан.
След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните в
съдебно заседание, прецени събраните доказателства и като извърши цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените основания, въззивният съд
намери следното:
През 2008 година обв. Г. и св. А. учредили търговското дружество „Б. Т. *“ ООД, ЕИК
**********, с основна дейност транспорт на стоки. Дружеството отначало било вписано в
Търговския регистър със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „М. Р.”, бл. *, вх.
*, ет. *, който бил домашния адрес на св. А.. Г. и А. били съдружници, като обвиняемият
бил определен за управител и представляващ дружеството. А. се занимавал основно с
ремонт и поддръжка на автомобилния парк и не бил наясно с подробности от дейността на
обвиняемия като управител. Обв. Г. изцяло ръководел дейността на дружеството, като
сключвал сделки за доставки на резервни части и консумативи за автомобилите на
дружеството, организирал плащанията, документооборота и счетоводството на
дружеството. На 09.05.2008 г. „Б. Т. *“ ООД било регистрирано по ДОПК и получило обща
данъчна регистрация, а на 09.07.2008 г. било регистрирано и по Закона за данък върху
добавената стойност като данъчно задължено лице, осъществяващо независима
икономическа дейност.
Воденето на счетоводството на дружеството в процесния период обвиняемият възложил
на св. Г. Б., която била счетоводител, едноличен собственик и управител на „Импулс – 85”
ЕООД, специализирано в счетоводни, одиторски услуги и данъчни консултации. С нея в
дружеството й работел и племенникът й - св. Елин Бошуров, който разполагал с издаден на
негово име електронен подпис.
Съгласно уговорения между обвиняемия и св. Б. начин на работа, той предоставял на
счетоводителя счетоводните документи, нужни за счетоводното обслужване на дружеството
- фактури, фискални бонове, приемо - предавателни протоколи и др., без на счетоводителя
да се предоставят детайли относно произхода на документите и извършените сделки. Б.
3
нямала достъп до паричните средства и банковите сметки на дружеството.
С пълномощно от 28.05.2008 г. обв. Г., в качеството си на управител на „Б. Т. *“ ООД,
упълномощил свид. Б. да подава пред данъчната администрация данъчните декларации и
дневниците за ДДС, както и всички други декларации относно търговската дейност на
дружеството. Той уведомил данъчните органи (още преди да сключи договор с Б.), че
счетоводството на управляваното от него дружество ще се води от „Импулс – 85” ЕООД, а
Б. е упълномощена да осъществява контакти с НАП във връзка с дейността на „Б. Т. *“
ООД.
На 09.01.2009 г. в ТД на НАП - Бургас било входирано заявление от „Импулс – 85” ЕООД
чрез св.Бошуров, като физическо лице – притежател на универсален електронен подпис
(УЕП), че от името на „Б. Т. *“ ООД ще бъдат ползвани електронните услуги, предоставяни
от НАП чрез УЕП, ще бъдат подавани по електронен път и подписвани с УЕП документи,
вкл. декларации, документи или данни по ЗДДС. Така в инкриминирания период св. Б.
подавала до НАП по електронен път, ползвайки УЕП, регистриран на името на племенника
й, счетоводните документи на дружеството, управлявано и представлявано от обвиняемия.
На 08.04.2009 г. в Търговския регистър били вписани изменения в обстоятелствата,
подлежащи на вписване относно „Б. Т. *“ ООД, като седалището и адресът на управление
били променени от гр. Бургас, ж.к. „М. Р.”, бл. *, вх. *, ет. *, в гр. Гълъбово, ул. „Стара
планина” № 23, област Стара Загора, на който адрес по това време фактически живеел обв.
Г.. Промяната наложила документите и данните, свързани с данъчното облагане на
дейността на дружеството, след тази дата да бъдат подавани в офис Стара Загора на ТД на
НАП - Пловдив.
На 22.10.2009 г. в офис Стара Загора постъпило заявление от „Импулс – 85” ЕООД чрез
св.Бошуров, че от името на „Б. Т. *“ ООД ще бъдат ползвани електронните услуги,
предоставяни от НАП чрез УЕП, включително декларации, документи или данни по ЗДДС и
по ЗКПО. Подаването на тези книжа било осъществявано фактически от св.Б. чрез УЕП.
Седалището и адресът на управление на дружеството на обвиняемия били отново
променени на 10.03.2010 г. от гр. Гълъбово на гр.Бургас, ж.к. Л., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
Промяната била отразена по-късно по партидата на дружеството в Търговския регистър.
На 15.03.2011г. в ТД на НАП - Бургас постъпило заявление от „Б. Т. *“ ООД, с което св.
Бошуров бил упълномощен да ползва от името на дружеството електронните услуги,
предоставяни от НАП чрез УЕП, да подава по електронен път и подписва с УЕП документи,
декларации и данни по ЗДДС и по ЗКПО. Подаването на книжата било отново
осъществявано фактически от св.Б. чрез УЕП.
Обвиняемият Г. в периода 2009-2012г. се сдобил по неустановен начин с данъчни
фактури по ЗДДС, с посочени в тях издатели „К. Трейд 86“ ЕООД ЕИК *********, „ДМ
Инвестмънт“ ЕООД ЕИК *********, „Интер – 07“ ЕООД ЕИК *********, „Сталпром – 99“
ЕООД ЕИК ********* и „Самекс“ ЕООД ЕИК *********. Във фактурите били описани
сделки, които представлявали облагаеми доставки на стоки по смисъла на ЗДДС –
автомобилни резервни части, автомобилни гуми и консумативи за ремонт и поддръжка на
автомобили, както и доставки на услуги – ремонт, с доставчици същите търговци.
4
Получател по всички фактури било дружеството „Б. Т. *“ ООД, представлявано от
обвиняемия.
Описаните във фактурите доставки и услуги не били реално извършени и заплатени от
получателя „Б. Т. *“ ООД, а фактурите не били издадени и подписани от лицата,
представляващи посочените дружества, но въпреки това фактурите, придружаващите ги
фискални бонове и протоколи, били предадени от обвиняемия на св. Г. Б.. Последната ги
включила в счетоводното отчитане дейността на дружеството за съответните данъчни
периоди, отразила ги като облагаеми доставки в дневниците за покупки и в ежемесечните
справки – декларации по ЗДДС, подавани пред НАП, като доставки с право на пълен
данъчен кредит.
На 13.11.2009 г. в град Стара Загора, Б. подала по електронен път пред ТД на НАП -
Пловдив, офис Стара Загора, справка-декларация за данък върху добавената стойност по
чл.125, ал.1 от ЗДДС с вх. № 24001120948/13.11.2009 г. за „Б. Т. *“ ООД, ведно с дневник за
покупки по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС, за данъчен период месец октомври 2009 г., в които
били включени предадените й от Г. фактура № 360/09.10.2009 г. с фискален бон и фактура
№ 361/12.10.2009 г. с фискален бон, издадени от „К. Трейд 86” ЕООД, с получател „Б. Т. *“
ООД. Предмет на доставка по двете фактури били авточасти, машинно масло и антифриз.
Фактура № 360 била с данъчна основа 4807 лева и ДДС 961.40 лева, а фактура № 361 с
данъчна основа 4795 лева и ДДС - 959 лева. В дневника за покупки и в справката-
декларация за м.октомври 2009 г. Б. включила размерите на данъчните основи и на ДДС по
двете посочени фактури при формиране на размерите на данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит по ЗДДС за данъчния период. Фактурите й били
предадени от обвиняемия за формиране на по-висок размер на данъчния кредит, както и за
намаляване на данъчната основа и определяне на данъка по Закона за корпоративното
подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната 2009 година в по-нисък размер. Сделките не били
реално извършени, фактурите не били подписани от действителен представител на издателя
„К. Трейд 86” ЕООД, които обстоятелства обвиняемия не споделил на счетоводителя, ето
защо тя отразила и двете фактури в счетоводството на дружеството и в подадената за
периода СДДДС. Въз основа на посочените фактури „Б. Т. *“ ООД приспаднало неследващ
се данъчен кредит за отразения във фактурите ДДС, в общ размер 1920.40 лева.
На 11.03.2010 г. Б. подала в офиса на ТД на НАП в град Стара Загора справка-декларация
за данък върху добавената стойност с вх. № 24001149623/11.03.2010 г., ведно с дневник за
покупки на дружеството, за данъчен период февруари 2010 г. В тях била включена и
фактура № 343/02.02.2010 г. с фискален бон, издадена от „ДМ Инвестмънт“ ЕООД, която й
дал обвиняемия, с отразена в нея доставка на автомобилни гуми с данъчна основа 1333.33
лева, и ДДС в размер на 266.67 лева. В дневника за покупки и в СДДДС за м.февруари 2010
г. на „Б. Т. *“ ООД, Б. включила размера на данъчната основа и на начисления ДДС по
фактурата при формиране на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит по ЗДДС за периода. Отразената във фактурата сделка не била реално
извършена, а подписа в документа не бил на действителен представител на дружеството-
издател, които обстоятелства Г. не споделил на счетоводителя Б.. Въз основа на тази фактура
5
„Б. Т. *“ ООД приспаднало неследващ се данъчен кредит в размер на 266.67 лева.
На 06.07.2011 г. в град Бургас, св. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас,
справка-декларация за данък върху добавената стойност по чл.125, ал.1 от ЗДДС с вх. №
02001465044/06.07.2011 г. за „Б. Т. *“ ООД, заедно с дневник за покупки, за данъчен период
месец юни 2011 г. В тях включила дадената й от Г. фактура № 445/15.06.2011 г. и фискален
бон с данъчна основа в размер на 1583.33 лева и ДДС в размер на 316.67 лева, издадена от
„Сталпром – 99“ ЕООД. Посочената във фактурата сделка не била реално извършена,
фактурата не била подписана от действителен представител на дружеството-издател, но
обвиняемият не споделил това на счетоводителя Б., която добросъвестно отразила
документа в счетоводството на дружеството и в подадената за периода СДДДС. Така „Б. Т.
*“ ООД приспаднало неследващ се данъчен кредит поради неосъществената доставка в
размер на 316.67 лева.
На 05.08.2011 г. Б. подала за дружеството на обвиняемия по електронен път пред ТД на
НАП - Бургас справка-декларация за данък върху добавената стойност с вх. №
02001476027/05.08.2011 г., както и дневник за покупки за данъчен период месец юли 2011 г.
В тях били включени дадените й от обвиняемия фактури № 550/08.07.2011 г. и фискален
бон с данъчна основа 1041.60 лева и ДДС 208.40 лева; фактура № 553/16.07.2011 г. и
фискален бон с данъчна основа 1125 лева и ДДС в 225 лева и фактура № 560/25.07.2011 г. с
фискален бон с данъчна основа 1333.33 лева и ДДС 266.66 лева. Тези фактури били
издадени от „Сталпром – 99“ ЕООД.
Били включени и фактура № 408/08.07.2011 г. с фискален бон, с данъчна основа 1133.33
лева и ДДС 226.66 лева; фактура № 428/14.07.2011 г. с фискален бон, с данъчна основа
1208.33 лева и ДДС 241.66 лева; фактура № 461/25.07.2011 г. с фискален бон, с данъчна
основа 991.66 лева и ДДС 198.34 лева, всички издадени от „Интер – 07“ ЕООД.
Размерите на данъчните основи и на ДДС по шестте фактури били включени при
формиране на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по
ЗДДС за данъчния период. Така обв. Г. целял формиране на по-висок размер на данъчния
кредит, както намаляване на данъчната основа и определяне на корпоративен данък за
2011г. в по-нисък размер. Сделките по фактурите не били реално извършени, подписите за
издател не били положени от реални представители на дружествата-доставчици. Г. не
споделил тези обстоятелства на счетоводителката, поради което тя включила и шестте
фактури в счетоводството и в подадената за периода СДДДС. Така дружеството на
обвиняемия приспаднало неследващ се данъчен кредит в общ размер 1366.66 лева.
На 10.09.2011 г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-
декларация за данък върху добавената стойност за процесното дружество, представлявано от
обвиняемия, с вх. № 02001488140/10.09.2011 г., заедно с дневник за покупки за данъчен
период месец август 2011 г. В тях била включена дадената й от Г. фактура №
326/05.07.2011 г. с фискален бон, с данъчна основа 750 лева и ДДС 150 лева, издадена от
„Сталпром – 99“ ЕООД. Размерът на данъчната основа и на начисления ДДС по фактура
били включени при формиране на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по
ЗДДС за данъчния период. По този начин обвиняемият искал да формира по-висок размер
6
на данъчния кредит, както и намаляване на данъчната основа и определяне на корпоративен
данък за 2011г. в по-нисък размер. Сделката, посочена във фактурата, не била реално
осъществена, а подписът на издател не бил на реален представител на съответното
дружество, като Г. не споделил това на счетоводителя Б.. Поради незнанието на тези
обстоятелства тя включила фактурата в счетоводството и в подадената за периода СДДДС,
като по този начин „Б. Т. *“ ООД приспаднало неследващ се данъчен кредит в размер на
150.00 лева.
На 11.01.2012 г. Б. подала за процесното дружество по електронен път пред ТД на НАП -
Бургас, справка-декларация за данък върху добавената стойност с вх. №
02001531519/11.01.2012 г., заедно с дневник за покупки, за данъчен период месец декември
2011 г. В тях включила дадените й от обвиняемия фактура № 369/02.12.2011 г. с фискален
бон и приемо - предавателен протокол от 02.12.2011 г., с данъчна основа 650 лева и ДДС 130
лева; фактура № 382/04.12.2011 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от
04.12.2011 г., с данъчна основа 641.66 лева и ДДС 128.34 лева; фактура № 398/19.12.2011 г. с
фискален бон и приемо - предавателен протокол от 19.12.2011г., с данъчна основа 658.33
лева и ДДС 131.67 лева (посочен във фактурата 134.67 лева); фактура № 414/22.12.2011 г. с
фискален бон и приемо - предавателен протокол от 22.12.2011г., с данъчна основа 666.66
лева и ДДС 133.34 лева; фактура № 429/27.12.2011 г. с фискален бон и приемо -
предавателен протокол от 27.08.2012 г. с данъчна основа 666.66 лева и ДДС 133.34 лева;
фактура № 456/30.12.2011 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от
30.12.2011 г. с данъчна основа 616.66 лева и ДДС 123.34 лева, всички издадени от „Самекс“
ЕООД. С тези фактури обвиняемият целял да формира по-висок размер на данъчния
кредит, както и намаляване на данъчната основа и определяне на корпоративен данък за
2011г. в по-нисък размер. Описаните в документите сделки не били реално извършени, а
подписите на издател не били положени от реален представител същото дружество. Г.
отново не споделил на св. Б. тези обстоятелства, поради което тя отразила включила
фактурите в счетоводството и в подадената за периода СДДДС. По този начин „Б. Т. *“
ООД приспаднало неследващ се, поради неосъществените доставки, данъчен кредит в общ
размер 779.99 лева.
На 11.04.2012 г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-
декларация за данък върху добавената стойност за „Б. Т. *“ ООД с вх. №
02001570826/11.04.2012 г., както и дневник за покупки, за данъчен период месец март 2012
г. В справката и дневника за покупки били включени предадените й от обв. Г. фактура №
356/21.03.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 21.03.2012 г. с
данъчна основа 1500 лева и ДДС 300 лева; фактура № 362/15.03.2012 г. с фискален бон и
приемо - предавателен протокол от 15.03.2012 г. с данъчна основа 1800 лева и ДДС 360 лева;
фактура № 373/26.03.2012 г. с фискален бон с данъчна основа 1900 лева и ДДС 380 лева;
фактура № 387/28.03.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 28.03.2012
г. с данъчна основа 1450 лева и ДДС 290 лева, всички издадени от „Самекс“ ЕООД. С
включването на фактурите, обвиняемият целял формиране на по-висок размер на данъчния
кредит, както намаляване на данъчната основа и определяне на корпоративен данък за
7
2012г. в по-нисък размер. Описаните във фактурите сделки не били реално извършени, а
положените за издател подписи не били на представител на същото дружество-издател. Тези
обстоятелства не били споделени на св. Б., поради което тя включила фактурите в
счетоводството и в подадената за периода СДДДС. По този начин „Б. Т. *“ ООД
приспаднало неследващ се данъчен кредит в общ размер 1330.00 лева.
На 13.08.2012 г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас, справка-
декларация за данък върху добавената стойност за „Б. Т. *“ ООД с вх. №
02001623145/13.08.2012 г., заедно с дневник за покупки, за данъчен период месец юли 2012
г. В тях били включени дадените от обв. Г. фактура № 231/03.07.2012 г. с фискален бон и
приемо - предавателен протокол от 27.07.2012 г., с данъчна основа 1800 лева и ДДС 360
лева; фактура № 334/11.07.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от
20.07.2012г. с данъчна основа 1700 лева и ДДС 340 лева; фактура № 392/16.07.2012 г. с
фискален бон и приемо - предавателен протокол от 16.07.2012 г. с данъчна основа 1650 лева
и ДДС 330 лева; фактура № 409/20.07.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен
протокол от 20.07.2012 г. с данъчна основа 5300 лева и ДДС 1060 лева; фактура №
462/24.07.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 24.07.2012 г. с
данъчна основа 1780 лева и ДДС 356 лева; фактура № 496/27.07.2012 г. с фискален бон и
приемо - предавателен протокол от 27.07.2012 г. с данъчна основа 2138.33 лева и ДДС
427.67 лева, всички издадени от „Самекс“ ЕООД. Г. желаел с осчетоводяването на тези
фактури да формира по-висок размер на данъчния кредит, както и да намали данъчната
основа и да бъде определен корпоративен данък за 2012г. в по-нисък размер. Сделките по
фактурите не били реално извършени, фактурите не били подписани от представител на
посоченото като техен издател дружество, но тези обстоятелства не били споделени на
счетоводителя Б.. Ето защо тя включила посочените фактури в счетоводството и в
подадената за периода СДДДС, като по този начин „Б. Т. *“ ООД приспаднало неследващ се
данъчен кредит в общ размер 2873.70 лева.
На 14.09.2012 г. св. Г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас справка-
декларация за данък върху добавената стойност за „Б. Т. *“ ООД с вх. №
02001639861/14.09.2012 г., заедно с дневник за покупки, за данъчен период месец август
2012 г. В тях били включени предоставените й от обв. Г. фактура № 248/05.08.2012 г. с
фискален бон и приемо - предавателен протокол от 05.08.2012 г. с данъчна основа 1437.50
лева и ДДС 286.90 лева; фактура № 345/05.08.2012 г. с фискален бон и приемо -
предавателен протокол от 05.08.2012 г. с данъчна основа 1625 лева и ДДС 325 лева; фактура
№ 353/12.08.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 12.08.2012 г. с
данъчна основа 1625 лева и ДДС 325 лева; фактура № 347/15.08.2012 г. с фискален бон и
приемо - предавателен протокол от 15.08.2012 г. с данъчна основа 1662.50 лева и ДДС
332.50 лева; фактура № 357/22.08.2012 г. с фискален бон с данъчна основа 1537.50 лева и
ДДС 307.50 лева; фактура № 365/26.08.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен
протокол от 12.08.2012 г. с данъчна основа 1550 лева и ДДС 310 лева; фактура №
379/27.08.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 27.08.2012 г. с
данъчна основа 1350 лева и ДДС 270 лева; фактура № 381/28.08.2012 г. с фискален бон и
8
приемо - предавателен протокол от 28.08.2012 г. с данъчна основа 1370 лева и ДДС 275 лева;
фактура № 393/31.08.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 31.08.2012
г. с данъчна основа 1260 лева и ДДС 252 лева, всички издадени от „Самекс“ ЕООД. Г.
предоставил фактурите, за да формира по-висок размер на данъчния кредит, както и за
намаляване на данъчната основа и определяне на корпоративен данък за 2012г. в по-нисък
размер. Описаните сделки не били реално извършени, фактурите не били подписани от
представител на посоченото като техен издател дружество, но Г. не уведомил за тези
обстоятелства счетоводителя Б., поради което тя включила фактурите в счетоводството и в
подадената за периода СДДДС. Така „Б. Т. *“ ООД приспаднало неследващ се поради
неосъществените доставки данъчен кредит в общ размер 2683.50 лева.
На 12.10.2012 г. Б. подала по електронен път пред ТД на НАП - Бургас справка-
декларация за данък върху добавената стойност за „Б. Т. *“ ООД с вх. №
02001651367/12.10.2012 г., с дневник за покупки, за данъчен период месец септември 2012 г.
В тях били включени предадените й от обв. Г. фактура № 233/05.09.2012 г. с фискален бон и
приемо - предавателен протокол от 05.09.2012 г. с данъчна основа 1670 лева и ДДС 334 лева;
фактура № 236/11.09.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 11.09.2012
г. с данъчна основа 1780 лева и ДДС 356 лева; фактура № 239/19.09.2012 г. с фискален бон и
приемо - предавателен протокол от 19.09.2012г. с данъчна основа 1890 лева и ДДС 378 лева;
фактура № 314/25.09.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 25.09.2012
г. с данъчна основа 1990 лева и ДДС 398 лева (посочен във фактурата 368 лева); фактура №
340/30.09.2012 г. с фискален бон и приемо - предавателен протокол от 30.09.2012 г. с
данъчна основа 1850 лева и ДДС 370 лева, всички издадени от „Самекс“ ЕООД. Тези
фактури били дадени от обв. Г. с оглед формиране на по-висок размер на данъчния кредит,
както и за намаляване на данъчната основа и определяне на корпоративен данък за 2012г. в
по-нисък размер. Описаните сделки не били реално извършени, а фактурите не били
подписани от представител на посоченото за издател дружество. Това било неизвестно за
счетоводителя Б. и тя включила фактурите в счетоводството и в подадената за периода
СДДДС. По този начин „Б. Т. *“ ООД приспаднало неследващ се данъчен кредит в общ
размер 1836.00 лева.
С включените в посочените справки-декларации за ДДС фактури, документиращи
нереални сделки, било избегнато установяване и плащане на данък върху добавената
стойност от „Б. Т. *“ ООД в общ размер на 13 523.59 лева.
Включването на посочените фактури, документиращи нереални сделки, в счетоводството
и осчетоводяването на неизвършени разходи по тях, се отразили (чрез намаляване на
печалбата на дружеството) и на облагането с корпоративен данък на „Б. Т. *“ ООД, който
бил също неправомерно намален за периода 2009г. – 2013г.
На 16.03.2010 г. в град Стара Загора, Б. подала пред ТД на НАП – Пловдив годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № **********/16.03.2010 г. за „Б. Т. *“ ООД,
отнасяща се за данъчен период 2009 година. В декларация, подписана от обв. Г. като
управител на дружеството, в разходите на „Б. Т. *“ ООД за 2009 година били включени
9
неизвършени такива за данъчните основи по неосъществени доставки в общ размер на 9602
лева по фактура № 360/09.10.2009 г. и фактура № 361/12.10.2009 г., издадени от „К. Трейд
86“ ЕООД ЕИК *********. Г. потвърдил неистина в данъчната декларация на
представляваното от него дружество, като използвал двете фактури, представляващи
документи с невярно съдържание, при упражняване стопанската дейност на дружеството,
което представлявал. Същите документи с невярно съдържание били използвани и при
водене на счетоводството на „Б. Т. *“ ООД чрез св. Б., която не била наясно с нереалността
на описаните доставки. Така обвиняемият избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения на представляваното от него дружество в размер на 960.20 лева корпоративен
данък. Това е така, защото според нормата на чл.77, ал.1 вр. чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО
разходите, довели до намаляване на финансовия резултат, които са отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за целите на закона, а според чл.26, т.2 от
ЗКПО, за данъчни цели не се признават счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на ЗКПО. Сделките, съответно разходите по осчетоводените две
фактури с обща стойност на данъчната основа без ДДС - 9602 лева не били реално
извършени, поради което не следвало да бъдат включвани в счетоводството на „Б. Т. *“
ООД. Включването на тези фактури в годишната данъчна декларация по ЗКПО, довело до
неправомерно завишаване размера на разходите на дружеството и намаляване на
счетоводния финансов резултат, тъй като била декларирана данъчна основа за облагане с
корпоративен данък, по-малка с 9602 лева от действителната. Така обвиняемият, лично и
чрез посредственото извършителство на св. Б., избегнал установяването и плащането на
дължимия от „Б. Т. *“ ООД корпоративен данък в размер на 960.20 лева.
На 14.03.2011 г. св. Б. подала пред ТД на НАП - Бургас годишна данъчна декларация по
ЗКПО за „Б. Т. *“, за данъчен период 2010 година, с вх. № **********/14.03.2011 г.,
подписана от обв. Г. като управител на дружеството. В разходите за 2010 година бил
включен неизвършен такъв за данъчната основа по неосъществена доставка в размер на
1333.33 лева по фактура № 343/02.02.2010 г., с доставчик „ДМ Инвестмънт“ ЕООД. Така Г.
потвърдил неистина в данъчната декларация на представляваното от него дружество, като
използвал цитирания документ с невярно съдържание при упражняване стопанската дейност
на „Б. Т. *“ ООД. Чрез св. Б., която не знаела, че сделката по цитираната фактура не е
реално извършена, Г. използвал същия документ с невярно съдържание и при водене на
счетоводството на „Б. Т. *“ ООД. По този начин избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения на представляваното от него дружество в размер на 133.33 лева
корпоративен данък.
Според съдържанието на посочените по-напред норми на чл.77, ал.1 вр. чл.23, ал.2, т.1 и
чл.26, т.2 от ЗКПО разходите по тези фактури, отчетени в нарушение на счетоводното
законодателство и документално необосновани, не се признават за целите на закона, поради
което данъчната основа от 1333.33 лева не следвало да бъде включена като разход в
счетоводството на „Б. Т. *“ ООД. Отчитането й в годишната данъчна декларация по ЗКПО
неправомерно завишило разходите на дружеството, намалило финансовия резултат, довело
до избягване установяването и плащането на дължимия от дружеството корпоративен данък
10
в размер на 133.33 лева чрез невярно деклариране в годишната декларация на разходи, които
реално не били извършени, лично от подсъдимия и с посредственото извършителство на св.
Б..
На 09.03.2012 г. св. Б. подала пред ТД на НАП - Бургас годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО за „Б. Т. *“ ООД с вх. № 024351200096222/09.03.2012 г., отнасяща се за
данъчен период 2011 година, подписана от обв. Г. като управител на дружеството. В
декларацията били включени фактури № 445/15.06.2011 г., № 550/08.07.2011 г., №
553/16.07.2011 г., № 560/25.07.2011 г. и № 326/05.07.2011 г., издадени от „Сталпром – 99“
ЕООД, и фактури № 408/08.07.2011 г., № 428/14.07.2011 г. и № 461/25.07.2011 г., издадени
от „Интер – 07“ ЕООД, и по неосъществени доставки по фактура № 369/02.12.2011 г.,
фактура № 382/04.12.2011 г., фактура № 398/19.12.2011 г., фактура № 414/22.12.2011 г.,
фактура № 429/27.12.2011 г. и по фактура № 456/30.12.2011 г., издадени от „Самекс“ ЕООД.
Доставките по описаните в тези фактури сделки не били реално осъществени, разходите в
общ размер на 13 067.06 лева не били извършени. Г. потвърдил неистина в данъчната
декларация на представляваното от него дружество, като използвал посочените неистински
и с невярно съдържание документи, заедно с приемо - предавателен протокол от 02.12.2011
г. към фактура № 369/02.12.2011 г.; приемо - предавателен протокол от 04.12.2011 г. към
фактура № 382/04.12.2011 г.; приемо - предавателен протокол от 19.12.2011 г. към фактура
№ 398/19.12.2011 г.; приемо - предавателен протокол от 22.12.2011 г. към фактура №
414/22.12.2011 г.; приемо - предавателен протокол от дата 27.08.2012 г. към фактура №
429/27.12.2011 г. и приемо - предавателен протокол от 30.12.2011 г. към фактура №
456/30.12.2011 г. – също неистински и с невярно съдържание. Подписите от името на
доставчика „Самекс“ ЕООД не били положени от представител на дружеството. Същите
документи с невярно съдържание обвиняемият използвал чрез св. Б. и при водене на
счетоводството на „Б. Т. *“ ООД, като избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения на представляваното от него дружество в размер на 1306.71 лева корпоративен
данък. Недействителните разходи за неизвършени сделки по неистинските фактури с
невярно съдържание не следвало да се признават при изчисляването на корпоративния
данък, според цитираните норми на ЗКПО, тъй като били отчетени в нарушение на закона и
били документално необосновани. Чрез включване стойността на посочените фактури в
счетоводството и отчитането им като разходи в годишната данъчна декларация по ЗКПО,
представляващо невярно деклариране на неизвършени разходи, обв. Г. лично и чрез
посредствения извършител св. Б. неправомерно завишил размера на разходите на
дружеството и намалил неговия счетоводен финансов резултат, като декларирал данъчна
основа за облагане с корпоративен данък по-малка с 13 067.06 лева от действителната. Така
избегнал установяването и плащането на дължимия от „Б. Т. *“ ООД корпоративен данък в
размер на 1306.71 лева.
На 28.02.2013 г. Б. подала пред ТД на НАП - Бургас годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО за „Б. Т. *“ ООД с вх. № 024351300077181/28.02.2013 г., отнасяща се за
данъчен период 2012 година, подписана от обв. Г.. В разходите за 2012 година били
включени фактура № 356/21.03.2012 г., фактура № 362/15.03.2012 г., фактура №
11
373/26.03.2012 г., фактура № 387/28.03.2012 г., фактура № 231/03.07.2012 г., фактура №
334/11.07.2012 г., фактура № 392/16.07.2012 г., фактура № 409/20.07.2012 г., фактура №
462/24.07.2012г., фактура № 496/27.07.2012 г., фактура № 248/05.08.2012 г., фактура №
345/05.08.2012 г., фактура № 353/12.08.2012 г., фактура № 379/27.08.2012 г., фактура №
393/31.08.2012 г., фактура № 233/05.09.2012 г., фактура № 236/11.09.2012 г., фактура №
239/19.09.2012 г. и фактура № 314/25.09.2012 г., всички издадени от „Самекс“ ЕООД.
Доставките по тези фактури не били извършени и разходите за данъчните основи в общ
размер 3602.12 лева в действителност не били направени. Заедно с фактурите били
включени и приемо - предавателен протокол от 21.03.2012 г. към фактура № 356/21.03.2012
г.; приемо - предавателен протокол от 15.03.2012 г. към фактура № 362/15.03.2012 г. ;
приемо - предавателен протокол от 28.03.2012 г. към фактура № 387/28.03.2012 г.; приемо -
предавателен протокол с посочена дата на съставяне 27.07.2012 г. към фактура №
231/03.07.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 11.07.2012 г. към фактура №
334/11.07.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 16.07.2012 г. към фактура №
392/16.07.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 20.07.2012 г. към фактура №
409/20.07.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 24.07.2012 г. към фактура №
462/24.07.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 27.07.2012 г. към фактура №
496/27.07.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 05.08.2012 г. към фактура №
248/05.08.2012г.; приемо- предавателен протокол от 05.08.2012 г. към фактура №
345/05.08.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 12.08.2012 г. към фактура №
353/12.08.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 15.08.2012 г. към фактура №
347/15.08.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 26.08.2012 г. към фактура №
365/26.08.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 27.08.2012 г. към фактура №
379/27.08.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 28.08.2012 г. към фактура №
381/28.08.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 31.08.2012 г. към фактура №
393/31.08.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 05.09.2012 г. към фактура №
233/05.09.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 11.09.2012 г. към фактура №
236/11.09.2012г.; приемо- предавателен протокол от 19.09.2012г. към фактура №
239/19.09.2012 г.; приемо - предавателен протокол от 25.09.2012 г. към фактура №
314/25.09.2012 г. и приемо - предавателен протокол от 30.09.2012 г. към фактура №
340/30.09.2012 г. с доставчик и предаваща страна „Самекс“ ЕООД.
В данъчните амортизации за 2012 г. на „Б. Т. *“ ООД били включени такива в размер на
375.43 лева във връзка с дълготрайни материални активи по неосъществените доставки по
фактура № 347/15.08.2012 г., фактура № 357/ 22.08.2012 г., фактура № 365/26.08.2012г.,
фактура № 381/28.08.2012 г. и по фактура № 340/30.09.2012 г., издадени от „Самекс“ ЕООД,
които били отчетени по дебита на сметка 205 „Транспортни средства“ на „Б. Т. *“ ООД. По
този начин бил формиран данъчен амортизируем актив.
С включването на посочените неистински и с невярно съдържание фактури и приемо-
предавателни протоколи в декларацията и подписването й, Г. потвърдил неистина в
данъчната декларация на представляваното от него дружество, относно неосъществени
сделки и положени подписи, които не били на представител на предаващата страна по
12
протоколите. Чрез посредствено извършителство на св. Б., която не знаела, че сделките по
фактурите не са реално извършени, Г. използвал същите неистински и с невярно съдържание
документи и при водене на счетоводството на „Б. Т. *“ ООД, като избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения на представляваното от него дружество в големи
размери - 3602.12 лева корпоративен данък.
Декларираните разходи, отчетени в нарушение на закона и документално необосновани,
не се признават за целите на облагането с корпоративен данък, на основание чл.77, ал.1 вр.
чл.23, ал.2, т.1 и чл.26, т.2 от ЗКПО. Осчетоводените по посочените фактури и приемо-
предавателни протоколи разходи с обща стойност на данъчните основи без ДДС 35 645.83
лева, не били реално направени, а данъчни амортизации в размер на 375.43 лева за
дълготрайни материални активи по неизвършени доставки в размер на 36021.26 лева, не
следвало да бъдат включвани в счетоводството на „Б. Т. *“ ООД. Като включил посочените
фактури и амортизационни отчисления в счетоводството и ги отчел като разходи в
годишната данъчна декларация по ЗКПО, обв. Г. лично и чрез посредствения извършител
св. Б., чрез невярно деклариране в годишната декларация на разходи, които реално не били
извършени, неправомерно завишил размера на разходите на дружеството, намалил неговия
счетоводен финансов резултат с декларирането на по-малка от действителната данъчна
основа за облагане с корпоративен данък, като по този начин избегнал установяването и
плащането на дължимия от „Б. Т. *“ ООД корпоративен данък в големи размери - 3602.12
лева.
На 04.03.2014 г. Г. Б. подала пред ТД на НАП - Бургас годишна данъчна декларация за „Б.
Т. *“ ООД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 024351400102885/04.03.2014 г. за данъчен период
2013, подписана от обв. Г.. В данъчните амортизации на дружеството за 2013 година били
включени такива в размер на 900.06 лева, във връзка с дълготрайни материални активи по
неосъществени доставки по фактура № 347/15.08.2012 г.; фактура № 357/22.08.2012 г.;
фактура № 365/26.08.2012 г.; фактура № 381/28.08.2012 г. и по фактура № 340/30.09.2012 г.,
издадени от „Самекс“ ЕООД, които били отчетени по дебита на сметка 205 „Транспортни
средства“ и формирали данъчен амортизируем актив. С подписването на декларацията Г.
потвърдил неистина, като използвал фактурите, представляващи неистински документи с
невярно съдържание. Използвал и приемо-предавателни протоколи - от 15.08.2012 г. към
фактура № 347/15.08.2012 г.; от 26.08.2012 г. към фактура № 365/26.08.2012 г.; от 28.08.2012
г. към фактура № 381/28.08.2012 г., от 30.09.2012 г. към фактура № 340/30.09.2012 г. с
доставчик „Самекс“ ЕООД, които също били неистински документи с невярно съдържание,
тъй като се отнасяли за неосъществени сделки и не били подписани от представител на
предаващата страна по протоколите. Документите били използвани при упражняване
стопанската дейност на „Б. Т. *“ ООД. Чрез свид. Б., която не знаела, че сделките по
фактурите не са реално извършени, Г. използвал същите фактури и приемо-предавателни
протоколи и при водене на счетоводството на дружеството и по този начин избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения по корпоративен данък в размер на
90.00 лева.
Разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и документално
13
необосновани, довели до намаляване на финансовия резултат, не се признават за целите на
ЗКПО, според посочените по-напред разпоредби на чл.77, ал.1 вр. чл.23, ал.2, т.1 и чл.26, т.2
от ЗКПО. Начислените амортизационни отчисления за дълготрайни материални активи по
включените неистински и с невярно съдържание фактури и приемо-предавателни протоколи
с доставчик „Самекс“ ЕООД, не следвало да бъдат включвани в данъчните амортизации на
дружеството за 2013г., тъй като описаните в тях сделки не били реално извършени.
Начисляването на данъчни амортизации за дълготрайни материални активи по
неосъществени доставки и отчитането им като разходи в годишната данъчна декларация по
ЗКПО, неправомерно завишило размера на разходите на дружеството и намалило неговия
счетоводен финансов резултат. Това било сторено лично от обвиняемия и чрез
посредственото извършителство на св. Б. с декларирането на данъчна основа за облагане с
корпоративен данък, по-малка с 900.06 лева от действителната. Така било избегнато
установяването и плащането на дължимия от дружеството корпоративен данък в размер на
90 лева.
Общият размер на избегнатото задължение за плащане на корпоративен данък за
данъчните периоди 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 години бил 6092.36 лева.
В периода м.май-м.септември 2014г. на „Б. Т. *“ ООД била извършена данъчна ревизия от
свидетелите К. и Л. – главен и старши инспектори по приходите в ТД на НАП-Бургас,
които извършили проверка за спазване разпоредбите на ЗДДС за периода 01.04.2009 –
31.03.2014г. и на ЗКПО за периода 01.01.2009 – 31.12.2013г. Ревизията приключила с
ревизионен доклад № Р-20-1400947-092-01/ 17.11.2014г., въз основа на който бил издаден
Ревизионен акт № Р - 02 - 1400947 - 091 – 01/17.12.2014 г. по описа на ТД на НАП - Бургас,
поправен с ревизионни актове № П - 02000215001931 - 003 - 01/09.01.2015 г. и № П -
02000215024141 - 003 - 01/13.02.2015 г. Г., в качеството му на управител на „Б. Т. *“ ООД,
обжалвал ревизионния акт, който бил потвърден с решение № 72/27.02.2015 г. на директора
на Дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП. Последното също било обжалвано и изцяло
потвърдено с решение № 795/22.04.2016 г. по адм. дело № 746/2015 г. на Административен
съд – Бургас, влязло в сила на 25.05.2016 г. На дружеството било отказано приспадане на
данъчен кредит по ЗДДС по описаните по-горе фактури, издадени от „К. Трейд 86“ ЕООД,
„ДМ Инвестмънт“ ЕООД, „Интер – 07“ ЕООД, „Сталпром – 99“ ЕООД и „Самекс“ ЕООД, в
общ размер 13 523.69 лева с мотив, че сделките с цитираните дружества не са били реално
осъществени. Бил определен ДДС за внасяне в същия размер, ведно с лихви за забава, както
и корпоративен данък по ЗКПО за довнасяне за ревизирания период в размер на 5 933. 97
лева с лихви за забава, тъй като не били признати разходите по фактурите на същите
доставчици за размера на данъчните основи, неправомерно намалили счетоводната печалба
за съответната данъчна година.
В хода на разследването било установено, че „К. Трейд 86” ЕООД ЕИК ********* било
регистрирано на 09.02.2009 г. със седалище и адрес на управление в град София, район
„Люлин”, „Силвър център”, офис ТОБ № 99. Едноличен собственик и управител бил М. В.
П. от град Видин, а управител и представител на дружеството по пълномощие от П., била Я.
14
П.а С.. На 20.02.2009 г. П. упълномощил А. А. С. за управител и представител на търговеца.
На 23.02.2009 г. М. Г. С. от град Видин закупил от пълномощника А. С всички дялове от
капитала на дружеството и станал негов едноличен собственик и управител. С. пък
упълномощил адв. Ч. Ч. да го представлява в качеството на собственик и управител. На
06.03.2009г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. На 14.04.2009 г. пред ТД на НАП -
София, офис Люлин, било подадено заявление от името на „К. Трейд 86” ЕООД за ползване
на електронните услуги на приходната агенция чрез УЕП, регистриран на името на св. В.
В.в, който бил пълномощник на дружеството въз основа на пълномощно, издадено му от
едноличния собственик и управител М. С..
На 18.09.2009 г. св. А. А. купил от С. дяловете от капитала на „К. Трейд 86” ЕООД и
станал негов едноличен собственик и управител, а седалището на дружеството било
преместено в гр. Враца. Пълномощник на А. като управител и представител на търговеца
бил отново адв. Ч.. А. бил управител на „К. Трейд 86” ЕООД към посочени във фактура №
360/09.10.2009 г. и фактура № 361/12.10.2009 г. дати, а те били подписани от негово име. В
същите бил посочен актуалният към месец октомври 2009 г. адрес на управление на „К.
Трейд 86” ЕООД в град Враца, но в приложените към фактурите фискални бонове бил
посочен предходния адрес на дружеството в гр. София. Св. А. в показанията си по делото
отрекъл да е подписал посочените фактури и да ги е издал. Бил подведен от К. А. К. да купи
дружеството срещу 200 лева, по същия начин купил много други дружества, за които не
знаел дали осъществяват реална дейност.
Св. В.в също отрекъл да е издавал или подписвал фактури от името на „К. Трейд 86”
ЕООД и не знаел кой ги е подписвал. Известно му било, че на собственика на дружеството
били давани за подпис кочани с празни фактури, в които след това били попълвани
произволни данни. Познавал А., но не знаел дали той е работил с „К. Трейд 86” ЕООД.
Фактура № 360/09.10.2009 г. и фактура № 361/12.10.2009 г. не били отразени в дневника
за продажби на „К. Трейд 86” ЕООД за м. октомври 2009 г., макар за същия данъчен период
в дневника за продажби на дружеството да фигурирали множество сделки с данъчни основи
от по 60 000-80 000 лева. При извършени на дружеството две данъчни ревизии, включващи
и периода на издаване на тези фактури било установено, че основната дейност на
дружеството през 2009 г. била специализирани строителни дейности, имало наети по трудов
договор строителни работници, но не и такива, квалифицирани да извършват производство
и търговия с автомобилни части и консумативи, нито с квалификация автомонтьор за
осъществяване на автомобилни ремонти.
Разследването установило, че „ДМ Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в
гр.Варна, ул. „Невен” № 6, било вписано в регистъра на търговски дружества през 2002 г.
със заявен предмет на дейност строително - монтажни работи, ремонт на инсталации,
радиатори и автомобили. На 28.04.2004 г. било регистрирано по Закона за данък върху
добавената стойност. Собственик на капитала и управител била И. Ш. – Г., която
впоследствие прехвърлила всички дялове на св. А. Ч.. Св. Ч. изложил, че дружеството се
занимавало с ремонтни дейности в строителството. По това време счетоводството на „ДМ
15
Инвестмънт“ ЕООД било водено от св. Н. И.. На 05.11.2009 г. всички дялове на
дружеството били придобити от св. П. И., който бил собственик и управител на
дружеството и към датата на издаване на фактура № 343/02.02.2010 г. През 2009 г. той
започнал да придобива различни търговски дружества срещу заплащане на парични суми,
но не притежавал техни книжа или печати, а само подписвал представени му документи. За
„ДМ Инвестмънт“ ЕООД отрекъл да си спомня нещо, а за процесната фактура не знаел дали
сделката по нея е реална, не я е подписвал и не знаел кой е подписал за представител на
дружеството. Счетоводителят св. Н. И. познавал В. В.в, с когото заедно извършвали
счетоводни услуги, както и Н. Х. А., с чието съдействие св. Ч. прехвърлил дяловете си в
дружеството на св. П. И.. Н. И. не знаел нищо за сделката по процесната фактура № 343, но
бил уверен, че подписът за издател в нея е на В. В.в. На 19.11.2009 г. св. П. И. издал
пълномощно на св. Н. И. и на св. С. И. да представлява дружеството. И. имал спесимен за
сметка на търговеца при банка ЦКБ АД. Св. И. изложил, че се договорил с П. И. да
извършва строително - монтажни дейности от името на „ДМ Инвестмънт“ ЕООД и да
оперира с една от банковите сметки на търговеца, но не се е занимавал с автогуми и не знае
кой е издал и подписал фактура № 343.
Към месец февруари 2010 г. „ДМ Инвестмънт“ ЕООД не било декларирало задължения
като осигурител пред НАП, което означава, че е нямало наети на трудов договор работници
или служители. Пред данъчните било декларирано, че в периода 2005 г. - 2009 г.
дружеството се занимавало със събаряне и разчистване на сгради, земни и покривни работи.
Доставката по фактура № 343/02.02.2010 г. с фискален бон, била отразена в дневника за
продажби за месец февруари 2010 г. на „ДМ Инвестмънт“ ЕООД, както и в данните за
данъчната основа и начисления ДДС в подадена от св. Ч. пред ТД на НАП - Варна справка -
декларация по ЗДДС с входящ номер от 15.03.2010г. Но тогава управител на дружеството
бил вече св.П. И., който с пълномощно от 29.03.2010 г. упълномощил В. В.в да го
представлява включително пред НАП.
За дружеството „Интер – 07” ЕООД ЕИК ********* е установено, че било регистрирано
през 2007 г., със седалище в гр.София, район Нови Искър, с. Световрачене, ул. Дружба № 3,
вход А, етаж 1, ап. 3, било регистрирано по ЗДДС същата година. Първоначално едноличен
собственик и управител била И. К. Б., а през 2008 г. собственик на капитала и управител
станал Н. Е. Б. Пълномощник на Б.като управител и представител на търговеца била Я. П.а
С., свързана и с „К. Трейд 86” ЕООД. През 2009 г. собственик и управител на дружеството
станал св. С. Б. а негов пълномощник бил адв. Ч. Ч., свързан и с „К. Трейд 86” ЕООД.
Дружеството било служебно дерегистрирано по ЗДДС от данъчните органи на 19.05.2010 г.
– година и два месеца преди посочените дати на издаване на фактурите № 408/08.07.2011 г.,
№ 428/14.07.2011 г. и № 461/25.07.2011 г. Последната справка-декларация по ЗДДС за
„Интер – 07” ЕООД била подадена на 19.05.2010 г. и е нямало как процесните фактури да
бъдат включени в дневника му за продажби. Дружеството нямало регистрирани търговски
обекти и електронни касови апарати с фискална памет, не са му извършени ревизии, от
негово име не били подадени ГДД по ЗКПО и СДДДС по ЗДДС за 2011 г.
16
С решение от 14.01.2013 г. по т.д. № 864/2012 г. на СГС била обявена
неплатежоспособността на „Интер – 07” ЕООД, с начална дата 31.12.2007 г., било
постановено прекратяване на дейността, търговецът бил обявен в несъстоятелност, а
производството по делото било спряно. С решение от 18.03.2014 г. по същото дело
производството по несъстоятелност било прекратено и дружеството било заличено от
търговския регистър, а общата данъчна регистрация на „Интер – 07” ЕООД била прекратена
на 08.05.2014 г. Св.С. Б.придобил дяловете в капитала на това дружество от лице, което
познавал само визуално, но не извършвал дейност като собственик и управител на
дружеството и не бил наясно дали изобщо е извършвана такава дейност. Не е подписвал
процесиите фактури, в които „Интер – 07” ЕООД било посочено като издател.
В хода на извършеното разследване е установено, че „Сталпром – 99” ЕООД ЕИК
*********, със седалище в гр. Сливен, община Сливен, ул. Карандила № 39, било създадено
през 1995 г., през 1999г. било пререгистрирано в търговския регистър. Собственик и
управител на дружеството била св. Д И.. Общата данъчна регистрация на дружеството била
от 13.12.1999 г., а по ЗДДС от 16.02.2000 г. Предмет на дейност била търговия на едно и
дребно със строителни материали, санитарно оборудване и хотелиерство. Фактурите, в
които „Сталпром – 99” ЕООД било посочено като издател, не били отразени в дневниците
му за продажби за месец юни и за месец юли 2011 г. От показанията на св. И. се установява,
че от 2007 г. издаваните от дружеството фактури били само в електронен формат и не били
попълвани на ръка. Дружеството не е извършвало търговия с авточасти, не е имало
търговски отношения с „Б. Т. *“ ООД, инкриминираните по делото фактури не са издавани
от „Сталпром – 99” ЕООД. Фискална памет № 03234580 и фискално устройство №
ОТ158880, от които е посочено, че са издадени фискалните бонове към фактурите, от 2000 г.
били регистрирани на ЕТ „Жамба - 51 - А. Н.”, гр.Омуртаг, чиято търговска регистрация
била служебно прекратена през 2012 г., а никога по време на съществуването си не е бил
регистриран по ЗДДС.
За дружеството „Самекс” ЕООД ЕИК ********* със седалище град София, община
Столична, район Лозенец, ул. Атанас Дуков № 32, е установено, че било регистрирано през
1992 г., собственик бил З. А. М., а управител към периода 2011 г. - 2012 г. бил св. М. А..
Имало обща данъчна регистрация от 15.11.1993 г., а по ЗДДС от 01.04.1994 г. Това
дружество е и понастоящем реално действащо, притежава франчайзи на марките KFC,
Dunkin' Donuts и NORDSEE за България, развива значителна търговска дейност в множество
търговски обекти, но никога не е извършвало търговия с авточасти, автогуми и
консумативи, нито авторемонтна дейност. Процесните фактури не били отразени в
дневниците за продажби на това дружество, не са издадени от него. Лице с имена М. А.а,
посочено като съставител на част от процесните фактури, не е било служител на
дружеството. Към момента на издаване на инкриминираните фактури не е било със
седалище в гр. София, ул. „Незабравка” № 25, то е било променено от началото на 2007 г. В
действителност този адрес е административния адрес на Парк - хотел „Москва”, където в
17
периода 2010 г. - 2013 г. били регистрирани офиси на много търговци, но не и „Самекс”
ЕООД. Фискално устройство № DY323397, от което били издадени част от фискални
бонове, било регистрирано на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Стара Загора.
Това фискално устройство било връчено за ползване на св. Ш. А., инкасатор във
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, град Стара Загора, на когото било възложено да
събира суми от абонати на дружеството в села в района на гр.Казанлък през периода юли,
август и септември 2012 г. В издаваните от устройството касови бонове било изписвано
името на свидетеля.
В хода на досъдебното производство била извършена съдебно - счетоводна експертиза.
При изследването била установена фактическа грешка в определените от НАП задължения
по ЗКПО на „Б. Т. *“ ООД за 2011 година. В ревизионния акт при изчисляване на сбора на
непризнатите разходи не била взета предвид фактура № 445/15.06.2011 г. с данъчна основа
1583.33 лева и ДДС 316.67 лева, издадена от името на „Сталпром – 99” ЕООД. Така
определеният с ревизионния акт за довнасяне корпоративен данък за 2011 година бил в
размер на 1 148.32 лева, вместо в размер на 1306.71 лева. След надлежно уведомяване за
установената грешка, бил издаден ревизионен акт за поправка, с който били определени
допълнително за внасяне корпоративен данък за 2011 г. в размер на 158.39 лева и лихви за
забава в размер на 43.86 лева, общо в размер на 202.25 лева.
Според заключението на извършената в досъдебното производство съдебносчетоводна
експертиза, фактурите и приемо-предавателни протоколи с посочени издатели „К. Трейд
86“ ЕООД, „ДМ Инвестмънт“ ЕООД, „Интер – 07“ ЕООД, „Сталпром – 99“ ЕООД и
„Самекс“ ЕООД, не са били издадени и подписани от правоимащи лица, които в съответния
период са били управители, служители или пълномощници на тези дружества. Никое от
дружествата не е осъществявало в същите периоди производство или търговия с
автомобилни резервни части, консумативи, гуми, или авторемонти, не е притежавало
складови, търговски или ремонтни помещения и апаратура за такава дейност. За
собствениците и пълномощниците на „К. Трейд 86“ ЕООД, „ДМ Инвестмънт“ ЕООД,
„Интер – 07“ ЕООД е установено, че в процесните периоди са придобивали дялове от
дружества срещу заплащане, без да са осъществявали реална търговска дейност с
дружествата. Бланките, номерацията на инкриминираните фактури и положените в тях
печати на доставчиците се различават от печатите и номерацията на автентичните фактури,
като с изключение на „ДМ Инвестмънт“ ЕООД, останалите дружества не са включили в
дневниците си за продажби и в справките-декларации по ЗДДС процесните фактури нито за
съответния, нито за други данъчни периоди. Плащанията по фактурите действително били
осчетоводени като разходи в счетоводството на „Б. Т. *“ ООД като плащания в брой в
дневниците за покупки, но поради установените факти вещото лице е обосновало извод, че
доставките по тези фактури реално не са били извършени. Данъчните фактури, включени в
дневниците за покупки на „Б. Т. *“ ООД, не са подкрепени от други доказателства,
удостоверяващи наличието на реално предоставяне на стока или услуга по смисъла на чл.6
и чл.9 от ЗДДС, не е доказано реално настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от
18
ЗДДС, за което е необходимо заплащане цената на стоката/услугата ведно с начисления
върху данъчната основа данък върху добавената стойност. В инкриминираните периоди „Б.
Т. *“ ООД приспаднало данъчен кредит по ЗДДС в размер общо на 13 523.59 лева по
гореописаните доставки, включени в дневниците за покупки, без същите да са реално
извършени, приспаднало е неследващ се данъчен кредит. Процесните доставки и отчетените
с тях разходи, чрез включването им в дневниците за покупки и в подаваните пред
приходната декларация месечни справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС, довели до
намаляване на годишния финансов резултат за 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 години в
нарушение на счетоводното законодателство. Установени са допълнителни данъчни
задължения - корпоративен данък в общ размер на 6092.36 лева за петте годишни данъчни
периода. Вещото лице изчислило и лихвите за забава върху установените задължения по
ЗДДС и ЗКПО, възлизащи съответно на 3509.14 лева за задълженията за ДДС, и на 1537.69
лева за задълженията по ЗКПО. Неправомерно приспаднатите данъчни задължения, заедно с
лихвите за забава върху тях, общо в размер на 24 662.73 лева, били заплатени изцяло от обв.
Г. още в хода на досъдебното производство.
В досъдебното производство били извършени и графически експертизи за установяване
авторството на ръкописните текстове и положените подписи в инкриминираните фактури и
протоколи по ЗДДС. За обосноваване на изводите си, вещото лице изследвало
инкриминираните документи, както и сравнителен материал от почерк и подписи на
обвиняемия, лицата А. Ч., П. И., А. А., И. А., Г. Б., Д И., М. А., С. Б. Г. Т., К. К., Н. И., Ш.
А., С. И., В. В.в, Н. А., В. Д. и В. В.в.
Вещото лице установило, че подписа от името на П. И. във фактура № 343/ 02.02.2010г., е
изпълнен от св. В. Д.; ръкописните текстове и подписите за съставил във фактура №
360/09.10.2009 г. и фактура № 361/12.10.2009 г., не са изпълнени от обв. Г., нито от някое от
изследваните лица; ръкописните текстове във фактура № 408/08.07.2011 г., фактура №
428/14.07.2011 г. и фактура № 461/25.07.2011 г., издадени от „Интер – 07“ ЕООД, са
изпълнени от обвиняемия, а подписите за съставител не са изпълнени от него, нито от
изследваните лица; ръкописните текстове и подписите за получател във фактура № 445/
15.06.2011г., № 326/ 05.07.2011г., № 550/ 08.07.2011г., № 553/16.07.2011г. и № 560/
25.07.2011г., издадени от „Сталпром-99” ЕООД, са изпълнени от обвиняемия, а подписите за
съставител не са изпълнени от него, нито от изследваните лица; ръкописните текстове във
фактура № 373/26.03.2012г., № 462/ 24.07.2012г., № 496/27.07.2012г., №456/30.12.2011 г., №
387/28.03.2012г., № 429/27.12.2011 г., № 356/21.03.2012г., № 392/16.07.2012г., № 409/
20.07.2012г., № 362/ 15.03.2012г., № 334/ 11.07.2012г., № 382/ 04.12.2011г., № 398/19.12.2011
г., № 414/ 22.12.2011г., № 369/02.12.2011 г., №231/ 03.07.2012г., издадени от „Самекс”
ЕООД, са изпълнени от обв. Г.; ръкописните текстове във фактури с номера 357, 345, 353,
365, 340, 248, 239, 233, 379, 236, 381, 314, 347 и 349, издадени от „Самекс” ЕООД, не са
изпълнени нито от обв. Г., нито от изследваните лица; подписите на получателя във фактури
с номера 373, 462, 496, 233, 387, 236, 356, 392, 409, 362, 334, 393 и 231 не са изпълнени нито
от обв.Г., нито от някое от изследваните лица; подписите на съставителя във фактури с
номера 373, 462, 496, 340, 456, 239, 233, 387, 429, 236, 356, 392, 409, 314, 362, 334, 382, 398,
19
414, 369 и 231 не са изпълнени нито от обв. Г., нито от някое от изследваните лица;
подписите на доставчик във всички приемо-предавателни протоколи, съпровождащи
фактурите с издател „Самекс” ЕООД, не са изпълнени от обвиняемия, нито от изследваните
лица; подписите за приемащата страна в приемо-предавателните протоколи, съпровождащи
фактурите с издател „Самекс” ЕООД, от 27.07.2012г., от 26.08.2012г., от 30.12.2011г., от
28.03.2012г., от 11.09.2012г., от 28.08.2012г., от 21.03.2012г., от 16.07.2012г., от 15.03.2012г.,
от 15.08.2012г., от 04.12.2011г., и от 02.12.2011г., са изпълнени от обвиняемия, а подписите
за приемаща страна в останалите приемо-предавателни протоколи към фактурите с издател
„Самекс” ЕООД не са изпълнени нито от обвиняемия, нито от някое от изследваните лица.
След събиране на нови доказателства била назначена и извършена втора графическа
експертиза със задача да установи дали подписите и ръкописните текстове във фактурите и
приемо-предавателните протоколи, чиито автор не бил установен от първата графическа
експертиза, са положени от сестрата на обвиняемия - св. К. К.. Вещото лице установило, че
ръкописният текст във фактура № 360/09.10.2009 г. и фактура № 361/12.10.2009 г., издадени
от името на „К. Трейд 86“ ЕООД, е изпълнен от нея. Подписите във фактура №
408/08.07.2011 г., фактура № 428/14.07.2011 г. и фактура № 461/25.07.2011 г., издадени от
името на „Интер – 07“ ЕООД, не били изпълнени от свид. К., както и подписите във
фактури с номера 373, 462, 496, 456, 387, 429, 236, 356, 392, 409, 362, 334, 382, 398, 414 и
231, всички издадени от името на „Самекс” ЕООД. Тя не била автор и на ръкописните
текстове във фактури с номера 357, 345, 353, 365, 340, 248, 239, 233, 379, 236, 381, 314, 347
и 393, всички издадени от името на „Самекс” ЕООД.
Вещото лице установило, че подписите за предаваща страна в приемо-предавателни
протоколи от 24.07.2012г., от 27.07.2012г., 05.08.2012г., от 12.08.2012г., от 26.08.2012г., от
30.09.2012г., от 05.08.2012г., от 30.12.2011г., от 19.09.2012г., от 05.09.2012г., от 28.03.2012г.,
от 27.08.2012г., от 11.09.2012г., от 28.08.2012г., от 21.03.2012г., от 16.07.2012г., от
20.07.2012г., от 25.09.2012г., от 15.03.2012г., от 15.08.2012г., от 11.07.2012г., от 31.08.2012г.,
от 04.12.2011г., от 19.12.2011г., от 22.12.2011г., от 02.12.2011г., от 27.07.2012г.,
съпровождащи издадени от името на „Самекс” ЕООД фактури, са изпълнени от св. К.. Тя
била автор и на подписите на съставил във фактура № 445/ 15.06.2011г., № 550/ 08.07.2011г.,
№ 553/16.07.2011г. и № 560/ 25.07.2011г., всички издадени от името на „Сталпром-99”
ЕООД.
Описаната фактическа обстановка, приета за установена от двете съдебни инстанции, се
изяснява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство гласни (
показанията на свидетелите Ч., И., А., А., Б., И., А., Л.-Й., К., Б. Т., К., И., А., И., В.в, К., Д.
и С.ов, частично от обясненията на обв. Г.); писмени доказателства и доказателствени
средства (справки за съдимост, за осигурени лица, за регистрирани в НАП фискални
устройства и фискални памети, от Търговския регистър, от Службата по вписвания,
удостоверения за актуални съС.ия, ревизионен доклад и ревизионни актове, решения на
данъчната администрация, решение и доказателства от Административен съд – Бургас,
платежни нареждания, протоколи за оглед на веществени доказателства, за снемане на
20
сравнителен материал от почерк и подписи, приемо-предавателни протоколи и др.);
веществени доказателства (фактури, фискални бонове и приемо-предавателни протоколи);
заключенията по извършените графична и съдебно-счетоводни експертизи.
Основателно и обосновано съдът е приел, че между показанията на свидетелите Ч., И., А.,
А., Б., И., А., Б. Т., К., И., А., И. и В.в съществуват незначителни противоречия, които не се
отразяват на достоверността на съществената част от техните показания, относима към
предмета на доказване по делото. Тези свидетели категорично и еднозначно са заявили, че
никой от тях не е подписвал инкриминираните фактури и приемо-предавателни протоколи,
не е осъществявал отразените в тях доставки или ремонти, както и че не им е известно
дружествата по фактурите, чиито собственици, управители или пълномощници те са били,
да са извършвали в инкриминираните периоди посочените във фактурите дейности, не са
разполагали със складови или ремонтни помещения, работници и служители с необходимата
за тези дейности квалификация. Показанията на свидетелите кореспондират със
заключенията на почерковите експертизи. Посочените свидетели не познавали обвиняемия,
както и представляваното от него дружество. Правилно показанията на изброените
свидетели са кредитирани по отношение на посочените релевантни факти.
Критично са оценени показанията на свидетелките Д. и К., като съдът е анализирал
отношенията на тези свидетелки с обвиняемия и свързани лица и отчел защитната им
функция поради изложените обстоятелства. Обосновано и правилно показанията на двете
свидетелки в частите, в които отричат да са подписвали фактурите и приемо-предавателните
протоколи, за които вещото лице по графическите експертизи е мотивирало извод, че са
подписани от тях, не са приети за достоверни – извод, който напълно се споделя от
настоящата инстанция, въпреки възраженията на защитата.
Св. К. - сестра на обв. Г., би уличила себе си и брат си с признание, че тя е подписвала
фактури и приемо-предавателни протоколи от името на дружества, в които знае, че няма
участие, с описани в тях сделки, за които тя не знае дали са осъществени (според
показанията й).
Д., като живееща на семейни начала към инкриминирания период и понастоящем, и
имаща общо дете с Н. А., за когото са установени близки отношения към същия период със
св. П. И. и други замесени в прехвърляне на фиктивни дружества лица, както и участието му
в прехвърлянето на „ДМ Инвестмънт“ ЕООД от св. Ч. на св. И., също би уличила себе си и
своя близък с признанието, че е подписала от името на И. фактурата с №343, издадена от
дружество, в което тя знае, че няма участие, за сделка, която не знае дали е осъществена.
Тъй като в тези части показанията им категорично се опровергават от заключенията на
графическите експертизи, доказващи авторството на подписите на двете свидетелки,
твърденията им правилно са приети за недостоверни и израз на защитна позиция. Те
противоречат и на останалите събрани по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, доказващи нереалност на сделките, неистинност и невярно съдържание на
документите, противоречат и на останалата част от собствените им показания, в която
отричат да са наясно с отразените във фактурите доставки на авточасти, автомобилни гуми и
ремонти, както и че те лично не са осъществявали подобни доставки от името „К. Трейд 86“
21
ЕООД, „ДМ Инвестмънт“ ЕООД, „Интер – 07“ ЕООД, „Сталпром – 99“ ЕООД и „Самекс“
ЕООД, с получател на доставките „Б. Т. *“ ООД.
Не може да бъде прието за основателно възражението на защитата срещу
компетентността на вещото лице по графическите експертизи и правилността на изводите
му, в частност касаещи авторството на изследваните подписи на св. К.. Както първото, така
и второто заключение са пълни, ясни и обосновани, поради което у настоящата инстанция
не възниква съмнение в правилността на изводите. В заключенията са описани методите,
чрез които са направени изводите, че конкретни подписи са изпълнени от посочените лица.
Обектите са били изследвани и сравнени със сравнителния материал чрез различни
увеличения, чрез осветяване със светлина с различни диапазони, с използване на
компютърна и фотографска техника. За всеки от обектите подробно са посочени
установените съвпадения, прилики и разлики в общите и частните признаци на подписите и
ръкописните текстове, всяка констатация е подкрепена от снимки и посочване на
относимите детайли. Ето защо у двете съдебни инстанции не възникват съмнения в
компетентността на експерта и правилността на изводите му.
Неоснователни са и възраженията на защитата срещу недоверието на съда към
обясненията на обвиняемия. Съдът е обосновал становището си по достоверността на
изложеното от Г., след като е подложил обясненията му на обстоен и критичен анализ,
съпоставка с други достоверни доказателства, като също най-напред е отчетена
двойствената им природа – доказателствено средство и средство за защита. Действително,
обвиняемият не е длъжен да доказва истинността на твърденията си, поради което
недостоверност на обясненията му не следва да се извежда единствено от това, че не ги е
подкрепил с доказателства. Но не такъв е бил подхода на контролираната инстанция.
Недоказаността е посочена само като основание за съмнение, като липса на житейска
логика, изолираност и противоречие на други доказателства.
Нелогични са обясненията му за начина на закупуване на части за ремонт на
автомобилите на дружеството от магазини, интернет сайтове и обяви от лица, за които не са
останали никакви доказателства. Обвиняемият като управител на търговското дружество е
извършвал търговска дейност години наред, голямата част от която е законово изрядна,
документално подкрепена и призната от данъчните органи за реално извършена, не е
нормално лековерно да се е отнесъл към инкриминираните сделки и счетоводна
документация, без да положи нужната грижа да запази данни за лицата, които са доставяли
стоките по процесните фактури.
Това, че приходната администрация при извършената проверка е приела наличност на
част от описаните в стоките фактури, не е достатъчно за наказателното разследване да
изключи такива стоки и документи от предела на наказателната отговорност, тъй като не е
доказана по несъмнен начин идентичност на установената стока и документираната по
процесните фактури. След като във фактурите и приемо-предавателните протоколи
доставените автомобилни части и гуми не са описани по начин позволяващ несъмнено
идентифициране на предметите и идентичността им с установените - посочване на код,
номер, някакви обозначения, или че се продават употребявани, а не нови, съдът правилно е
22
намерил възражението за неоснователно, каквото го приема и настоящата инстанция.
Липсата на данни в счетоводствата на посочените като доставчици дружества и в
подаваната от тях информация пред НАП по какъв начин те са придобили резервните части
и гуми, които да продадат на „Б. Т. *“ ООД с процесните фактури; на информация през тези
периоди да са притежавали товарни превозни средства за доставка на описаните стоки също
опровергава достоверността на обясненията на обвиняемия.
Опровергани от първоначалната графическа експертиза са твърденията му, че получавал
фактурите попълнени и подписани, или попълването им ставало пред него от лицата, които
доставяли стоката. Вещото лице категорично е установило, че обв.Г. е изпълнил
ръкописните текстове във всички фактури с издател „Интер – 07“ ЕООД, ръкописните
текстове във всички фактури с издател „Сталпром-99” ЕООД, ръкописните текстове в
повече от половината фактури с издател „Самекс” ЕООД, което означава, че фактурите са
попаднали у него непопълнени и той неправомерно и целенасочено е описал сделки от
името на доставчик, какъвто не е бил, и каквито не са били извършени. В тази насока са и
показанията на разпитаните свидетели, които в инкриминираните периоди са били
собственици, управители или пълномощници на търговските дружества, посочени като
доставчици в процесните фактури.
Ето защо критиката на защитата и обвиняемия към решението на първоинстанционния
съд да обяви коментираните части от обясненията на Г. за недостоверни и претенцията
настоящата инстанция да приеме противното, не намират основания в доказателствата по
делото и не могат да бъдат споделени от въззивния съдебен състав.
Основателно съдът е приел за правилни извършените в хода на разследването експертизи.
Както счетоводната, така и графическите, са извършени от компетентни вещи лица, които са
отговорили пълно, ясно и обосновано на поставените въпроси, изследвали са годни
доказателствени източници. Обективно съдът е посочил, че старанието и прецизността на
вещото лице по счетоводната експертиза, е довело дори до установяване на изчислителна
грешка, допусната от органите на НАП при определяне на дължимия от „Б. Т. *“ ООД
корпоративен данък за 2011 година, която впоследствие е била надлежно отстранена чрез
издаване на коригиращ ревизионен акт.
Правилно установените факти са довели окръжния съд и до правилен правен извод – че с
поведението си обвиняемият Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, т.2,т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Той е бил управител на „Б. Т. *“ ООД, регистрирано по реда на ДОПК и ЗДДС.
Инкриминираните фактури, ползвани от него в дейността на дружеството и включени в
счетоводството му, несъмнено са първични счетоводни документи. Описаните в тях
доставки на стоки и услуги не са извършени реално, поради което те са документи с невярно
съдържание. Фактурите не са издадени и подписани от посочените в тях доставчици,
поради което са и неистински документи, тъй като им е придаден вид, че представляват
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително ги е
съставило.
23
Обвиняемият лично давал процесните фактури, фискалните бонове и приемо-
предавателни протоколи, удостоверяващи неосъществени сделки, на счетоводителката св.
Б., която незнаейки нереалността на сделките и неистинността на документите
добросъвестно отразявала неверните данни в дневниците за покупки по чл.124, ал.1, т.1 от
ЗДДС и справките-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС за съответния данъчен период, както
и в годишните данъчни декларации на дружеството по чл.92 от ЗКПО. По този начин обв.
Г., в качеството на управител на дружеството, потвърдил неистина в тези документи, които
били подавани в НАП от името на „Б. Т. *“ ООД по електронен път чрез електронен подпис
на Елин Бошуров, но фактически изготвени и подадени от св. Б.. Тя осъществявала дейност
само по техническо изпълнение, без да е наясно, че не са осъществени реални доставки.
Липсата на представи у Б. за невярното съдържание на предаваните й от обвиняемия
документи обосновава правния извод, че обв. Г. е осъществил престъплението в и условията
на посредствено извършителство, чрез използването на свидетелката като физически
изпълнител на намисленото престъпление.
Той е извършил и лично част от изпълнителните деяния, като лично подписвал годишните
данъчни декларация на „Б. Т. *“ ООД по ЗКПО и лично използвал фактурите с невярно
съдържание при упражняване на стопанската дейност на „Б. Т. *“ ООД. Същите фактури с
посредственото извършителство на невиновно действащата св. Б. били отразени в
счетоводството на дружеството, а оттам и в подаваните от негово име годишни данъчни
декларации по ЗКПО.
Престъплението е резултатно, от обективна страна е избегнато установяване и плащане
на данъчни задължения чрез използване на неистински документи, същите и с невярно
съдържание, при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите, с което са осъществени три
отделни форми на изпълнително деяние, предвидени в състава на чл.255, ал.1 НК.
Всяко отделно деяния е довършено с подаването на инкриминираните декларации в
съответната ТД на НАП. С всички извършени деяния обв. Г., в качеството на управител на
„Б. Т. *“ ООД, укрил дължими от дружеството данъчни задължения в особено големи
размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК - данък върху добавената стойност в размер на 13
523.59 лева и корпоративен данък в размер на 6092.36 лева, общо данъци в размер на 19
615.95 лева.
Макар и извършени множество отделни деяния, правилно е прието, че е осъществено едно
продължавано престъпление, по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Това е така, тъй като всяко от
деянията осъществява един или различни състави на едно и също престъпление - по чл.255,
ал.1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като всяко последващо от обективна и субективна
страна се явява продължение на предходното. Всички отделни деяния са били подчинени на
общата цел, свързана с избягване установяването и плащането на дължимия от дружеството
данък върху добавената стойност и чрез него укрИ.ето и неплащането в пълен размер на
дължимия корпоративен данък.
Правилни са изводите на контролирания съд и относно субективната съставомерност на
24
извършеното. Действията на обвиняемия са умишлени, при разновидност на умисъла пряк,
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Направеният
анализ на доказателствата показва, че Г. е знаел нереалността на описаните в
инкриминираните фактури доставки.
Неоснователно е възражението, че изписването на ръкописния текст на част от фактурите
от него не е доказателство за умишлени противоправни действия. Изводът за умисъл в
действията му не се основава единствено на това обстоятелство, въпреки че то е важно в
тази насока. Доказано е, че посочените доставчици не са извършвали такива сделки,
оправомощени лица не са подписвали тези фактури, не са отразени в счетоводството им, не
са имали такъв предмет на дейност, не са имали товарни превозни средства, складови и
ремонтни помещения, персонал за извършване на подобна търговия или услуги. Добавянето
към тези обстоятелства на попълването на текста на фактурите от обвиняемия и
подписването на част от тях от сестра му, не могат да доведат до различен извод, освен че
той е знаел невярното съдържание и неистинския произход на документите, и въпреки това
съзнателно ги е използвал в дейността и счетоводството на управляваното дружество, за да
избегне установяването и плащането на данъчните задължения.
Несъмнено още преди приключване на разследването, обвиняемият по собствена
инициатива е внесъл в държавния бюджет определените като дължими данък върху
добавената стойност в размер на 13 523.59 лева, и корпоративен данък в размер на 6092.36
лева, заедно лихвите за забава върху тези суми, като внесената сума е общо 24 662.78 лева
главници и лихви.
При определяне на наказанието, което да наложи на обвиняемия за извършеното
престъпление, съдът е съобразил най-напред предвиденото в особената част на НК за
престъплението по чл.255, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, т.2, 6 и 7 от НК - лишаване от свобода до 3
години и глоба до 1000 лева. Съобразил е, че Г. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ от общата част на НК, причинените с
умишленото престъпление имуществени вреди са изцяло възстановени, а то не попада в
ограниченията по чл.78а, ал.7 от НК. След тази преценка съдът правилно е приел, че са
налице всички предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното и санкциониран с административно наказание, на основание чл.78а от НК.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства са отчетени
необремененото му съдебно минало, добрите му характеристични данни – образование,
трудова ангажираност, липса на данни за други водени наказателни или административно-
наказателни производства. Към положителните обстоятелства са отчетени и доброто му
процесуално поведение, оказаното съдействие при разследването и предприетите по негова
инициатива действия за възстановяване на неплатените публични задължения.
Въззивната инстанция намира две от отчетените смекчаващи обстоятелства за приети в
нарушение на чл.56 от НК. Необремененото съдебно минало и възстановяването на вредите
от престъплението са обстоятелства, предвидени в привилегирования състав на чл.255, ал.4
25
НК и привилегирования ред за освобождаване от наказателна отговорност в чл.78а, ал.1,
б.“б“ НК, поради което не следва да се ценят като смекчаващи отговорността.
От друга страна решаващият съд не е приел наличие на отегчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства, каквито основателно са посочени в подадения въззивен протест.
Такива обстоятелства са дългия период на осъществяване на престъпната дейност – повече
от 4 години, извършването на 15 отделни деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, избягването на установяването и плащането на два вида данъци,
осъществяването на няколко форми на изпълнително деяние, въвличането на престъпната
дейност на друго невиновно лице, надвишаването на критерия за „особено големи размери“
по чл.94, т.14 НК с повече от 7000 лв. Наличието на тези обстоятелства завишава
обществената опасност както на извършеното, така и на неговия автор над отчетената от
съда.
Ето защо определеното административно наказание глоба в размер малко над
минималния от 1000 лв. – 1300 лв., се явява несправедливо занижено, поради което искането
в подадения въззивен протест за увеличаване на размера е основателно.
От друга страна въззивният съд споделя становището на контролирания, че самото
участие на обв. Г. в наказателния процес и ограниченията, свързани с воденото срещу него
наказателно преследване, вече са изиграли известна превантивна и поправителна роля по
отношение на неговата личност.
Съобразявайки всички относими към размера на наказанието обстоятелства въззивният
съд прие, че наложената глоба следва да бъде увеличена, но не в предлаганите от прокурора
предели. Определянето на размер от 2000 лв. се явява напълно достатъчен да изпълни в
максимална степен целите на наказанието и съответства на степента на обществена опасност
на деянието и неговия автор.
С оглед признаването на обвиняемия за виновен по повдигнатото обвинение, правилно в
негова тежест са възложени направените разноски в хода на досъдебното производство.
Мотивиран от изложените до тук съображения Бургаският апелативен съд прие
подадената въззивна жалба за неоснователна и като такава неспособна да доведе до
претендираните с нея правни последици. Протестът на прокурора от окръжна прокуратура е
основателен, поради което провереното решение следва да бъде изменено, като бъде
увеличен размера на наложеното административно наказание. В останалата част
атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №312/31.10.2019г. по АНД №1033/2019г. по описа на Бургаския
окръжен съд, като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на обвиняемия Г. Д. Г.
административно наказание глоба на 2000 (две хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
26
Настоящото решение, на основание чл.346, т.1 от НПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване по касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27