Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 26.11.2014г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд гражданска колегия в закрито
заседание
на
двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Николинка Цветкова
при секретаря
, като разгледа докладваното съдия Цветкова гражданско
дело № 766 по
описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Г.И.П.
***, ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Хан Крум“ № 1 чрез адв. В.С. против Прокуратурата на РБ, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, лично и като правоприемник на ОСлС Пазарджик,
представлявана от Главния прокурор С. Ц., с която се претендира сумата от 10 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от досъдебно
производство, водено според ищеца в неразумен срок по обвинение за
извършен грабеж по чл. 199, ал.
1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК и по чл. 198, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със
законовите лихви от датата на
постановяване на решение по КНОХД №
335/03.07.2009г. по описа на ВКС до окончателното
изплащане на сумата.Ищецът твърди, че през м. ноември
1998г. съселянин му се оплакал,
че са му
откраднати прасета, на които разчитал,
за да изхранва
семейството си и по тази причина
ходили в дома на лицето, за
което имали сведение, че е извършило деянието.Там възникнал скандал, като впоследствие било извършено претърсване в дома на ищеца и образувано
сл. дело № 2671/1998г. по описа на
ОСлС Пазарджик.С постановление от 07.12.1998г. ищецът бил привлечен
като обвиняем по чл. 199, ал.
1, т. 3, пр. 2 и по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл.
20 от НК за извършването на квалифициран грабеж, придружен с тежка телесна повреда.Следствени действия били извършвани
до началото на 1999г. и отделни следствени действия през м. май 2003г. и м. ноември 2003г.През същия месец отново му
били предявени обвинения за грабеж
по чл. 199 и чл. 198 от НК и по чл. 216 от
НК за унищожаване и повреждане на чуждо
имущество, както и по чл. 339, ал.
1 от НК за незаконно притежание на самоделна пушка
и по чл. 170, ал. 1 от НК за
влизане в чуждо жилище.С постановление било спряно воденото
следствено дело, след което възобновено
и дадени указания за издирване на
свидетел.С постановление на прокурора делото
било иззето от водещия разследването
и възложено на друг следовател.През 2007г. и
2008г. били проведени няколко разпита на свидетели.През 2008г. на ищеца отново
били предявени същите обвинения и по чл. 214 и 213а от НК за изнудване.На
19.02.2008г. на ищеца било предявено разследването.На 24.03.2008г. отново
му било предявено
разследването.Делото било внесено в съда на 26.03.2008г., десет години след образуването
му.На 05.06.2008г. ищецът подал жалба до
ЕСПЧ за нарушение на правото му
за разглеждане на делото в разумен
срок и там било образувано дело № 36090/2008г.С присъда № 87
на ОС Пазарджик по НОХД № 269/2008г. ищецът бил признат за
невиновен за извършени престъпления по чл. 199 от
НК, чл. 216 от НК, чл. 214 от НК и признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 128, ал. 2 от НК, като му
било наложено наказание от една
година лишаване от свобода.Признат бил за виновен
и в извършването на престъпление по чл. 129 от НК и му било наложено
наказание глоба и за престъпление по чл. 339 от
НК, за което също му било
наложено наказание глоба.Наказанията били определени при условията на чл.
55 от НК, поради изминалия период от време.Ищецът обжалвал присъдата пред АС Пловдив, който я потвърдил с решение № 27 от 17.02.2009г. по ВНОХД № 651/2008г.По негова жалба било постановено
решение № 335/03.07.2009г. на
ВКС, с което присъдата била изменена и бил оправдан по
обвинението по чл. 129 от НК.С писмо от 12.09.2013г. бил уведомен от
ЕСПЧ, че следва да изчерпи възможностите
за защита съобразно вътрешното законодателство.Ищецът подал молба пред Министъра
на правосъдието, но същият му
отказал обезщетение с мотив, че наложените
наказания са при условията на
чл. 55 от НК, поради дългия период
за водене на делото.Ищецът твърди, че по
най-тежкото обвинение за грабеж му
се дължи обезщетение, тъй като по това
обвинение бил оправдан.През изминалите години живял в страх, че ще
получи ефективна присъда, бил в несигурност и неизвестност от изхода на делото.Притеснявал
се за семейството
си и бил огорчен от несправедливото
обвинение.
В съдебно заседание по реда на чл. 214
от ГПК по искане на ищеца е допуснато изменение на иска в следния смисъл: да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с повдигнато и
поддържано обвинение за престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК, за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от 03.07.2009г. до окончателното изплащане.Алтернативно се
прави искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева за
нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен срок, ведно със
законната лихва от 03.07.2009г. до окончателното изплащане.
Делото е разгледано
от съда и по същото е постановено решение № 632 от 15.07.2014г., с което е
присъдено обезщетение в полза на ищеца в размер на 3 000 лева по иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ /редакция на закона преди
изменението, обн. в ДВ бр. 98/2012г./, ведно със
законната лихва върху тази сума от 03.07.2009г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен иска за разликата от 3 000 лева до претендирания
размер от 10 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика, като
неоснователен.В мотивите си съдът приема, че не дължи произнасяне по
алтернативно заявения иск с оглед произнасянето по първия иск.
Постановеното решение е било съобщено на ищеца чрез пълномощника му на
22.07.2014г.В рамките на едномесечния срок е постъпила молба от пълномощника му
с искане до съда да се произнесе по алтернативно предявения иск за вреди от
нарушаване на гледане на делото в разумен срок.При положение, че предявеният
иск е уважен само частично молителят счита, че съдът е следвало да уважи
претенцията над този размер по алтернативно предявения иск.Цитира практика на
ВКС.Моли също да бъде изменено решението и в частта за разноските, като се
присъди пълния размер на внесената ДТ с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Във връзка с
постъпилата молба не е постъпил писмен отговор от другата страна.
Съдът като
се запозна повторно с материалите по делото и постъпилата молба, прие следното:
Съдът е
квалифицирал предявения иск с исковата молба по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ /в
редакцията преди изменението обн. в ДВ, бр.
98/2012г./ въз основа на твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди
вследствие воденото наказателно производство срещу него – несигурност от изхода
на наказателното производство и страх, че ще бъде ефективно осъден, притеснения
за семейството му, ако отиде в затвора и огорчение, че несправедливо е обвинен
в извършването на
грабеж.Основание за разглеждането на този иск е и
твърдението на ищеца, че по най-тежкото обвинение за грабеж му се дължи обезщетение,
тъй като по това обвинение бил оправдан.При разглеждане на иска съдът е обсъдил
и обстоятелствата, свързани с подадена жалба от ищеца пред Европейския съд по
правата на човека с оплакване за прекомерна продължителност на воденото срещу
него наказателно производство, както и за подаденото заявление и водено
производство пред Министерство на правосъдието.Обсъдени са подробно и
извършените процесуални действия през целия период на воденото наказателно
производство срещу ищеца и продължителността на също е съобразена от съда при
определяне размера на дължимото обезщетение, като именно това е едно от
основанията обуславящи размера на неимуществените вреди и на следващото се
обезщетение.
Предвид
гореизложеното настоящия състав на съда намира, че не дължи произнасяне по иска
по чл. 2б от ЗОДОВ, тъй като исковете са заявени при условията на алтернативно
обективно съединяване, поради което съдът дължи произнасяне само по един от тях
/в този см. определение № 796 от 15.12.2011г. на ВКС по т. д. № 236/2011г., II т. о./.При тази форма на
съединяване на исковете ищецът упражнява правото си на иск за защита на
няколко, различаващи се едно от друго по основание или по съдържание
правоотношения, като сезира съда с тяхното разглеждане и иска съдът да се
произнесе по което и да е от тях.Такова е разбирането относно алтернативното
съединяване на искове и в правната доктрина /Българско гражданско процесуално
право, проф. Ж. Сталев, стр. 385 и Обективно съединяване на искове в
гражданския процес, доц. д-р Огнян Стамболиев, стр. 77/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
молбата за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне и по
алтернативно заявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ следва да се остави без уважение.
По отношение на искането за изменение на
решението в частта за разноските съдът намира, че същото е основателно и следва
да бъде уважено, като има предвид, че дължимата ДТ по предявените искове е
проста с оглед разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ и съгласно чл. 10, ал. 3 от
същия закон се дължи от ответника и при частично уважаване на иска.Ищецът по
делото е внесъл ДТ в размер на 10 лева и същата следва да му се присъди в пълен
размер, независимо че иска е частично отхвърлен.
Предвид гореизложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В.С.С. от ПАК с адрес:***, като пълномощник на Г.И.П. ***, ЕГН ********** за допълване на постановеното по делото решение № 632 от
15.07.2014г., като съдът се произнесе по предявения иск по чл. 2б от ЗОДОВ при
условията на алтернативност за присъждане на сумата в
размер на 10 000 лева обезщетение за нарушаване на правото му на
разглеждане на воденото наказателно производство срещу него в разумен срок,
ведно със законната лихва върху
обезщетението от 03.07.2009г. до окончателното му изплащане.
ИЗМЕНЯ Решение № 632 от 15.07.2014г., постановено по
настоящето гр. д. № 766 по описа за 2014г. на Пазарджишкия районен съд, като
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Главния прокурор С. Ц. да заплати
на Г.И.П. ***, ЕГН ********** пълния размер на направените по
делото разноски от 10 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: