Решение по дело №44/2018 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 47
Дата: 18 май 2018 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20187070700044
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е 47

гр. Видин,18.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

деветнадесети април

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Административно дело №

44

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на С.Б.В. *** против Отказ за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия рег.№ 1786з-323/18.09.2017г., постановен от Началника на РУ на МВР-Видин, на основание чл.83,ал.5 от ЗОБВВПИ /Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон.Сочи се в жалбата , че нито един от мотивите му не е свързан с търговски или имотни сделки, а е посочил конкретни престъпления, изложени подробно във вр. с чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ в мотивите му от 26.08.2017г.  до Началника на РУ на МВР-Видин, представляващи заплаха от противоправно действие срещу личността и имуществото му. Сочи се в жалбата , че се отрича Конституцията  на РБ, съобразно която всеки има право на живот. Сочи се и че на 09.01.2018г.  е образувано ДП № ЗМ-29/2018г. по чл.216,ал.1 от НК , по което е поискал обвързване с държане , пренос и работа с взривове , от което са причинени повреди на имота им „Търговска къща“/бивша „Аско Деница“/.

Иска се от съда да бъде отменен оспорваният отказ като незаконосъобразен.

Ответникът по делото не е взел становище.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура-Видин дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със заявление вх.№178600-10046/16.08.2017г. жалбоподателят е поискал да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно и ловно оръжие. Не е спорно по делото, че искането му е уважено относно ловното оръжие, видно от издаденото разрешение № 20170333020/18.09.2017г. /л.39 от делото/ . Посочено е в заявлението , че мотиви относно необходимостта от късоцевно оръжие ще изложи допълнително. Такива мотиви са депозирани от жалбоподателя с вх.№178600-10323 на 28.08.2017г. В тях същият е посочил, че оръжието му е необходимо, тъй като при упражняване на професионалната му дейност са засегнати значителни неправомерни и незаконосъобразни икономически и финансови интереси на лица , ползващи се с влияние и възможности да навредят на него и на част от семейството му, изложени са обстоятелства за създадена незаконна имотна партида от поименно посочени лица , наведени са доводи за използване на документи с неверни обстоятелства от посочени длъжностни лица, доводи за злоупотреби с недвижими имоти, като е посочено, че всичко това създава опасност за него, тъй като горното остава неразкрито и деятелите ненаказани. Наведени са и доводи за укриване на части от селскостопанска техника,  като неизясняването на обстоятелствата около тях носи пряка опасност за него. Посочена е нуждата от самоотбрана с оглед незаконното експлоатиране на заграбения му селскостопански имот в землището на  с.Извор. Приложени са  писмени доказателства във връзка с доводите по-горе: разписка, установяваща наложена възбрана върху недвижим имот търговски комплекс „Аско Деница“, собственост на „Нова Деница“ АД и писмо от Служба по вписванията.

По делото са приложени докладни записки за извършена проверка по заявлението, изискани са мотиви , които след като са приложени , е изготвена докладна записка до Началника на РУ-Видин , със становище , че лицето няма основателна причина за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение , носене и употреба на късо огнестрелно оръжие , а да се издадат разрешения за съхранение , носене и употреба на ловно оръжие. Видно от отбелязването върху докладна с рег.№ 1786р-19336/18.09.2017г., началникът на РУ-Видин се е запознал с преписката. С обжалвания акт началникът на РУ към ОД на МВР-Видин е отказал издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие поради недоказана необходимост. Прието е от административния орган, че от извършената проверка по преписката е видно, че лицето е представило необходимите документи, но посочените мотиви не обосновават необходимостта от издаване на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие като е изложил подробни съображения в тази насока.

По делото е прието като доказателство постановление на РП-Видин за произнасяне по направени искания, бележки и възражения от 07.03.2018г., от което е видно , че е образувано ДП № 29/2018г. по описа на РУ-Видин за престъпление по чл.216,ал.1 от НК –за това , че на 09.01.2017г. противозаконно са унищожени чужди движими вещи-4 бр. прозореца на сграда-бившата „Аско Деница“. С постановлението е назначена експертиза , която да определи причината за настъпилите вреди във връзка с направени искания от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Заповедта на Началника на РУ към ОД на МВР-Видин, е законосъобразна, същата е издадена от компетентен орган-Началник на РУ на МВР, съгласно чл.56 ЗОБВВПИ, в предписаната от закона форма и е мотивирана.

На основание чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина-в случая самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видно от горното разпоредба на чл.58,т.10 от ЗОВВПИ изисква наличие на основателна причина. В случаите на самоотбрана това е опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно закона тази нужда за „самоотбрана” следва да е доказана по „несъмнен” начин. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. В тежест на жалбоподателя е да докаже необходимостта си от придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая посочените от заявителя мотиви сочат на правни спорове с неустановени в настоящето производство лица и предмет, които следва да бъдат решавани по гражданско-правен ред, а наведените доводи за престъпни действия/бездействия на длъжностни лица следва да се установят от компетентните за това органи по реда на ЗМВР и НПК. Изложените от заявителя мотиви не обосновават нуждата от самоотбрана- наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. Не са ангажирани  и доказателства , установяващи такава нужда. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искането, да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на заявената дейност с огнестрелно оръжие. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В този смисъл е разпоредбата на чл.83,ал.3 ЗОБВВПИ, съобразно която началникът на РУ на МВР служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу съответното лице има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, но не и обстоятелствата по т.10. Освен това, видно от изложените от административния орган мотиви, същият се е съобразил с наведените от жалбоподателя доводи и обстоятелства, но е приел същите за неоснователни-за необосноваващи нужда от самоотбрана.

Така направените от административния орган изводи се споделят и от настоящия съдебен състав.

В съдебното производство се въвеждат и нови доводи за нужда от самоотбрана, които не са посочени пред административния орган-посегателство върху търговски имот. Същите обаче също са неоснователни. Доводите за посегателства срещу търговски имот на организация , респ. дружество, не обосновават нуждата от самоотбрана. Физическите лица, в каквото качество е подадено искането на жалбоподателя, могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели , в който смисъл са разпоредбите на чл.6 във вр. с чл.81 от ЗОБВВПИ. В случая охраната на търговско имущество не предполага носенето от жалбоподателя на огнестрелно оръжие за граждански цели, тъй като съществуват специални правила за осъществяване на охрана на търговски и други обекти, които дават възможност на жалбоподателя да организира защитата на повереното му имущество. Освен това по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства каква е връзката на жалбоподателя с посочения търговски имот, във връзка с който е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.216,ал.1 от НК, но е видно от данните по делото , че се касае за дейност на търговско дружество.

Необходимостта от установяване на нуждата за извършване на дейности с огнестрелно оръжие и възможността за установяването и с всякакви доказателствени средства е указан неколкократно от съда на жалбоподателя, но основателна причина не е установена нито пред административния орган , нито пред съда.  

Обстоятелството, че в предходен момент едно лице е имало издадено разрешение за дейности с огнестрелно оръжие, не обосновава автоматично подновяване на разрешението. Касае се за нова преценка относно релевантните обстоятелства, като нуждата следва да бъде отново преценявана към релевантния период. В този смисъл е и разпоредбата на чл.155,ал.1 ЗОБВВПИ, предвиждаща отнемане на издаденото разрешение при отпадане на основателната причина по чл.58, ,ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

 С оглед гореизложеното обжалваният отказ е постановен в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта е законосъобразна и относно постановеното изземване на притежаваното от жалбоподателя късо огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Съгласно чл. 213а от ЗОБВВПИ, при отказ за подновяване на разрешение лицето, спрямо което е постановен отказът, предава изделията - обект на разрешителното, а при отказ да ги даде, те се изземват с протокол по реда на чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Изземването е законоустановена последица от отказа на административния орган да издаде ново разрешение за носене на огнестрелно оръжие на жалбоподателя поради недоказаната необходимост. Същото е предвидено в закона и е задължение на административния орган при отказ на лицето да предаде изделията, обект на разрешението.

В частта, в която е постановено отнемане на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, издадено на 29.12.2006г., валидно до 22.08.2017г., доколкото се касае за разрешение с изтекъл срок на валидност, същото е без правни последици за жалбоподателя.

С оглед гореизложеното съдът намира обжалвания административен акт за законосъобразен като постановен при спазване на изискванията за форма на административния акт, в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Жалбата, като неоснователна, не следва да бъде уважена.

На основание чл. 172,ал.2, предл. последно АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.В. *** против Отказ за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия рег.№ 1786з-323/18.09.2017г., постановен от Началника на РУ на МВР-Видин, на основание чл.83,ал.5 от ЗОБВВПИ, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                Административен съдия: