№ 3429
гр. С., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110149403 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Етажна собственост /ЕС/, с
административен адрес: /адрес/, представлявана от управителя /фирма/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр. С., /квартал/, /адрес/, блок № ****, вх. ********
срещу Ц. Т. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „Столична“, /квартал/, /адрес/, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1
560.00 лева – „Режийни разходи на ЕС“, представляваща сбор от тридесет и девет
месечни вноски по 40,00 лева всяка, начислени за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №29990/2021 г.
на СРС.
Твърди се, че на проведено ОС на ЕС от 04.05.2017 г. по т. 2 от протокола е взето
решение за определяне бюджета на етажната собственост /ЕС/, Посочено е още, че за
/******/ е определена месечна такса в размер 40,00 /четиридесет/ лева, На проведено ОС на
ЕС от 13.02.2020 г., по т. 1 от протокола е взето решение да бъде избрано дружеството
/фирма/ ЕООД, което да извършва дейности по управление и поддържане на етажната
собственост. По следващата т. 4 от протокола е приет нов бюджет на /ЕС/. С договор от
14.07.2020 г. е възложено на дружеството /фирма/ ЕООД, да извършва дейности по
управление и поддържане на етажната собственост. С протокол на етажната собственост от
проведено на 06.10.2020 г. /ОС/ на /ЕС/, по т. 2 е взето решение за начисляване на суми за
фонд ремонт в етажната собственост, а по следващата т. 4 от протокола е взето решение за
предприемане на съдебни действия по реда на /ГПК/, срещу длъжници с повече от три
незаплатени месечни такси към /ЕС/.
Твърди се, че съгласно данни от етажната собственост, както и след направена справка
в Имотен регистър към Агенция по вписванията се установява, че собственик на апартамент
№ 4А в /ЕС/ е Ц. Т. Р., ЕГН **********.
Сочи се, че за посоченото /******/ е установено, че се дължат вноски към /ЕС/ за
режийни разходи, фонд ремонт и управление в размер на 1 676,74 лева /хиляда шестстотин
седемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, начислени на горепосочените
1
основания за периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2021 г. и разпределени както следва:
-Вноска за „Режийни разходи на ЕС“ в размер на 1 560,00 лева. Сумата представлява
сбор от тридесет и девет месечни вноски по 40,00 лева всяка, начислени за периода от
01.05.2017 г. до 31.07.2020 г.
-Вноска за „Режийни разходи на ЕС“ в размер на 105,00 лева. Сумата представлява
сбор от седем месечни вноски по 15,00 лева всяка, начислени за периода от 01.08.2020 г. до
28.02.2021 г.
-Вноска за „Фонд ремонт на ЕС“ в размер на 5,74 лева, начислена за периода от
01.02.2021 г. до 28.02.2021 г.
-Вноска за „Такса управление на ЕС“ в размер на 6,00 лева, начислена за периода от
01.02.2021 г, до 28.02.2021 г.
Уточнява се, че след образуване на заповедното производство длъжникът е направил
частично плащане на част от посочените по-горе вноски, като дължима и незаплатена е
останала сумата за „Режийни разходи на ЕС“ в размер на 1 560,00 лева- сбор от тридесет и
девет месечни вноски по 40,00 лева всяка, начислени за периода от 01.05.2017 г. до
31.07.2020 г. Приложени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди се, че
исковата молба е допустима, но предявените искове се неоснователни. Оспорва се
наличието на законосъобразно взето решение на ОС на ЕС от 04.05.2017 г. поради
неспазване на правилата по свикването и провеждането му. Оспорва се представителната
власт на професионалния домоуправител. Сочи се, че вземанията за периода от 01.05.2017 г.
до 27.05.2018 г. са погасени по давност.
С влязло в сила протоколно определение от 07.02.2023 г. Производството по делото е
прекратено в частта над предявения размер от 1040 лева до пулния предявен размер от
****0 лева, както и за периода от 01.05.2017 г. До 27.05.2018 г.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 38, ал. 1 ЗУЕС във вр. чл. 6, т. 10
ЗУЕС.
Въз основа на разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да докаже, че
общото събрание на етажните собственици е взело валидни решения на основание чл. 11, ал.
1, т. 5 от ЗУЕС за заплащане на вноски за управление и поддръжка, както и че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в сградата.
По делото е представен Протокол за проведено ОС на ЕС на 04.05.2017 г., видно от
който по т. 2 от дневния ред е взето решение за промяна на таксите за режийни разходи на
10 лв. на живущ, 5 лв. на необитаем апартамент и 40 лв., или четири пъти таксата за живущ
в блока, за офиси. Посочено е, че към момента на ОС със статус на офис е само /****/, като
таксите са дължими всеки месец.
Приложен по делото е Протокол за проведено ОС на ЕС на 13.02.2020 г. По т. 1 от
дневния ред е взето решение за избор на /фирма/ ООД за дружество, изпълняващо
дейностите по управление и поддръжка на ЕС, и за сключване на договор с дружеството за
срок от 24 месеца при цена от 6 лв. на апартамент на месец, или общо на месец 162 лв.
С решение по т.4 от дневния ред е приет месечният бюджет на етажната собственост,
както следва:
- 6 лв. на човек спрямо броя на собствениците и техните домакинства според чл. 51 от
ЗУЕС;
2
- 30 лв. на човек за ползвателите на ателие 4 според характера на дейността на обекта;
- 30 лв. на човек за ползвателите на ателие 5/6 според характера на дейността на
обекта;
- Фонд ремонти – 2000 лв. на годишна база, разпределена спрямо идеалните части на
съответните самостоятелни обекти и дължима всеки месец, заедно с другите задължения към
ЕС;
- неживущите във входа – 3 лв.
Представен по делото е договор от 14.07.2020 г. за възлагане на управление на етажна
собственост, сключен между ЕС с адрес: гр. С., /адрес/ и /фирма/ ООД, с който етажната
собственост е възложила на дружеството да осъществява услугата „Управление и
поддържка на етажна собственост“ на обект – етажна собственост, състоящ се от 27
самостоятелни обекта. В чл. 3 от договора е налице препращане към Приложение № 1 –
списък на извършвани дейности с изчерпателно изброяване в 38 точки на дейностите, които
професионалният домоуправител се задължава да извършва в изпълнение на дейностите си
по управление и поддръжка.
Приложен по делото е Протокол за проведено ОС на ЕС на 06.10.2020 г. По т. 4 от
дневния ред е взето решение да бъдат предприети от /фирма/ ЕООД съдебни действия по
реда на чл. 410 от ГПК срещу всички длъжници към ЕС с повече от 3 неплатени месечни
вноски.
Приложен по делото е Протокол за проведено ОС на ЕС на 30.09.2022 г. По т. 2 от
дневния ред е взето решение да бъде продължен договорът между ЕС и /фирма/ ООД за срок
от една година, като сумата към самостоятелен обект се промени на 8 лв.
На 01.10.2022 г. е сключен нов договор за възлагане на управление на етажна
собственост между ЕС с адрес: гр. С., /адрес/ и /фирма/ ООД, за срок от две години и
определено твърдо фиксирано възнаграждение за предоставената услуга в размер на 8 лева
от всеки самостоятелен обект в ЕС.
По делото е представена справка от отдалечения достъп на Агенция по вписванията,
Служба по вписванията – С. по данни за имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с площ по док. 69,58 кв.м., обл. С.-Столична, обш. Столична, гр. С., /адрес/, ет. П, /****/ за
период от 01.01.1998 г. до 15.08.2022 г., от която се установява, че на 09.10.2015 г.
ответникът Ц. Т. Р. и С. И. Р.а са придобили описания имот.
Следва да се посочи, че предявеният иск, предмет на разглеждане в настоящото
производство, е облигационен и е насочен единствено и само срещу Ц. Т. Р.. Не са налице
предпоставки за служебно конституиране на С. И. Р.а, като същата няма качеството на
необходим или задължителен другар в процеса по иска по чл. 38 ЗУЕС.
Не се спори, а и се установява от приложената справка, че ответникът Ц. Т. Р. е етажен
собственик, притежаващ /******/ в жилищна сграда с адрес: гр. С., /адрес/.
С Решение № 39 по гр. д. №657/2012 г. на I ГО на ВКС е посочено, че извън реда и
определените срокове по чл.40 ЗУЕС, е изключена възможността етажният собственик да се
позовава на нищожност или незаконосъобразност на прието решение на ОС, включително и
на такова за разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части /чл.48 ЗУЕС/
и за разходите за поддържане и управление на общите части /чл.51 ЗУЕС/. Основанието за
задължението на етажните собственици да плащат тези разходи е установено в закона - чл.6,
ал.1 ЗУЕС. Ето защо съдът не може да осъществява контрол в настоящото производство за
незаконосъобразност на взетото решение на ОС на ЕС от 04.05.2017 г., както и не следва да
обсъжда възраженията касаещи ОС на ЕС от 13.02.2020 г.
Съгласно Решение № 8/24.02.2015 г. по гр.д.№ 4294/14 г. І г.о. на ВКС, за провеждане
на общото събрание на етажната собственост се води протокол от избран от него
протоколчик – чл.16, ал.4 ЗУЕС. Изискуемото се съдържание на протокола е нормативно
установено в следващата ал. 5 на същия текст - дата, място на провеждане, дневен ред,
присъстващите лица и идеалните части от общите части, които представляват, същността на
изявленията, предложенията и взетите решения. С това съдържание протоколът е
свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите
решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
3
протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това,
определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи. От
оповестяването на протокола на ОС на ЕС на 04.05.2017 г., респективно на протокола на ОС
на ЕС на 13.02.2020 г. за ответника е възникнала възможността в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС
да оспори писмено съдържанието им, включително достоверността на отразените в тях
решения. Не се твърди, а и не се установи по делото ответникът да е направил такова
оспорване, поради което, протоколите са се стабилизирали като съдържание и доказват с
обвързваща етажните собственици и съда доказателствена сила, че отразените в тях
действия на ОС и взети решения са извършени съобразно отразеното в тях, в който смисъл е
отново Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК на ВКС.
Върховният касационен съд с Определение № 124 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 3130 по
описа за 2019 г. е приел, че когато се събират авансово такси за поддръжката на общите
части на етажната собственост, не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по
предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е
отминал, трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена.
Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата
би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им
работа.
Предвид обстоятелството, че се претендира заплащане на вноски за „режийни разходи
на ЕС“ за изминал период – 01.06.2018 г. – 31.07.2020 г., с определението по чл. 140 от ГПК
съдът е възложил в тежест на ищцовата етажна собственост да докаже реалното извършване
на дейности по управление и поддръжка.
Понятието "разходи за поддържане и управление" има легална дефиниция, посочена
в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, и това са разходи за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролни органи и на
касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на
общите части на сградата.
За доказване на извършените дейности са ангажирани писмени доказателства – копие
от „Тикет система“ на ЕС, платежни документи за асансьор, ремонти, стълбище.
Съобразявайки цитираната легална дефиниция на понятието, неоснователно се явява
възражението на ответника за ирелевантност на представените доказателства с оглед
процесния период.
Разходен касов ордер от 26.01.2019 г. /л. 79 от делото/ свидетелства за заплатени такси
за асансьор през изминалата 2018 г. Останалите платежни документи, макар и да се отнасят
за период, различен от процесния, доказват реално извършени разходи, поети от направени
вноски от останалите етажни собственици. В този смисъл неизпълнението на задължението
на един от етажните собственици води до това останалите да поемат тежестта на дължимото
от него.
На следващо място, на основание сключения с /фирма/ ООД договор за възлагане
управлението на етажната собственост, на т.нар. професионален управител се дължи
ежемесечно твърдо фиксирано възнаграждение за предоставената услуга, без същото да се
съотнася към конкретно постъпили суми от всеки отделен етажен собственик за съответния
месец, нито респективно да се намалява в случай на неизвършено плащане от страна на
някои от етажните собственици.
Видно от приложеното копие от „Тикет система“ на ЕС, дружеството в изпълнение на
своите задължения е разпределяло постъпили сигнали по технически, финансови и
организационни въпроси на съответните отдели с оглед предприемане на необходимите
мерки за тяхното разрешаване. По отношение на представената справка от „Тикет
системата“ на ЕС съдът счита, че същата няма характера на частен документ, тъй като по
дефиниция на чл.180 от ГПК частни документи са тези, които са подписани от лицата, които
са ги издали, и те съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са
направени от тези лица. В случая обаче справката не представлява документ, подписан от
страната, която го е издала, и по този начин не обвързва съда с т.нар. формална
4
доказателствена сила. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи
се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото (в
този смисъл - Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК;
Решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК). Предвид
изложеното обективираното в справката следва да бъде ценено съобразно останалите
доказателства, събрани по делото, които в настоящия случай, разгледани в съвкупност,
водят до извода, че е доказано извършването на дейности по управление и поддръжка.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за
частично основателен.
С решение на общото събрание от 04.05.2017 г. са определени сумите, които етажните
собственици е следвало да плащат месечно за поддръжка на общите части - 40 лева за
режийни разноски за офиси, представляваща четири пъти таксата за живущ в блока, какъвто
статут притежава процесният имот. С последващо решение на общото събрание от
13.02.2020 г. е приет нов месечен бюджет на етажната собственост, като са определени 30
лв. на човек за ползвателите на ателие 4 според характера на дейността на обекта.
В хода на настоящото производство не се доказа плащане от страна на ответника,
поради което дължима е сумата в размер на 840 лв., представляваща 21 месечни такси по 40
лв. всяка, начислени за „Режийни разходи“ за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г.,
респективно сумата в размер на 150 лв., представляваща 5 месечни такси по 30 лв. всяка,
начислени за „Режийни разходи“ за периода от 01.03.2020 г. до 31.07.2020 г., или общо
дължимата сума възлиза на 990 лв. За тази сума искът е основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1040 лв. – да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата ЕС съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 127.11 лв., от общо дължим размер от 133,53 лева/ в т.ч. държавна такса-33,53 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска за адвокатско възнаграждение в размер на 26,31 лева. С оглед
релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че същото е под минимума, определен в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм.
и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022 г.), поради което е неоснователно.
Съгласно мотивите към т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства на ищеца следва да се присъдят съразмерно разноски – 31,92 лева от пълен
размер от 33,53 лева за държавна такса. Ответникът също има право на разноски в
заповедното производство, но доколкото не претендира, такива не му се дължат.
Съдът констатира, че държавните такси, както в заповедното, така и в исковото
производство са надвнесени. В заповедното производство е внесена сума в размер на 68
лева, вместо дължимата държавна такса в размер на 33,53 лева /2 % от цената на иска/,
респективно аналогично в исковото производство е внесена отново сума в размер на 68 лева,
вместо дължимата държавна такса в размер на 33,53 лева – останала сума за довнасяне,
изчислена също като 2 % върху интереса. Предвид изложеното за разликата над 67,06 лева
ищецът има право на възстановяване на сумата на основание чл. 4б ЗДТ след подаване на
нарочна молба с посочване на банкова сметка, по която да се преведе сумата.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Етажна собственост /ЕС/, с
административен адрес: /адрес/, представлявана от управителя /фирма/, ЕИК *******, иск
с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС във вр. чл. 6, т. 10 ЗУЕС, че Ц. Т. Р. , ЕГН
**********, с адрес: гр. С., община „Столична“, /квартал/, /адрес/, дължи на ищеца сумата
от 990.00 лева – „Режийни разходи на ЕС“, представляваща сбор от двадесет и една
месечни вноски по 40,00 лева всяка, начислени за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020
г., на обща стойност 840 лв. и пет месечни вноски по 30,00 лева всяка, начислени за
периода от 01.03.2020 г. до 31.07.2020 г., на обща стойност 150 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №29990/2021 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 990 лв. до пълния претендиран размер
от 1040 лв.
ОСЪЖДА Ц. Т. Р. , ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
Етажна собственост /ЕС/, с административен адрес: гр. С., /адрес/, съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 127.11 лева и за ч.гр.д. №29990/2021
г. в размер на 31.92 лева.
ОСЪЖДА Етажна собственост /ЕС/, с административен адрес: гр. С., гр. С.,
община „Столична“, /квартал/, /адрес/, вх. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
1Ц. Т. Р. , ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 26.31 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6