№ 169
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500341 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4001/10.05.2023 г. от Л. С. С. ЕГН **********
против решение № 103/18.04.2023 г., постановено по г. д. № 702/2021 г. по описа на ОС –
Хасково, с което, по иск от Я. Д. Д. ЕГН ********** от град С., ул. „Х.Ш.“ № 5 против Л. С.
С. ЕГН ********** от град С., бул. „Б.“ № 77, е обявено за нищожно нотариално завещание,
обективирано в нотариален акт ...... на нотариус М.М., вписан под № .... в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие РС - С., вписано в Службата по вписванията -
град С. с вх. № 3 т. 1 от 18.10.2021 г., на основание чл. 42, б. „б", вр. чл. 24, ал. 2 от ЗН,
поради неспазване на изискването нотариусът да отбележи формалности в завещанието -
мястото на съставяне.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски по чл. 38 от
ЗА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 42 б. „б“ от
ЗН във връзка с чл. 24 ал. 2 от ЗН - главен и чл. 576 от ГПК във връзка с чл. 578, ал. 4 от ГПК
във връзка с чл. 579, ал. 1 и ал. 2 от ГПК; чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН и чл. 30, ал. 1 от ЗН -
1
евентуални.
Предявени от Я. Д. Д. ЕГН ********** от град С., ул. „Х.Ш.“ № 5 против Л. С. С.
ЕГН ********** от град С., бул. „Б.“ № 77.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 42, б. „б“ от
ЗН, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗН да прогласи нищожността на нотариално завещание № ....,
съставено на 16.10.2021 г. от нотариус М.М., рег. № .... по регистъра на Нотариалната
камара на Република Б., с район на действие РС - С., вписано в книга на завещанията в СВ
при РС - С. с № 3, том I от 18.10.2021 г., извършено от Д.Я.Д. ЕГН ********** в полза на Л.
С. С..
В случай на отхвърляне на първия иск, да обяви за нищожно, на основание чл.
576 от ГПК вр. с чл. 578, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 579, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, нотариалното
удостоверяване, обективирано процесното завещание от 16.10.2021 г.
В случай на отхвърляне на посочените по-горе искове - да обяви за унищожаемо
процесното нотариално завещание, на основание чл. 43, ал. 1, буква "а" от ЗН.
В случай на отхвърляне на горепосочените искове - да бъде намалено
извършеното от наследодателя на ищцата универсално завещателно разпореждане,
обективирано в нотариално завещание от 16.10.2021 година, до размера, необходим за
възстановяване на нейната ½ запазена част от наследството и да бъде възстановена
запазената и част от наследството на Д.Д.. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
В исковата молба се твърди, че Д. е единствен наследник по закон на Д.Я.Д. ЕГН
**********, починал на 19.10.2021 г. Това твърдение не се оспорва и се доказва от
представения препис от удостоверение за наследници № 1061/20.10.2021 г. (л. 11 от делото
на ОС).
В исковата молба е посочено, че на 16.10.2021 г. е било съставено нотариално
завещание № .... от нотариус М.М. с рег. № .... по регистъра на Нотариалната камара на
Република Б., с район на действие – РС - С., вписано в книга на завещанията в СВ при РС -
С. с № 3, том I от 18.10.2021 г., в което било записано, че Д.Д. завещава цялото си движимо
и недвижимо имущество на ответника С.. Това твърдение не се спорно и се доказва от
представения препис от цитираното нотариално завещание (л. 9 от делото на ОС).
В исковата молба се твърди , че това завещание е нищожно, на основание
чл. 42, б. „б“ от ЗН, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗН, тъй като не е посочено място на съставянето.
Видно от текста на процесното завещание в него формално е посочено, че е
2
съставено в кантората на нотариуса, в присъствието на посочените свидетели.
В отговора на исковата молба (л. 145 – 147 от делото на ОС), ответник С. изрично
заявява, че в деня на съставянето му нотариус М.М. посетил дома на Д., където в нейно
присъствие, както и в присъствие на свидетелите Д.Д. изразил устно волята си на нотариуса,
а последният я записал на преносимия си компютър така, както бе изявена, след което
прочел завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Поради липсата на
принтер в дома на Д., нотариусът не можел да разпечата завещанието на място, заради което
се наложило същият да отиде до кантората си и да го разпечата там, след което да го донесе.
Така се достигнало до посочване в завещанието на място на съставяне на завещанието -
нотариалната кантора на нотариус М.М..
С оглед това изявление може да бъде направен извод, че процесното завещание
не е съставено на мястото, посочено в него (в кантората на нотариуса), а на друго място (в
дома на завещателя), без това да е изрично упоменато в него.
Тази фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите
А.Х.Д.,Д.М.Н. и М.М. - нотариусът, извършил атакуваното действие по съставяне на
завещанието. И тримата заявяват следното: Д.Д. на 16.10.2021 година не е бил в състояние
да посети кантората на нотариуса, бил е на легло, чувствал се е слаб физически, поради
което нотариусът е бил поканен в дома на Д.Д., намиращ се в гр. С.. Нотариус М. се е явил в
дома на завещателя, дал му е предварително съставена молба за започване на нотариалното
производство и след като Д.Д. многократно пред него е обяснил, че желае да завещае цялото
си имущество на „жена му“ Л. С. С., нотариусът се е отправил в кантората си. Там, на
служебния си компютър е изготвил и разпечатал процесното нотариално завещание, след
което се е върнал в дома на Д.Д., отново на няколко пъти е проверил действителната му воля
и способността да я формира и изрази, накарал е завещателя да подпише значително повече
от необходимото екземпляри от завещанието - отново за да се убеди, че болният може да се
подписва и е убеден в това, за което изразява воля. Свидетел М. твърди, че при изпълнение
на текста на завещанието, той е допуснал фактическа грешка, като вместо да запише, че
мястото на съставяне на завещанието е домът на завещателя, е записал (по-точно пропуснал
да поправи този реквизит в използваната от него бланка) неговата кантора на нотариус.
В този смисъл относно мястото на съставяне на завещанието са и показанията на
свидетел Д.З. (адвокат), която е била натоварена от Д.Д. и Л. С. със задачата да осъществи
връзка с нотариус М. и да уговори домашно посещение, в дома му, в събота на 16.10.2021 г.
Дори и да бъде прието условно, че е налице техническа/фактическа грешка,
същата не е поправена по съответния ред (чл. 579, ал. 3 от ГПК), за да може да бъде
„саниран“ порока на процесното завещание.
По своя характер завещанието е строго формален акт, за чиято действителност
законът поставя изисквания, завишени спрямо други нотариални удостоверявания. И когато
направеното отбелязване в акта на място на съставянето му е опровергано, съдържанието на
нотариалното завещание е невярно.
3
Ето защо настоящата инстанция намира, че не е изпълнено формалното
изискване на чл. 24 от ЗН – не е посочено място на съставяне на нотариалното завещание,
поради същото е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ от ЗН и тази нищожност следва
да бъде прогласена.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед становището за уважаване на главния иск, не следва да бъдат
разглеждани останалите, евентуално съединени искове.
Цената на иска е определена в размер на 245 000.00 лева - определение №
89/15.02.2022 г. (л. 136 – 138 от делото на ОС).
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва Л. С. С. ЕГН ********** да
бъде осъдена да заплати на адвокат Т. Г. К. от АК – Х., в качеството на пълномощник на Я.
Д. Д. ЕГН ********** сумата от 14 450.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/18.04.2023 г., постановено по г. д. № 702/2021
г. по описа на ОС – Хасково.
ОСЪЖДА Л. С. С. ЕГН ********** от град С., бул. „Б.“ № 77 да заплати на
адвокат Т. Г. К. от АК – Х., в качеството на пълномощник на Я. Д. Д. ЕГН **********
сумата от 14 450.00 (четиринадесет хиляди четиристотин и петдесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, определено по реда на чл. 38 от Закона
за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5