Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Бяла, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори
граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при участието на секретаря
Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бонева гр.д. № 663
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на постъпила искова молба от С.П.К., чрез адв.С.К. против
"ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП” ООД, представлявани от Г.Щ.Т. и С.Ф.Р., и Г.Щ.Т., с
която ищцата моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
"ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“ ООД и Г.Щ.Т. да й заплатят солидарно сумата 6033,00
лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа на основание чл.213, ал.2 КТ за периода от 10.06.2020г. до 10.09.2020г., заедно със законната лихва върху
обезщетението от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както
и всички разноски по делото.
С определение на съда, постановено
по гр.д.№ 845/2020г. по описа на БРС е ПРИСЪЕДИНЕНО по реда на чл. 213 от ГПК гр.д.№ 845/2020г.
към гр.д.№ 663/2020 г. за разглеждане в едно общо исково производство, което да
продължи под номера на гр.д.№ 663/2020 г. по описа на БРС, а Гр.д.№ 845/2020г.
по описа на БРС е приобщено към материалите по гр.д.№ 663/2020г. по описа на
БРС.
С исковата молба по
присъединеното дело ищцата моли съда да
признае за незаконно и отмени уволнението, наложен със Заповед № 12 от
15.09.2020г., с което е прекратен трудовият
й договор, както и да осъди ответника "ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП” ООД да й
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение за периода от 15.09.2020г. до 15.03.2021г., в размер на
12066.00 лв. На 26.01.2021г. е постъпила от ищцата молба – уточнение по
предявените искове. Посочва, че неконкретизирането на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение в исковата молба е резултат от факта, че към момента на
подаването й, тази заповед не й е била
известна, поради невръчването й.
В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по исковете, с който считат
исковата претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за недопустима.С писмено
становище от 03.02.2021г. се поддържа, че трудовото правоотношение на ищцата
следва да се счита за прекратено на 15.09.2020г., в резултат на което исковата претенция, като депозирана след
преклузивния срок по смисъла на чл.358 КТ, се явява недопустима. Претендира се прекратяване производството по делото, досежно предявения
иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ и присъждане на разноските по делото.Относно исковата
претенция по чл.213 КТ ответното
дружество излага аргументи относно допустимостта, но неоснователността на
същата.
Съдът след
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното относно исковете по чл.344, ал.1,
т1, т.2 и т.3 от КТ:
Ищцата е била в трудовоправни
отношения с дружеството „Органика Фоум Груп" ООД, въз основа на трудов
договор от
07.05.2019 г., като е била назначена на
длъжност технически сътрудник, като мястото на работа е в базата на дружеството
в село Батишница, общ. Две могили, обл. Русе, ул. "Дунав" 2А.
Видно от представените по делото писмени доказателства
същата е била в отпуск по болест от 13.04.2020
г. до 09.06.2020г.
След изтичането на отпуска по
болест, се е явила на работа на 10.06.2020г.
Трудовото правоотношение на
ищцата е била прекратено на осн.чл.330, ал.2,
т.6 КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ на 15.09.2020г. В заповедта за прекратяване на ТПО е изложено
следното: С.П.К., ЕГН ********** (Служителят) заема длъжност „Технически
сътрудник" в „Органика Фоум Груп" ЕИК ********* с месторабота -
Производствен цех в с. Батишница, общ. Две могили, обл.Русе, ул.„Дунав" №
2А, съгласно трудов договор № 00000007/07.05.2019г. Работното време на
служителя, съгласно подписания между страните трудов договор е пет дни в
седмицата, осем часа на ден, при осем часа законоустановено работно време.
В периода от 10.06.2020г. /сряда/
до 15.07.2020г. /сряда/, както и до настоящия момент /датата на издаване на
заповедта - 15.09.2020г./, С.П.К., ЕГН: **********, на длъжност „Технически
сътрудник", в „Органика Фоум Груп" ООД не се е явявала на работа.
Извършеното нарушение е констатирано при извършена проверка по спазване на
работното време в предприятието. /Доказателства в тази насока не са
представени/.
При извършената проверка е
установено:
През м. май 2020г. служителят С.П.К.
е ползвала отпуск по болест, като е била в болнични през целият месец.
През м. юни 2020г. служителят С.П.К.
е била в болнични до 09.06.2020г. включително. В периода от 10.06.2020г.
/сряда/ до 30.06.2020г. /вторник/ включително - 15/петнадесет/ последователни
работни дни служителят не се е явявал на работа.
През месец юли 2020г. служителят С.П.К.
е в самоотлъчка и не се е явявал на работа от 01.07.2020г. до датата на
отправяне на искане до същия за даване на обяснения - 15.07.2020г. включително
- 11 /единадесет/ последователни работни дни.
След 15.07.2020г. и до настоящия
момент /15.09.2021г./, служителят също не се е явявал на работа.
На основание чл.193, ал.1 от КТ
била изпратена покана на 15.07.2020г., изпратена
по „ЕКОНТ" на 16.07.2020г., до служителя за даване на обяснения относно
констатираната от работодателя самоотлъчка за периода от 10.06.2020г. до
15.07.2020г. /доказателства в тази насока не са представени/.
На 20.07.2020г. служителят е получил искането
за даване на обяснения – лично.
На 23.09.2020г. ищцата е
предявила иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ и образувано гр.д.№ 663/2020г. на PC Бяла.
Заповедта за наложеното
дисциплинарно наказание „Уволнение“ е била изпратена по „Еконт„ за връчването й
на 05.10.2020г., като пратка е върната
като непотърсена на 12.10.2020г.
На 16.10.2020г. при справка в НАП ищцата е
установила, че трудовият й договор е бил прекратен. В справката не е отразено и
основанието за прекратяването на трудовото правоотношение.
На 19.11.2020г. ищцата е
предявила иск по чл.344, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, неконкретизирано
по основание, предвид липсата на връчена заповед за прекратяване на ТПО, като е
било образувано гр.д.№ 845/2020г. по описа на
РС-Бяла.
С определение на съда, постановено
по гр.д.№ 845/2020г. по описа на БРС е ПРИСЪЕДИНЕНО по реда на чл. 213 от ГПК гр.д.№ 845/2020г.
към гр.д.№ 663/2020г. за разглеждане в едно общо исково производство, което да
продължи под номера на гр.д.№ 663/2020г. по описа на БРС, а Гр.д.№ 845/2020г.
по описа на БРС е приобщено към материалите по гр.д.№ 663/2020г. по описа на
БРС.
Предвид изложената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация 344,
ал.1, т.1 КТ:
С оспорената заповед № 12/15.09.2020г.
(л.99 от делото) тр. правоотношение е прекратено с дисциплинарното уволнение на
ищеца, на осн. чл.330, ал.2, т.6, вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ. Същата е изпратена
за връчване работника на 05.10.2020г., не е връчена, върната е като непотърсена
на 12.10.2020г. /л.92 от делото/. Преди издаването на уволнителната заповед, в
изпълнение на чл.193 от КТ от ищцата са
изискани писмени обяснения. Съгласно представената възпроизведена на хартиен носител като заверен
препис - покана (л.90 от делото), на 20.07.2020г. от Г.Т. е изпратен имейл до
ищцата и получен от последната, с която
са поискани обяснения от работника, във вр. с конкретното дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в неявяване на работа. Документът не е оспорен от последната
относно истинността му, което дава основание на съда да приеме, че процедурата
по изискване на обяснения от ищеца е спазена, като тя е имала възможност да
вземе становище. Обстоятелството, че не е сторила това, недавайки обяснения в
указания срок, не дава основание
поведението й да се цени в нейна полза, като се направи извод, че обяснения не
са искани.
Оспорената заповед отговаря на
изискванията на чл.195 КТ - посочен е нарушителят, фактическите основания за
издаването й – конкретно описано извършено дисциплинарно нарушение ("поради
неявяване на работа в продължение на 26 последователни работни дни за времето
от 10.06.2020г. до 15.07.2020г.“), квалифицирано като нарушение на тр.
дисциплина по чл.187, т.1, пр.трето КТ -"неявяване на работа", като е
посочено наложеното дисциплинарно наказание-уволнение (квалифицирано по чл.188,
т.3 КТ), и фактическите основания са подведени под нормите, основание за
налагане на посоченото дисциплинарно наказание – уволнение (квалифицирани по
чл.190, т.1, т.2 КТ -"неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни"), поради което е неоснователно възражението на ищеца, че в
заповедта не е посочено правното и фактическото основание и не е мотивирана.
Соченото нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ представлява нарушение на тр.
дисциплина, което се изразява в накърняване на правния режим на работното време
и спрямо общия състав на това нарушение по чл.187, т.1 КТ, неявяването на
работа по чл.190, ал.1, т.2 КТ се отличава само по един допълнителен утежняващ
нарушението обективен признак - неявяването продължава повече от два
последователни работни дни. Дисциплинарното нарушение е очертано с неговите
обективни и субективни признаци, което обезпечава защитата на работника, а
заповедта не е незаконосъобразна на формално основание (поради липса на мотиви),
и дава възможност в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение да се
изследват подлежащите на доказване факти, съответно законността на уволнението.
При доказателствена тежест на
работодателя-ответник, по делото липсват доказателства, че в сочения период от 10.06.2020г.
до 15.07.2020г. последователно ищецът не се е явил на работа. За установяване
факта на отсъствие на ищеца в този период, липсват доказателства установяващи, че:
дните от месеца са отчетени като неприсъствени при ответника; името на ищеца не
е вписано в нито една работна карта за отчитане на работа, ако такава система
за отчетност е въведената при ответника или по друг начин установяващ това
обстоятелство.
Ето защо, обуславящият иск по
чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, което налага разглеждане на евентуалното
възражение на ответника за погасяване на иска по давност.
По делото са налице доказателства
за направен опит от страна на
работодателя за връчване на заповедта за уволнение чрез куриерска служба с
препоръчана пратка с обратна разписка с отбелязване "адреса не е открит, адреса
не е намерен" с дата 12.10.2020г. Според съда същото е успешно, тъй като
обратната разписки съдържа име на
получател и това е ищцата; в нея е отразен адресът на получател-ищецът, каквото
е законовото изискване, поради което практиката по реда на чл.290 ГПК, изразена
в решение № 283/6.04.2010г. по гр. д. № 507/2009г. на ВКС, ГК, III г. о. и
решение № 39/27.02.2012г. по гр. д. № 410/2011г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. е относима
в случая. Ето защо, и при липса на други доказателства, съдът приема, че
ищецът-работник е бил уведомен за заповедта за уволнение на 12.10.2020г. Срокът
за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ съгласно чл.358, ал.1, т.2 КТ е
2-месечен и пресметнат от посочената дата изтича на 12.12.2020г., а в случая
исковата молба е подадена на 19.11.2020г., т.е. преди изтичането му, поради
което и възражението от ответника за изтекла давност е неоснователно.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че извършеното на осн. чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ
прекратяване тр. правоотношение на ищеца с ответното дружество, чрез налагане
на дисциплинарното наказание "уволнение", е незаконно и оспорената
заповед за уволнение подлежи на отмяна.
По исковете по чл.344, ал.1, т.2
и т.3 КТ:
Основателността на иска по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ - за признаване незаконността на уволнението, предпоставя и
разглеждането акцесорните искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Доколкото тук съдът прие, че главният иск е основателен, предявеният от
ищцата иск за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, също
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, вр.чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
За да възникне правото на
обезщетение в посочената хипотеза, следва да са налице следните предпоставки:
незаконосъобразност на уволнението и отмяната му, наличие на понесени от
работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово
възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на уволнението.
Оставане без работа по смисъла на чл.225 от КТ представлява единствено липсата
на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или
служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено доходите от
трудово правоотношение са от значение за отговорността на работодателя по
чл.225, вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ (в този смисъл е решение № 109/21.03.2001
г. по гр.д.№ 1085/2000 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Ищцата в случая претендира
обезщетение в размер на 12066.00 лева за период, считано от 15.09.2020г. до 15.03.2021г.,
а от представената от ищцата трудова
книжка се в заверен препис се установява, че след уволнението й с
атакуваната заповед до 15.03.2021г. не е
започвала работа при друг работодател. Според задължителните за всички съдилища
разрешения в ТР № 6/2014 г. по тълк. дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, оставането
без работа поради уволнението е правнорелевантен отрицателен факт, елемент от
фактическия състав на правото по чл.344, ал.1, т.3 КТ, който може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по
труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които
може да се направи извод за оставането без работа. Горепосочените разрешения
следва да намерят приложение и по процесното правоотношение. Ответното
дружество, не ангажира доказателства в обратния смисъл, ето защо следва да се
приеме, че ищцата е останала без работа
след уволнението и има право на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 КТ.
Относно размера: От представения
трудов договор, сключен с ищцата се
установява, че размерът на БТВ е в размер на 2011 лв., като доказателства в
противно на това не са представени. Изчислено по реда на чл.162 от ГПК, обезщетението
по чл.225 КТ възлиза на 12066.00лв., в какъвто размер е и ищцовата претенция.
По иска с правно основание чл.213 КТ:
Относно тълкуването на чл.213, ал.2 КТ, с решение № 518 от 08.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 374/2009г. на IV г.о. и
решение № 683 от 21.12.2010г. на ВКС по гр.д. № 1130/2009г. на IV г.о., е
изяснено, че за да се ангажира отговорността на работодателя за недопускане до
работа, напълно достатъчно е работникът или служителят дори и един-единствен
път да е посетил предприятието и да е изявил готовност да престира труд по
трудовото правоотношение. По този начин последният е изпълнил задължението си
за явяване на работа, на което съответства задължението на работодателя да го
допусне да изпълнява трудовите си функции. Даденото тълкуване се споделя от
настоящия състав, като напълно съответно на вложения от законодателя смисъл в
чл.213, ал.2 КТ и отговарящо на принципа за добросъвестност при осъществяване
на трудовите права и задължения и на забраната за злоупотреба с тях (чл.8, ал.1 КТ).
От разпита на допуснатите
свидетели се установи, че ищцата е работила в отдаден под наем на дружеството
работодател склад. Дружеството работодател е купувало дунапрени от „Органика
България“, които в последствие с обработвало до краен продукт. Първоначално
ищцата е осъществявала възложената й работа в склада, а после било обособено
отделно помещение в самия склад. От показанията на свидетеля К. се установи, че
достъп до работното място на ищцата е бил невъзможен, т.к. бил сменен ключа. Тези
показания кореспондират с изложените такива от свидетеля А. Д., както й със
свидетелските показания на св. Ф. и св.М.Д..
В тази връзка, като неоснователни
се преценяват възраженията на ответниците, че обособеният „офис“ е бил заключен от трето за
процеса лице, а именно „М. - Управител
на „Органика България“.
Съгласно чл.213, ал.2, изреч.2 от КТ, това обезщетение
е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
времето на незаконното недопускане на работа.При незаконосъобразно недопускане
до работа е налице едно и също увреждане на работника или служителя, което се
изразява в пропуснатата от него полза от получаване на възнаграждение по
трудовото правоотношение през периода от време, докато трае съответното
недопускане до работа. Поради това и обезщетението за репарирането на това
увреждане следва да е равно на размера на брутното трудово възнаграждение, което
би получавал работникът или служителят за работата на длъжността, до която той
незаконосъобразно не е допуснат през съответния период от време, който период е
от 10.06.2020г. до 10.09.2020г., като изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, обезщетението
по чл.213, ал.2 КТ възлиза на 6033.00лв., в какъвто размер е и ищцовата
претенция.
При този изход на делото на
ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по обективно съединените искове в размер на 1660.00лв.
В тежест на ответника, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед уважените срещу последния два неоценяеми иска / по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ/ са и дължимите държавни такси, които съдът
определя, на осн.чл.3 от ТДТССГПК на 50 лева за всяка от двете претенции, общо
в размер на 100 лева.В тежест на ответника е и държавната такса по исковете с
правна квалификация чл.225 КТ и чл.213 от КТ в размер на 723.96 лв.
На основание чл.242 от ГПК ищцата
е поискала от съда да допусне предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените обезщетения.
Искането е основателно. Разпоредбата на чл.242 ал.1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.Законодателят не е
изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително
изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с
характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението
на неговите трудови функции и работния процес. Да се приеме, че законодателят е
имал предвиден единствено обезщетенията по чл.213, чл.216 и чл.217 от КТ, представлява
твърде стеснително тълкуване на правната норма, което противоречи на смисъла й.
Вземанията по чл.242 ал.1 от ГПК, за които е предвидено предварително
изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани
с нормалното съществуване на индивида. Затова в чл.245, ал.1 от ГПК е
предвидено, че съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege и
това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено
обезпечение за взискателя /определение № 9 от 2011г. по ч.гр. д.№ 658/2010г., Г.К.,
ІV ГО на ВКС/. Най – сетне и по аргумент на по – силното основание следва да се
приеме, с оглед произнасянето с определение № 197 от 31.03.2011г. на ВКС по ч.
гр. д. № 536/2010г., IV г. о., обезщетението за оставане без работа
представлява „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.242 ал.1 от ГПК, поради
което и по силата на самата правна норма подлежи на предварително изпълнение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на С.П.К., ЕГН **********, извършено със Заповед №12/15.09.2020г. на управителя
на „Органика Фоум Груп“ООД, ЕИК *********, на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ посочената заповед като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.П.К., ЕГН **********
на заемана преди уволнението длъжност –
„технически сътрудник“ в „Органика Фоум Груп“ООД, ЕИК *********
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал.1,
т.3, вр. чл. 225 КТ, „Органика Фоум Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Перущица, ул.“Стопански двор“№1 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.К., ЕГН
********** сумата в брутен размер на 12066.00лв
(дванадесет хиляди и шестдесет и шест лева), представляваща обезщетение за
времето, през което същата е останала
без работа за периода от 15.09.2020г. до 15.03.2021г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.213, ал.2
от КТ, „Органика Фоум Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Перущица, ул.“Стопански двор“№1 и Г.Щ.Т., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на С.П.К., ЕГН ********** сумата в размер на 6033.00лв (шест хиляди
тридесет и три лева), представляваща обезщетение за недопускане до работа, за периода от 10.06.2020г. до 10.09.2020г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Органика Фоум Груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Перущица, ул.“Стопански
двор“№1, да заплати на С.П.К., ЕГН ********** сумата от 960.00лв. /деветстотин и шестдесет
лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правна квалификация
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Органика Фоум Груп“ООД, ЕИК
********* и Г.Щ.Т., ЕГН ********** да заплатят на С.П.К., ЕГН ********** сумата от 700.00лв. /седемстотин лева/ –
разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правна квалификация чл.213 от КТ.
ОСЪЖДА „Органика Фоум Груп“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Перущица, ул.“Стопански
двор“№1 и Г.Щ.Т., ЕГН ********** да заплатят по сметка на Районен съд Бяла сумата от 823.96лв./осемстотин двадесет и три лева/ – държавна такса
съобразно уважените искове.
ДОПУСКА предварителното
изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 225 ал.
1 от КТ и чл.213 КТ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/