Протокол по дело №162/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 47
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20215200900162
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 47
гр. Пазарджик, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20215200900162 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За ищеца МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД не се явява законен представител
и процесуален пълномощник ред.ув.
За ответника Национална здравноосигурителна каса ред.пр. се явява
юрк. Д. – Г. ред.упълномощена от преди и юрк. М. редовно упълномощен от
днес.
Явяват вещите лица Л. Г. Я.-Т. и д-р П. М. ред.ув.
Юрк. Г.: - Да се даде ход на делото.
Юрк. М.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА постъпила по делото молба на 20.03.2023г. от адв.
Ш. пълномощник на ищеца МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД, с която моли
да се отложи делото, поради обстоятелството, че не е представена
допълнителната експертиза, като уточнява и моли съда да се съобрази, че за
периода от 14.04.2023г. до 18.05.2023г. е извън страната, поради служебна
ангажираност.
Юрк. Г.: – Да се отложи делото за изслушване на експертизата. Правим
допълнително доказателствено искане за допълване на въпроса в т. 1.7.4 -
1
касаещ извършените плащания. По повод на тези истории на заболявания, за
които се твърди, че формират сумата на главницата по предявения иск и по
представените по делото платежни документи задаваме следните два
подвъпроса към него:
1. Извършени ли са плащания от страна на НЗОК на някои от тези истории
на заболяванията и ако да, на каква стойност?
2. Има ли от тях истории на заболяванията, които не са подавани в
електронните отчети като претендирани за заплащане от страна на
лечебното заведение и ако да, кои са, и на каква стойност?
Правим тези искания, като също така поясняваме, че в хода на
подготовката по настоящото дело се установи във връзка с искането за
експертиза, че при посещение на вещото лице г-жа Л.Я. в администрацията
ни четвъртък и петък във връзка с въпрос т.1.7.4 от молбата при направена
справка от нейна страна и в администрацията на лечебното заведение от
страна на ищеца са представени списъци на истории на заболяванията
формиращи главницата. При съпоставка при нас се е разбрало, че част тях са
били заплатени от НЗОК като това е станало във връзка с механизма за
ежемесечно увеличаване на Бюджета на болницата с 5% с дебитни известния
към други фактури или изобщо не се претендирани за заплащане чрез
подаването им с ежедневните електронни отчети към НОЗК. В тази връзка с
цел да организираме адекватно нашата защита както сме изложили и
поискали в отговор на ИМ част IV т. 1 последна както и в отговора на
допълнителната ИМ т. 2.4 и т. 2.4.1 тези писмените доказателства са били
налични при нас и относителността им се състои в това, че целият период е
твърде дълъг. Някои от дейностите са отчитани в електронните отчети на
лечебното заведение и в последствие когато се изслуша експертизата и се
направи анализ в нашата информационна система при нас това се установи. В
самият иск не беше уточнено за кои истории на заболяванията става въпрос и
за кои конкретни дейности. В този период от страна на лечебното заведение
се извършват дейности обозначени като история на заболяване както по
НЗОК, така и на частен прием. Ние не може да преценим, кои дейности те са
осъществявали на частен прием и кои по Здравна каса. Тези дейности, които
не са по НЗОК те изобщо не се проверяват от наша страна.
Юрк. М.: - Проблемът е, че когато ищецът е предявил своя иск е
2
уточнил само сумата и периодите, а тази сума се формира от стойностите на
история на заболяванията, които в ИМ и допълнението на ИМ не са уточнени,
и чак когато постъпи първото заключение вече започна да се изяснява зад
сумите, които са упоменати в тези фактури и дебитни известния, кои истории
на заболяванията стоят, и чак тогава придобихме яснота. Част от тези
платежни документи въобще на са по касата. Ние не знаехме зад тези
платежни, кои истории на заболяване стоят. Задължението на НЗОК е да
заплаща сумите в месечния бюджет, всичко което е над тази сума не е било
предмет на контрол защото не попада в договора.
Юрк. Г. : - Всичко, което не е отчетено по Здравна каса не се заплаща
ако е по частен прием или ако е над месечните бюджети. Не може да разберем
зад тези фактури и спецификации, примерно пише клинична пътека 2 броя
искаме да разберем кои истории на заболяването я формират като сума за
плащане и да може да преценим дали изобщо е отчетена по Здравна каса или
е заплатена на по-късен етап. Защото има възможност лечебното заведение на
по-късен етап да поиска увеличаване на месечния бюджет с 5% и в
последствие на базата на първата фактура да се направи дебитно известие и
въз основа на него да се извърши плащане. И това нещо се доказа, че се е
случило във връзка с доказателствата, които представихме към молбата по
настоящото дело и това го установихме чак на етап експертизата. Тогава се
установи, че има разминаване между сумата на главницата и разминаване
между сумата формираща въпросите № 11 и № 12 където беше планов и
спешен прием. Когато НЗОК разплаща на болницата лимитна и над лимитна
дейност първо проверяваме дадена дейност дали фигурира в електронния
отчет и ако фигурира в него и е над стойността, която е определена като
бюджет на лечебното заведение я отхвърляме от заплащане, но ако лечебното
заведение заяви определена сума от бюджета да му се увеличи с
възможността от 5% както го позволява по договор може да се извърши
частично плащане в последствие. Проверяваме отчета на болницата и в него е
на бройка на история на заболяванията.
Юрк. М.: – Това ни е известно от ежедневните отчети, но в ИМ не е
уточнено, кои са тези истории на заболяването, за които се търси заплащане
за над лимитна дейност, там фигурират само суми. Имаме ежедневни отчети,
месечни отчети и годишни отчети. Имаме и разчети колко е платено за
лимитна дейност. Счетено е, че останалата дейност не е приета защото е
3
засичано, че има грешни ЕГН или непълни, или е установено, че определени
лица не са лекувани.Тези доказателства са ни били известни и не сме могли
да ги представим защото едва след изслушване на заключението разбрахме
за какво става въпрос.
Съдът намира, че не следва да приема допълнително представените
писмените доказателства, тъй като по отношение на тях е настъпила
преклузия за приемането им защото същите са били известни на НОЗК към
момента на предявяване на иска и не са посочени нито в отговора, нито в
допълнителния отговор.
Що се касае до поставените въпроси като пояснителни и допълнителни
към експертизата съдът счита, че следва да бъдат възложени за отговор на
експертите с цел изясняване на спора от фактическа страна и за това защото
същите са възникнали след изслушване на основното заключение.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане представените
писмени доказателства от НЗОК с вх. № 1476/13.02.2023г., поради настъпила
преклузия.
ДОПУСКА допълнителни въпроси към експертите поставени в
днешното съдебно заседание от ответника - Извършени ли са плащания от
страна на НЗОК на някои от тези истории на заболявания и ако да, на каква
стойност? Има ли от тях истории на заболяванията, които не са подавани в
електронните отчети като претендирани за заплащане от страна на лечебното
заведение и ако да, кои са, и на каква стойност?.
Експертите следва да отговорят и на въпроса поставен от адв. Ш. в
молба с вх. № 1457/13.02.2023г. – От посочените случаи на планово
извършване на Амл. Пр.№ 36 във въпрос 12 от приетата СМЕ, вещото лице
лекар да посочи според поставената диагноза, цел на извършване на
изследването и други медицински данни на всеки пациент – при кои от
случаите изследването е можело да бъде отложено без това да окаже влияние
върху лечението на пациента, неговото компрометиране или забавяне и за
какъв период от време е обективно възможно това отлагане?
За изслушване на допуснатата допълнителна комплексна експертиза
4
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 24.04.2023г. от 10.30 часа, за която дата
и час ответника уведомен чрез юрк. Г. и юрк. М., вещите лица уведомени,
ищецът уведомен при условията на чл. 56 ал. 2 от ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.05
часа.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5