Решение по дело №1230/2023 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр. София, площад “Македония” № 3, чрез юрк. В., срещу Решение №446 от 05.11.2023г., постановено по а. н. дело № 20235220200589 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ЕЛАНДА“ ООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.

3. Поддържаните възражения се субсумират в твърдение, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, тоест касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Според жалбоподателя, към момента на извършване на нарушението „противоречие“ между национална и европейска норма, каквото е намерил съда, липсва. Налице е национален закон, в който не е въведено посоченото в европейска норма, а именно в чл. 2, §. 7 от Регламента за изпълнение/ЕС/ 2020/204 задължение за уведомяване.

Поддържа се, че новата редакция на чл. 10б от Закона за пътищата, влиза в сила на 01.01.2024г., като същата няма обратно действие и ще бъде прилагана за напред. Сочи се, че тя не е санкционна норма, поради което не е и по- благоприятна за извършителите, а това е така, защото същата е поместена в закон, който е общ, спрямо Закона за движение по пътищата.

Счита се, че не е налице „поставяне в по-неблагоприятно положение“/ „дискриминация“ на нарушителите, явяваща се последица от липсата на текст в българския закон, указващ задължение за уведомяване на нарушителите, че са извършили нарушение и даващ им възможност да избегнат налагане на наказание, ако в срок платят, неплатената тол такса, нито пък е нарушен принципа на недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи установен в ДФЕС.

Възразява се, че в случая не е налице нарушаване на принципа на съразмерност, като разрешенията дадени в съдебните актове постановени по дела на Съда на Европейският съюз биха могли да бъдат съобразени, единствено при идентичност на фактите с тези по а. н. дело № 20235220200589 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023 г. Счита се, че в случая не са налице кумулативно констатирани и доказани нито противоречие между правов принцип или конкретен текст от европейска норма и конкретен текст от местен закон, нито идентичност във фактите по цитираните от първоинстанционния съд дела на СЕС и въззивното такова.

Поддържа се, че не е налице непропорционалност между наложената санкция в размер на 2500,00лв. и вредните последици, настъпили от противоправното деяние. Сочи се, че неплатената в случая такса е 0,78лв., но не се знае колко са другите неплатени от дружеството санкции. Счита се, че в случая от значение са неимуществените вреди, доколкото с извършеното „...се нарушава законово въведеният и задължителен ред по отчетност на движещите се по платената пътна мрежа товарни автомобили….“.

Счита се, че наложеното наказание не е несъразмерно с оглед нормата на „…чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО…“.

Иска се, касационната инстанция „ … при разглеждане на жалбата да има предвид абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК….“.

Иска се също така, касационната инстанция „…да постанови собствени мотиви, като не се ползва от благините на чл. 221,ал. 2 от АПК….“.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде прогласено за нищожно или отменено, защото е нищожно, незаконосъобразно и неправилно, като процесния електронен фиш бъде потвърден. Иска се присъждане на разноски за две инстанции в „максимален“ размер. Възразява се, че хонорарът платен на ответника в касационното производство е прекомерен.

В Писмените бележки по същество се сочи, че доколкото според юрк. В., административно наказателното производство в случая е започнало и завършило в 14:55 часа на 15.03.2021 г., тоест преди „…влизане в сила на Регламента и измененията в ЗП…“, администрацията не е била длъжна да проверява дали ЕУЕПТ дружеството е уведомило нарушителя

 

4. Ответното „ЕЛАНДА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. Никола Габровски № 61, ет. 1, чрез процесуалния си представител адв. В. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. В подробни съображения, съдържащи се в представения по делото писмен отговор, изцяло се поддържат фактическите констатации и правните изводи формирани в първоинстанционното съдебно решение.

Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.

 

5 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. В обстоятелствената част на процесния електронен фиш, са описани следните данни : На 15.03.2021г., в 14:55 часа, е установено нарушение № BE69DB4C16302F77E053031F160AB40B, с пътно превозно средство влекач „РЕНО МАГНУМ 480 16 Т“, с регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брей оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Пазарджик, за движение по път I-8, км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-8 км 196+643.

Констатирано е, че собственик на пътното превозно средство „ЕЛАНДА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бл. 31А, вх. В, ет. 1, ап. 48, поради което с процесния електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

 

8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

• снимки и данни от информационната система на администрацията във връзка с процесното нарушение;

• Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 г. на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за одобряване на образци на електронни фишове;

• Писмо вх. № 11404 от 12.05.2023 г. на „Интелигентни трафик системи“ АД, със седалище и адрес на управление София, ул. Опълченска, бл. 42а, офис 6, за това че бордовото устройство, което е асоциирано към ППС с рег. № [рег. номер], в периода от 10:14 часа на 15.03.2021 г. до 07:35 часа на 16.03.2021 г. е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, в резултат на което не са генерирани данни за геолокация на бордовото устройство и съответно няма създадени тол декларации в този период от време;

• Детайлна справка за пътуване на ППС с рег. № [рег. номер];

• Становище от експерт анализатор в отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление, за това, че на датата на процесното нарушение за пътното превозно средство няма получена тол декларация; няма получена маршрутна карта; няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението

• три броя тахошайби.

• известие за доставяне ИД PS1618 OOTYOY M от което е видно, че процесния електронен фиш е връчен на дружеството на 27.03.2023 г.

 

9. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е приел, че описаните в електронния фиш факти са несъмнено установени, с оглед данните съдържащи се в представените по делото доказателства.

Според решаващия съд, в контекста на нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал.4 и чл.189ж ал. 1 и ал. 7 от ЗДвП, установяват възможността, чрез издаване на електронни фишове да се налага административно наказание имуществена санкция за нарушения, установени от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Счетено е, че процесния електронен фиш е издаден в предвидената форма и съдържа всички необходими реквизити и данни. Според съда, съвкупната преценка на данните по делото налагат извода, че търговското дружество е собственик на процесното пътно превозно средство, съобразно чиято категория е била дължима такса чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Счетено от решаващия съд обаче е, дружеството не е извършило административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите начл.179 ал. 3б във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/75Q/EO (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. Съобразявайки разрешенията дадени в разпоредбите на чл. 10б, ал. 7 и ал. 8 от ЗП( нови, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), включително и мотивите към законопроекта за тяхното приемане, първоинстанционния съд е приел, че едва с приемането на въпросните текстове, националното законодателство е синхронизирано с правилата установени в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. Съответно, прието от съда е, че нормите на вътрешното законодателство, установяващи състави на административни нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл.10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право.

Според съда, не заплащането на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, не дерогира приложението на чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, нито пък факта, че разпоредбите на чл. 10б, ал. 7 и ал. 8 от ЗП са в сила от 01.01.2024г. Счетено е, че доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол данни и заплащането на тол такси, нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на Европейския съюз за недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи, тоест в случая е следвало да бъде приложен пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204. Посочено в обжалваното решение е, че при наличието на договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на чл. 2, § 7 от Регламента е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо с оглед на това, че такива ситуации, свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране на отговорността на правните субекти. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към дружеството, нито пък то да търпи неблагоприятни последици от това. Едва при констатирано последващо бездействие от страна на дружеството, е следвало да се пристъпи към ангажиране на имуществената отговорност на собственика на пътното превозно средство. Счетено е, че този подход е бил именно верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС.

На следващо място, според съда в случая не е бил спазен принципа за пропорционалност/съразмерност на наложеното наказание. Констатирано е, че неплатена такса за изминато разстояние от процесното ППС, което в електронния фиш, дори не е посочено в километри, за сегмент **********, възлиза на 0.78лв. с колкото реално би следвало да се приеме, че е ощетен бюджета. Прието от съда е, че охраняваните обществени отношения чрез приложимите по настоящия казус норми на ЗДвП, не са засегнати в степен, оправдаваща приложението на административно наказателната принуда спрямо въззивника. Това само по себе си директно обуславя извод за непропорционалност на наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2500 лева, която е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

 

ІV. За правото :

 

10. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съобразно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

 

11. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съобразно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е указано, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

 

12. В чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.

 

13. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, районният съд е изложил подробни мотиви, фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени принципно обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят в основните им части от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

В този смисъл, нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК, не предоставя „благини“ за касационната инстанция, какъвто изказ е използвал представителя на жалбоподателя.

 

14. С оглед възраженията изложени в касационната жалба, трябва да се съобрази следното :

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, съобразно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Съответно, в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

 

15. Това ще рече, че правилото установено в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е приложимо и по отношение на административни нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки и за които се издава електронен фиш.

Разбирането на процесуалния представител на жалбоподателя, че административно наказателното производство в случая е започнало и завършило в 14:55 часа на 15.03.2021 г. с факта на заснемане на нарушението е несъстоятелно.

Според чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Казано с други думи процесният електронен фиш не е влезнал в сила.

 

16. Според чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство(курсива наш).

Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

Както се цитира в т. 11 от настоящото решение, административно наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б от ЗДвП, обявява за административно нарушение, не нещо друго, неспазването на материалните правила за поведение установени в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата.

 

17. След като административно наказателната норма, обявява по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за административно нарушение деянието, което нарушава установения в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата ред на държавно управление, то очевидно е, че последвалото момента на извършване на деянието приемане на нормата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), която предвижда хипотеза, изключваща възможността да бъде образувано административно наказателно производство, следва да бъде определено, като нов нормативен ред, който е по благоприятен за нарушителя. В случая, този по-благоприятен ред не е бил приложен.

 

V. За разноските

 

18. Съдът констатира, че в хода на касационното производство от страна на дружеството ответник не са извършени разноски, поради което такива не се присъждат.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №446 от 05.11.2023г., постановено по а. н. дело № 20235220200589 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.