Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 24.07.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ……………
Евгения Русева ………… и в присъствието на
прокурора ……………………….………… като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 411 по описа за 2020год. и на основание
данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 267/23.02.2020г. по гр.д. № 6150/2019г. на ПлРС,
съдът е осъдил на основание чл.215 от КТ вр. чл.18 и чл.19 от Наредба за командировките в страната „**********” ЕООД
– ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Г.О. , ЕИК*** със седалище и адрес на
управление: гр.Г.О. , 5100, ул.“Ц.О. “ №97, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** сумата от 740лв.,
представляваща неизплатени дневни пари за периода на командироването му в гр.П.
през времето от м.март 2019год. до м.юли
2019год. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба - 20.09.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК „**********”
ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Г.О. , ЕИК*** със седалище и адрес на
управление: гр. Г.О. , 5100, ул.“Ц.О. “ №97, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Х., ЕГН**********,
с постоянен адрес: ***, направените по
делото разноски
- 200лв.
Осъдил на основание
чл.70 от ГПК „**********” ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ Г.О. , ЕИК*** със
седалище и адрес на управление: гр.Г.О. , 5100, ул.“Ц.О. “ №97, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС Държавна
такса върху уважената част на иска от 50лв.,
както и разноски за вещо лице в размер 140лв.
Недоволни от решението са останали **********
ЕООД, ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ гр.Г.О. , които чрез юрк.Я. Л. го
обжалват изцяло в законния срок, като неправилно. Твърдят, че ПлРС е възпроизвел
обстоятелствата от Отговора на ИМ, в който са разяснили въз основа на графиците
за работа и личните сметки по месеци, за кои дни от командироването на ищеца в
гр.П. за месеците март, април, май, юни
и юли 2019г. са заплатени дневни пари на осн. чл.19 от Наредбата за
командировките в страната /НКС/ и по какви причини не са платени дневни пари за
дните, в които ищецът не е бил на работа по график. Съдът приел за достоверно
твърдението на ищеца, че за времето си на командировка в гр.П. от 01.03.2019г. до 31.05.2019г. и от 20.06. до
31.07.2019г. не се е завръщал в гр.Плевен. Обосновал го с показанията на св.В.Г.
, които обаче обсъдил фрагментарно. Навеждат доводи, че съдът не е обсъдил
Заповед № 11-01-162/26.06.2019г. за командироване от 01.07. до 31.07.2019г., в
която изрично е вписано, че командировката се прекъсва за времето, в което
работника не е включен в одобрения график с изключение на дните за пътуване,
т.е. според въззивника не се дължат дневни пари за почивните дни през м.юли 2019г.
Съдът не е отчел и факта, че на 25.07.2019г. ищецът е попълнил Авансов отчет в
счетоводството на Работодателя, а по негови твърдения е бил на разположение в
гр.П. . Освен това съдът е обосновал изводите си с отдалеченост на гр.П. от гр.Плевен, без да отчете, че разстоянието е
166км. и с автомобил се изминава за 2,25ч. Неправилно също така счита, че е
позоваването от съда на чл.18 от НКС, т.е. след като Работодателят не е
разрешил на ищеца един път в месеца да се завърне в мястото на постоянната му
работа, то тезата на ищеца е основателна. Според въззивника основанието да не
се платят дневни пари за дните на почивките по график е именно чл.19 НКС.
Моли въззивния съд да отмени съдебния акт на ПлРС и да постанови ново решение,
с което да отхвърли предявения иск изцяло, като му присъди направените разноски
по делото за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия за настоящата инстанция.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС Г.В.Х.
***, ЕГН ********** твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Решаващият съдия е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на икономическата експертиза. Съобразена е фактическата
обстановка с нормативната уредба на командировките в страната и това, че ищецът
е бил командирован за целия календарен месец. Не му е било указано в Заповедите
за командировка, че в почивните дни трябва да пътува до местоживеенето си и той
не е бил длъжен да пътува. Положителният факт на пътуването следвало да докаже
ответника с доказателства по делото, но това не е сторено. Ищецът е бил в П. през почивните дни, почивал е, за да е
работоспособен в дните, когато е трябвало да полага труда си и поради това му
се полагат по 20 лева за почивните дни – дневни при командировка. Съдът е
съобразил това и е присъдил сумата в размера, който е определен от вещото лице.
Не претендира за разноски пред втората инстанция.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел,
че между страните по делото е безспорно, че ищецът е работил през процесния
период в ответното Дружество на длъжност Техник-механик, ревизор вагони,
шлосер-монтьор, маневрен стрелочник, като
постоянната му месторабота се
намира в гр.Плевен, гара Плевен запад. Не се спори, че от 01.03.2019г. до
31.07.2019г. ищецът е бил командирован в гара П. , където изпълнявал длъжността
си по график.
Приел също така, че спорен по делото е въпросът
дали работодателят дължи заплащане на
дневни пари за посочения по-горе период на командироване в гр.П. , с оглед
твърденията на ищеца, че не се е завръщал в гр.Плевен. Обсъдил писмените
доказателства и заключението на съдебно-икономическа експертиза на в.л. Т. Илиева,
чието заключение приел по делото.
Намерил, че съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ
при командироване по чл.121 ал.1 КТ работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. При
командироване по чл.121а, ал.1, т.1 КТ и при изпращане по чл.121а, ал.2, т.1 КТ
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в Наредбата по чл.121а,
ал.8 КТ. Приел също така, че съгласно чл.2 от Наредба за командировките в
страната /НКС/ командировките се определят в календарни дни и включват дните за
изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните, и празничните дни.
Съгласно чл.18 НКС на командированите за повече от 1 месец може да се разрешава
един път месечно през някой от почивните и празничните дни да се завръщат в
мястото на постоянната си работа, като им се заплащат пътните разноски. За тези
дни не се заплащат дневни пари. Квартирни пари се заплащат само в случаите по
чл.26 ал.1 НКС.
Счел, че съгласно чл.19 НКС на командирования,
когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в
размер 20лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява
служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго
населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от
размера по ал.1. За дните, през които командированият се е завърнал в
постоянната си месторабота за доклади, проучвания и други, дневни пари не му се
изплащат.
Съобразил, че по делото
са представени всички Заповеди, издадени от страна на работодателя, свързани с
командироването на ищеца в гр.П. и
касаещи дълъг период от време, а именно от м.март 2019год. до м.юли 2019год. В
случая, при произнасянето по съществото
на спора отчел, че следва да се съобрази и отдалечеността на гр.Плевен от гр.П.
. Ищецът твърди, че за целия период на командироването си не се е завръщал в
гр.Плевен, т.к. обективно това не е било нито възможно, нито рентабилно и
оправдано от гледна точка на свободното време, с което би разполагал с оглед
графика си на работа и нейния характер. От показанията на свидетеля В.Г. приел, че се установява, че същият никога не е
имал каквито и да било преки или косвени наблюдения относно това дали през
дните, през които не е бил на работа по график за процесния период от време,
ищецът се е завръщал в гр.Плевен. От показанията му се установява също така, че
е въведена т.нар процедура работниците да са „на разположение“ именно в дните,
когато те официално, по график, не са на работа, което става с устно
предупреждение на съответния служител. Видно от доказателствата по делото счел
че е, че командировайки ищеца, работодателят му не му е разрешил един път
месечно през някой от почивните и празничните дни да се завръща в мястото на
постоянната си работа, със заплащане на пътните разноски – чл.18 от НКС, което
междувпрочем е хипотеза при командироване за повече от месец, поради което
съдът приел, че по делото е доказана именно тезата на ищеца – че е пребивал
постоянно в гр.П. и не се е завръщал в
гр.Плевен за процесния период от време.
Намерил искът за
основателен и го уважил, съобразно изменението – за 740лв., ведно със законната
лихва от датата на ИМ.
Тези изводи се споделят
от настоящата инстанция и при условията на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
ПлРС.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните
оплаквания по въззивната жалба и доводите по Отговора на жалбата, защото обжалваното
решението е валидно и допустимо.
Оплакванията
са неоснователни.
Нормативната
уредба е предвидила без писменото съгласие на работника командироването да е до
30 календарни дни. Това обстоятелство е отчетено от Работодателя и за периода
от м.март до м.юли 2019г. с отделни Заповеди, но за не повече от 30 календарни
дни, той е командировал ищеца в гр.П. при условия, че мястото му на работа е в
гр.Плевен. Във всички Заповеди се съдържа позоваване на чл.121 КТ и данни, че командированите
са с право на дневни по чл.19 ал.1 НКС. Тази Заповед, на която се позовава
жалбоподателя, че съдържа текст Командировката на лицата да се прекъсва за
периода от време, в който не са включени в одобрения от Ръководител БЦ София 2
график за работно време, с изключение на дните за пътуване – л.43 – л.44 от
делото, за да обоснове оплакването си, че поне за почивните дни на м.юли 2019г.
на ищеца не му се дължат дневни, съдържа в текста си същите норми от КТ и НКС,
в които е предвидено право на дневни на командирования за времето на
командировката. От друга страна тя е издадена от Директор ПТП Г.О. , но видно
от Заповед № 01-01-160/17.06.2019г. на Управителя на БДЖ – Товарни превози ЕООД
гр.София, ищецът е командирован с негово писмено съгласие от 20.06.2019г. до 31.07.2019г.
– включително - за същия период, и не съдържа текст за прекъсване на
командировката. Индивидуалните командировъчни заповеди е възложено да се издадат
от Директорите на ПТП, но не водят до извод, че на ищецът не се дължат дневни
за времето на командировката.
Както
и да се преценяват показанията на св.В.Г. , той е в служебна зависимост от
Работодателя си и същите следва да се анализират при условията на чл.172 ГПК.
След като Работодателят не е уредил изрично реда, по който работникът следва да
ползва почивните си дни или тези дни, през които не е на работа по график по
време на командировката, в самите Заповеди за командировка и в съответствие с
трудовото законодателство, то чл.2 НКС е приложим поради позоваването в самите
Заповеди на КТ и НКС. Съгласно тази норма командировките се определят в календарни дни и
включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните, и
празничните дни. Не са предвидени пътни пари в самите Заповеди и поради
конкретните комуникации между гр.П. и
гр.Плевен командированият служител не може да бъде принуден да пътува с
автомобил, за да спести работодателя дължимите се на работника дневни пари за
времето на командировката.
Затова като е достигнал до извод, че на ищеца се дължи сумата от 740лв.
дневни пари за периода на командироването му в гр.П. през времето м.март 2019год. до м.юли 2019год.
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба - 20.09.2019год. до окончателното изплащане на сумата, ПлРС е
постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора искането за разноски на жалбоподателя е
неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Поради това и на основание чл.271 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267/23.02.2020г. по гр.д. №
6150/2019г. по описа на Районен съд гр.Плевен – трети гр. състав в като
правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл.78 ал.1 ГПК искането на **********
ЕООД, ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ гр.Г.О. за заплащане от страна на ищеца на разноски по
делото за двете инстанции като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
на осн. чл.280 ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.