Р
Е Ш Е
Н И Е
№……/10..2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на първи декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12337 по описа за 2014г, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на Е.С.М., В.Е.М., действаща чрез
законния си представител Е.С.М., В.Г.И. и Ц.П.И., предявени срещу З. „Л.И.“ АД,
с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) за сумата от по 200 000,00 лева за всеки от ищеца –
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на И.В.Г.
в резултат на ПТП от 29.06.2013 г., настъпило малко след полунощ в с. Глава по
причина на противоправното поведение на И.В.И., водач на л. а. „Опел Вектра с
ДК № *********, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2013 г. до
окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че търпят неимуществени вреди от смъртта на И.В.Г., починал
в резултат на ПТП от 29.06.2013 г., настъпило малко след полунощ в с. Глава по
причина на противоправното поведение на И.В.И., водач на л. а. „Опел Вектра с
ДК № *********. Последният, движейки се в посока гр. К. по ул. „Г. Димитров” в
близост до училището, не съобразява скоростта на движение на автомобила с предписанията
на знаците и загубва контрол над него, като навлиза върху десния тротоар и се
блъска в железобетонна колона на входната порта на дом № 37. Вследствие на
удара, пострадалия И.В.Г., който пътува в лекия автомобил, претърпява травми несъвместими
с живота, от които почива на 12.07.2013г. Ищцата - Е.С.М., е във фактическо
съжителство с починалия, който е баща на ищцата В.Е.М. родената на ***г.
Останалите двама ищци са родителите на починалия. Гражданската отговорност на
водача е застрахована при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“
(по-долу „ГО“). По изложените съображения се иска осъждането на ответника да
заплати застрахователно обезщетение в претендираните размери за претърпените
неимуществени вреди. Претендират разноски.
Ответникът, З. „Л.И.“ АД, не е оспорва съществуването на застраховка ГО с
виновния за ПТП водач. Оспорва механизма на настъпване му, наличието на
противоправно и виновно поведение у застрахования при него водач, както и
твърдяната в исковата молба причинно-следствена връЗ.а между сочените в нея
травматични увреждания на починалия и ПТП; наличието на блиЗ.и отношения между
ищците и починалия, които да обосновават такъв размер на обезщетението; че
ищците - В.М. и Е.М., са сред лицата, имащи право на обезщетение от смъртта на И.Г..
Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и предявения иск за
присъждане на законната лихва. Заявява евентуално възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия. Претендира разноски.
Трето лице-помагач на страната на ответника И.В.И. не е взема отношение по
предявените искове.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Ответникът З. „Л.И.“ АД не е оспорва, че е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л. а. „Опел Вектра с ДК № *********.
Това се установява и от приетата застрахователна полица № 22112002937028/26.12.2012
г. със срок от 27.12.2012 г. до 26.12.2013 г.
От влязлата в сила Присъда от 15.01.2015 г., постановена по НОХД № 816/2014
г. по описа на ОС – Плевен, се установява, че на 29.06.2013 г. И.В.И.,
управлявайки собствения си лек автомобил „Опел Вектра с ДК № *********, нарушава
правилата за движение по пътищата, установени от чл. 20, ал. 1 и чл. 21 ал. 2
от ЗДвП, вр. с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП (нарушава въведена забрана за шофиране
със скорост по-голяма от 20 км/ч.) и по непредпазливост причинява смъртта на трети
лица, едното от които И.В.Г.. С присъдата подсъдимият е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5 , б „б“, предл. 1, вр.с чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 и чл. 54 от НК.
Присъдата на Плевенския окръжен съд е обжалвана и с решение № 141 от
20.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 27/2015 г. на Великотърновски апелативен
съд, същата е изменена като подсъдимият е признат за невинен и оправдан по
обвинението, че е извършил престъплението в резултат на допуснато нарушение по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. С решение № 414 от 26.11.2015 г. постановено по НД №
1355/2015 г., НО на ВКС е оставено в сила решението на Апелативен съд – гр.
Велико Търново.
От заключението на изслушаната по делото авто-техническа експертиза се
установява, че на 29.06.2013г, малко след полунощ И.И. управлява автомобил
„Опел Вектра“ с ДК № ********* в село Глава по улица „Георги Димитров“ в посока
град К.. Времето е ясно и с добра видимост. В близост до училището са поставени
пътни знаци – А-13 - ”ИЗ.уствени неравности по платното за движение” и пътен
знак В-26 - „Забранено е движението със скорост по-висока от означената – 20 км/час”. Автомобилът се движи
със скорост от около 90-95 км/ч. И.И. загубва контрол върху управлението на
лекия автомобил, отклонява се към тротоара вдясно и се блъска, първоначално в
железобетонната колона на входната врата на дом № 37. След удара в колоната и
западната стена на къщата, намираща се на
№ 37, лекият автомобил се завърта и се удря в крайпътно дърво.
От заключението на изслушаната по делото комплексна медико-автотехническа
експертиза се установява, че починалият – И.Г. е пътувал на предната дясна
седалка на лекия автомобил. За този модел, както и в конкретния автомобил са
налични обезопасителни колани. Починалият няма получени травматични увреждания,
характерни за пътник, който не е ползвал предпазен колан. Нещо повече, според
вещите лица ако починалият е бил с предпазен колан той би могъл да получи
счупване на пети прешлен (каквото всъщност е получил), и което е причината за смъртта.
В съдебно заседание д-р Д. е заявява, че ако И.Г. е без предпазен колан, от
удара той е щял да излезе от автомобила. Вещото лице заявява също, че е
възможно И.Г. да е бил без предпазен колан, но дори и в този случай би получил
тези увреждания, от които да настъпи смърт.
От заключението на вещото лице А.М., се установява, че И.Г. получава
следните увреждания: шийна гръбначно-мозъчна травма – счупване на пети шиен
прешлен с подлежаща контузия (смачкване и кръвонасядане) на гръбначния мозък;
синдром на Малори Вейс – цепковидни разпуквания на хранопровода с излив на кръв
в стомашно-чревния канал , охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Според
вещото лице тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени при процесното ПТП. Заключението на д-р М. е
категорично, че тези увреждания и настъпилата смърт са в пряка
причинно-следствена връЗ.а.
Съгласно удостоверение за наследници, починалият И.Г. е син на ищците - В.Г.И.
и Ц.П.И..
В удостоверението за раждане на ищцата В.Е.М., като майка е вписана ищцата Е.С.М.
и не е вписан баща – детето е с неустановен произход от баща.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.А. С.
и А. П. С.. И двамата свидетели заявяват, че ищцата - Е.М., и И.Г. са „женени“.
Свидетелят А. С. посочва, че това се случва на 24.02.2012 г. Ищците – Е.М., В.И.
и Ц.И. живеели заедно с починалия. Тежко преживяват смъртта му и все още не са я
преодолели. А. С. заявява също, че четиридесет и няколко дни след смъртта на И.Г.
се разбрало, че ищцата Е.М. е била бременна в третия месец. Според този
свидетел : „никой не оспорва, че Е. е забременяла от починалия“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен
от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне
субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо да се установи,
че в резултат на виното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, настъпват вреди, които са покрит риск по
застрахователния договор.
Съдът установи, че процесното ПТП
настъпва по вина на водача, застрахован при ответника. За деянието, дееца,
вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила на Присъда от
15.01.2015 г., постановена по НОХД № 816/2014 г. по описа на ОС – Плевен.
Установено е също, че причината за смъртта на И.Г. са получените вследствие на
ПТП травматични увреждания. Гражданската отговорност на виновния за ПТП водача
е застрахована по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. След като поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно
чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно
обезщетение за причинените от застрахования при него водач имуществени и
неимуществени вреди.
Спорът в случая
се концентрира около това сред кръга лица, които могат да претендират обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на И.Г., както и дали такива
действително са търпени от тях.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно посочва кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители, съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на на съпрузи или
на дете и родител - взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица.
Ищците В.Г.И. и
Ц.П.И. са родителите на починалия, а Е.С.М.
е лицето, с което той е живял във фактическо съжителство, поради което те имат право
да претендират, респ. получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ищцата В.Е.М. е
родена след смъртта на И.Г., като майката и починалия не са имали сключен граждански брак. БащИ.твото на дете, родено
извън рамките на брака, може да бъде установено посредством припознаване или по
съдебен ред. В случая припознаване няма как да бъде извършено, тъй като И.Г. е
починал преди раждането на В.М., а данни за установен произход по съдебен ред
няма. Недопустимо е и установяването на произхода със свидетелски показания в
рамките на настоящия процес. Презумпцията за бащИ.тво по чл. 61 от СК също не
може да бъде приложена по аналогия, тъй като тя е уредена за случаи на раждане
на дете след прекратяване на сключен
граждански брак. Наличието на брачната връЗ.а е абсолютна предпоставка за
установяване на произхода от бащата при прилагане на презумпцията, тъй като
бракът е известния факт, от който може да се направи извод неизвестния – кой е
бащата на детето. За приложението на разпоредбата на чл. 61 от СК е необходимо
наличието на законен (оформен по
надлежния ред) брак между майката и презумптивния баща. Ето защо тази презумпция е неприложима, както при
нищожен брак, така и при фактическо съжителство. По изложените съображения
съдът намира, че предявеният от нея иск за обезщетение на неимуществени вреди е
неоснователен.
Както се посочи
по-горе, ищците В.Г.И., Ц.П.И. и Е.С.М., попадат в кръга на лицата имащи право
на обезщетение. От събраните свидетелски показания съдът установи, че те търпят
неимуществени вреди от смъртта на И.Г.. С оглед на това съдът намира исковете,
предявени от ищците - В.Г.И., Ц.П.И. и Е.С.М. за доказани по основание.
При определяне
на размера и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на починалия (21 г.),
възрастта на ищците (В.Г.И. – 49 г.; Ц.П.И. – 47 и Е.С.М. - 26 г.); добрите
отношения между ищците и пострадалия (всички живеят заедно в едно домакИ.тво).
От друга страна съдът преценява и нервно-психическия стрес и негативни
изживявания във връЗ.а със загубата на очакваната обич и подкрепа – морална и
финансова, от най-близък човек – техен син, респ. спътник в живота. Като отчита
конкретните посочени по-горе обстоятелства, обуславящи размера на вредите, и
тяхното значение, вкл. времето на настъпване на деликта, съответните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент, съдът намира, че обезщетението, което би
могло да репарира тези вреди е в размер на по 100 000,00 лв. за В.Г.И., Ц.П.И.
(така и
Решение №
536/18.03.2015 г. по гр.д. № 3496/2014 г. на САС).
От приетата по
делото комплексна авто-техническа експертиза и уточненията на вещите лица в
съдебно заседание се установява, че пострадалият пътува на предна дясна седалка
на автомобила, който е оборудван с обезопасителен колан. Според експертното
заключение, получените травматични увреждания не са характерни за пътник, който
е без предпазен колан. Но дори и да се приеме, че такъв не бил поставен смъртта
е неизбежна. При това положение не може да се приеме, че е установен принос на
пострадалия с настъпването на произшествието.
С оглед
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците по
100 000,00 лв. , ведно със законната лихва от 12.07.2013г. До
окончателното й изплащана. Исковете за разликата над сумата от по
100 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева следва
да се отхвърлят като неоснователни. Като недоказан по основание изцяло следва
да се отхвърли иска на В.Е.М..
По разноските:
На процесуалния
представител на ищците има право на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.2 ЗА за осъщественото безплатно представителство в общ размер на по 6530,00 лв.
за всеки един. От тази сума съразмерно на уважената част от исковете следва да
му се присъдят, както следва по исковете на ищците В.Г.И., Ц.П.И. и Е.С.М. по 2448,75
лева или общо 7346,25 лева.
На ответника има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза в
общ размер на 26100,00 лева, от която съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищците дължат 16578,13 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 12 006,00 лв.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на В.Г.И., ЕГН:**********, адрес: ***, Ц.П.И., ЕГН:**********,
адрес: *** и Е.С.М., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) по 100 000,00 лв. за всеки ищец, застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на И.В.Г. в резултат на ПТП от
29.06.2013 г., настъпило малко след полунощ в с. Глава по причина на
противоправното поведение на И.В.И., водач на л. а. „Опел Вектра“ с ДК № *********,
ведно със законната лихва от
12.07.2013г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до предявения
размер от 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Е.М., ЕГН **********, чрез законния ѝ представител Е.С.М., ЕГН:**********, адрес: ***, предявен срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** за
заплащане на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) на сумата от 200 000,00 лв., застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на И.В.Г. в резултат на ПТП от
29.06.2013 г., настъпило малко след полунощ в с. Глава по причина на
противоправното поведение на И.В.И., водач на л. а. „Опел Вектра“ с ДК № *********,
ведно със законната лихва от 12.07.2013
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
********, да
заплати на адв. В.Н., адрес: ***, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 7346,25 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА В.Е.М., ЕГН **********, чрез законния ѝ представител Е.С.М., ЕГН:**********;
В.Г.И., ЕГН:**********; Ц.П.И., ЕГН:********** и Е.С.М., ЕГН:********** да заплатят солидарно на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 16578,13 лева – разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 12006,00 лева - разноски за
държавна такса и депозити за съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е
постановено с участието на И.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като трето
лице - помагач на страната на ответника: ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК:********.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: