Р Е
Ш Е
Н И
Е № 3890
гр. Пловдив, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на шестнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Василена
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3162 по
описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, против Е.М.А., ЕГН **********, за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 637.38 лева, дължима по договор за потребителски
кредит № *** от 07.01.2014 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД
и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 21.03.2016
г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД; договорна възнаградителна лихва в размер на
85.55 лева за периода 01.02.2014 г. - 21.03.2016 г.; лихва за забава в размер
на 180.59 лева за периода 01.02.2014 г. - 18.11.2016 г.; 252.62 лв. – такси по
договора за периода 01.02.2014 г. – 21.03.2016 г., въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
16010/2016 г. на ПРС, ХI гр. с-в.
С
определение от 20.04.2018 г. е прекратено частично производството, на основание
чл. 233 ГПК, относно главницата за разликата над сумата от 631.47 лв. до пълния
предявен размер на иска от 637.38 лв., както и относно възнаградителната лихва
за периода 01.02.2014 г. – 21.03.2016 г. за разликата над 84.97 лв. до пълния
предявен размер на иска от 85.55 лв.
В
исковата молба ищецът сочи, че на 07.01.2014 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, като кредитор и Е.М.А., като кредитополучател, е сключен договор
за потребителски кредит № ***, като с подписването на договора кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 700 лева.
Сочи, че с полагането на подписа си кредитополучателят е удостоверил, че е
получил сумата по кредита. Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора,
кредитополучателят се е задължил да върне получената сума, заедно с добавка
/договорната лихва/, както и да заплати такса за оценка на досие, такса за
администриране на кредита, такса за услугата „Домашно посещение“, на 27
седмични погасителни вноски, до 05.10.2015 г. Твърди се, че длъжникът
преустановил обслужването на кредита, като падежът на първата непогасена вноска
настъпил на 01.02.2014 г. При забава в плащането на погасителна вноска,
кредитополучателят дължал обезщетение за забава върху непогасената главница.
Твърди и, че на 21.03.2016 г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по силата на който вземанията, произтичащо от
договор за потребителски кредит № *** били прехвърлени в полза на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, изцяло в всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Провидент Файненшъл България“ ООД е упълномощили „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД да уведоми длъжника за станалата продажба на вземането, за което е направен
опит чрез изпращане на писмено, което било върнато като непотърсено. Моли, да
се приеме, че уведомлението за извършената цесия е връчена на длъжника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея.
Тъй като
ответникът не изплатил изцяло задълженията си по договора за потребителски
кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било
образувано цитираното ч. гр. д., но тъй като длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед /приети по реда на чл. 423 ГПК с определение от 15.01.2018
г. по ч. гр. д. № 74/2018 г. по описа на ПОС/, се предявяват настоящите
установителни искове за съществуване на вземанията. Иска да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 631.47
лева, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 07.01.2014 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от 21.03.2016 г. на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД; ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2016 г.
до окончателното плащане на вземането; договорна възнаградителна лихва в размер
на 84.97 лева за периода 01.02.2014 г. - 21.03.2016 г.; лихва за забава в
размер на 180.59 лева за периода 01.02.2014 г. - 18.11.2016 г.; 252.62 лв. –
такси по договора за периода 01.02.2014 г. – 21.03.2016 г., въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноски
за заповедното и исковото производство.
При връчването на
преписи от исковата молба, уточнителните молби и приложенията към тях
ответникът е търсен по посочения във възражението с вх. № от 17.10.2017 г. по
ч. гр. д. 16010/2016 г. по описа на ПРС адрес – гр. ***, на: 21.05.2018 г.,
01.06.2018 г., 13.06.2018 г., 22.06.2018 г., 08.07.2018 г. На посочения във
възражението адрес е залепено и уведомление. След спазване на процедурата по
чл. 47 ГПК и предвид липсата на предупреждаване от съда на длъжника за
последиците по чл. 41 ГПК, доколкото по ч. гр. д. 16010/2016 г. по описа на ПРС
няма данни за редовно връчване на заповедта, съдът е назначил с определение от
07.12.2018 г. за особен представител на ответника – адвокат А.Г.Ш.. В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от особения представител адв. Ш..
Особеният представител
твърди, че исковете са недопустими. Претенцията можела да бъде заведена само от
цедента, тъй като цесията не била съобщена на длъжника, поради което и ищецът
не се явявал процесуално легитимиран. Оспорва исковете по основание и размер.
Излага, че транслативният ефект на договора за цесия не е настъпил спрямо
длъжника. Недопустимо било цедента да упълномощава цесионера да уведомява от
негово име длъжника за цесията. Не можело и съобщението за извършената цесия да
бъде връчено на длъжника по реда на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК или пък чрез
особения представител назначен от съда. В уведомлението не била посочена
сумата, която дължи ответникът и, която е прехвърлена на новия кредитор.
Оспорва сключването на процесния договор между цедента и ответника. Оспорва
размера на всеки отделен иск. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16010/2016 г. по
описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. По
делото е постъпило възражение от длъжника, прието по реда на чл.423 ГПК. Искът,
по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са установителни искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.
с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във
вр. с чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото
облигационно правоотношение – договор за потребителски кредит № *** от
07.01.2014 г., предаването на сумата на ответника, уговорения падеж на
погасителните вноски, уговорките за дължимост на договорната лихва, такса за
оценка на досие, такса за администриране на кредита, такса за услугата „Домашно
посещение“, изтичането на срока на
договора, прехвърлянето на вземанията по договора с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, уведомяването на длъжника. Следва да установи и
забавата на длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер.
Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че
е платил задълженията си по кредита.
На първо място ответникът, чрез
назначения му особен представител оспорва наличието на правоотношение по
сключен договор за потребителски кредит № *** от 07.01.2014
г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД.
Видно от приложения по
делото договор за потребителски кредит № *** от 07.01.2014 г., сключен с
„Провидент Файненшъл България“ ООД /л.5/,
представен и в оригинал, на ответника е предоставена заемна сума в размер на 700
лева. Уговорена е между страните договорна лихва в размер на 106.02 лв.
Погасителните вноски са на брой от 27 седмични вноски, като е посочен размера
на седмичната вноска – 40.69 лева, с изключение на последното плащане, което е в
размер на 40.61 лева.
По силата на сключения договор за заем на
ответника е била предоставена посочената парична сума в размер на 700 лв. В чл.
27 от договора за паричен заем е посочено, че кредитополучателят с полагането
на подписа си по договора потвърждава, че надлежно е получил в брой сумата в
размер на 700 лв. С полагането на подписа в графа клиент в договора за
потребителски кредит се удостоверява получаването на заемната сума. Положеният
подпис има характер на признание за неизгоден факт.
В
тази връзка с оглед възражението, направено от назначения на ответника особен
представител, че договорът за кредит не е подписан от ответника е допусната и
изготвена по делото Съдебно-почеркова експертиза /л.137/, по която вещото лице
е дало категорично заключение, че подписът, положен за „Име на клиент/подпис“ и
ръкописният текст са изпълнени от ответника Е.М.А..
В случая съдът приема, с оглед така приетата
експертиза, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит № *** от
07.01.2014 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД и е получил сумата в размер
на 700 лева, за което обстоятелство свидетелства самия договор.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Договорът за потребителски кредит № *** от
07.01.2014 г. е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в
самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 10 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /чл. 12 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в чл. 21 от договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат
в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е
валидно сключен.
По
материалноправната легитимация на ищеца.
Видно от представения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. и приложение № 1 към него /л.8 и л.15/
вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани от „Провидент
Файненшъл България“ ООД на "Фронтекс Интернешънъл България" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер, което съответства на търсените вземания по исковата молба за главница,
лихва и разноски, посочено е и кой е задълженото лице, посочен е номер на
договора № ***, датата на договора – 07.01.2014 г., както и името и ЕГН-то на кредитополучателя. В
договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част
от него, както и че в приложението се посочва конкретния размер на
прехвърляното вземане /чл. 2, ал. 3 от договора/. В договора за цесия е
предвидено /чл.3, ал.1, че вземанията се прехвърлят с всички акцесорни
претенции, в това число и обезщетение за забава/. Представено е пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 22/. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г.,
т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Представено е и писмено потвърждение за сключената
цесия от „Провидент Файненшъл България“ ООД, за вземанията изрично посочени в
Приложение № 1.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото се
установява по категоричен начин, че вземанията предмет на предявения иск –
главница, възнаградителна лихва, разноски и обезщетение за забава са прехвърлени от „Провидент Файненшъл
България“ ООД на "Фронтекс Интернешънъл България" ЕАД. В тази връзка съдът
не споделя възражението на ответника, че доколкото по делото не е представен в
пълнота договорът за цесия, същият следва да бъде изключен от доказателствата
по делото и не следва да бъде обсъждан. Следва да се посочи, че договорът за
цесия е неформален договор, сключването на такъв и неговото съдържание се
установява не само от договора за цесия, но и от Приложение № 1, както и от писменото
Потвърждението на „Провидент Файненшъл България“ ООД за сключването на такъв,
които бяха обсъдени по-горе.
Съдът не споделя и възраженията в отговора на
исковата молба, че за да породи действие цесията спрямо длъжника е необходимо
да се представят доказателства за уведомяването на длъжника за цесията преди
образуването на производството. Не се споделя и възражението, че уведомлението за прехвърлянето на вземането не
може да се връчи чрез назначен на ответника особен представител.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.18/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Извод, че не настъпват последниците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително
уведомлението за цесията. Това е така на първо място защото никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в
нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето
живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за
осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след
като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в
съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно
от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство),
то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това
процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в
процеса, посредством института на особения представител. Респективно същият е
надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба,
включително такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198
от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на
предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на
ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на
уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
По
отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По
отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 631.47 лева. В молба от
29.03.2018 г. /л.28/ ищецът твърди, че по договора за кредит не са заплатени 24
броя седмични вноски за главница от вноска 4 до вноска 27. При извършена
калкулация от съда на вноски от № 4 до № 27, съгласно подробен погасителен
план, представен от ищеца /л.30/ се установява, че сборът на вноските за
главница са в размер на търсената сума от 631.47 лева. Настъпил е и падежа на
последната вноска по кредита на 15.07.2014 г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът
дължи главница по договора за кредит в претендирания от ищеца размер.
С оглед уважаване на иска за главница е
основателно и искането главницата да се дължи ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2016 г. до окончателното
плащане.
По отношение
на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 84.97
лева за периода от 01.02.2014 г. до 21.03.2016 г. По договора е предвиден фиксиран
годишен лихвен процент от 54 % и фиксирана лихва в размер на 106.02 лева. Няма
пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната
лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора – 27 седмици, около 6 месеца,
размерът на кредита – 700 лева, съпоставен с размера на възнаградителната лихва
– 106.02 лева и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията
на волята.
Ищецът твърди неизпълнение на вземането за
възнаградителна лихва за вноски от № 4 до № 27, като при извършена калкулация
от съда, сборът на вноските за възнаградителна лихва от № 4 до № 27 е в размер
на търсената сума от 84.97 лева, като изчисленията са извършени на база
представен подробен погасителен план от ищеца /л.30/
В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът прие, че ответникът дължи
лихва в общ размер на 84.97 лева за периода 01.02.2014 г. до 21.03.2016 г.
По
отношение на лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането,
на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитора лихва
за забава в размер на законната лихва – чл. 9 от договора. Претендирано е
обезщетение за забава в размер на 180.59 лв., представляващо сбор върху
обезщетенията за забава на всяка падежирала неплатена главница за периода
01.02.2014 г. – 18.11.2016 г. В молба 29.03.2018 г. /л.28/ ищецът твърди, че
лихвата за забава е начислена върху главницата за вноски от № 4 до № 27.
Съгласно представения от ищеца погасителен план /л.30/ - четвъртата вноска за
главница е с падеж на 06.02.2014 г., като длъжникът изпада в забава за тази
вноска, считано от деня следващ падежа – 07.02.2014 г. При извършена калкулация
по реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор, съдът изчисли законната
лихва за забава върху всяка една от падежиралите вноски за главница, считано от
деня следващ падежа на всяка една от вноските от № 4 до № 27, като изчисли
обезщетението за забава в размер на 163.71 лева за периода от 07.02.2014 г.
/първата неплатена вноска за главница по кредита/ до 18.11.2016 г., до която
сума и период следва да бъде уважен иска. За горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от 180.59 лв.,
както и за периода от 01.02.2014 г. до 06.02.2014 г., искът като неоснователен
следва да се отхвърли.
Относно претендираните
такси за оценка на досие, такса за услуга „Домашно посещение“, както и такса за
администриране на кредита
В Закона за потребителския кредит е предвидено, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за
такси свързани с допълнителни услуги по договора.
Според настоящия състав претендираните в
настоящото производство такси попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от цитираните разпоредби, таксата "Домашно
посещение" е незадължителна за сключването на договора, същата се формира
от два компонента - разходите на кредитора, свързани с разходите за събиране на
седмичните вноски в дома на Клиента /чл. 25 от договора/. Таксата за ползване
на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на
таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната
вноска. Видно от характера на услугата, събиране на седмичните вноски в дома на клиента, същата попада в забраната
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ответника по
договора, да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. В случая не е
приложима санкцията на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото договорът е сключен преди
изменението на Закона за потребителския кредит и приемането на посочената
разпоредба.
Наред с това, въпреки изричното указание в тази
насока, ищецът не представи доказателства за реалното извършване на тези услуги
– по предоставяне на кредита у дома на ответника и събиране на месечните вноски
от дома на същия.
Относно таксата за оценка на досието, същата не
отговаря на чл. 10а, ал. 4 ЗПК - видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на досието е уговорена в
чл. 3 от договора – същата е уговорена като задължителна, но от съдържанието й
не става ясно какви услуги ще се предоставят на клиента и какви конкретни
действия ще извърши кредитодателят, които да доведат до дължимостта на таксата.
Уговорката има неясен характер. От една страна, ако услугата е предприета и се
извършва преди сключването на договора, с оглед събиране предварителна
информация за доходите и материалните възможности на кредитополучателя, то
подобна дейност касае преценка на кредитодателя дали да сключи договора,
извършва се в негов интерес и е неясно, защо би се възложил този разход в
тежест на кредитополучателя. От друга страна, ако тази услуга се извършва след
сключване на договора, то същата пряко касае действия относно усвояване и
управление на кредита и също противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същевременно по делото не се установи и да е извършвана
дейност по оценка на досието на ответника.
Същото се отнася и за такса за администриране на
кредита, не става ясно за какво точно се начислява тази такса. Така както е
уговорена, съдът намира, че касае дейност по усвояване и управление на кредита
и отново уговарянето на допълнителна такса е в противоречие с разпоредбата на чл.10а,
ал.2 ГПК, поради което е недействителна и не се дължи.
Предвид изложените съображения исковете за
претендираните такси в общ размер на 252.62 лева следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и
двете страни. Доколкото ответникът е участвал в производството чрез назначен
особен представител, същият не е направил разноски по делото.
От страна на ищеца са представени доказателства за
направата на разноските за ДТ в размер на 175 лв. – държавна такса, депозит за
особен представител 300 лв., както и се претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общо разноски направени от ищеца – 575 лева за исковото производство.
С оглед
уважената част от исковете на ищеца ще се присъдят разноски за исковото
производство в размер на 440.22 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Пловдивския районен съд сумата в размер на 28.13 лева – депозит за вещо лице
по СПЕ, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Пловдивския
районен съд сумата в размер на 91.87 лева – депозит за вещо лице по СПЕ
съразмерно с уважената част от претенцията.
По заповедното са присъдени на заявителя 25 лв. за
държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които по съразмерност
на ищеца ще се присъдят 247.42 лева.
По реда на чл.77 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на адв. А.Г.Ш. сумата в размер на 200 лева, увеличен депозит за
особен представител.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.М.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Хенри Ибсен“ № 15, ет.7, представлявано от А.В.Г. – *** сумата в
размер на 631.47 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** от 07.01.2014 г., сключен с „Провидент
Файненшъл България“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за прехвърляне и
продажба на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2016 г. до окончателното
плащане, 84.97 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.02.2014 г. до 21.03.2016 г. и 163.71 лева – обезщетение за забава за
периода 07.02.2014 до 18.11.2016 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16010/2016 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
за горницата над уважения размер от 163.71 лева до пълния предявен размер от
180.59 лева и за периода от 01.02.2014 г. до 06.02.2014 г., както и иска за
сумата в размер на 252.62 лева, представляваща сбор от вземанията за такса
оценка на досие, такса за услуга Домашно посещение и такса за администриране на
кредита за периода 01.02.2014 г. до 21.03.2016 г.
ОСЪЖДА Е.М.А.,
ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на
440.22 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 247.42 лева – разноски по
ч.гр.д. № 16010/2016 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Е.М.А., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Пловдивския районен съд сумата в размер на 91.87
лева – депозит за вещо лице по СПЕ, съразмерно с уважената част от
претенцията.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 28.13 лева – депозит за вещо лице по
СПЕ, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.77 ГПК, да заплати на адв, А.Г.Ш. ***, вписан под № 4318 в
Националния регистър за правна помощ сумата в размер на 200 лева, представляваща увеличен депозит в качеството на особен
представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ