№ 14103
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И.
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА И. Гражданско дело №
20221110116865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК вр. чл. 127, ал. 2 СК
Ищцата Е. А. П. твърди, че с ответника Л. М. са родители на детето Й. Л. М.. Твърди, че с
ответника не живеят заедно. Не са постигнали споразумение по въпросите относно мерките
по упражняване на родителските права. Ето защо предявява иск по чл. 127, ал. 2 СК, с които
иска от съда да предостави упражняването на родителските права майката на детето, където
да е и местоживеенето му, както и да определи подходящ и съобразен с възрастта на детето
режим на лични контакти с баща му. Претендира месечна издръжка за детето в размер на
300 лв., считано от 30.03.2021 г. – една година преди датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка от просрочените месечни суми. Предявява искове по
чл. 127а СК и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, с които иска от съда да замести съгласието на бащата Л.
М. за издаване на международен паспорт и пътуване на общото дете на страните Й. Л. М.
извън границите на Република България до държави-членки от ЕС и Швейцария, Република
Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Канада и Съединените американски щати, три пъти
годишно, с продължителност на всяко от пътуванията до 30 дни, за срок до навършване на
пълнолетие на детето. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Л. М. не е постъпил отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено от Столична община,
район Младост, Й. Л. М. е дъщеря на страните и е родена на 16.04.2019 г.
1
Видно от представен по делото препис от страница на паспорт по отношение на детето Й. Л.
М. е издаден такъв документ с валидност от 16.10.2019 г. до 16.10.2024 г.
От представената от НАП справка се установява, че не са налице данни за подадени
годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021 г.
Видно от справки от НОИ за ответника не са открити данни за осигуряване по трудови или
служебни правоотношения, като липсват данни и за самоосигуряване в качеството му на
собственик или съдружник в дружество, а ищцата декларира осигурителен доход в размер
от 1076,80 лв. до 1936,86 лв.
ДСП – Младост в депозирания по делото социален доклад посочва, че към момента на
изготвянето му бащата на детето има местожителство в Република Сърбия, среща е
проведена единствено с ищцата и детето, като на последната е присъствала и бабата по
майчина линия. Страните се разделили поради натрупани дългове от страна на ответника.
По делото е разпитан доведеният от ищцовата страна свидетел С.И. П., майка на ищцата.
Видно от показанията на свидетеля П., същата посочва, че е видяла ответника за последен
път преди година и половина. Детето живее в семейната къща заедно с ищцата, бабата и
дядото по майчина линия, които помагат в отглеждането на Й.. Майката купува дрехи и
храна за детето, както и се грижи за издръжката му. Бащата вижда детето винаги, когато
пожелае, като ищцата е водила Й. до Сърбия за среща с ответника. Установява се, че
майката има желание да пътува с детето, да го води на почивка в Гърция, като страните
многократно са обсъждали ответникът да предостави съгласието си за това, но това не се е
случило.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по
общия ред.“
І. Относно упражняването на родителските права:
От представените по делото доказателства се установи, че страните живеят отделно, поради
което следва да се определи кой от родителите да упражнява родителските права.
В конкретния случай претенция за упражняване на родителките права е предявена от
майката на детето. Бащата не е представил писмен отговор на исковата молба в срок, не се е
явил, не е изпратил представител в съдебно заседание, както и не е взел становище по
претенциите на ищцата.
При анализа на събраните по делото доказателства - социален доклад, изготвен от ДСП-
Младост и свидетелски показания, се установява, че майката притежава родителска годност
за отглеждането на детето.
2
При определяне кой родител да упражнява родителските права, съдът държи сметка, че
родителите не спорят, че майката следва да е носител на родителските права. Отделно
майката работи, интересува се от възпитанието и нуждите на детето, има възможност да
получава подкрепа и помощ в отглеждането на детето от своите родители, тъй като всички
заедно живеят в една къща. При изследване на въпроса за предоставяне на родителските
права и определяне на местоживеенето на детето, водещ е интересът на детето. Е. П. е
осигурила всички необходими условия за отглеждане на детето.
Не бяха установени обстоятелства, които да водят до извода, че отглеждането му от майката
би му се отразило неблагоприятно. При тези съображения съдът при преценката си по чл.
59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2, изр. І СК приема, че в интерес на детето е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката.
ІІ. Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК съдът следва да определи и местоживеенето на детето.
Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене“ в посочената разпоредба се
има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при
роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на
пребиваване, доколкото нормата не борави с термина „адрес“, чието съдържание е
определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на
чл. 59, ал. 2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът
сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата“.
Съгласно чл. 126, ал. 1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно,
освен ако важни причини налагат да живеят отделно“. Не се установиха важни причини
детето да живее отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради
което местоживеенето му следва да се определи при нея.
ІІІ. Относно издръжката на детето:
Ищцата е предявила претенция за месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от
30.03.2021 г. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от
една четвърт от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК
претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от
имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143,
ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение.
Освен това детето, с оглед ниската си възраст, е неработоспособно, поради което има право
на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава
(чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
3
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. С оглед
предоставянето на упражняването на родителските права на майката, детето ще се отглежда
от нея. При определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от
нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая.
Предвид, че детето на страните понастоящем е на възраст от три години и седем месеца и с
оглед липсата на доказан средномесечен доход на ответника, съдът намира, че издръжката,
дължаща се от двамата родители следва да бъде в общ размер на 500 лв.
При определяне размера на издръжката следва да се държи сметка, че ответникът е в
работоспособна възраст, не страда от заболявания, които да му пречат да работи и в този
смисъл във възможностите на ответника, е да заплаща месечна издръжка от 300 лв. месечно.
Страните са във фактическа раздяла от м.01.2020 г. По делото не са представени
доказателства за изплащане на издръжка на детето след раздялата на родителите.
За периода от 30.03.2021 г. до 29.03.2022 г. /процесният период за минало време/ бащата не е
заплащал издръжка на общото на страните дете.
Ето защо издръжката се дължи считано от 30.03.2021г.
ІV. Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І СК съдът следва да определи мерки по упражняването на
родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето при условията на чл. 59 СК. По делото се доказа, че
детето е емоционално привързано основно към майката и нейните родители, доколкото и
към момента живее заедно с тях. Последното не е основание за лишаване на другия родител
от възможност за осъществяване на контакт с детето и създаване на емоционална връзка. С
оглед показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че бащата търси детето,
макар и понякога да се обажда в неудобни часове, като при изявено желание за контакт с
детето, такъв не му е бил отказван. Ответникът не изразява становище относно това дали
желае да взима детето с приспиване, като не се установява и какви условия са налице за
престой на дете на три години в жилището на ответника.
Настоящият състав приема, че всеки един от родителите трябва да е част от активния живот
на детето, за което е важно да вижда редовно и двамата си родители. С оглед предоставянето
родителските права и определяне местоживеенето на детето при майката, на бащата следва
да се определи подходящ режим на лични контакти, който да дава възможност на бащата и
детето да прекарват достатъчно време заедно, за да не се прекъсва връзката между тях. СРС
приема, че режим, който е в интерес на детето е следният:
Първите четири месеца от прилагането на режима:
- всяка нечетна седмица от годината (1, 3, 5, 7 и т. н.), в петък, от 18:30 до 19:30 в
4
присъствието на майката;
В периода от петия до десетия месец от прилагането на режима:
- всяка нечетна седмица от годината (1, 3, 5, 7 и т. н.), в неделя, от 10:00 до 14:00 часа на
същия ден, като бащата взима и връща детето от дома на майката;
В периода от десетия от прилагането на режима до постъпване на детето в първи клас:
- всяка нечетна седмица от годината (1, 3, 5, 7 и т. н.), с преспиване от 10:00 в събота до
18:00 часа в неделя, като бащата взима и връща детето от дома на майката;
След постъпване на детето в първи клас:
- всяка нечетна седмица от годината (1, 3, 5, 7 и т. н.), с преспиване от 10:00 в събота до
18:00 часа в неделя, като бащата взима и връща детето от дома на майката;
- през лятната ваканция, определена от МОН, за период от 20 дни, по време през което
майката не е в платен годишен отпуск, като майката има задължение да посочи дните на
платения си годишен отпуск до 31 май;
- по време на пролетната ваканция, определена от МОН, когато тя не съвпада с
Великденските празници - за първата половина на тази ваканция през четни години, а през
нечетни - за втората половина (в случай че пролетната ваканция включва дните на
Великденските празници, прилага се режимът определени за тези празници през съответната
година);
- всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 23 декември до 18:00
часа на 26 декември;
- всяка четна година за Новогодишните празници, считано от 18:00 часа на 30 декември до
18:00 часа на 1 януари на следващата година;
- всяка четна година за Великденските празници, от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00
часа на понеделника след Великден.
Детето Й. Л. М., ЕГН: ********** да прекарва рождените дни на всеки от родителите
самостоятелно с тях, независимо от действащия към момента режим на лични срещи.
Определеният от съда режим не бива да се третира като строги граници на личните
контакти, напротив, това е гарантиран от закона минимум, който при всяка взаимна
уговорка между родителите може да се разширява, защото това е в интерес на детето.
Майката също има право да прекарва лятото 30 дни с детето, разделени на два пъти по 15
дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като същият има задължение
да уведоми майката за годишния си отпуск до 31.05. През този период не действа общият
режим.
Детето Й. Л. М., ЕГН: ********** да прекарва рождения си ден съвместно с двамата
родители, независимо от действащия режим на контакт.
V. По иска с правно основание чл. 127а СК и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД:
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо от
5
Конституцията на Република България (КРБ), според който всеки има право свободно да
избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предели, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127а СК е основателен.
Съгласно българската правна уредба решенията, свързани с пътуване на малолетно или
непълнолетно дете в чужбина и издаване на паспорт на негово име, се вземат по общо
съгласие на родителите. Целта на законодателят в чл. 127а СК е, че общото решение на
родителите по въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на детето са
защитени. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК(виж.
Решение № 295 от 04.12.2015 г. по гр. д. № 3212 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение, Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение).
Понятието висши интереси на детето е залегнало в редица международни актове ( чл.3
Конвенцията за правата на детето, Конвенция за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата, Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела свързани с
родителска отговорност и други). Тези актове закрепват основните права на децата, като
изграждат комплекс от мерки, чрез които те да бъдат гарантирани. Въвеждат основополагащ
принцип, а именно съобразяването на техните висши интереси. Сред основните права на
детето попадат правото на живот, на име, на гражданство, на семейство, на неприкосновена
връзка с двамата родители, на свобода на убеждението и мисълта, на жизнен стандарт, на
защита срещу посегателства и срещу незаконно прехвърляне и задържане. В т. 3 от ППВС
№ 1/12.11.1974 г. е посочено, че решаващо значение за интересите на децата има цялата
съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Определение
на понятието за „най-добър интерес на детето“ е даден в разпоредбата на § 1, т. 5 от
ДРЗЗДет. Целта е най-пълно да се удовлетворят физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето, съобразно неговите желания и чувства, но не изцяло,
а чрез преценка дали и доколко това е възможно с оглед възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето, с оглед на способността на родителите да се грижат за него, а
също така и с последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и
опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна. Затова при
постановяване на решение, което се отнася до интересите на децата трябва да се оценяват
конкретните интереси на детето. ( виж. Решение № 86 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 4685 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение)
От първостепенно значение е интересът на детето, поради което съдът и не е обвързан от
исканията на родителите за срока и честотата на пътуванията, дори когато те са изрично
посочени. Съдът се произнася, изхождайки от причините, поради които детето ще пътува
извън страната, съображенията на родителя – ответник да не се съгласи с това и конкретните
обстоятелства, включително условията на пътуване, средата, в която ще пребивава детето в
съответната държава, евентуалната му адаптация, желанието на самото дете, като дължи
6
разрешение, което да гарантира най-добре благополучието на детето. В тази връзка Решение
№ 31 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 3426 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение.
В т. 31 по дело C-215/15 на Съда на Европейския съюз се потвърждава, че искът на единия
родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на детето
им извън държавата членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на
това дете, попада в материалното приложно поле на Регламент № 2201/2003, като
представлява част от „родителската отговорност“, според регламента. Съдът се произнася
относно необходимостта на детето да бъде издаден паспорт и относно правото на родителя-
ищец да внесе заявление за издаването му, както и да пътува в чужбина с детето без
съгласието на другия родител. Този иск има за предмет упражняването на „родителската
отговорност“ за детето по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003
във връзка с член 2, точка 7 от същия. В обхвата на регламента попада гарантирането на
равенството на всички деца, като обхваща всички решения относно родителската
отговорност, включително мерките за защита на детето, независимо от каквато и да е връзка
с брачното производство. По делата за родителската отговорност, създадени с Регламент №
2201/2003, са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК,
пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е
предвидимо във времето и пространството. В тази връзка ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.,
постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, приема, че съдът може да
разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина
без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.
В конкретния случай, ищцата желае да пътува с дъщеря си в страни-членки на ЕС и
Швейцария, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония,
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Канада и Съединените
американски щати, три пъти годишно, с продължителност на всяко от пътуванията до 30
дни, за срок до навършване на пълнолетие на детето. От събраните по делото доказателства
се установява, че детето има интерес да пътува извън Република България. Това е така на
първо място, доколкото другият родител на детето живее в Република Сърбия. От друга
страна всяко пътуване обогатява познанията на човек – срещите с различни хора, култури и
традиции безспорно биха се отразили положително на детето Й., на личностното му
развитие и израстването му като пълноценна личност. Не се установява възможност за
поставяне на детето в риск, тъй като пътуването му е свързано с посещение на държави,
които са страни по Хагската конвенция за гражданско-правните аспекти на международното
отвличане на деца. Не се установява намерение на майката да се установи на територията на
която и да е от посочените държави заедно с детето. Ето защо съдът намира, че в интерес на
детето е то да пътува заедно със своята майка, когато тя излиза извън страната с цел
7
екскурзия или почивка.
При заместване на съгласието на бащата за пътуване на детето извън страната, съдът държи
сметка и за определения режим на лични контакти на бащата с детето.
С оглед събраните доказателства по делото, СРС, в рамките на заявеното искане с молбата
по чл. 127а СК съдът следва да разреши пътувания в определен период от време и/или до
определени държави. ( виж ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.). Срокът на разрешението се
определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето. ( в
този смисъл и Решение № 253 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 7336 / 2014 г. на ВКС, 4-то гр.
отд.).
От изложеното и с оглед събраните доказателства по делото, СРС, прави извод, че в интерес
на детето е да има възможност да пътува в определените с искането държави, за определен
период от време, който не съвпада с определения режим на лични отношения на бащата с
детето. Такъв период съдът определя на пет години, считано от влизане на решението в
сила, като намира, че следва да се определи и период на самите пътувания, а именно не
повече от три месеца в календарната година. Следва да се посочи, че съдът се произнася
само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги
да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия
пътуване.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски районен съд 340,80 лв. - държавна такса върху уважените искове за издръжка по
чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не се
дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл. 78
ГПК. В този смисъл е и Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I
г.о.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на детето Й. Л. М., ЕГН: **********, на неговата майка Е. А. П., ЕГН:
**********.
ПОСТАНОВЯВА детето Й. Л. М., ЕГН: **********, да живее при майка си Е. А. П., ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л. М., ЕГН: ********** с детето Й. Л.
М., ЕГН: **********, както следва:
8
До навършване на седем години на детето режима да се осъществява в присъствие на
майката без преспиваме при бащата, а именно:
Всяка четна събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18 часа в събота и от 10:00 часа до
18 часа в неделя без преспиване в дома па бащата и в присъствието на майката на детето Й.
Л. М.- ЕГН **********.
През лятото/лятната ваканция/ за 14 дни, по време през което майката не е в платен
годишен отпуск, осъществявани в тридесет дни, като майката има задължение да посочи
дните на платения си годишен отпуск до 31.05;
Всяка нечетна година за коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до 18
часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември;
Всяка четна година за новогодишните празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18
часа на 1 януари на следващата нечетна година, както и за Великденските празници, от 10
часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник;
След навършване на седем години възраст на детето Й. Л. М.- ЕГН **********;
-всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя,
-през лятото/лятната ваканция/ за 20 дни, по време през което майката не е в платен
годишен отпуск, осъществявани в тридесет дни, разделени на два пъти по 10 дни с
преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск
до 31.05;
- всяка нечетна година за коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до
18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември;
- всяка четна година за неработните дни, за новогодишните празници, считано от 18
часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна година, както и за
Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник;
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК и чл. 143, ал.2 СК Л. М., ЕГН: ********** да заплаща
на малолетното дете Й. Л. М., ЕГН: **********, действаща чрез неговата майка и законен
представител Е. А. П., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от
30.03.2021 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. І ГПК предварително изпълнение на решението
в частта му относно присъдената издръжка.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 76, т. 9 ЗБЛД, вр. чл. 127а, ал. 2 СК на Л.
М., ЕГН: ********** за пътувания на детето Й. Л. М., ЕГН: ********** извън територията
на Република България в страни от Европейския съюз, Конфедерация Швейцария,
Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия, Канада и Съединените американски щати,
без ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от един месец в
9
годината, придружавано от майката Е. А. П., ЕГН: ********** за срок от пет години,
считано от влизане в сила на решението, които пътувания да не съвпадат по време с
определения режим на лични контакти на бащата с детето.
Допуска предварително изпълнение на съдебното решение, на основание чл. 127а, ал.4 СК.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал.2 СК на Л. М.,
ЕГН: ********** за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на малолетното му дете Й. Л.
М., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Л. М., ЕГН: **********, да заплати в полза на
Софийски районен съд сумата от 340,80 лв. - държавна такса по делото върху уважените
искове за издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10