№………./….08.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.08.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
мл.
с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1320 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД срещу решение №2253/22.05.2019г., постановено по гр.д.
№14508/18г. по описа на ВРС, 41 с-в, с
което са били уважени искове на потребител
за установяване на неравноправен характер на клаузи от договор за кредит и връщане
на получената въз основа на нищожното неравноправно договаряне сборна разлика, платени
от кредитополучател над дължима и начислена договорна лихва по същия кредит,
както и са определени разноски в полза на ищцата.
Жалбата вх.№43791/17.06.19г.
е депозирана в рамките на преклузивния
срок (считано от връчване на акта на юрисконсулта)
и е редовна: съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Г.Й.И. е упражнила право на отговор по жалбата, чрез
пълномощника си.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Пълномощникът на въззивника е овластени с права за всички
инстанции( л.68 от делото на ВРС) и е легитимиран да обжалва решение, с което е
уважена претенция срещу представляваното от него лице. Пълномощно на адвоката
на въззиваемата е приложено към отговора по жалбата. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана.
При формулиране на оплакванията
си срещу решението въззивникът е описал и действията по определянето на
възнаграждение на адвокат, представлявал безплатно доверителя си. Доколкото
след указания на администриращия съд това оплакване не е било уточнено като
искане за изменение на определените разноски, контролът в тази част на съдебния
акт може да бъде извършен само доколкото се наложи след разглеждане на искането
по същество да се промени основанието за възлагането на разноски на всяка от
насрещните страни.
Доклад по жалбата: Въззивникът се позовава на допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в неправилно установени факти, обусловили и
неприлагане на материалния закон при преценка на предмета на договора и
обстоятелствата при сключването му и клаузите относно уговарянето на промени в
лихвения процент по предоставен на потребител кредит за закупуване на жилище.
Кредиторът се позовава на клаузи, които сочи като индивидуално уговорени като
преференциални условия по предоставена финансова услуга, които са останали
извън приложното поле на общата потребителска закрила. Счита, че нормата на чл.
143 т.10 ЗЗП и изричното изключение по ч. 144 ал.3 т.1 ЗЗП урежда именно
изключението, допускащо банката да запази правото си за променя без
предизвестие лихвения процент при наличие на основателна причина и подходящо
уведомяване на клиента. Сочи, че съдът е пренебрегнтал съдържанието на
сключения договор, в което били заложени изключително индивидуално уговорени
условия както относно размера на лихвения процент, така и относно
необходимостта от промяната му, вкл. и към по- ниски размери при изпълнение на
критерии за преференциално обслужване). Оспорва квалифицирането на уговорките
за критерия за определяне на лихвата като неравноправни, като се позовава на общоприето съдържание на понятието
„пазарни условия“ като ясно и разбираемо за клиента държавна регулация на
кредитната дейност на търговските банки информация на регулация, като външно и
независещо от банката условие и липса на изричната нормативна уредба към този
момент, изискваща уговаряне на точна методика за изменение на лихвата(въведена
след сключване на договора .
Позовава се и на поведението на потребителя, пропуснал възможността за отказ от
договора след уведомявянето му за настъпилите промени, налагащи увеличение на
вноската. Въззивникът се оплаква за необоснованост и на извода за нищожност на
допълнителните споразумения, с които са уговорени нови размери на лихвата при
отчитане именно на индивидуален интерес на клиента, чрез предоставяне на
облекчения. Сочи и недобросъвестност на потребителя, отказал предложеното му
преструктуриране с намаляване на лихвения процент въпреки допусната
продължителна забава. С тези доводи обосновава неоснователност на претенция за
установяване на нищожност на неравноправни клаузи и обусловеното от нея
присъждане на връщане на събрани неоснователно увеличени размери на вноски,
платени от кредитополучателя. моли решението за бъде отменено и съединените
претенции отхвърлени в цялост. Претендира за разноски.
Насрещната страна Г.И.,
чрез пълномощника си оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и
прилагане на закона. Позовава се на уредба на защита на потребителя, действаща
както към момента на сключване на договора, така и при последвощото му
изменение, като оспорва индивидуалното уговаряне както на основното съдържание,
така и на преференциалните възможности за намаляване на лихва, препращащи към
продукт на кредитора, предоставян на неограничен кръг потребители. Оспорва
довода за ясно формулиране на метода на индексиране на лихвата с подоваване на
критерии, изведени в практиката на съдилищата. Оспорва позоваването на правото
на клиента на отказ от договора като компенсация на правото за изменение на
лихвата, като сочи, че упражняването му поражда неблагоприятни
последици.Възразява срещу позоваването на анексите, като сочи, че подобно на
спогодба по непозволен договор, съгласието на потребителя не може валидно да
произведе действие на индивидуално потвърждаване на начално неравноправните
уговорки и последиците от прилагането им от кредитора. Като счита оплакванията срещу
установената от първата инстанция неравноправност и правилно приложения закон за
неоснователни, моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт в цялост.
Адвокатът, представлявал въззиваемата безплатно претендира и за определяне на
възнаграждението му като разноски.
Правна квалификация
на претенцията на ищеца в доклада на първоинстанционния съд, съответства на приложимия
Закон за защита на потребителите като императивна норма, ограничаваща договорната свобода при този вид
кредитиране. Приложимостта на изключения от императивните правила на ЗПК и чл.
26 ЗЗД изрично е посочена в оплакванията на въззивника, поради което не се
налага допълнително оповестяване на тези норми.
Страните не са
посочили нови доказателства за събиране от въззивния съд.
По тези съображения
и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД срещу решение №2253/22.05.2019г.,
постановено по гр.д. №14508/18г. по описа на ВРС, 41 с-в, с което са били уважени искове на потребител за установяване на
неравноправен характер на клаузи от договор за кредит и връщане на 5378.94лв ,получена
въз основа на нищожното неравноправно договаряне сборна разлика, платени от
кредитополучател над дължима и начислена договорна лихва по същия кредит, както
и съответно определени разноски за исково и заповедно производство.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.10.2019г от
9.00 часа. Да се призоват
страните чрез пълномощниците( адв. Лимберов и юрк. Петкова).
На осн. чл. 7 вр.
чл. 101 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото
им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от
определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за
въззивника да се приложи копие от
отговора на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.