Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 19.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия, в открито заседание на 12.01.2017 г., VIII-ми състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Кристиан Петров
при секретаря А.В., като разгледа гр.дело № 04309 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е молба по чл. 127, ал. 2 СК от Н.С. срещу М.Ц., с
искане да й се предоставят родителските права по отношение родените от
съвместното съжителство с ответника малолетни деца – В.М.Ц., ЕГН ********** и Д.М.Ц.,
ЕГН**********, а на ответника да бъде определен конкретно посочен режим за
лични отношения с децата; да се определи местоживеенето на децата при ищцата на
посочен адрес в гр. Перник, тъй като след раждането на второто дете родителите
се разделили и ответникът прекъснал всякаква връзка с децата и между родителите
не може да се постигне съгласие относно тези въпроси.
Предявени са искове по чл. 150 СК от
малолетните деца В.М.Ц., ЕГН ********** и Д.М.Ц., ЕГН**********, чрез тяхната
майка и законен представител Н.С. съгласно чл. 3, ал. 2
ЗЛС, срещу М.Ц. за увеличаване размера на присъдената с решение №
752/17.09.2014 г. по гр. д. № 4219/2014 г. по описа на ПРС ежемесечна издръжка
от по 85 лв. на по 120 лв. за всяко дете, считано от исковата молба до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал
писмен отговор. Не се противопоставя
упражняването на родителските права по отношение децата да се предостави на
майката и да се определи местоживеенето на децата при нея на посочения адрес в
гр. Перник, както и не се противопоставя на поискания от режим на лични
отношения на децата с бащата. Признава исковете по чл. 150 СК по основание, но
ги оспорва по размер, като завишени. Заявява, че има възможност да заплаща
месечна издръжка на децата си в размер на по ¼ от минималната работна
заплата към завеждането на исковата молба, с оглед обстоятелството, че получава
месечно тр. възнаграждение от 340 лв., от която сума заплаща сумата от 126,23
лв. месечно за погасяването на договор за потребителски кредит със “Сосиете
женерал експрес банк” АД
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на децата и личните отношения:
От съвместното съжителство на
страните са родени малолетните деца – В.М.Ц., ЕГН ********** и Д.М.Ц., ЕГН**********
(удостоверения за раждане на л. 26 и 27 от делото). Не се спори по делото, че до
раждането на второто дете през 2012 г. родителите и първото дете са живеели заедно,
а след това се разделили като ответникът заживял в гр. Ловеч. Въз
основа на изразеното в съдебно
заседание становище от социалния работник при Д „СП” – Перник, изслушването на
майката в съдебно заседание, съдът приема за установено, че майката има
необходимите качества да се грижи и възпитава децата си. Децата от момента,
когато родителите окончателно се разделили, се отглеждат от майката, в
подходящи битови условия; привързани са към майката, като майката лично полага
родителската грижа, проявила е настойчиви и постоянни усилия за отглеждането и
възпитанието им, така че децата - въпреки раздялата на родителите - да се
чувстват, спокойни и обгрижени. По делото напълно липсват доказателства децата да
са недобре гледани през времето, през което децата се отглеждат изключително от
майката. Установява се, че майката има добри условия за отглеждане на децата в жилището
на своите родители, където им е осигурена подходяща среда. Имайки предвид
основния критерий за опазване интересите на децата, съдът намира, че майката е
по-пригодна от бащата да осъществява отглеждането и възпитанието на децата, в
това число се съобразява обстоятелството, че вече повече от четири години децата
се отглеждат и възпитават изключително от майката. Майката притежава
необходимите родителски и възпитателски качества, може да осигури домашен уют
на децата. Още повече, че децата са на такава възраст, която изисква полагане
на специфични грижи преди всичко от майката. Всички събрани доказателства
обуславят извода на съда, че майката е родителят, който е по-пригоден да
упражнява родителските права по отношение на децата към настоящия момент и
мотивира съда да предостави родителските права по отношение на децата, на тяхната
майка и при нея да бъде определено местоживеенето им.
Съгласно
Постановление № 1 от 1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, личните
отношения между родителите и децата трябва да се определят така, че да се
създава нормална обстановка за поддържането на тези отношения, като при
решаването на тези въпроси съдът се ръководи единствено от интересите на детето
- неговото нормално физическо, емоционално и психическо развитие. С оглед на
установеното относно липсата на пълноценен контакт между децата и бащата, и
логично опасността от отпадане на емоционална връзка помежду им, то следва, че
интересите на децата и тяхното емоционално и психическо състояние налагат да се
определи стандартен режим на лични контакти с бащата както следва: бащата да има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 ч.
в съботния ден, до 17 ч. в неделния ден, с преспиване, както и един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Така ще се създаде
възможност пълноценно да се реализират отношенията между децата и бащата,
детето да възприема фигурата на бащата, да не се нарушава емоционалната връзка
между тях и същевременно да контактуват с него без да бъдат откъсвани за дълго
от майката, към която са привързани. Съдът определя стандартен режим на лични
контакти на бащата с децата именно с оглед охраняване интересите на децата и тяхното
емоционално, здравословно и психическо състояние, още повече, че тази честота и
начин на контакти между бащата и децата съответства на настоящия етап от
развитието на техните взаимоотношения.
По искове по чл. 150 СК:
Установява се, че с решение № 752/17.09.2014 г. по гр. д. № 4219/2014 г.
по описа на ПРС (л. 28-29 от делото) бащата е осъден да заплаща ежемесечни
издръжки на В.М.Ц.,
ЕГН ********** и Д.М.Ц., ЕГН**********
в размер на по 85 лв., чието изменение се иска. Не се спори, че от раздялата на родителите и понастоящем
децата живеят при майката, която полага и непосредствени грижи за тях, вкл. и
всички ежедневни потребности на децата и средства за ежедневните им разходи. От
изслушването на майката се установява,
че получава месечно тр. възнаграждение в размер на 800 лв., като само тя се
грижи за издръжката на децата. От
удостоверение от 09.11.2016г. (л. 35 от
делото) се установява, че бащата работи по тр. договор и получава брутно
месечно тр. възнаграждение от 340,03лв.
От определянето на
издръжката на децата с горецитираното решение в размер на по 85 лв. е изминал
период близо от 3 години, до колкото към датата на настоящото съдебно решение
съдът отчита и обстоятелствата, които са настъпили до постановяването му.
Децата са пораснали и нуждите им са пораснали, не само с оглед на възрастта, но
и с оглед нарастване на цените на стоките и услугите. Освен това детето В.М.Ц.
е станал през септември 2016 г. ученик в първи клас, за което е необходимо
закупуването на учебни пособия и материали, съобразени за сезона дрехи, както и
е необходимо детето да разполага с дневни пари. Тези обстоятелства не може да
не се отчетат, като такива обосноваващи увеличение на нуждите от издръжка,
които не са били налице при определяне на предходната издръжка, не само защото
същите се преценяват с оглед физическото израстване, но и обосновават
увеличение на нужните средства за образование - учебни помагала и пр. средства,
свързани и с дневни пари и посещаване на организирани от училището мероприятия.
Не на последно място изводът за увеличаване на издръжката се налага и от това,
че предходната в размер на 85 лв. е под нормативно определения минимум от 115
лв. при минимална работна заплата от 460 лв. (към момента на постановяване на решението)
- съобразно чл. 142, ал. 2 СК.
За издръжката на децата, които са на 7 и 4 години, съдът счита, че са
необходими минимум по 200 лв. на месец,
отчитайки от една страна типичните нужди от средства за храна, облекло,
образование, развлекателни и културни прояви на децата от съответната
възрастова група, а от друга - и по
аргумент от чл. 49, ал.2 и чл. 50, ал.2 ППЗЗДет., съобразно който законов
критерий необходимите средства за издръжка на дете от 7 до 14 години е 3,5-кратният размер на гарантирания минимален
доход (чл. 49, ал.2 ППЗЗДет.), който месечен доход е 65 лв., съгласно чл. 1, ал.1 от ПМС № 6/2009 г. Следователно
съобразно посочения критерий минимално необходимите средства за издръжка на
всяко дете е дори над 200 лв. месечно. Нуждата на децата от средства за
издръжка с оглед посрещане на разходите, обичайни за деца на тяхната възраст
(за храна, дрехи, училище, детска градина), както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което децата се отглеждат, се
установява от самия факт на биологичното съществуване на децата и не е
необходимо да се обосновава специално. Издръжката на децата се дължи от двамата
родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите
на домакинството, част от които са в полза и на децата. Следователно бащата
следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на децата. От нужната за децата
издръжка, бащата с оглед неговите доходи следва да поеме по 120 лева, а майката
която, освен че полага ежедневни грижи за децата, да поеме останалите по 80
лева. При определяне на доходите и възможността да се дава издръжка, съдът
взема предвид брутния доход на ответника, като не се отчитат законови допустими
удръжки от него, включително тези за погасяване на осигурителни и данъчни
задължения (ТР № 34/1973 г.-ОСГК на ВКС). Увеличението на издръжката следва да
се присъди от датата на исковата молба (Постановление № 5 от 16.XI.1970 г.,
Пленум на ВС, т. 21) до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. последно СК).
Без значение за изхода на спора са доводите на
ответника, че има задължение за погасяване на кредити, които не влияят в посока
за недължимостта на издръжката, съответно на нейния размер, доколкото
осигуряването на издръжката на децата му също е толкова важно, колкото и
задоволяването на собствените му нужди, за които са изтеглени кредитите. Освен
това, ответникът се е поставил сам в положение на кредитополучател и това не
може да бъде отчетено като затруднение или извинение. Фактът, че ответникът има
задължения по кредити, не означава, че децата, които той е длъжен да издържа,
трябва да бъдат лишени от това свое право да получават издръжка или, че тя
трябва да бъде оставена в тежест единствено на другия родител.
По
изложените съображения, съдът намира исковете по чл. 150 СК за изцяло основателни,
като издръжките следва да бъдат увеличени от 85 лв. на 120 лв., считано от
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва
служебно да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки.
По
разноските:
Молителката доказва и претендира разноски от 330
лв., от които 30 лв. – заплатена държавна такса и 300 лв. – заплатено адв.
възнаграждение (съгласно представените доказателства, като липсва списък по чл.
80 ГПК), които с оглед изхода на спора й се дължат изцяло от ответника.
С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат
разноски.
На основание чл. 78, ал.6, вр. с чл. 69,
ал.1, т.7 ГПК, следва дължимата държавна
такса в размер на 100,80 лв. да бъде възложена на ответника, представляваща 4%
върху уважения увеличен размер на всяка от издръжките за три години.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права по отношение на В.М.Ц., ЕГН ********** и Д.М.Ц., ЕГН **********,
на тяхната майка Н.Д.С., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето
на В.М.Ц., ЕГН ********** и Д.М.Ц., ЕГН **********,
при майката Н.Д.С.,
ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между бащата М.И.Ц., ЕГН ********** ***, и децата В.М.Ц.,
ЕГН ********** и Д.М.Ц., ЕГН **********, както следва: бащата да има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 ч.
в събота, до 17 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерите на присъдените с решение № 752/17.09.2014 г. по гр. д. №
04219/2014 г. по описа на ПРС ежемесечни издръжки, които М.И.Ц., ЕГН **********, е осъден да
заплаща на В.М.Ц.,
ЕГН ********** и Д.М.Ц., ЕГН **********,
като ги УВЕЛИЧАВА от по 85 лв. на по 120 лв. месечно.
ОСЪЖДА М.И.Ц., ЕГН ********** ***, да заплаща на В.М.Ц., ЕГН **********
и Д.М.Ц., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител Н.Д.С.,
ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на по 120 (сто
и двадесет) лева за всяко едно от децата, считано от исковата молба – 17.10.2016
г., до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от
деня на забавата до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
ОСЪЖДА М.И.Ц., ЕГН ********** ***, да заплати на Н.Д.С., ЕГН ********** ***,
сумата 330 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА М.И.Ц., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Пернишкия районен
съд държавна такса в размер общо на 100,80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: