гр.Русе, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VII гр. състав, в публично
заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ДАРИНА
ИЛИЕВАкато разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8237 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, чрез юрк. Радина
Иванова, с която са предявени установителни искове срещу С.И.М. /мъж/ и М.М.М.
/жена/, двамата с постоянен адрес:***, с правно основание чл.422 от ГПК за
съществуването на следните вземания по Договор за потребителски кредит №
********** от дата 07.04.2017 г., сключен за срок от 36 м. между страните,
както следва: 1/ 4523,41 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1,
вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 от ЗПК за неплатена част от заетата сума от
общо 5000 лв., като се признава, че ответниците са заплатили сумата 476,59 лв.; 2/ вземане по чл.79, ал.1, вр. с
чл.240, ал.2 от ЗЗД за сумата от 2795,99 лв. – неплатена възнаградителна лихва,
начислена в размер на 3783,28 лв., от които 41,17 % годишен лихвен процент,
0,11 % лихвен процент на ден и 49,89% годишен процент на разходите, като се
признава, че ответниците са заплатили сумата 987,29 лв.; 3/ вземане по чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с т.VI от Договора за потребителски кредит и Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 07.04.2017 г. за сумата
3765,73 лв. – наименовано от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги“, на стойност 4519,80 лв., като се признава, че ответниците
са заплатили сумата 754,07 лв., всички на стойност общо 11085,13 лв., от които
ищецът е признал в заявлението си по ч.гр.д. № 6024/18 г. на РРС и в настоящата
искова молба, че ответниците са заплатили 2217,95 лв.и претендира незаплатена
част.
Ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД твърди, че на 07.04.2017 г.
като кредитор е сключил договор за потребителски кредит № ********** с
ответницитеСевгин И.М. и М.М.М., като солидарни длъжници. Договорът бил сключен
за сумата 5000 лева, която следвало да бъде върната за 36 месеца при годишен
процент на разходите 49,89% и годишен лихвен процент 41,17%, с размер на
вноската 243,98 лв. Ответниците закупили и пакет от допълнителни услуги в
размер на 4519,80 лева, вноската по който пакет била 125,55 лева месечно.
Общото задължение по двата договора било 13303,08 лева и общ размер на вноската
359,53 лева. Длъжниците погасили част от задължението общо 2217,95 лв., от
които 476,59 лв. – по главницата, 987,29 завъзнаградителна лихва и754,07 лв. за
пакет от допълнителни услуги. На 01.12.2017 г. и на 25.01.2018 г. между
страните били сключени два анекса за отлагане на погасителни вноски № 6, 8 и 9,
като е коригиран погасителния план и вноските станали от 36 на 39 броя. На
08.05.2018 г. договорът бил прекратен от ищеца, поради изпадане в забава повече
от 30 календарни дни, като последната платена вноска била с дата 23.01.2018 г.
и била обявена предсрочна изискуемост на кредита, за което на солидарните
длъжници билиизпратени уведомителни писма от 09.05.2018 г., но не постъпило
плащане по задължението. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за
посоченото вземане по ч. гр. дело № 6024/2018 г. на РРС, като основанието на
задължението от 11085,13 лева е посочено като „главница“, 30 лв. такси за
извънсъдебно събиране на вземането, 32,10 лева законна лихва и разноски.
Ответницитеса уведомени по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК за заповедта за
изпълнение и „Профи Кредит България“ ЕООД предявява иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение.
Препис от исковата молба
е редовно връчен на ответниците и в указания срок е постъпил писмен отговор от
назначените им особени представители адв.Р.К. на С.И.М. и адв. С.В. на М.М.М.,
като се оспорват исковете като неоснователни, оспорва се да е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането. Считат споразумението към договора за потребителски
кредит за предоставяне на пакет с допълнителни услуги и чл.15 от ОУ на ДПК за
неравноправно и поради това нищожно.
Предявените искове са с
правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена
заповед за изпълнение. Материалноправното основание на исковете е по чл. чл.79,
ал.1, вр. чл.240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл.4 от ЗПК - за връщане на парична
сума дадена по договор за заем със възнаграждение за ползването на сумата.
От фактическа страна
съдът намира за установено следното:
На 07.04.2017 г.
страните са сключили договор за потребителски кредит № **********(л.8-11) по
силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на кредитополучателя С.И.М.
и солидарен длъжник М.М.М. кредит в размер на 5000 лева, който следвало да бъде
върнат за срок от 36 месеца при месечна вноска от 243,98 лева при годишен
лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,89%. В
договора за кредит е посочено, че кредитополучателите закупуват пакет от
допълнителни услуги за 4519,80 лева, които се заплащат на вноски от по 125,55
лева на месец, като така общото задължение на ответниците става 13303,08 лева,
с общ размер на месечната вноска 369,53 лева. По делото е приложено и
„Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“, които са
изброени както следва:
1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4.
Възможност за смяна на датата на падеж;
5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
На 10.04.2017 г. сумата
5000 лева е преведена от ищеца по сметка на ответника С. И.М. (л.27). Ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в което посочил, че
претендира сумата 11085,13 лева представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 10.04.2017 г., 30 лв. такси за извънсъдебно
събиране на вземането и 32,10 лева лихва за забава за периода от 02.07.2017 г.
до 08.05.2018 г. По ч.гр.дело № 6024/2018г. е издадена заповед за изпълнение за
същите суми на същото основание.
При така установените
факти съдът прави следните правни изводи:
Кредитополучателят С.И.М.
и солидарния длъжник М.М.М. саполучили сумата 5000 лева по договор за кредит
между страните и дължат връщането на главницата заедно с уговорените
възнаградителни лихви, след като на 08.05.2018 г. договорът е прекратен от
ищеца, поради изпадането им в забава за повече от 30 календарни дни, като
последната платена вноска е от 23.01.2018 г., поради което и е обявена
предсрочна изискуемост на кредита, за което солидарните длъжници били уведомени
с уведомителни писма от 09.05.2018 г. /л.53 и л. 54/, както и в хода на
настоящото производство.
Заповедта за изпълнение
е издадена за 11085,13 лева „главница“ по договор за потребителски кредит № **********,
като дължимата главница (сумата която е получена и подлежи на връщане) по този
кредит е 5000 лева, сумата която са заплатили ответниците по главницата е
476,59 лв. и за разликата в размер от 4523,41 лв. вземането на ищеца
съществува. В исковото производство се прави уточнение, че в сумата от 11085,13
лева е включено и неизплатено договорно възнаграждение начислено в размер на
3783,28 лв., от които 41,17 % годишен лихвен процент и 49,89% годишен процент
на разходите, като се признава, че ответниците са заплатили сумата 987,29 лв. и
за разликата в размер от 2795,99 лв., вземането съществува. Остатъкът за сумата
3765,73 лв. – наименовано от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги“, на стойност 4519,80 лв., по което ответниците са
заплатили сумата 754,07 лв.,била плащане по договор за допълнителни услуги,
каквото вземане не съществува, по следните съображения:
Представеното
„Споразумениеза предоставяне на пакет от допълнителни услуги“ от 07.04.2017 г. всъщност
е част от договора за кредит, но е обособен като отделен договор за да се заобиколи
ограничението на чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който
забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва. Допълнителната услуга „улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства“ реално не представлява услуга, тъй
като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена
някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането
на следващ кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е.
кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици
и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“
клиентът не получава нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на
основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните.
Останалите допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит-
приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски,
възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни
услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от
кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и
така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради
което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат
възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни. По тези съображения вземането по договора за
допълнителни услуги не съществува.
Съгласно решението по
дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз, националните съдилища са длъжни
да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се
явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора за
допълнителни услуги.
В настоящото
производство по чл. 422 от ГПК не се претендират сумите 30 лв. – такси за
извънсъдебно събиране на вземанията и 32,10 лв. мораторна лихва за забава,
които са били предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, като ищецът не поддържа тези претенции поради липса на материален
интерес и в тази част заповедтта следва да се обезсили по заповедното
производство.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.”
Ищецът има разноски в
заповедното производство в размер на 372,94 лева, от които следва да му се
присъдят 126,69 лева и разноски по настоящото дело в размер на 220,46 лева
държавна такса,възнаграждение за юрисконсулт 300 лева и 600 лв. за особени
представители на двамата ответници или общо 1120,46 лева, от които следва да му
се присъдят 380,63 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на осн.чл. 422 от ГПК,съществуването на
вземаниятана „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В
срещу С.И.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: ***,солидарни длъжници по Договор за потребителски кредит № **********
от дата 07.04.2017 г., както следва:
1/ за сумата 4523,41 лв.
– главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.4 от ЗПК за неплатена част от заетата сума от общо 5000 лв., от която
ответниците са заплатили сумата 476,59 лв.,
2/ за сумата от 2795,99
лв. – неплатена възнаградителна лихва, представлявща вземане по чл.79, ал.1,
вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД начислена в размер на 3783,28 лв., от която
ответниците са заплатили сумата 987,29 лв.,
3/ ведно със законната
лихва върху главницата от 4523,41 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението,
4/ като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за съществуване на
вземанетона основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗДвъв вр. с т.VI
от Договора за потребителски кредит № ********** от дата 07.04.2017 и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 07.04.2017 г.
за сумата 3765,73 лв.,
за които вземания е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 6024/2018 г. на РРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПКС. И.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: ***,солидарнода заплатят
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В разноски по ч.гр. дело № 6024/2018 г.
на РРС в размер на 126,69 лева
и разноски по настоящото дело в размер на 380,63 лева.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районенсъдия: /п/