Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
гр. Русе, 19.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 86 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.Р.Р.,***, чрез адв. П.,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0457-000018/06.02.2023
г. на в.п.д. началник РУ към ОДМВР - Русе, РУ - Ветово, с която на
жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. "б“ от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 06.02.2023
г., като е отнето СУМПС и контролен талон.
В жалбата се твърди, че оспорващият не е
употребявал наркотични вещества или техни аналози. По време на проверката е
пиел осем различни лекарства за лечение на сърдечно заболяване, които вероятно
са реагирали на проверката като наркотично вещество. В съдебно заседание се
сочи, че законодателят е приел медицинското изследване за наркотични вещества
за приоритетно спрямо тест-проверката, извършвана от органите на реда. В тази
връзка се цитира чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/2017 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът - в.п.д. началник РУ към ОДМВР - Русе,
РУ – Ветово – чрез юрк. Й. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2023 г. около 18,30 часа в гр. Ветово
на ул. "Трети март" до сградата на НЧ „Никола Вапцаров“, при
управление на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с регистрационен № Р7489АН,
водачът Р. бил спрян за проверка от служители на РУ – Ветово към ОДМВР - Русе.
При извършената проверка с техническо средство Drug Test 5000 уредът отчел положителен резултат за
употреба на амфетамин. Издаден бил талон за медицинско изследване № 073997 като
лицето е дало биологични проби. За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 пр.2 от ЗДвП бил съставен АУАН серия ГА № 643385/04.02.2023 г. подписан с
бланкетни възражения от нарушителя в присъствието на свидетели и му е връчен на
същата дата. (л. 10)
На същата дата е дал писмено обяснение, че пие
лекарства.
На 06.02.2023 г. Р. депозирал писмено възражение
до началника на РУ – Ветово – посочил е, че не е употребявал наркотици и
отчетеното най-вероятно се дължи на употребата на различни видове лекарства за
сърце. Същата фактическа обстановка е изложена и в жалбата до съда.
На 06.02.2023 г. е била издадена оспорената в
настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 23-0457-000018/06.02.2023 г. на в.п.д. началник РУ към ОДМВР - Русе,
РУ - Ветово.
Като мотиви в заповедта е описано констатираното
с АУАН-а, нарушение. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско
изследване № 073997.
Заповедта е връчена на нейния адресат на 06.02.2023
г.
По делото са приложени епикризи за лечение на
сърдечни заболявания на Р. от м. декември 2022 г. и м. януари 2023 г.
По делото е разпитан свидетелят С.Е.С. –
актосъставител. Сочи, че автомобилът на оспорващия е бил спрян за проверка.
Проверката за алкохол е била отрицателна, а тази за наркотични вещества е била
положителна. Заявил пред служителите на МВР, че пие хапчета за сърце. Бил видимо адекватен и спокоен, нямало нищо
притеснително в неговото поведение. Дал кръвна проба доброволно, като е съдействал
на полицаите.
Към края на устните състезания резултатите от
лабораторната проверка за наркотични вещества не е изготвена.
При
горната фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество,
като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес
от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
С т. 3 на заповед № 336з-3170/31.12.2021 г.
директорът на ОДМВР – Русе, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение
на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е
оправомощил началниците на районните управления при ОДМВР-Русе да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП Следователно
оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по
чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването ѝ
- обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП установените стойности
са определящи.
Нарушението на водача следва да е констатирано
със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица,
който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което
следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за
ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай доказателствата в преписката
установяват, че са възникнали гореописаните, регламентирани в закона
материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ - чрез тест,
извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото,
е установена употреба на амфетамин от жалбоподателя - наркотично вещество. В
този случай административният орган действа при условията на обвързана
компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания
индивидуален административен акт.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК
административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП.
Споделят се съображенията на жалбоподателя, че
съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ резултатите от изследването на кръвната проба са
определящи, в случай обаче, че такива бяха налични.
Основателни са възраженията на ответника, че съобр.
чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Т.е. към момента на издаването на
обжалвания акт са налични резултати от тест, който съобразно същата разпоредба
е годно средство за установяване на наличие на наркотични вещества. Към края на
устните състезание не са установени различни факти. По арг. от чл. 229 ГПК
съдебното производство не се спира до появата на новонастъпили обстоятелства,
които биха имали отношение към процеса.
Такива обстоятелства биха били основания за
отмяна на постановен съдебен акт по реда на чл. 237 и на основанието по чл.
239, т. 1 от АПК.
Неотносимо е и позоваването на жалбоподателя на
решение № 117/02.02.2022 г. по адм. д. № 778/2021 г. на ВАС относно мотивите за
неустановеност на нарушението при издаването на административния акт. Решението
на съда е постановено в производство по реда на ЗОДОВ с искане за изплащане на
обезщетение в следствие на отменена ПАМ, а не в производство по оспорване на
законосъобразността на такава ПАМ.
Целта на прилагане на процесната ПАМ е да се
преустанови управлението на МПС след употреба на наркотични вещества именно до
решаване на въпроса за отговорността, което ще стане в по-късен момент, след
получаване на резултата от медицинското изследване от НИК при МВР - гр. София. Доколкото все още липсва резултат
от изследването, до наличието на такъв определящ е резултата от полевия тест.
Тоест, до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба,
определящ ще е резултата от проведения по време на проверката тест. Аргумент в
тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, която е категорична, че
в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б. ", "д",
"е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и
табелите с регистрационен номер.
Както се отбеляза, приложената мярка има
превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като същата не съставлява административно наказание.
Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца", с
което е спазена и целта на закона.
Изчакването на резултатите обезсмисля
принудителната мярка и текста на закона е пределно ясен - ПАМ се прилага до
решаване на въпроса за отговорността в момента на образуване на административно
наказателно производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата
си да оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и
лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата административно
наказателна или наказателна отговорност.
Мярката е
законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане
резултати, а тези от медицинските изследвания имат значение за разрешаване на
административнонаказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което
могат да бъдат основание за предсрочно прекратяване на изпълнението й.
Жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на ответника
се следва присъждането на своевременно заявените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Разноските следва да се
присъдят в полза на ОДМВР – Русе – юридическото лице, в чиято структура е
административният орган издал оспорения административен акт.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.Р. против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0457-000018/06.02.2023 г. на в.п.д.
началник РУ към ОДМВР - Русе, РУ – Ветово
ОСЪЖДА В.Р.Р. с адрес *** да заплати на ОДМВР – Русе
сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
СЪДИЯ: