Решение по дело №669/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 април 2025 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20241110100669
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7549
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110100669 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 54461/19.02.2024
г./ на „*********“ ООД срещу Н. Г. Г., с която е предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК установителен иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 11 700 лв., представляваща вземане за пълния размер на причинена липса на
парични средства, поверени на ответницата по силата на изпълнявана от нея длъжност
„касиер счетоводител“ при работодателя „************“ ЕООД, ведно със законната лихва
от 22.02.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9239/2023 г. по описа на СРС, 85
състав. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че ответницата е била в трудово правоотношение с „************“
ЕООД в периода 01.07.2016 г. – 06.06.2019 г., по силата на което е изпълнявала длъжността
„касиер счетоводител“. Посочва, че с Ревизионен акт № 03002520005056-091-001/13.04.2021
г. е установено, че тя е изтеглила от банковата сметка на работодателя в „УниКредит
Булбанк“ сумата от 11 700 лв. въз основа на 13 бр. нареждания – разписки, както следва: на
15.03.2018 г. – сумата от 310 лв.; на 17.05.2018 г. – сумата от 1 380 лв.; на 11.07.2018 г. –
сумата от 2 000 лв.; на 12.07.2018 г. – сумата от 800 лв.; на 16.07.2018 г. – сумата от 600 лв.;
на 31.08.2018 г. – сумата от 1 600 лв.; на 04.09.2018 г. – сумата от 500 лв.; на 14.09.2018 г. –
сумата от 1 200 лв.; на 28.09.2018 г. – сумата от 1 900 лв.; на 01.10.2018 г. – сумата от 200 лв.;
на 03.10.2019 г. – сумата от 660 лв.; на 09.10.2018 г. – сумата от 200 лв.; на 15.10.2018 г. –
сумата от 350 лв. Излага, че тегленията са извършени въз основа на пълномощно с рег. №
7833/30.11.2015 г. и на пълномощно с рег. № 7834/30.11.2015 г., прекратени поради смяна на
собствеността на дружеството, както и въз основа на пълномощно с рег. № 1285/11.04.2019 г.
1
и на пълномощно с рег. № 1287/11.04.2019 г., оттеглени с писмено волеизявление с
нотариална заверка на подпис с рег. № 1775/05.06.2020 г. Твърди, че с ревизионния акт е
установено, че към датата на съставянето му процесната сума не е възстановена в касата или
по банковата сметка на „************“ ЕООД, нито за същата са представени разходо-
оправдателни документи от ответницата. Посочва, че с Договор за цесия от 21.07.2021 г. с
нотариална заверка с рег. № 2918/21.07.2021 г. „************“ ЕООД му прехвърлило
вземането си срещу ответницата, като извършената цесия й е съобщена чрез „Телепоща“ на
23.07.2021 г., но до настоящия момент тя не му е заплатила процесната сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва подписа на лицето *******,
положен върху Договор за цесия от 21.07.2021 г. Релевира възражение за нищожност на
договора за цесия поради това, че вземането на работодателя за отчетническа отговорност е
непрехвърлимо по своето естество и може да се реализира единствено от него съобразно
специалния ред, уреден в КТ. Изтъква, че цесията я лишава от възможността да направи
своите възражения срещу първоначалния кредитор и да поиска предоставяне на счетоводни
документи. Счита договора за цесия за нищожен и поради липса на основание, защото е бил
сключен като възмезден, но нямало доказателства цената по него действително да е платена.
Възразява, че уговорената между страните цена по договора за цесия противоречи на
добрите нрави. При условията на евентуалност оспорва да е надлежно уведомена за
извършената цесия, във връзка с което оспорва да е получила посочената телепоща. Оспорва
твърденията, че е изтеглила процесната сума от банковата сметка на работодателя
„************“ ЕООД, без да я отчете, и че не е представила разходо-оправдателни
документи. Излага, че изтеглените от нея в периода 15.03.2018 г. – 15.10.2018 г. суми в общ
размер на 11 700 лв. са разходвани от нея в полза на работодателя, а не за нейни лични цели,
защото в качеството си на негов пълномощник с тях е погасявала задължения на
работодателя в дори по-голям размер, за което са съставени съответните счетоводни
документи, а именно: задължения в размер на 3 830.47 лв. за периода 12.07.2018 г. –
25.11.2018 г. съгласно приложени фактури; заплати на работници и служители на
дружеството за м. 07.2018 г. – м. 11.2018 г. г. на обща стойност от 8 077.26 лв. съгласно
приложени ведомости за заплати. Изтъква, че ревизионният акт няма доказателствена сила.
Възразява, че не е участвала в извършената ревизия и не са изисквани документи, поради
което счита, че работодателят преднамерено не е представил такива, за да може
впоследствие да обоснове претенциите си срещу нея. Твърди, че ревизионният акт
установява виновно нарушение на „************“ ЕООД, изразяващо се в липса на
счетоводни документи, които единствено то /а не неговите служители/ има задължение да
притежава и съхранява, и липсата на които е довела до невъзможност да бъдат установени
основанията за теглене на процесната сума и за правилното й осчетоводяване. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В подаденото възражение по чл. 414 ГПК ответницата релевира възражение за
изтекла погасителна давност.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9239/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения искът е с правно основание чл.
211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл. 99 ЗЗД. Неговата основателност предпоставя
установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните факти: 1)
съществуването през периода 15.03.2018 г. – 15.10.2018 г. между „************“ ЕООД и
ответницата на трудово правоотношение, по силата на което на Г. е възложено да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности; 2) получаването от
ответницата на ценностите – в случая получаване от нея през периода 15.03.2018 г. –
15.10.2018 г. на парични средства на работодателя в размер на 11 700 лв.; 3) наличието на
имуществена вреда с неустановен произход – липса на поверената на ответницата процесна
парична сума; 4) прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца по силата на валидно
сключен с „************“ ЕООД Договор за цесия от 21.07.2021 г.; 5) уведомяване на
длъжника за извършената цесия; 6) настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност за вземането.
В доказателствена тежест на ответницата е да обори при условията на обратно
доказване презумпцията за причиняване на липсата и за вина за това съС.ие, което
предполага да докаже възраженията си, че е изразходвала процесната сума по
предназначение, т.е. че с нея е погасявала задължения на работодателя „************“
ЕООД, за което е представила разходо-оправдателни документи.
В случая ищецът основава претенцията си срещу ответницата, на първо място, на
твърдения, че е придобил вземането на „************“ ЕООД срещу Г. за пълния размер на
липса на парични средства, причинена от нея при отчетническа дейност, въз основа на
договор за цесия, сключен с нейния бивш работодател. В тази връзка е представен в
заповедното производство по ч. гр. д. № 9239/2023 г. по описа на СРС, 85 състав,
продължение на което се явява настоящото исково производство, Договор за цесия от
21.07.2021 г., сключен между „************“ ЕООД в качеството на цедент и „*********“
ООД в качеството на цесионер. В срока по чл. 193, ал. 1, изр. 1 ГПК ответницата е оспорила
положения за ******* /управител на дружеството – цедент/ подпис, поради което и съгласно
чл. 193, ал. 2 ГПК с определението за насрочване съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок
от получаване на препис от него да посочи желае ли да се ползва от оспорения от
ответницата документ, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок
оспореният документ ще бъде изключен от доказателствата по делото. Препис от
определението за насрочване е връчен на ищеца на 11.02.2025 г., но в указания му срок той
3
не е заявил желание да се ползва от оспорения документ. Поради това с протоколно
определение от 10.04.2025 г. договорът за цесия е изключен от доказателствата по делото.
Ето защо посоченият документ не може да бъде ползван при изграждане на фактически
изводи по делото относно правно релевантните обстоятелства. Същевременно с протоколно
определение от 10.04.2025 г. изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за
прехвърляне на процесното вземане в негова полза от „************“ ЕООД с Договор за
цесия от 21.07.2021 г. Доказателства в тази насока не са ангажирани от него.
Предвид изложеното твърдението на ищеца, че е цесионер на вземането, се явява
изцяло лишено от доказателствена опора поради собственото му процесуално бездействие.
При това положение не може да бъде формиран и обоснован извод за доказаност на
неговата активна материалноправна легитимация. Закономерна последица от това е изводът,
че искът е неоснователен, респ. безпредметно е обсъждането на другите елементи от
фактическия състав на спорното вземане и относимите към тях доказателства, както и на
другите възражения на ответницата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата, на която се дължат
разноски в размер на 1 453 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*********“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за
признаване за установено, че Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, дължи на
„*********“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,
на основание чл. 211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 11 700 лв.,
представляваща вземане за пълния размер на причинена липса на парични средства,
поверени на ответницата по силата на изпълнявана от нея длъжност „касиер счетоводител“
при работодателя „************“ ЕООД, ведно със законната лихва от 22.02.2023 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9239/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „*********“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***********, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 453 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5