Р Е Ш Е Н И Е
№ /24.08. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
27.07. 2020година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 266 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба предявена от Н.А.Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и Г.И.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.З. ***
против „ЗАД д.: Ж.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
п.к.***, с цена на иска: 200 000 лв. за всеки един от ищците.
Ищците твърдят,
че на 11.06.2016 г. около 14.40 ч. на път 11-57, свързващ гр.Р. с гр.С.З., при
ПТП, възникнало между л.а. „О.А.“ с рег.№ СТ ***СМ, управляван от водача И. Г. Е.
с ЕГН ********** и л.а. „Б.“ с рег.№ СТ ***ВН, управляван от водача И.Б. с ЕГН **********,
е причинена смъртта на детето на ищците - И. Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З..
Посочва се, че преди настъпване на ПТП през цялото време л.а. „О.“ се движил в
собствената си лента за движение със скорост около 92 км/ч. В същия момент
срещу л.а. „О.“ със скорост около 109 км/ч се движил л.а. „Б.“ с per. № СТ *** ВН, управляван от водача
И.Б., с ЕГН: **********, който обаче не се движил изцяло в своята лента за
движение, а бил навлязъл в тази, по която се движил л.а. „О.“. Поради
геометрията на пътния участък - изкачване и спускане, видимостта на водачите на
двете МПС била ограничена и за същите се открила видимост един към друг, когато
били на разстояние от около 100 м помежду си. Л.а. „Б.“ обаче продължил да се
движи с по-голямата си част в лентата за насрещно движение. При движение с
посочените скорости и за двамата водачи е било невъзможно да предотвратят
настъпването на ПТП чрез предприемане на своевременно аварийно спиране, но
водачът на л.а. „Б.“ е имала техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП като не навлиза в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната
осева линия и при наличието на насрещно движещо се МПС. Следователно, именно
водачът на л.а. „Б.“ - И.Б., е изцяло отговорна за настъпИ. инцидент.
В исковата
молба се сочи, че от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена
справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно
акционерно дружество д.: Ж.З.“ АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, валидна от
17.08.2015г. до 17.08.2016г. Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и
заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. относно
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се
прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ
(отм.) освен материално правни норми относно съдържанието и елементите на
застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в
частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът е общо формулиран и не
липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се
прилага. Поради това следва да се приеме, че има действие и по отношение на
прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е когато „страните договорят
друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не
съществуват. От гореизложеното категорично може да се направи изводът, че
правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
Твърди се,
че видно от приложеният като доказателство към исковата молба Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица е описано, че л.а. „О.“ е навлязъл в
насрещната лента за движение. Но Констативния протокол за ПТП с пострадали лица
е съставен от контролните органи по сведение единствено на водача И.Б., като е
записано, че процесният инцидент е причинен от водача на л.а. „О.“ - И. Г. Е.,
но в проведеното впоследствие разследване по образуваното ДП №301/2016г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З., е установена друга
фактическа обстановка. Описаният в исковата молба механизъм на ПТП се базира
именно на изготвената в хода на ДП комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза. От събраните доказателства в хода на досъдебното
производство става ясно, че л.а. „Б.“ е този, който е навлязъл в насрещната
лента за движение. Следователно, именно водачът на л.а. „Б.“ - И.Б., е изцяло
отговорна за настъпИ. инцидент.
Сочи се,
че за станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП №301/2016г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З. и пр.пр. №2090/2016г. по описа на
ОП - С.З.. С обвинителен акт срещу водача И.Б. *** в съда, като е образувано
НОХД №62/2019г. по описа на ОС - С.З., като с влязла в законна сила Присъда №13
от 09.04.2019г., подсъдимата И.Б. е призната за изцяло виновна за настъпилото
ПТП.
Посочва се,
че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че
описаното деяние е извършено виновно от делинквента.
В исковата
молба се посочва, че в резултат на ПТП на ищците е причинена вреда - изгубили
са 8-годишното си дете. Налице е най-тежкия житейски резултат за един родител -
да надживее детето си. Скръбта на ищците е неизмерима и им причинява неимоверни
страдания. Ищците много трудно преживяват внезапната загубата на малолетното си
дете. Жестокият инцидент завинаги ги лиши от възможността да се радват на
израстването на детето си, на неговата помощ и грижи, когато те имат нужда от
тях. Болката от загубата на детето им ще ги съпровожда до края на дните им.
Посочва се,
че тъй като ищците не са получавали обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 11.06.2016г., за тях е
налице правен интерес от подаване на настоящата молба за репариране на
причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка
„Гражданска отговорност” против ответното застрахователно дружество, отговорно
за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Молят съда
да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗАД д.: Ж.З.” АД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***:
- да заплати на Н.А.Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на майка и законен
наследник на И. Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С.З., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.06.2016 год. - датата на увреждането до
окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и
възнаграждение за един адвокат;
- да заплати на Г.И.Г. с ЕГН **********,***,
сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, в качеството му на баща и законен наследник на И. Г.И. с ЕГН
**********, б.ж. на гр.С.З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2016 год. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата,
както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът сочи,
че съгласно чл. 432. ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380, т.е. след като процедурата по този законов текст е изчерпана и
застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или не е платил такова в
срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното му такова.
Спазването на процедурата по чл. 380 от КЗ е предпоставка за допустимостта на
исковата молба, като в противен случай производството по делото следва да се
прекрати. Посочва съдебна практика.
Заявява, че
исковата молба е недопустима, защото ищците не са спазили задължителната
процесуална предпоставка за допустимост на иска - не са отправили извънсъдебна
претенция до застрахователя по смисъла на чл.380, ал.1 от КЗ, по която
застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение.
Посочва, че
исковата молба е нередовна и не отговаря на изискването на чл.127, ал.4 ГПК,
тъй като по осъдителен иск за парично вземане ищците следва да посочат банкови
сметки, което в случая не е сторено. Непосочването на банкови сметки дава повод
на по-късен етап от производството по делото да се злоупотребява от страна на
ищците, които могат да пристъпят директно към принудително събиране на сумите
при евентуално осъдително решение срещу застрахователя, без възможност
последния да плати доброволно пълно или частично претендиралите суми.
Ответникът
оспорва изцяло исковата молба по основание и размер. Заявява, че ПТП не е
настъпило по описания в исковата молба механизъм. Видно от представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица водачът на О.А. с per. № СТ ***
СМ е навлязъл в насрещната лента за движение и е настъпил удар с насрещно
движещият се лек автомобил Б. 318 с per. № СТ *** ВН. Съставеният протокол е
официален удостоверителен документ и се ползва с доказателствена сила.
Заявява възражение за съпричиняване като твърди, че
пострадалият И. Г.И. (8г.) не е използвал предпазен колан, с който е бил
фабрично оборудван автомобилът О.А., както и че не е използвал и детски
обезопасителен стол (система за обезопасяване на деца), съгласно изискването на
ЗДвП (чл. 137а и следващите), предвид което действията му са в пряка причинна
връзка с настъпилите телесни увреждания и леталния изход. Като последица от
неизползване на колан и система за обезопасяване на при ПТП той е наранен от
свободното движение на тялото си в купето на автомобила и понесените удари от
тъпи интериорни части на автомобила, евентуално твърди, че смъртта е настъпила в
следствие на изпадане на тялото му от купето на автомобила. Заявява, че ако И. И.
беше използвал предпазният колан и детско обезопасително столче, телесните
увреждания щели да бъдат с по-малка интензивност и обем и нямало да доведат до
смърт. Съгласно §1, т.48 от ДР на ЗДвП "Система за обезопасяване на
деца" е комплект от компоненти, които могат да включват комбинация от
ленти или гъвкави компоненти с осигурителна ключалка, регулиращи устройства,
присъединителни приспособления и в някои случаи допълнителен стол и/или екран
срещу удар, които могат да бъдат закрепвани към превозното средство. Тя е
предвидена да намали риска от увреждане на пътника в случай на удар или рязко
спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността на тялото
на пътника. Излага подробни съображения.
Твърди, че
горецитираните изисквания на закона са били нарушени, което е в пряка причинна
връзка с причинения резултат.Заявява изрично възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача И. Е., като твърди, че той е нарушил чл.20, ал.1
и ал.2 и чл.22, ал.1 от Закона за движение по пътищата като неправомерно е
навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал процесното ПТП. Твърди,
че И. Е. не се е съобразил с пътните условия и не е контролирал с дължимата
грижа и внимание управляваният от него автомобил, че е нарушил също чл.20, ал.2
от Закона за движение по пътищата, тъй като се е движил с несъобразена скорост.
Съгласно цитирана разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая И. Е. не е обезпечил такова
поведение.
Оспорва
предявения иск и по размер, тъй като същият не може да бъде обоснован по
никакъв начин. В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираните
обезщетения от всеки един от ищците, като счита, че размера на претендиралата
сума не е съобразена със социално-икономическите условия в страната. По
официални данни на НОИ към датата на ПТП средната брутна работна заплата в
страната е била под 800 лв. претендираните обезщетения от всеки един от ищците
се равнява на 250 брутни средни заплати - доход който всеки един от ищците не
би могъл да придобие не само за периода в който твърди, че търпи болки и
страдания, но дори и през една значителна част от живота си ако полага трудова
дейност. Предвид това претендираните обезщетения не са справедливи и биха се
превърнали в източник на неоснователно обогатяване за ищците.
Оспорва
претенцията и по отношение на законната лихва, която неправилно се претендира
от датата на ПТП (11.06.2016г). Претенцията за присъждане на законна лихва по
чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на деликта е неоснователна. Съгласно чл. 429, ал. 3
от КЗ застрахователя заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Съгласно чл. 497, ал. 2 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
- 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
- изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Заявява, че в случая лихва не се дължи от датата на ПТП,
още повече като се има предвид, че застрахователната претенция не е
предявявана, нито банкова сметка ***, което съгласно чл.380, ал.3 от КЗ има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата
на процесната застрахователна полица „ГО” сключена със „ЗАД д.: Ж.З.” АД
относно процесния лек автомобил. Не възразява това обстоятелство да бъде
отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва
следните обстоятелства: Изключителната вина на водача на лек автомобил Б. 318 с
per. № СТ *** ВН - И.Б., като твърди в рамките на възражението за
сьпричиняване, че вина за пътния инцидент има и пострадалия водач И. Е., който
с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици от
произшествието, противоправността на действията на водача И.Б.,причинно-следствената
връзка между действията на И.Б. и настъпилите вреди,механизмът на ПТП, описан в
исковата молба, според който И.Б. е нарушила правилата за движение по пътищата,твърдението,
че ищците са получили психически травми от ПТП,оспорва размера на претенциите
за неимуществени вреди като прекомерно завишени,оспорва преживените болки и
страдания на ищците,като и оспорва наличието на дълбока емоционална връзка
между ищците и починалия техен наследодател.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. §22 от Преходните и
заключителни разпоредби на КЗ, в сила от 01.01.2016г. във вр. чл.226 от КЗ
/отм./.
Не е спорно
по делото съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на процесния л.а. „Б.“ с per. № СТ ***
ВН, управляван от водачката И.Б., по силата на сключена със „Застрахователно
акционерно дружество д.: Ж.З.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по Застрахователна полица № BG/30/115002122673/17.08.2016г„ валидна от 17.08.2015г. до
17.08.2016г.
От събраните в
хода на делото доказателства се установи следната фактическа обстановка: От заключението на изготвената комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установи, че
местопроизшествието от 11.06.2016г. се намира на главен път 11-57, км.11+200,
между с. Сърнено, общ. Р., и с. М., общ. С.З.. Сочи се, че пътната настилка е
дребнозърнест гладък асфалт, без неравности по пътя и с нормална запрашеност;
има надлъжен наклон 1 см на дължина 22.5 см към запад - посока гр. С.З.; налице
е лек десен завой с хорда 20 м и стрела 15 см; пътното платно е двупосочно с
непрекъсната разделителна линия, двустранно ограничено с мантинели; широчината
на пътното платно е 7.60 м, като широчината на двете пътни ленти е по 3.80 м.
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, времето е било слънчево и ясно,
пътната настилка е била суха, а интензивността на движението - малка.
Непосредствено преди ПТП л.а. „Б.“ се едвижил в посока изток (към с. С.) при
условията на изкачване на моста над автомагистрала „Т.“, а л.а. „О.“ вече е
започвал спускане, движейки се в посока запад (към гр. С.З.).
В хода на
производството е назначена комплексна съдебно-медицинскаавтотехническа
експертиза. Видно от експертното заключение мястото на удара е изцяло в лентата
за движение на л.а. „О.“. Автотехническият експерт сочи, че първоначалният удар
е настъпил между предните леви части на двата автомобила. Установява се още, че
непосредствено преди удара и към момента на удара л.а. „О.“ е бил разположен
изцяло в своята пътна лента, докато непосредствено преди удара и към момента на
удара л.а. „Б.“ е бил разположен с по-голямата си надлъжна част в лентата за
насрещно движение. Така се приема, че водачката на л.а. „Б.“ И.Б. е предприела
иницииращата маневра по навлизане в насрещната пътна лента - лентата за
движение на л.а. „О.“. Вещото лице определя, че скоростта на л.а. „О.“ към
момента на удара е била около 92.1 км/ч, а скоростта на л.а. „Б.“ към момента
на удара е била около 108.5 км/ч. Сочи се, че тъй като няма спирачни следи и
няма данни водачите да са задействали спирачния механизъм на автомобилите, се
достига до извода, че скоростта на движение на двете МПС преди ПТП е била
същата като скоростта им в момента на удара. Ограничението на скоростта за
движение и на двата леки автомобила, съгласно знаковата сигнализация в района,
е 60 км/ч. Вещото лице е категорично, че вследствие на сблъсъка между
автомобилите въздушните възглавници в л.а. „О.“ са задействани. Сочи се, че
двамата водачи са попадали в опасната зона за спиране на другия лек автомобил
при наличната им скорост на движение. Водачът на л.а. „О.“ не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, докато произшествието не би възникнало, ако л.а.
„Б.“ бе запазил траекторията си на движение в своята пътна лента. Като причини,
довели до възникване на процесното ПТП, се посочват субективните действия на
водачката на л.а. „Б.“, която не се е съобразила при избора на скорост с
пътните знаци, с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, при
което не е запазила разположението на автомобила си в своята пътна лента и
същият е навлязъл в лентата за насрещно движение.
От
експертното заключение се установява, че И. И. е бил на задната седалка на л.а.
„О.А.“ и е бил разположен в лявата й част, зад шофьорското място. Сочи се, че
л.а. „О.А.“, с per.
№ СТ *** СМ, е бил
фабрично оборудван с триточкови предпазни колани. Твърди се, че в материалите
по делото няма данни за използвани от И. И. предпазен колан и детска
обезопасителна система по смисъла на §1, т.48 от ДР на ЗДвП. В експертизата се
описва, че предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията. Правилно поставеният предпазен колан разпределя силите на внезапно забавяне на тялото върху по-големи и
по-здрави негови части
като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото
и да увеличи разстоянието на спирането му. Допълва се, че ако в автомобила се
превозва дете с ръст под 150 см, защото предпазните колани на автомобилите са
проектирани за хора над този ръст, детето трябва да се вози в обезопасителна
система - специално столче или повдигаща седалка, в зависимост от килограмите и
ръста му. Експертът сочи, че е много важно столчето да бъде закрепено правилно,
в зависимост от начина, подходящ за модела. Така то няма да се наклони напред
или настрани при евентуален сблъсък и ще задържи детето в него, а това ще
осигури защита от нараняване. Системите за безопасност (детска обезопасителна
система) трябва да осигуряват защита и при евентуален страничен сблъсък и
по-добра подкрепа в областта на главата, врата и гърба. Стига се до извода, че
в случая, ако И. И. е бил с поставен предпазен колан или е ползвал детска
обезопасителна система, би се ограничило движението на тялото му към момента на
удара и непосредствено след него. Според КСМАТЕ при сблъсъка на двата
автомобила тялото на пострадалия И. И. е продължило своето движение в посока
напред, наляво и нагоре, при което е контактувало с облегалката на седалката на
водача и с тавана на автомобила. Сочи се, че детето не е изпадало от
автомобила. Описани са уврежданията, които И. И. е получил вследствие на
процесното ПТП, съгласно Съдебномедицинска експертиза на труп №174/2016г., като
експертът заявява, че характеристиката на травмите — анатомично разположение и
тежест, изключва ползване на предпазен колан или детска обезопасителна система.
Сочи се, че смъртта на И. И. е настъпила в болнично заведение след повече от 12
часа от момента на ПТП. Отново се пояснява, че травмите са получени при удари
във вътрешните части на купето на автомобила — облегалката на предна лява
седалка и тавана на автомобила. Според експертизата при използван предпазен
колан или обезопасителна система не би следвало да се получат уврежданията на
бедрените кости, тазовите кости и травмата на главата, като обаче не може да се
даде еднозначен отговор на това дали отново са щели да настъпят летални травми,
или не, но се сочи, че в последния случай шансовете за преживяване биха били
по-големи. В КСМАТЕ се описва, че по делото няма данни водачите на двата
автомобила да са били употребили алкохол или други упойващи вещества, а са
налице данни именно в противния смисъл. Сочи се още, че ръстът на пострадалия И.
И., измерен при аутопсията, е 130 см, същият е дете от мъжки пол, на 7-годишна
възраст, при умерено изразена обща охраненост, с тегло около 25 кг. Предвид
тези данни се твърди, че И. И. е следвало да ползва обезопасителна система от
група II — за деца с тегло между 15 и 25 кг, или от група III - за деца с тегло
между 22 и 36 кг. Допълва се, че са допустими и двата класа обезопасителни
системи: пълен клас - с комбинация от гъвкави компоненти, регулиращи
устройства, осигуряваща ключалка; непълен клас - с частично обезопасяващо
устройство, използвано заедно с колана за възрастни.
При изслушване на КСМАТЕ в о.с.з., проведено на
27.07.2020г., в отговор на поставени им въпроси, вещите лица дадоха следните
уточнения и допълнения към експертното заключение.Същите заявиха, че при всички
положения, дори и детето И. И. да е пътувало с поставен предпазен колан, биха
настъпили тези травми на вътрешните органи поради високата скорост на двата
автомобила. Уточни се още, че травмите биха били точно толкова тежки, колкото
са, като евентуално би имало разлика в локализацията на увреждането.
В хода на
производството са събрани гласни доказателства.От показанията на свидетелката И.Б. се установява, че на 11.06.2016г., следобед,
около 14:00 часа тръгнала в посока с. С. от гр. С.З.. Свидетелката твърди, че
след навлизане на моста между с. М. и с. С., преди най-горната част, на върха,
един автомобил просто я блъснал. След това тя потърсила телефона си, но го
нямало. Видяла, че зад нея идва линейка. Хората се опитвали да помогнат и след
това дошла друга линейка, която била извикана. Свидетелката Б. сочи, че
инцидентът станал след 14:00 часа. Твърди, че видимост от нейна страна нямало,
тъй като мостът бил с наклон. Настилката била добра, нямало дъжд или нещо,
което да е притеснително. Заяви, че процесното ПТП настъпило в нейната лента.
Сочи, че винаги била казвала в коя лента е настъпило ПТП - в нейната лента.
Свидетелката твърди, че признала, че е виновна, но никога не била казвала, че
ударът бил в насрещната лента.
От показанията
на свидетелката М.П. Е.а (майка на ищеца Г.И.Г.) се установява, че семейството
на ищците било 4-членно и тя и нейния съпруг били двама. Свидетелката заявява,
че детето И. И. учело в Шесто основно училище, било изключително възпитано
дете, ходело на частна занималия. Всички живеели на ул. ***в гр. С.З.. Посочи,
че при процесното ПТП пострадали синът й, племенникът й, внучето й и мъжът й
починал на място. Два месеца синът й -ищецът Г.Г. бил в шок. Свидетелката
заяви, че тя била до него. Нямала възможност да му каже за смъртта на сина му,
защото бил в шок. След два месеца казали на ищеца за баща му, но след като
научил за сина си отново изпаднал в шок. Снахата на свидетелката ищцата Н.А.Г.
била разбрала на сутринта след ПТП. Свидетелката Е.а заявява, че ищцата
припаднала и 2-3 часа не можели да я свестят. Ищцата продължавала да приема
антидепресанти.
От показанията
на свидетеля И. Н.Х.(чичо на ищцата Н.А.Г.) се установи, че през 2016г.
семейството на ищците живеело в къщата на улица „***. Живеели заедно ищецът Г.Г.
с ищцата Н.Г., майката и бащата на ищеца и децата на ищците - дъщеря им и
малкият им син, с когото станала трагедията. Свидетелят заяви, че след
катастрофата видял ищеца Г. в много по-късен етап, тъй като бил приет в
болницата с травми след инцидента. Посочи, че веднага отишъл в дома на ищцата Н.Г.,
защото е нейн чичо, нея бил видял още същата вечер. Свидетелят Х. сочи, че ищцата
разбрала на деня на катастрофата, а съпругът й научил много по-късно, тъй като
бил в болницата - може би след около 2 месеца след катастрофата. Нарочно не му
казали, за да не го притеснят още повече заради това, което се случило с баща
му и със сина му. Свидетелят сподели, че си спомня, че след втория месец ищецът
Г. разбрал за сина си, след като преминал няколко операции. Свидетелят твърди,
че ищецът бил в тежко положение. Не можело да се опише с думи. Когато ищецът
разбрал, че детето му е починало, той бил на 100% съсипан, защото първо му
казали, че баща му е починал, а след това, че и неговият син е починал. Свидетелят
Х. заявява, че бил с ищцата в момента, когато й било съобщено. Казали й, че
свекърът й е починал и че малкият И. е в много тежко състояние и че и той е в
болницата. Това й съсипало окончателно живота.
Съдът
намира,че следва да се кредитират с доверие показанията на свидетелите М. Е.а и
И. Х. ,които са логични и последователни и съответстват на останалите
доказателства по делото.
От изготвената
по делото КСМАТЕ, както и от останалите събрани по делото доказателства се
установява описаният в исковата молба механизъм на ПТП, както и това, че с
противоправните си действия вина за настъпването на процесния инцидент има
водачката на л.а. „Б.“ - И.Б.. Видно от представената по делото Присъда № 13 от
09.04.2019г., постановена по НОХД №62/2019г. по описа на ОС — С.З., влязла в
законна сила подсъдимата И.Б. е призната
за виновна в това, че на 11.06.2016г., на път 11-57, на моста над АМ „Т.“, км.
11+200, в землището на с. С., общ. Р., обл. С.З., при управление на МПС - л.а.
„Б. 320“ с per. № СТ *** ВН, нарушила правилата
за движение, предвидени в ЗДвП, а именно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - на пътно
платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти,
като водач на ППС нарушила въведената забрана да не навлиза и да не се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като по
непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на
повече от едно лице, както следва:причинила е смъртта на И. Г. Е.,
роден на ***г., и на И. Г.И., роден на ***г.,и е причинила многостепенна
средна телесна повреда на А.Ч. Т., роден на ***г., изразяваща се в
черепно-мозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществява медико-биологичния
квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
трайно затруднение на движенията на снагата, трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник,и е причинила многостепенна средна телесна повреда на Г.И.Г., роден на ***г.,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник и
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник,поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр. с ал.З, б. „б“, вр. с ал.1, б. „б“ и б. „в“, вр. с
чл.342, ал.1, предл. 3 от НК и чл.58, ал.1 от НК подсъдимата е осъдена на
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, като е призната за невинна и е
оправдана в това да е извършила престъплението и чрез нарушаване на чл.21, ал.2
от ЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК
И.Б. е лишена и от правото да управлява МПС за срок от четири години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че описаното деяние
е извършено виновно от делинквента, като именно вследствие на това деяние е
причинена смъртта на сина на ищците Н.А.Г. и Г.И.Г., вследствие на което
обстоятелство са настъпили и неимуществени вреди за ищците.
От
изготвената по делото КСМАТЕ по безспорен начин се установява,че отговорност за
настъпване на инцидента от 11.06.2016г. има само водачката на л.а. „Б.“ - И.Б..
Същата не се е съобразила при избора на скорост с пътните знаци, с релефа на
местността и с конкретните условия на видимост, при което не е запазила
разположението на автомобила си в своята пътна лента. От друга страна, по
категоричен начин се доказа и това, че водачът на л.а. „О.“ — починалият И. Е.,
към момента на ПТП е управлявал автомобила си изцяло в своята пътна лента, не е
бил употребил алкохол или други упойващи вещества преди произшествието, както и
че не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че наличието на съпричиняване от страна на
водача на л.а. „О.“ в конкретния случай не е доказано от ответника.
Действително,
от изготвената по делото КСМАТЕ се установява, че с оглед на получените от И. И.
увреждания при процесното ПТП същият е пътувал в л.а. „О.“ без поставен
предпазен колан и без да е използвал детска обезопасителна система. В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпИ. вредоносен
резултат. Обективният характер на съпричиняването е признат и в постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. №93/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД . Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Отговорността не е елемент
от фактическия състав на съпричиняването. Според експертите от КСМАТЕ дори и детето И. И. да е пътувало с
поставен предпазен колан, биха настъпили същите травми на вътрешните му органи
поради високата скорост на двата автомобила,но би имало по-голяма вероятност за
преживяване. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.Не е доказано по категоричен
начин,че вредните последици не биха настъпили ,ако детето би било с поставен
предпазен колан и е използувало детска обезопасителна система.
От събраните
по делото доказателства се установява наличието на изключително дълбока
емоционална връзка между ищците и сина им И. И., както и това, че смъртта на
последния е довела до срив в психическото състояние на двамата ищци, които все
още не могат да преодолеят мъката от нелепата и внезапна загуба на своя
7-годишен син.Възраженията на ответника за липса на дълбока емоционална връзка
между ищците и починалия техен син и липса на преживени от загубата му болки и
страдания от ищците са неоснователни .
Предвид горното
на всеки един от ищците следва да бъде определено обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 105 000 лв. ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане. В останалата част до
претендирания размер предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива.Законната лихва се определя от датата на увреждането
предвид приложимостта на отм. КЗ.
Водим от
изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД д.:
Ж.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.*** да заплати
на Н.А.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата 105 000 лв. /сто
и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в
качеството й на майка и законен наследник на И. Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на
гр.С.З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016 год. -
датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата , като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в останалата
част до претендирания размер 200 000лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД д.: Ж.З.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., п.к.*** да заплати на Г.И.Г. с ЕГН **********,***
сумата 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания, в качеството му на баща и законен наследник на И. Г.И. с ЕГН
**********, б.ж. на гр.С.З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.06.2016 год. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата ,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в
останалата част до претендирания размер
200 000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД д.:
Ж.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.*** да заплати
по сметка на Окръжен съд –гр.Ст.Загора сумата 8400лв./осем хиляди и
четиристотин лева/-ДТ съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА
„ЗАД д.: Ж.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***
да заплати на Н.А.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** 992,50лв./две
хиляди деветстотин деветдесет и два лева и петдесет стотинки/- разноски по делото за адвокатско
възнаграждение съобразно
уважената част на исковата претенция .
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „ЗАД д.: Ж.З.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., п.к.*** да заплати на Г.И.Г. с ЕГН **********,***
сумата 2 992,50лв./две
хиляди деветстотин деветдесет и два лева и петдесет стотинки/- разноски по делото
за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковата претенция .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: