Решение по дело №152/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П. П. П. от [населено място], чрез адв. К., против Заповед № 3286з-274/24.01.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на оспорващия е отказано снемане на полицейска регистрация № 8334 от 26.02.1997 г. по описа на РУ – Монтана при ОД на МВР – Монтана.

С писмо вх. № 731/06.03.2024 г. в съда е постъпила преписката от ответника – Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, ведно с всички относими към издаването на оспорената заповед писмени доказателства.

В жалбата се твърди, че издадения административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден въз основа на правни норми противоречащи на правото на Европейския съюз. Сочи се и противоречие с приложимите материално-правни норми. Излагат се съображения и за немотивираност и необоснованост на акта. Иска от съда да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител адв. А. К. от АК – Враца са постъпили: молба с вх. №1389/07.05.2024 г. (л.80-83) и молба и становище вх.№1879/25.06.2024 г. (л.98-118), по хода на делото и по съществото на спора. В същите се поддържа жалбата и не се ангажират нови доказателства. Иска се отмяна на заповедта по изложените в жалбата съображения, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът, Директор на Главна дирекция "Национална полиция", редовно призован, представител не се явява. По делото е депозирано Становище и справка, вх.№1406/09.05.2024 г. от процесуалния представител юрисконсулт Х. М. (л.90-97), в което се излагат съображения, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните и процесуални норми, от компетентно длъжностно лице. Обръща внимание, че реабилитацията не е основание за снемане на полицейската регистрация. Излага аргументи по съществото на спора и оспорва подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С. З. вх. № 369005-40/11.09.2023 г. подадена до Министъра на Вътрешните работи и до Директора на О. М.-Враца /л.35/, жалбоподателя П. П. П. е поискал – Заличаване на лични данни от информационните масиви на МВР.

Видно от представената по делото справка за съдимост /на л.68 от делото/ жалбоподателя П. П. П. е бил осъждан с Присъда от 01.10.1997 г., в сила от 15.10.1997 г., постановена по НОХД № 111/1997 г. по описа на РС – Монтана, за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК, на 1 година „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години, от влизане в сила на присъдата. Отбелязано е в справката за съдимост, че същия е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1 от НК.

С Решение № 225/28.06.2016 г., в сила от 14.07.2016 г., постановено по АНД № 561/2016 г. по описа на РС – Враца, на основание чл. 131, ал. 2, пр. 13, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 78а от НК жалбоподателя П. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

По така направеното искане е извършена проверка, като с Предложение рег. № 369р – 17879/19.09.2023 г. /л.34-39/ на ВПД Директор на ОД на МВР –Враца, преписката заедно със събраните в хода на проверката материали е била изпратена по компетентност на Директора на ГД „Национална полиция“ – МВР с предложение за отказ от снемане на полицейска регистрация. Видно от становището в предложението е, че не са налице основанията за снемане на полицейска регистрация № 8334 от 26.02.1997 г. на РУ – Монтана предвид отсъствието на основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Към преписката има изготвена справка /л.40-42/, с приложени към нея документи по административната преписка, а именно писмо от ОСлО в ОП – Монтана /л.65/, писмо от РП – Монтана /л.67/, свидетелство за съдимост /л.68/.

Със Заповед № 3286з-274/24.01.2024 г. /л.21-22/ Директорът на Г. Д. „Национална полиция“ при МВР, Г. комисар А. И., е отказал снемането на полицейска регистрация №8334/26.02.1997 г. извършена в РУ – Монтана при ОД на МВР – Монтана по отношение на жалбоподателя. Административният орган е мотивирал заповедта с липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, доколкото осъждането и настъпила реабилитация, не са сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация. Заповедта е връчена на адв. Ж., с посочен от жалбоподателя адрес за кореспонденция в подаденото от същия заявление, на 09.02.2024г. /л.31/. Жалбата срещу заповедта е подадена на 20.02.2024г. /л.4-6/.

При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол и от правно легитимирана страна, чийто права и законни интереси са засегнати от издаването му. Подадена е в преклузивния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Заповед № 3286з-274/24.01.2024 г. е издадена от компетентен административен орган – директор на Главна дирекция „Национална полиция“. Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗМВР полицейска регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена със Заповед №8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29 ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директора и заместник директорите в Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация /л.72/. Спазена е предписаната от закона форма със задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя. При издаване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила. Изпълнено е и изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията.

Актът обаче е издаден в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. По съществото си полицейската регистрация представлява обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване и попада в приложното поле на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в член 1, параграф 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в член 5 и член 13, параграфи 2 и 3 от директивата, съгласно които се предвижват срокове за съхранение и периодична проверка, на необходимостта от съхранение на лични данни. Националното право урежда изчерпателно предпоставките за снемане на полицейска регистрация в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и сред тях не е предвидена възможност за снемането й, в случай като настоящия – настъпила е реабилитация по право. Тоест националната уредба дава на практика неограничено право на обработване на данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680, и регистрираното лице няма право да поиска да бъде ограничено обработването, заличаване или унищожаване на данните му, в конкретната хипотеза, извън изброните в закона.

В случая няма спор, че на жалбоподателя е била извършена полицейска регистрация съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, заради привличането му като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер и за жалбоподателя това обстоятелство към 26.02.1997 г. Извършил е престъпление през 1997 г. по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК, за което е било образувано НОХД №111/1997 г. по описа на РС – Монтана, приключило с присъда, влязло в законна сила на 16.10.1997 г. Наложено е наказание 1 година „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години от датата на влизане на присъдата в сила. Н. основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, жалбоподателя е реабилитиран по право. От формална страна, при горната фактическа обстановка и при действащата правна уредба по националния закон и по-конкретно чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР ответникът е достигнал до извод, че разпоредбата не може да намери приложение в разглеждания случай.

Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, параграф 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, параграф 1, буква в) от тази директива, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, параграф 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по - дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

Доколкото чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят подходящи срокове за съхранението и да решат дали тези срокове се отнасят за изтриването на данните или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им в решението си от 30 януари 2024г. по дело С -118/22 , СЕС отбелязва, че за да са „подходящи“ сроковете за такава периодична проверка трябва в съответствие с чл.4, параграф 1, букви в) и д) от тази директива в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата - в крайна сметка да позволят изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според даденото тълкуване в заповедта на ГД „Национална полиция“, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

В т. 71 от Решението си СЕС подчертава, че гаранциите, предвидени в чл.16, параграфи 2 и 3 от директивата досежно условията на правото на изтриване и правото на ограничаване на обработването от точки 50 и 51 от решението следва, че тези разпоредби не допускат национално законодателство, което не позволява упражняването на тези права от лице, осъдено с вляла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед.

Доколкото съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена.

В оспорения пред АдмС – Враца акт не е извършен необходимия анализ в посочения по-горе смисъл, относно личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминали от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани или то понастоящем се осъществява в нарушение на чл. 4, пар. 1, б. „в“ и „д“ от Директива 2016/680.

Ето защо оспорения акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без извършването на необходимата преценка и анализ на обстоятелствата посочени в предходните абзаци на решението. Оспорената заповед е и немотивирана тъй като не съдържа конкретни фактически основния, относно постановения отказ при липсата на пълно и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства.

Изложеното налага извода, че обжалваният индивидуален административен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на заявлението от П. П., за снемане на полицейска регистрация при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в решението. Следва да съобрази изложеното в решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., на СЕС , като конкретно извърши преценка дали при положение, че лицето е реабилитирано и изминалото време, е все още необходимо съхраняване на данните от тази регистрация за целите, за които са събрани и дали толкова продължителното им съхраняване е пропорционално на преследваната с регистрацията цел и не засяга ли повече от необходимото правата на жалбоподателя.

Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1010 лева, от които 10 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатска защита.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 3, от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела извън тези по ал. 2 минималното възнаграждение е в размер [рег. номер]. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита именно в посочения минимален размер. Съдът намира, че този размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото и обема от извършените от защитника процесуални действия. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК, А. съд – Враца,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 3286з-274/24.01.2024 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ по жалба на П. П. П..

ИЗПРАЩА административната преписка, образувана по Заявление вх. № 369005-40/11.09.2023 г. по описа на ОД на МВР – Враца на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне по искането на П. П. П., съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР да заплати на П. П. П., с [ЕГН] сумата от 1010 (хиляда и десет) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва, чрез АдмС – Враца, пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

Н. основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.