№ 7329
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110162587 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу Ю. Б. Г., с която
са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 916, 64 лв. –представляваща цена за
доставена и потребена вода за периода от 11.05.2015 г. до 05.12.2021 г. за имот с адрес
*********************, както и сума в размер на 222, 99 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 11.06.2015 г. до 05.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10344/2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на имот с адрес
*********************, поради което и има качеството потребител по отношение на
същия. Сочи, че ответникът не е заплащал цена за предоставените услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване в 30-дневен срок след датата на фактуриране и е
изпаднал в забава. Поддържа, че потребителите са обвързани от Общи условия за
получаването на ВиК услуги, които са одобрени от КЕВР.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ю. Б. Г., подаден
чрез назначения му особен представител адв. К.. Оспорва се основателността на предявения
иск. Ответникът възразява, че не са представени доказателства, установяващи качеството му
на потребител на ВиК услуги за процесния имот. Приложената извадка от Имотния регистър
не установява изключителни права на собственост, нито се установява сключване на
индивидуален договор. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните
1
вземания. Оспорва да са доставяни ВиК услуги до посочения имот, както и да е извършен
надлежен отчет.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените субективно кумулативно съединени искове намират правната си
квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
По ч. гр. д. № 10344/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 14.03.2022 г., с която е разпоредено Ю. Б. Г. да заплати на „Софийска
вода“ АД сумата от сума в размер на 916, 64 лв. –представляваща цена за доставена и
потребена вода за периода от 11.05.2015 г. до 05.12.2021 г. за имот с адрес
*********************, както и сума в размер на 222, 99 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 11.06.2015 г. до 05.12.2021 г. Поради невъзможността заповедта за
изпълнение да бъде връчена на длъжника на заявителя са дадени указания по чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно
основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода за процения обект, както и, че през процесния период ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на имота.
Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и
начислените в тази връзка суми.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване
изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените
места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
2
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на
ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са Ю.дически
или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите
условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от
Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1
вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. С доклада по делото съдът е разпределил
доказателствената тежест и в изпълнение на задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК е указал
на ищеца, че приложената от него справка от Имотния регистър не установява вещни права
върху имота. Представената разпечатка не представлява титул за собственост и не е годна да
установи твърдяното обстоятелство. Въпреки че тежестта на доказване е била на ищеца и
след изричното указание на съда за разпределението на доказателствената тежест, той не е
направил никакво изявление по делото, нито е направил съответно доказателствено искане.
Ищецът не е изпратил процесуален представител в насроченото открито съдебно заседание,
а поведението му след връчване на определението за насрочване на делото, в което се
съдържал проект за доклад, е изцяло пасивно. Гражданският процес е състезателен и съдът
няма задължение да събира доказателства за установяване твърденията на страните, освен в
полза на страните, за чиито интереси следи служебно.
Ответникът от своя страна изрично е оспорил твърдението на ищеца за качеството
„потребител“.
По делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК услуги
през процесния период. Така, при прилагане неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран
като кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на доставени в
процесния имот ВиК- услуги. При липсата на първата и основна предпоставка за възникване
договорната отговорност на ответника, останалите предпоставки не следва да бъдат
разглеждани.
Ето защо съдът намира, че предявените установителни искове са неоснователни и
3
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Такива не му се дължат обаче, доколкото същият е бил защитаван от
особен представител.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, ет. 2 и 3 срещу Ю. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *********************,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ю. Б. Г. дължи на „Софийска вода“ АД
следните суми: 916, 64 лв. –представляваща цена за доставена и потребена вода за периода
от 11.05.2015 г. до 05.12.2021 г. за имот с адрес *********************, както и сума в
размер на 222, 99 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 11.06.2015 г. до
05.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.03.2022 г.
по ч.гр.д. № 10344/2022 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4