№ 162
Т., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100449 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 535 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от М. С. Х. от с. Б. ,общ. Т. срещу Ц. Н. М. от Т. с цена на
иска 15 000лв. В исковата молба се твърди ,че на 25.11.2021г. ищеца е дал на ответницата
паричен заем в размер на 15 000лв ,с уговорката да ги върне без лихва на 15.12.2021г.
Сумата била получена от ответницата на дата 25.11.2021г, което било видно от разписката за
получена сума, като гаранция ответницата издала на ищеца запис на заповед, в която
неотменно и безусловно се е задължила да върне сумата в срок до 15.12.2022г.Запис на
заповед била предявена на издателя съобразно разпоредбите на чл.486 от ТЗ . Към момента
ответницата не била заплатила задължението си към ищеца. Моли съда да осъди
ответницата Ц. Н. М. да заплати на ищеца М. С. Х. сумата от 15 000лв. в едно със законната
лихва от датата на подаване на иска в съда. Претендира разноски. В законово установеният
срок не е постъпил отговор от ответницата по иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява , за него се явява адв. П. П. от ЛАК , ответницата
се явява.
В съдебна зала ищцовата страна е направила уточнение на исковата си претенция като е
заявила ,че се касае за сума от 11 000 лева главница и лихва от 4 000 лева . Представена е и
оригинала на процесната запис на заповед, който е приложен по делото .
В съдебна зала ответницата заявява ,че е имала нужда от заем и поискала тия пари от
ищеца за срок от един месец и следвало да ги върне с лихва , но нямала възможност да
върне парите, тъй като е безработна , получила е сумата от 11 000лв , а сумата от 4000лв е
лихва .
Тетевенският районен съд , след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Записът на заповед представлява формална, абстрактна едностранна сделка, която
следва да бъде в писмена форма за действителност и да съдържа следните реквизити: 1.
1
наименованието запис на заповед в текста на документа; 2. безусловно обещание да се плати
определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащане; 5. името на лицето, на което или на
заповедта на което следва да се плати; 6. дата и място на издаване и 7. подпис на издателя.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1 от 28.12.2005 г. по тълк.дело №
1/2004 г. за да е редовен записът на заповед от външна страна, самият документ следва да се
назове запис на заповед и в текста му трябва да се съдържа израза "запис на заповед", а в т. 2
от ТР е прието, че не е нужно записът на заповед да съдържа изразът "безусловно се
задължавам", а е достатъчно да не е поставено условие за пораждане на действието на
поетото задължение за плащане на определена парична сума. Щом като в записа на заповед
липсва условие за задължаването на издателя, то изискването на чл. 535, ал. 2 ТЗ за
безусловно плащане е налице. Както и при менителницата, така и при записа на заповед
законодателят е предвидил презумирани реквизити при непълнота на съдържанието относно
падежа, мястото на издаване и мястото на плащане – арг. чл. 536, ал. 2 - 4 ТЗ. В случай, че
не е посочен падежа по един от начините по чл. 486, ал. 1 ТЗ, записът на заповед се смята
платим на предявяване. Когато не е посочено мястото на издаване, записът на заповед се
смята за издаден в мястото, посочено до името на издателя. Тази презумпция, съдържаща се
в ал. 4 на чл. 536 ТЗ е неприложима, когато в записа на заповед не е посочено мястото на
издаване до или при името на издателя. Когато не е посочено друго в менителничния ефект
мястото за издаване се смята за място на плащане.
Наистина съгласно задължителните разяснения, формирани по реда на чл. 290 ГПК в
Решение № 225/28.03.2014 г. по т.д. № 948/2012 г., ТК, II ТО на ВКС липсата на вписан
адрес при мястото на издаване, респ. на плащане е развнозначно на липса на реквизит по чл.
535 ТЗ и води до нищожност на записа, в случая настоящият съдебен състав намира, че
представеният в оригинал запис на заповед е редовен от външна страна и в него не е налице
непълнота, която да доведе до нищожност на документа.
С оглед на гореизложеното представената по настоящото производство ценна книга
удостоверява действително поето менителнично задължение. Записът на заповед е
действителен, тъй като в този документ са обективирани всички изискуеми от закона
реквизити – изразът "запис на заповед" се съдържа както в заглавието на акта, така и в
неговия текст; безусловно обещание за плащане на определена сума – 15000 лв.; падеж – на
определен ден ( 15.12.2021 г.), като според указанията в т.3 от ТР № 1/28.12.2005 год. по т.д.
№ 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, предявяването на записа на заповед за плащане на издателя
не е предпоставка за изискуемостта на произтичащото от него вземане ; място на плащане –
с. Б. ,общ. Т. ,ул. „М.Д.“.. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати; дата и място на издаване – гр.Т. , 25.11.2021 г. и подпис на издателя. Установява се,
че е възникнала изпълнителната сила на този менителничен ефект, тъй като падежът е
уговорен на определен ден – на 15.12.2021 г.
В исковото производство ответникът и ищецът не оспорват ,че е сключването на
заемна сделка по между им, поради което съдът е длъжен да се произнесе по
съществуването на каузалното правоотношение, за чието обезпечение е издаден записът на
заповед и разписка . Българският правов ред не познава абсолютните абстрактни сделки,
поради което съдът е следва да се произнесе дали задължението на издателя по записа на
заповед е породено от сключения с договор за заем, а при положително установяване, както
и дали това задължение е погасено.
Съгласно легалната дефиниция на заема, дадена в чл. 240 ЗЗД, заемът е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Изразът “заемателят предава в собственост” е основание да се приема, че
договорът е реален, т.е. сключва се с предаването на парите (вещите). Заемателят дължи
лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките. В
случая не е спорно че ответницата е подписала запис на заповед за 15000 лева, както и
разписка за получена сума в същия размер .
Не се оспорва факта ,че ответницата е получила от ищеца 11 000 хиляди лева , а
2
остатъка от 4000лв е лихва , която е дължима от 25.11.2021г /уточнение в протокола от с.з.
05.10.2022г. л.33/, самата ответница потвърждава ,че е така и след като е получила сумата е
следвало да я върне в месечен срок , факт , който не се оспори от ищеца. Ищовата страна
също потвърждава ,че се касае за главница от 11 000лв и лихва от 4000лв. от 25.11.2021г .
Тъй като записът на заповед като едностранна абстрактна сделка е едновременно
доказателство и основание за поето менителнично задължение, съдът приема, че в процеса
бе установено, че между страните е възникнало и съществува действително менителнично
правоотношение, по което ответникът е поел безусловно едностранно задължение за
заплащане на процесната сума от 15 000лв., като изрично в съдебно заседание е уточнено
,че това е главница от 11000лв по договор за заем и лихва от 4000лв дължими от
25.11.2021г. , като безспорно се доказва ,че Записът на заповед е издаден на база
каузалното правоотношение, а именно договор за паричен заем, като заемът бил отпуснат
за месец , т.е 25.11.2015 до 15.12.2021г ., който факт страните не спорят .
Съобразно чл. 240 от ЗЗД- заемателят дължи лихва само ако това е уговорено
писмено. Това разпореждане не се отнася до банките. В случая в записът на заповед в
претендираната сума от 15000 лв. е инкорпорирана и лихва, която явна страните са
договаряли.
Действително договорът за заем е типичен неформален договор , като в случая тъй
като се касае за сума над 5000лв главница формата за доказване на договора е писмена , в
случая е представена запис на заповед и разписка като но по отношение на лихвата тъй
като се касае изрично за писмена форма в съдебна зала е уточнено ,че същата е 4000лв.
В случая се поражда необходимостта от изследване на каузалността на
облигационното задължение. Това е така, защото макар и абстрактни сделки,
менителничните ефекти се издават във връзка с или по повод на каузални отношения между
издателя и поемателя и нямат самостоятелен характер. В тази насока е преобладаващата
част от съдебната практика на ВКС на РБ, обективирана в Решение № 149/05.11.2011г. по
т.д. № 49/2010г. на ВКС и Решение № 173/12.01.2011г. по т.д. № 901/2009г. на ВКС;
Решение № 247 от 8.12.2010 г. на ВтАС по в. т. д. № 13/2010г., както и Тълкувателно
решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС.
Тоест безспорно по делото се доказва ,че страните са сключили договор за паричен
заем на 25.11.2021г. с който ищецът е предал в заем на ответницата сумата от 11 000лв на
дата 25.11.2021г. , който същата е следвало да върне в срок приблизително месец , а именно
на 15.12.2022г. ,с лихва от 4000лева.
Настоящата искова по претенция се доказва по безспорен начин ,че се касае за
отпуснат паричен заем от 11 000лв. от ищеца на ответницата , която претенция е доказана и
не се оспорва . По отношение на лихвата , която се претендира в размер от 4000лв и е
инкорпорирана в Записът на заповед в едно с главницата по дълга и в представената
разписка , искът е частично неоснователен , тъй като се касае за заем , който следва да се
върне в месечен срок , т.е на датата на падежа 15.12.2021 г. изчислена с калкулатор за лихви
дължимата се лихва върху главницата от 11000лв се равнява на 64,17 лева .
Предвид нормата на чл. 10 ЗЗД -Лихви могат да се уговарят до размер, определен
от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до
този размер, като допълнително в чл.86 от ЗЗД е указано , че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Тоест тази претенция се
явява доказана до размера на 64,17лв. лихва за един месец от 25.11.2021 до 15.12.2021г ,
като до пълния претендиран размер от 4000лв отхвърля ,а именно за сумата от 3935,83лв .
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет с Постановление №426 от
18 декември 2014 г. в сила от 01.01.2015 г., обн. ДВ. бр.106 от 23 Декември 2014г.и
определена над този размер същата накърнява добрите нрави и е нищожна.
По отношение на претендираната лихва от датата на подаване на исковата молба-
01.06.2022г. , то съобразно чл.86 от ЗЗД такава е дължима върху сумата от 11000 лв.
3
главница по договора за заем от датата на подаване на иска до изплащане на вземането .
По разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят
и сторените в настоящото производство деловодни разноски съобразно уважената част от
иска . Претендират се 1000лв адвокатско възнаграждение и 600лв за ДТ , поради което
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца пропорционално съобразно уважената
част от иска сумата от 737,61 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 442,57 лв. за
държавна такса или общо разноски по делото съобразно уважената част от иска 1180,18 лв .
Водим от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА основание чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 535 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД Ц. Н. М.
ЕГН ********** от Т. , обл. Л. , ул. „ххххххххххх да заплати на М. С. Х. с ЕГН **********
от с Б. ,общ. Т., ул. „М.Д.“.. сумата от 11000/единадесет хиляди/лева главница по догоовр за
заем от 25.11.2021г , сумата 64,17/шейсет и четири лева и седемнадесет ст./ лв. лихва върху
главницата от дата 25.11.2021г. до 15.12.2021г. , като до пълния претендиран размер от
4000лв отхвърля ,а именно за сумата от 3935,83лв ., както и законна лихва върху главницата
от 11000лв начиная от 01.06.2022г.-датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Ц. Н. М. ЕГН ********** от Т. , обл. Л. ,
ул. „ххххххххххх да заплати на М. С. Х. с ЕГН ********** от с Б. ,общ. Т., ул. „М.Д.“..
сумата от 1180,18 лв. разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщението от страните .
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4