№ 20356
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.А
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110153824 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл. 79,ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.92,ал.1,изр.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „А”ЕАД (с предишно наименование „МЕАД – б.с.) е
предявил установителнш искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че
ответникът му дължи сумите : 1 322, 88 лв, представляващи сбор от месечните такси за
цени на предоставени мобилни услуги по договор № М5604432 между страните през периода
от 23.04.2019г. до 22.10.2019г. ; 975,68 лв , представляващи сбор от месечни вноски по
договор № М5604432 между страните за закупуване на изплащане на устройство , дължими
за периода от 23.04.2019г. до 22.11.2019г., и 622 лв , представляващи неустойка за
неизпълнение на договора № М5604432 между страните , заедно със законната лихва върху
тези суми от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.10.2020г. до
окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 49597/2020г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено
възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат
предявените искове. В заседанието на 11.10.2024г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ищеца.
Ответникът А”ЕООД оспорва изцяло предявените искове видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 31.12.2021г. отговор на исковата молба. Предявено е
1
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност. Сочат се доводи за недоказаност на
исковете , тъй като приложените към исковата молба документи са частни , като не са
представени доказателства издадените фактури и сметки да са били връчени по надлежен
начин на ответника , както е , че е било поискано доброволно изпълнение. Предявено е
възражение за неравноправност на клаузата за неустойка , поради което тя не подлежи на
изпълнение.
В хода на съдебното производство , включително в заседанието на 11.10.2024г. , в
което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
49597/2020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД на ответницата е неоснователно.
Тъй като първите две претендирани от ищеца вземания са периодични (вземанията за
месечни такси за мобилни услуги и за месечни вноски за изплащане на закупено
устройство) , а третото претендирано от и щеца вемане е неустоечно, съгласно изричната
разпоредба на чл.111,буква"б", предл.2 и буква”в” , предл.3 ЗЗД те се погасяват с
изтичането на тригодишна давност.
Според т.26.4 от Общите условия за взаимоотношенията между „АЕАД и
абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „АЕАД по
стандарти GSM, UMTS и LTE (представени по настоящото дело – б.с.) заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура , която се издава на името на абоната
, като неполучаването на фактурата не осовобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми.
Съгласно т.26.5 от Общите условия срокът за плащане на фактурата е 15 дневен след
издването й.
Според т.26.6 от Общите условия фактурите могат да се оспорят от абоната , но
оспорването не го освобождава от задължението за плащане на дължимите суми.
Първото претендирано по настоящото дело зължение е удостоверено с фактура №
*********/27.05.2019г. , чийто падеж е на 26.06.2019г. Падежите за плащане на следващите
2
претендирани задължения по настоящото дело, удостоверени със следващите издадени
фактури , са настъплвали по-късно. Следователно тригодишният давностен срок относно
първото (най-рано възникнало) претендирано по настоящото дело вземане е започнал да
тече съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД от 26.06.2019г. , тъй като тогава е падежът на вземането.
Давностният срок за това вземане е изтекъл на 26.06.2021г. Давностните срокове за
следващите претендирани задължения са изтичали на по-късни дати , тъй като
падежите на тези задължения са настъвали на по-късно дати.
Видно е , че към датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 14.10.2020г. ,
от когато съгласно чл.422,ал.1 ГПК следва да се считат предявени исковете по чл.422
ГПК, тригодишният давностен срок за предявяването на разглеждания по настоящото дело
осъдителен иск не е бил изтекъл.
Относно основателността на исковете:
Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
С исковата молба е представен Договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи (чл.3.1), подписан от
представители на ищеца и на ответника , като изрично е предведено за всяка услуга ,
избрана от абоната да се съставят отделни приложения , в които да се уговарят условията за
предоставянето на съответната услуга или пакет услуги (чл.3.2 от договора) , както и за
всяка ползвана от абоната услуга да се прилагат Общите условия за съответната услуга или
за мрежата (чл.3.3 от договора).
В представения от ищеца екземпляр от договора за предоставяне на съобщителни
услуги не са посочени номер и дата на сключването му , но ответникът не оспорва , че това
е рамковият договор , който е действал през процесния период, и към който са сключени
всички останали приложения (представени с исковата молба- б.с.), регламентиращи
отделните услуги, предоставени от ищеца на ответника през процесния период.
Ответникът не е оспорил нето сключването, нито съдържанието , нито периода на
действие на рамковия договор , представен с исковата молба и приет като писмено
доказателство по делото.
Като писмени доказателства в настоящото съдебно производство са приети и
представените с исковата молба допълнителни споразумения , озаглавени „приложения” , с
които са уговорени условията по отделните видове услуги, предоставени през процесиня
период от ищеца на ответника. Тези споразумения не са оспорени от ответника, който не е
възразил нито относно сключването им, нито относно съдържанието им.
С исковата молба са представени и Общите условия за взаимоотношенията между
„АЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „АЕАД
по стандарти GSM, UMTS и LTE , които също не са оспорени от ответника.
Според т.26.4 от Общите условия заплащането на предоставените електронни
съобщителни услуги се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името
на абоната , като изично е посочено , че неполучаването на фактурата не осовобождава
3
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Според изрично
вписаното в т.26.6 от Общите условия фактурите могат да се оспорят от абоната , но
оспорването на фактурата не освобождава абоната от задължението за плащане на
дължимите суми. Съгласно т.26.5 от Общите условия срокът за плащане на фактурата е 15
дневен след издването й.
С исковата молба са представени фактурите , издадени от ищеца, удостоверяващи
задължения на ответника за плащане на месечни такси , вноски за изплащане цена на
устройство и неустойка за неизпълнение , възникнали през процесиня период. Възраженията
на ищеца за ненадлежно връчване на тези фактури и за едностранното им издаване от страна
на ищеца са неоснователни, тъй като както бе отбелязано, в Общите условия изрично е
посочено , че това са документите, удостоверяващи задълженията на абоната , които
той следва да плати независимо от получаването на фактурите.
Според установеното от вещото лице в заключението по съдебно-счетоводната
експертиза , прието по насотящото дело в заседанието на 10.05.2024г. , неоспорено от
страните, всички процесни фактури са били осчетоводени от ищцовото дружество, чието
счетоводство е водено редовно. Съгласно изрично посоченото от вещото лице в
заключението ответната страна е отказала да предостави достъп до счетоводството й , за да
се установи дали е осчетоводила процесните фактури, поради което следва да се приложи
чл.161 ГПК и да се приеме , че и ответникът е осчетоводил тези фактури.
Според констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза общата
стойност на неплатените от ответника задължения за периода от април 2019г. до ноември
2019г. , удостоверени в процесните фактури , е 2 920, 56 лв, включващи : 1 322, 88 лв,
представляващи сбор от месечните такси за цени на предоставени мобилни услуги по
договор № М5604432 между страните през периода от 23.04.2019г. до 22.10.2019г. ; 975,68
лв , представляващи сбор от месечни вноски по договор № М5604432 между страните за
закупуване на изплащане на устройство , дължими за периода от 23.04.2019г. до 22.11.2019г.,
и 622 лв , представляващи неустойка за неизпълнение на договора № М5604432 между
страните.
Ответникът (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК) нито твърди , нито представя доказателства за наличие на юридически факти
, които да го освобождават от задължението за плащане на стойността на потребените
електронни съобщителни услуги , закупени устройства и неустойки за неизпълнение.
Възражението на ответника за неравноправност на неустоечната клауза е бланкетно и
неконкретизирано , доколкото не се сочи в какво се изразява неравноправността на тази
клауза, поради което не следва да бъде разгледано.
По делото няма доказателства за изпълнение от ответника на задълженията му,
установени с издадените фактури. Поради това прилагайки правните последици, в които се
състои доказателствената тежест по по чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , съдът приема , че
ответникът не е изпълнил посочените задължения към ищцовото дружество. Тъй като по
делото е доказано съществуването и изискуемостта на претендираните от ищцовото
4
дружество вземания, исковете по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.92,ал.1, изр.1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (94,51 лв) , депозит за съдебно-счетоводна
експертиза (400 лв) и адвокатско възнаграждение (300 лв).
Платеният от ищеца депозит за съдебно-техническата експертиза (400 лв) не следва да
му бъде присъден като разноски , тъй като определението за допускане на тази експертиза е
отменено на основание чл.158 , ал.2 ГПК поради невъзможност да бъде изготвена. Този
депозит подлежи на възстановяване на ищеца по негова изрична писмена молба.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платените държавна такса
(58,41 лв) и адвокатско възнаграждение (300 лв), присъдени със заповедта по чл.410 ГПК.
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски , тъй като претенциите срещу него са уважеуни изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 79,ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.92,ал.1,изр.1 ЗЗД, че
А”ЕООД , ЕИК: *** със седалище и адрес на управление : гр. София , район ****, със
съдебен адрес : град София, ул. *** чрез адв. А. А. , ДЪЛЖИ на "А ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: София, район "****, със съдебен адрес : град софия , ****
чрез адв. Л.Р. , следните суми : 1 322, 88 лв (хиляда триста двадесет и два лева и осемдесет и
осем стотинки), представляващи сбор от месечните такси за цени на предоставени
мобилни услуги по договор № М5604432 между страните през периода от 23.04.2019г. до
22.10.2019г. ; 975,68 лв (деветстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляващи сбор от месечни вноски по договор № М5604432 между страните за
закупуване на изплащане на устройство , дължими за периода от 23.04.2019г. до 22.11.2019г.,
и 622 лв (шестстотин двадесет и два лева), представляващи неустойка за неизпълнение на
5
договора № М5604432 между страните , заедно със законната лихва върху тези суми от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.10.2020г. до окончателното
плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
49597/2020г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА А”ЕООД , ЕИК: *** със седалище и адрес на управление : гр. София ,
район ****, със съдебен адрес : град София, ул. *** чрез адв. А. А. , ДА ЗАПЛАТИ на "А
ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: София, район "****, със съдебен
адрес : град софия , **** чрез адв. Л.Р. , следните суми : 794,51 лв (седемстотин деветдесет
и четири лева и петдесет и една стотинки), представляващи направените от ищеца разноски
по настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на
исковата молба, депозит за съдебно-счетоводната експертиза и адвокатско
възнаграждение (чл. 78,ал.1 ГПК), и 358,41 лв (сто и осем лева и двадесет и шест
стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното производство
по гр.д. № 49597/ 2020г. по описа на СРС,68 състав – платените държавна такса за
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и адвокатско възнаграждение (т.12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6