Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кърджали, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело № 346 по описа за 2019 г. на КАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.215, във връзка с чл. 215, вр. с 140 ЗУТ.
Образувано
е по жалба от А.Е.А.
от ***, срещу виза за проектиране №141 /05.07.2019 г. за надстройка на двуетажна
жилищна сграда за жилищен етаж в УПИ ***, пл.сн.№***,
кв.*** по плана на ***, издадена от главния архитект на община Момчилград. В жалбата
се твърди незаконосъобразност на оспорената виза, поради допуснати нарушения на
материалния закон. Жалбоподателите сочат, че основата на сградата не позволява предвиденото
застрояване, предвид пукнатините по стените на сградата.Твърдят, че за извършването
на строежа не е искано и давано съгласие от тяхна страна. Иска се отмяна на оспорения
акт. В с.з., лично и чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата. В писмено
становище, излагат съображения за неспазване на изискванията на чл.140, ал.2 ЗУТ,
тъй като процесната виза не е издадена върху комбинирана
скица–извадка от кадастралната карта и регулационния план и не съдържа, изискуемите
по закон, устройствени показатели. Претендират се направените
по делото разноски.
Ответникът - Главен архитект на община Момчилград,
чрез пълномощника си - адв. Х., намира жалбата за неоснователна.
Намира за неоснователни възраженията за нарушения на процедурата. Счита, че оспорената
виза е законосъобразна и отговаря на изискванията на чл.140, ал.2 ЗУТ, тъй като
на този етап от производството не се налага обследване на сградата и изготвяне на
конструктивно становище.
Заинтересованата
страна – М.Ю.М., намира жалбата за неоснователна.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от приложения
по делото нотариален акт №***/*** г., заинтересованата страна М.Ю.М. е собственик
на ½ ид.ч. от отстъпено право на строеж от парцел
***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на ***, целият с площ
500 кв.м., ведно с североизточната половина на двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ 88 кв.м., представляваща обособено жилище със самостоятелен вход.
С процесната виза за проектиране №141 /05.07.2019 г., издадена
от главния архитект на община Момчилград, по молба вх.№***/*** г. от М.М., и на основание чл.140 от ЗУТ, е разрешена надстройка над
двуетажна жилищна сграда за жилищен етаж, в УПИ ***, пл.сн.№***,
кв.*** по плана на ***. В скицата е отбелязано също, че следва да се представи инвестиционен
проект в съответните му части.
Според приетото
по делото заключение по назначената СТЕ, за процесния
УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по ПУП на ***, одобрен със
Заповед №***/*** г., е предвидено нискоетажно жилищно
застрояване. Действащият ПУП на града, не съдържа
устройствени показатели, като такива са предвидени в одобрения
ОУП на Община Момчилград. В последния план, за устройствена
зона ***, в каквато попада и процесният имот, е предвидена
плътност до 60%, Кинт. до 1,2; Оз
мин. 40% и височина до 10 метра. При така предвидената за имота височина /до 10
м./, вещото лице сочи, че поради голямата разлика между прилежащия терен и съществуващата
фасада на сградата, надстрояване с още един етаж /при етажна височина 2,80 м. и
височина на фасадата – 9,50 м./, ще доведе до нарушаване на показателя за допустима
височина в източната страна на сградата. Вещото лице е установило, че за имота има
одобрена кадастрална карта, поради което е следвало визата да се издаде върху комбинирана
извадка от КК и РП, а това не е направено. Твърди, че от съдържанието на оспорената
виза, не се установява и дали разрешената надстройка касае цялата сграда, или само
частта на заинтересованата страна М.
При така установеното
съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в срок и от лица, имащи правен
интерес от оспорването, тъй като жалбоподателите са съсобственици на югозападната
половина на двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ
***, пл.сн.№***, кв.*** по ПУП на ***. От своя страна,
оспорената виза е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, вр с чл.214 ЗУТ, подлежащ на оспорване, тъй като определя параметрите
на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот и е предпоставка за одобряване
на инвестиционен проект, според чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Предмет
на спора е виза за проектиране с изх.№141 /05.07.2019 г., издадена от главния архитект
на община Момчилград, за надстройка над двуетажна жилищна сграда за жилищен етаж,
каквото надстрояване не е предвидено в действащия подробен устройствен
план за УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по ПУП на ***, поради
което, приложими към случая са разпоредбите на чл.140, ал.3, вр. с чл.134, ал.6 от
ЗУТ.
Обжалваната
виза е издадена от компетентния орган, указан в чл.140, ал.1 ЗУТ- главния архитект
на община Момчилград.
Съгласно чл.
140, ал.2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащия
подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните
му поземлени имоти с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти
и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност
на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния
устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица
от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Съдът намира,
че процесната виза за проектиране не отговаря на изискванията
на чл.140, ал.2 ЗУТ, по отношение на задължителните елементи, които следва да съдържа,
по-силата на горната разпоредба. Така, в последната не са отразени допустимите височини,
плътност и интензивност на застрояване, озеленяване и други изисквания, характеризиращи
устройството на определен урегулиран поземлен имот. Не е спазено и изискването на изр.2- ро от цитираната
разпоредба, тъй като въпреки наличието на одобрена кадастрална карта, визата не
е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, а върху извадка от действащия ПУП. Освен това,
видно и от заключението на вещото лице, от съдържанието на процесната
виза, не става ясно, дали разрешената надстройка касае цялата къща-близнак, или
само частта на заявителя. Всички тези елементи са задължителна част от процедирането
и съдържанието на визата, тъй като тя конкретизира изискванията на действащия ПУП
към строежа и е предпоставка за изработване на инвестиционния проект и издаване
на разрешение за строеж.
При
така установените несъответствия на оспореният акт със изискванията на приложимия
закон, се налага извод, че издадената виза за проектиране е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Във връзка
с изложените в жалбата доводи следва да се отбележи, че е неоснователно възражението
за допуснати нарушения на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, поради липса на съгласие за надстрояване,
от другите съсобственици в имота. Това е така, тъй като посочената разпоредба е
относима към друг етап от разрешаване на строителството,
а именно - одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за
строеж, а не на етапа „инвестиционно проучване и проектиране“, на който етап се
издава визата за проектиране. С визата не се разрешава строителство. Това става
с последващо одобряване на проекти и издаване на акт,
разрешаващ строителството, при издаването на които актове следва да бъдат спазени
изискванията на чл 183 от ЗУТ.
При този изход на делото
и във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, на жалбоподателите
се следват направените по делото разноски в доказания им размер от 656 лв., от които:
20 лв. за внесена д.т.; 336 лв. за възнаграждение на вещото лице и 300 лв. за изплатеното
адвокатско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
виза за проектиране
№141 /05.07.2019 г. за надстройка на двуетажна жилищна сграда за жилищен етаж в
УПИ ***, пл.сн.№***, кв.*** по плана на ***, издадена
от главния архитект на община Момчилград.
ОСЪЖДА
Община Момчилград
да заплати на А.Е.А., с ЕГН **********
и Ф.А.А., с ЕГН **********, и двамата с адрес в ***, разноски
по делото в размер на 656 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: