№. 226 / 2.7.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. xxx за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал.1 ТЗ, във. вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК.
Ищецът ,,Е. М. Е. 1., със седалище и адрес на управление гр.С., р. у. П. К. №. 4., сграда М. Т., представлявано от Р. И. М.-Т. е предявил срещу И.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Н. М.‘‘ №. 6. е. а. обективно съединени установителни искове със следното искане/петитум/: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ,,Е. М. Е. 1. към И.Р.И., дължими по договор за потребителски кредит без обезпечение от 10.12.2010 г., сключен между ,,О. Б. Б., Е. 0. като кредитор и И.Р.И., като кредитополучател: 2 689,26 лв. главница, 1 152, 54лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 03.06.2016 г. до 03.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019 г. до окончателното изплащене. Претендира разноски.
На 10.12.2010 г. между ,,ОББ‘‘АД и И.Р.И. е сключен ,,Договор за потребителски кредит без обезпечение‘‘.
Съгласно чл. 1 от Договора , Банката е одобрила и е предоставила на ответника потребителски кредит от 3 735,00лв. , кредитирайки разплащателна сметка с IBAN: xxx-ответника. Целта на кредита е за ,,покриване на потребителски нужди‘‘.
Кредитната сума била преведена по посочената сметка на ответника.
Кредитът бил усвоен изцяло на 13.12.2010 г.
Съгласно чл. 10 от Договора за потребителски кредит, срокът на действие на договора е 120 м. от датата на първото усвояване на кредита или за период от 03.01.2011 г. до 03.12.2020г. Кредитополучателят следвало да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, всяка с размер от 64,03 лв..
На 31.01.2018 г. по силата на Договор за цесия, вземането е цедирано в полза на ,,Е. М..
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, като твърди, че исковете са неоснователни, тъй като изцяло е погасил исковите суми, ведно в разноските, за което към отговора е приложил писмени доказателства- 3 бр. вносни бележки.
Няма основание за нередовност на исковата молба, исковете са допустими за разглеждане.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ, като погасени в хода на делото.
Съображенията на Районният съд са следните:
Видно от приложените към писмения отговор на ответника вносни бележки-3бр./л.48-50 от делото/, отв. И. изцяло е погасил главницата от 2689,26 лв., също и възнаградителната лихва от 1 152,54 лв., дължима за периода от 03.06.2016 г. до 03.05.2016 г., по банкова сметка xxx ,,Е. М. Е. 1.. С това си действие ответникът, освен, че е изплатил изцяло исковите суми, той по същество е признал вземанията към него дължими по договор за потребителски кредит без обезпечение от 10.12.2010 г., сключен между ,,О. Б. Б., Е. 0. като кредитор и И.Р.И., като кредитополучател- изцяло, по основание и размер, поради което съдът не се мотивира по същество относно основателността на исковете.
Видно от вносна бележка, приложена на л. 50 от делото, И.Р.И. е изплатил в полза на ищеца и дължимите деловодни разноски по гр.д.№. 15/2020г. от 434,84лв., поради което същите не следва да се присъждат в полза на ищеца.
С писмена молба с вх.№. 5445/17.06.2020г. ,,Е. М. потвърждава, че исковите суми, както и разноските по гр.д.№. 15/2020г. по описа на МРС са изцяло изплатени от ответника, като претендира сумата от 199,45лв. законна лихва върху главницата за период от 28.05.2019г. до 18.02.2020г., както и 434,84 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№. 1872/2019г. като дължими и непогасени от ищеца.
Съдът намира следното:
Към настоящият момент непогасено е останало вземането за законна лихва върху главницата, начислено за периода от 28.05.2019г. до датата на погасяването на исковите вземания/18.02.2020г./.
Непогасено е останало и задължението за разноски, направени от дружеството-ищец в заповедното производство/ч.гр.д.№. 1872/2019г. по описа на МРС/ от 434,84 лв., които се дължат на свой ред от ответника, тъй като последният е направил погашенията в хода на делото, а не преди преди то да бъде образувано. С това той е дал повод на ,,Е. М. за завеждане на делото, като следва да заплати на ищеца в пълен размер всички направени от последния деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът намира, че исковете за главница и възнаградителна лихва, като погасени в пълен размер от отв. И., следва изцяло да бъдат отхвърлени.
Към настоящият момент съдът намира, че непогасена е останала мораторната лихва върху главното вземане, начислена за периода от 28.05.2019г. до 18.02.2020г/. датата на плащането/, която съдът изчисли след като използва специализиран медул в размер на 199,44 лв., както и 434,84лв.-деловодни разноски, реализирани от ищеца в хода на заповедното производство, които вземания следва да се присъдят в полза на дружеството-ищец.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,Е. М. Е. 1., със седалище и адрес на управление гр.С., р. у. П. К. №. 4., сграда М. Т., представлявано от Р. И. М.-Т. срещу И.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Н. М.‘‘ №. 6. е. а. обективно съединени установителни искове за признаване за установено, че съществуват следните вземания на ,,Е. М. Е. 1. към И.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx, дължими по договор за потребителски кредит без обезпечение от 10.12.2010 г., сключен между ,,О. Б. Б., Е. 0. като кредитор и И.Р.И., като кредитополучател: 2 689,26 лв. главница, 1152, 54лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от 03.06.2016 г. до 03.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019 г. до окончателното изплащене- поради погасяване на вземанията в хода на делото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на ,,Е. М. Е. 1., със седалище и адрес на управление гр.С., р. у. П. К. №. 4., сграда М. Т., представлявано от Р. И. М.-Т. срещу И.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Н. М.‘‘ №. 6. е. а. за сумата от 199,44лв., представляващо законната лихва, начислена за периода от 28.05.2019г. до 18.02.2020г. върху сумата от 2 689,26 лв. главница, дължима по договор за потребителски кредит без обезпечение от 10.12.2010 г., сключен между ,,О. Б. Б., Е. 0.- като кредитор и И.Р.И., като кредитополучател.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 от ГПК И.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx,,Н. М.‘‘ №. 6. е. а. ДА ЗАПЛАТИ на ,,Е. М. Е. 1., със седалище и адрес на управление гр.С., р. у. П. К. №. 4., сграда М. Т., представлявано от Р. И. М.-Т. сумата от общо 434,84 лв. деловодни разноски, направени по ч.гр.д.№. 1872/2019г. по описа на РС-Монтана.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: