Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № от 08.08.2011 година по гр. д. № /2011 година Районен съд – град С. е осъдил „В. - С.” – град С. да заплати на М. К. М. сумата 2375.50 лева, представляваща удържана и депонирана част от осчетоводеното възнаграждение като член на Управителния съвет на дружеството, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2010г. до окончателното й изплащане. „В. - С.” – град С. е осъдено да заплати на М. К. М. направените от него по делото разноски в размер на 475.02 лева. Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото „В. - С.” , който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност на атакуваното от него решение. Твърди, че същото е необосновано и е постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Посочва, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи, пренебрегвайки обстоятелството, че между страните по делото няма договор за възлагане на управление. Твърди, че тъй като не е налице валидно правно основание за получаване на възнаграждение, неправилно съдът е приел, че такова е дължимо. Посочва, че не е доказано твърдението на ищеца по делото, че депонирането на части от възнаграждението е ставало въз основа на устава. Твърди, че е неправилен и изводът на Районен съд – град С., че щом в дружествения устав е предвидено внасяне на гаранция, това в действителност е ставало чрез удържане от възнаграждението. Посочва, че неправилно съдът е приел за основателен искът в пълния му претендиран размер, доколкото и от заключението на съдебно счетоводната експертиза сумата от 939.50 лева представлява неизплатена заплата за месеците януари – август 2003г., за който период по делото липсват доказателства за наличие на правоотношение между страните, като основание за дължимост на тази сума. Моли решението на Районен съд – град С. да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност, относно претендираното възнаграждение за периода от януари 2003г. до май 2004г. включително, в общ размер на 1979.50 лева. Не претендира разноски. Въззиваемият М. К. М. заема становище, че въззивната жалба на „В. - С.” е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага съображения относно неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на „В. - С.” е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. М. К. М. основава исковaтa си претенция по делото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 1 ТЗ, като претендира „ВИНАРНА - С.” да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 2375.50 лева, представляваща част от възнаграждението му, което е удържано и депонирано от дружеството като гаранция за неговото управление в качеството му на член на Управителния съвет, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. От протокол № от проведено на 15.05.1999г. заседание на Надзорния съвет на „В.” /л. 27 и 28 от първоинстанционното дело при второто му разглеждане от СвРС/ се установява, че М. К. М. е бил избран за член на Управителния съвет на дружеството, както и че НС е определил месечните възнаграждения на членовете на УС. От протокол № 46 от проведено на 21.07.2003г. заседание на Надзорния съвет на „В.” /л. 32 и 33 от първоинстанционното дело при второто му разглеждане от СвРС/ се установява, че М. К. М. повторно е бил избран за член на Управителния съвет на дружеството, както и че НС е определил месечните възнаграждения на членовете на УС. Така взетите от Надзорния съвет на „В.” решения са съобразени с разпоредбата на чл. 241, ал. 2 ТЗ, както и с Устава на дружеството. Видно от протокол от заседание на Общото събрание на акционерите във „В.” , проведено на 16.02.2010г. е взето решение с което членовете на Управителния съвет, включително и М. К. М. са освободени от длъжност, обстоятелство, което е вписано и в Търговския регистър към Агенция по вписванията. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза /л. 63-66 от първоинстанционното дело, при първоначалното му разглеждане/, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на удържаната сума от възнаграждението на ищеца за периода от месец септември 2003г. до месец февруари 2009 година е 2375.50 лева. Сумата не е осчетоводена по сметка 421-5 „Депонирани възнаграждения”, а по сметка 499 „Други кредитори” като „Неизплатена заплата”, „Внесена заплата” по партидата на М. К. М.. По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза /л. 19-25 от първоинстанционното дело при второто му разглеждане от СвРС/, съгласно което общият размер на удържаните суми по партидата на ищеца са в размер на 1436.00 лева. Разликата от 939.50 лева представлява неизплатена заплата за месеците Януари, Май, Юни, Юли и Август 2003 година, като според вещото лице сумата е начислена неправилно, тъй като липсва документ, от който да е видно, че ищецът е бил член на УС в посочения период. Съгласно заключението всички суми са осчетоводени като приход в касата на дружестÔото по сметка 501 и като задължение по партидата на ищеца по сметка 499 „Други кредитори”. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да уважи предявените от М. К. М. искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. ТЗ и чл. 86 ЗЗД, Районен съд – град С. е приел, че действително от възнаграждението на ищеца са удържани суми; че същевременно с това в Устава на ответното дружество и в Търговския закон е предвидено внасяне на гаранция от членовете на Управителния съвет за тяхното управление и че общото събрание на акционерите на дружеството не е изпълнило задължението си за определяне на вида и размера на гаранцията. По тези причини първоинстанционният съд е приел, че е налице обогатяване на ответното дружество с претендираната от ищеца сума от една страна и обедняване на ищеца с тази сума от друга страна. Безспорно се установява, от събраните по делото доказателства, че ищецът по делото, сега въззиваем е бил член на Управителния съвет на ответното дружество за времето от 1999г. до 16.02.2010 година. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на сключен между страните писмен договор за управление е ирелевантна по отношение на членството в УС. В съответствие с разпоредбата на чл. 241, ал. 2 ТЗ с решенията на Надзорния съвет М. М. е бил избран за член на Управителния съвет на „В.” . Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 2 ТЗ възнаграждението на членовете на Управителния съвет се определя от Надзорния съвет, което в случая е направено. Видно от представените по делото протоколи от заседанията на Надзорния съвет, такова възнаграждение е определено. Съгласно чл. 240, ал. 1 ТЗ „Членовете на управителния съвет задължително дават гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание. В този смисъл е и чл. 26 от Устава на „В.” . Действително по делото липсват доказателства, че Общото събрание е определило размерът на гаранцията, но цитираната по-горе разпоредба от Търговския закон предвижда, че не може да бъде по-малък от тримесечното им брутно възнаграждение. Предвид изложеното и заключението на съдебно-икономическата експертиза следва да се приеме, че удържаната от дружеството сума от възнаграждението на М. М. представлява гаранция по смисъла на чл. 240, ал. 1 ТЗ, която следва да му бъде върната, след като е бил освободен като член на Управителния съвет. Съдът не споделя в тази връзка заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 19-25 от първоинстанционното дело при второто му разглеждане от СвРС/, че удържаната като гаранция сума е в размер на 1436.00 лева, а разликата от 939.50 лева представлява неизплатена заплата за месеците Януари, Май, Юни, Юли и Август 2003 година, тъй като по делото е установено, че за времето от 1999г. до 16.02.2010г. М. е бил член на Управителния съвет на ответното дружество. В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника по делото, сега въззивник, че на М. М. не му се дължи връщане на удържаната сума, доколкото същият не е бил освободен от отговорност. Видно от протокола от заседанието на Общото събрание на акционерите във „В.” , проведено на 16.02.2010г. в точка 3 от Дневния ред е посочено „Приемане на решение за освобождаване на членовете на Управителния съвет от длъжност и от отговорност за дейността им за периода на заемане на тази длъжност.”, след което без „разисквания и други предложения” е взето решение за освобождаването им от длъжност. Освен това целта на гаранцията по чл. 240, ал. 1 ТЗ е да обезпечи евентуални вреди, причинени на дружеството, от действията или бездействията на членовете на Управителния съвет при тяхното управление. В случая по делото ответникът, сега въззивник, не е навел никакви доводи или твърдения за причинени на дружеството вреди, произлезли от управлението на М.. Липсват данни срещу последния да е предявен иск за причиняването на такива, а и в посоченото по-горе решение на Общото събрание на дружеството, с което е освободен от длъжност, липсва обсъждане и съответно произнасяне, в този смисъл. Изложеното налага извода, че в случая е отпаднало основанието, на което са направени удръжки от възнаграждението на М. М., респективно – че същите следва да му бъдат върнати съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите. Процесуално недопустимо в тази връзка е и възражението на „В.” , за изтекла погасителна давност, относно претендираната сума. Съгласно чл. 133 ГПК ако в срока за писмен отговор ответникът не направи възражения, включително за изтекла погасителна давност, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая по делото с отговора на исковата молба ответното дружество не се позовало на изтеклата погасителна давност за посоченото вземане, а към въззивната жалба нито се посочват особени непредвидени обстоятелства за пропуска, нито са представени доказателства в тази насока. Нещо повече, възражението е и неоснователно, тъй като задължението за връщане на гаранцията възниква от освобождаването на М. като член на Управителния съвет. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на „В.” – град С. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № от 08.08.2011 година по гр. д. № /2011 година на Районен съд – град С.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |