Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 28 09.03.2021
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 102 по описа за 2021 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Регионална
дирекция по горите – гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. Цар Иван Шишман № 8,
представлявана от Директора инж. Мариян Маринов Костадинов против Решение №
2087/26.11.2020 г. по гр.д. №4605/2020 г. по описа на БРС, с което съдът е
признал за незаконно и отменил уволнението на ищеца Х.Я.А., ЕГН **********,
извършено със заповед № РД 18 – 07/29.07.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите – гр. Бургас, с която на основание чл.195, ал.1, вр. чл.188,
т.3, вр. чл.187, ал.1, т.7, вр. чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ на същия е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ е било прекратено трудовото му правоотношение, както и е постановил
възстановяването на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„главен специалист- горски инспектор“. Със същото решение, съдът е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата от 720 лева разноски по делото, както и да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 160 лева, представляваща
дължимата държавна такса по предявените искове.
С въззивната жалба
първоинстанционното решение се оспорва като незаконосъобразно и неправилно, поради нарушения на
материалния и процесуалния закон. Въззивната страна, чрез процесуалния си
представител изразява несъгласие с извода на районния съд за допуснато от
работодателя нарушение на чл. 127, ал. 1 т. 2 от КТ, състоящо се в
неосигуряването на нормални условия за изпълнение от страна на служителя А. на
възложената му работа. Посочва, че нито в сключения между страните трудов
договор и допълнителните споразумения към него, нито в действащата нормативна
уредба, било предвидено задължение за
работодателя да осигурява транспорт на служителите си от тяхното местоживеене
до местоработата им, и обратно. Такава възможност била предвидена в чл. 294 от КТ, но тази норма не била императивна, а приложението й било поставено на
преценката на работодателя. Дейността на сформираните в РДГ - Бургас екипи била
организирана по утвърден месечен график, в който за всеки ден била определена
различна дестинация от териториалния обхват на РДГ Бургас, която съответния
екип следвало да посети. Членовете на екипа определяли устно сборния пункт, в
който ще се съберат в началото на следващия ден и от който ще отпътуват със
служебен автомобил до определената по графика дестинация. В определени случаи,
отговорникът на екипа можел да вземе останалите участници по път към
набелязаната дестинация, но ако няма възможност за това, последните следвало
сами да отидат за тяхна сметка до определеното място, от където да отпътуват
със служебния автомобил. Работодателят нямал задължение да поеме и да подсигури
транспорт на служителите до мястото на работа. Сочи се, че съгласно заповед №
РД 16-188/14.05.2020 г. , получена без възражение от Х.А. и по силата на която
последният бил разпределен в Екип № 7, местодомуването не само на определения
за този екип служебен автомобил, но и на всички останали, съвпадало с адреса по
местоживеене на отговорника на съответния екип. В конкретния случай, служебният
автомобил, определен за осъществяване дейността на Екип 7 бил зачислен на
отговорника на екипа, с местодомуване на адрес: гр. С. В., кв. „*******“ №**.
Ищецът бил запознат с утвърдения график за дейността на екипа, в който бил
разпределен и е бил наясно с дестинацията на служебния автомобил, като отказът
му да участва в изпълнението на служебните задължения на екипа с довода, че
нямал с какво да отиде до мястото, в което се намира автомобила бил
необоснован. Поради изложеното, въззивникът намира, че ищецът като назначен „горски
инспектор“ не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, с оглед на
което законосъобразно се явява и наложеното му дисциплинарно наказание
„уволнение“. Прави се искане за отмяна на постановеното решение и постановяване
на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемия Х.А., чрез упълномощения си представител
- адв. Георги
Стоянов,
е депозирал писмен отговор. Със същия въззивната жалба се оспорва като неоснователна,
а изложените в нея аргументи като несъстоятелни. Сочи, че след като мястото на
работа на ищеца е териториалния обхват на РДГ Бургас, поради което последният
не се е считал за командирован, в случаите на полагане на труд извън град
Бургас, то в тежест на работодателя било така да организира работния процес, че
на ищеца да бъде осигурена възможност нормално да ползва служебния автомобил,
предназначен за осъществяване на дейността по контрол и опазване на горските територии.
Поставя се въпрос как би следвало да процедира в тази хипотеза служител, който не
разполага с личен автомобил, като счита, че дори работника да има собствен
такъв, то системното му използване за служебни цели би било недопустимо. Така
излизало, че ищецът не можел да изпълнява служебните си задължения ако не
притежава собствен автомобил, а подобно изискване не било поставено като
условие за заемане на длъжността, нито пък било предвидено в трудовия договор
или длъжностната характеристика. Наред с изложените аргументи в подкрепа на
формирания от районния съд извод за допуснато от работодателя нарушение на чл.
127, ал. 1 т. 2 от КТ, въззиваемият поддържа и останалите въведени в исковата
молба основания за незаконосъобразност на уволнението, в това число и за
допуснато нарушение на чл. 66, ал. 1 т. 1 от КТ. В тази връзка се позовава и на протокол за
извършена проверка от „Инспекция по труда“, представен като доказателство по
делото. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване,
поради което съдът я намира за допустима.
При служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по
същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение
е правилно, като въззивния съд споделя мотивите му, поради което
и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на РС Бургас.
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от Х.Я.А., с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда.
Претендира се признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № РД-18-07/29.07.2020 г. на Директора на РДГ –Бургас и възстановяването
му на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист – горски
инспектор“ при РДГ - Бургас.
Ищецът сочи, че трудовото му
правоотношение с ответника е възникнало по силата на трудов договор, сключен на
04.08.2011 г. , като последно е заемал длъжността „Главен специалист – горски
инспектор“ при РДГ - Бургас. За извършване на дейността, горските инспектори
към РДГ Бургас били разпределени на 7 екипа, като на всеки екип бил зачислен по
един служебен автомобил, с който се извършвали проверките по райони, определени
съобразно предварително утвърдени месечни графици. Със Заповед № РД-16090/12.02.2020
г. на директора на РДГ – Бургас, ищецът бил зачислен като член на екип №7, с
отговорник на екипа инж. К. В. и втори член т.л. П. Н.. Със същата заповед, на
екип № 7 бил зачислен служебен автомобил „ВАЗ 21214“, с рег. № А 1131КН, с
местодомуване на адрес: гр. С. В. , кв. ******* № **, който адрес съвпадал с
постоянния адрес на отговорника на екипа. При връчването на заповедта, Х.
писмено възразил, за което направил съответно отбелязване на гърба на същата. В
периода от 13.02.2020 г. до 18.05.2020 г. ищецът бил в болничен, като при
връщането си на работа, установил, че от 14.05.2020 г. има нова издадена
заповед с № РД-16-188, с която отново бил разпределен като член на Екип № 7 при
същите условия. Заповедта от 14.05.2020 г.
била връчена на Х. на 22.05.2020 г. , като още на същия ден той входирал
писмено заявление до директора на РДГ-Бургас, с искане да му бъде отговорено по
какъв начин ще бъде осигурен транспорта му от гр. Бургас до гр. С. В.. На
ищеца, освен, че не било отговорено по така направеното запитване, в нито един
от следващите работни дни не бил осигурен транспорт, с което на същия не били
създадени нормални условия на труд в съответствие с характера на работа.
Независимо от неосигуряването на тези условия на труд, в дните от 22.05.2020 г.
до 29.07.2020 г., ищецът се явявал на работа в сградата на РДГ –Бургас, което
се установявало от данните, съдържащи се във внедрената софтуерна система за
достъп, осъществяван посредством карта – чип, като освен това уведомявал чрез viber отговорника на екипа инж. В., че в началото на
работния ден ще бъде пред сградата на РДГ-Бургас, в очакване да го вземат със
служебния транспорт. Съобщения изпращал и до и.д. зам.-директор на РДГ- Бургас П. С.. С искане за обяснения
изх. № РДГ 03-5244/06.07.2020 г. на
Директора на РДГ-Бургас от ищеца било поискано да отговори защо на датите:
02.06.2020г., 04.06.2020г., 09.06.2020 г., 14.06.2020 г., 15.06.2020 г.,
16.06.2020 г., 18.06.2020г., 19.06.2020 г., 23.06.2020 г., 24.06.2020 г., 25.06.2020 г., 29.06.2020 г. и 30.06.2020 г., същият не е бил на работа с Екип №7. В отговор на отправеното искане, ищецът
депозирал писмени обяснения, в които подробно посочил за всяка една от датите
конкретните обстоятелства, поради които не е бил на работа с екипа, но се е
явявал в сградата на РДГ- Бургас, за което съответно се е чекирал през
системата за достъп, както и е посочил отправената от него кореспонденция
чрез viber. Така
било процедирано и в другите няколко случая, когато от ищеца са били искани
обяснения относно други дати, на които отново не е бил на работа с екип № 7, а
именно: 23.05.2020г., 29.05.2020г. Във връзка със създалата се ситуация, А.
инициирал извършване на проверка от Инспекцията по труда относно спазването на
трудовото законодателство. Изложени са твърдения относно проявено от страна на
работодателя в лицето на и.д. зам.-директор П. С. тенденциозно и неправомерно
поведение спрямо ищеца, поради съществуващ личен конфликт между двамата. С
оглед изложените фактически твърдения, ищецът заявява, че уволнението му е
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на чл. 8, ал. 1 от КТ, чл. 8, ал.
3 от КТ, във връзка с чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията
/проявена от страна на работодателя спрямо ищеца дискриминация/, както и на чл.
127, ал.1 и ал. 2 от КТ /неосигуряване от страна на работодателя на нормални
условия на труд в съответствие с характера и условията на конкретните трудови
задължения/. За установяване на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е
ангажирал писмени и гласни доказателства, като са направени и искания по чл.
190 и чл. 192 от ГПК за задължаване на ответната страна, както и на трети лица
да представят намиращи се у тях документи и преписки.
С отговора на исковата молба, ответната
страна е оспорила предявените искове като неоснователни, като се настоява, че
уволнението е законосъобразно, тъй като ищецът не е изпълнил законните
нареждания на работодателя си да работи с екипа, в който е зачислен и да
извършва проверки по предварително определения от директора на РДГ- Бургас
график. Излагат се твърдения относно установената практика по организиране на
работата на екипа като се посочва, че същият се събирал на посочено от
отговорника място, което се уточнявало в края на предходния ден според
дестинацията за следващия ден. При съвпадение на дестинацията, отговорникът на
екипа вземал участниците по път, а в противен случай те отивали до определеното
място на тръгване за тяхна сметка. Излагат се твърдения, че другият член от
екип № 7 – т.л. П. Н. живеел в с. *******, което било на около 13 км. от гр. С.
В., като същият осигурявал транспорта си за собствена сметка. РДГ- Бургас
нямала задължение да осигури транспорт на служителите си до мястото им на
работа. Място на работа, в случая, съгласно сключения между страните трудов
договор и допълнителни споразумения бил териториалния обхват на РДГ –Бургас ,
който съвпадал с границите на област Бургас, където работника имал задължение
да полага труд като горски инспектор. Ответната страна също ангажира писмени и
гласни доказателства.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел
исковете за основателни, поради което е отменил уволнението на ищеца и го е
възстановил на заеманата от него преди уволнението длъжност. За да уважи иска
по чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ, съдът е приел, че на датите, посочени в заповедта
за уволнение, работодателят не е осигурил на служителя Х.А. нормални условия за
изпълнение на възложената му работа в нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал.
1 т. 2 от КТ, поради което неизпълнението на трудовите задължения от страна на
ищеца е в резултат на бездействието на ответника, а не проява на целенасочено
поведение на служителя. Съдът, по аргумент от чл. 219 от КТ, даваща възможност
на работника, при определени условия да откаже да изпълнява работата, намира,
че на още по –силно основание следва да се отрече ангажирането на
дисциплинарната му отговорност в случаите, когато без да отказва не е изпълнил
задълженията си поради липсата на обективни условия за това.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е
установил фактическата обстановка в пълнота, като изводите му по фактите са
обосновани. Страните също не оспорват фактическата обстановка, като спорните
въпроси са по правото.
Не е спорно по делото, а и се установява от събраните по
делото доказателства, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на
което ищеца е изпълнявал длъжността "главен специалист – горски инспектор“
в РДГ- Бургас,
с място на работа „Териториален обхват на РДГ – Бургас, Бургаска област.
Установява се от Заповед №
РД-16-396/31.10.2019 г. на директора на РДГ – Бургас, че ищецът първоначално е
бил зачислен в „Екип 5“, който да извършва проверки на територията на ТП „ДГС
Бургас“ и ТП „ДЛС Ропотамо“. Със заповед № РД-16-476/23.12.2019 г. на директора
на РДГ – Бургас, ищецът е бил разпределен в „Екип 6“, който да извършва проверки
на територията на ТП „ДГС Айтос“ и ТП „ДЛС Несебър“ в частта, попадаща на
територията на Община Руен. Към посочените два екипа, съответно Екип № 5 и Екип
№ 6 са били разпределени служебни автомобили, които е следвало да местодомуват
в град Бургас.
Със заповед № РД-16-090/12.02.2020 г. на
директора на РДГ – Бургас, във връзка с предложение от инж. П. С. – и.д.
заместник директор при РДГ Бургас с рег.№РДГ 03-1942/12.02.2020 г. /не е представено
по делото/, ищецът е преместен в Екип 7, към който е бил зачислен служебен
автомобил ВАЗ 21214 с рег. № А 1131 КН, с местодомуване в гр. С. В., ул. *******,
№ *. При връчването на заповедта /лист 69 от делото/, ищецът е изразил писмено
несъгласието си с нея, като на гърба е изписал собственоръчно текста „не съм
съгласен“.
Със заповед № РД-16-114/24.02.2020 г. на
директора на РДГ – Бургас /лист 107 от делото/ е изменена преходната заповед от
12.02.2020 г. като е определен само нов служебен автомобил за осъществяване на
служебните задължения на екипа /ВАЗ 21214Р , рег. № А0180КМ/, а мястото на
домуване на автомобила е останало непроменено.
Не се спори по изложеното от ищеца
обстоятелство, че в периода от 13.02.2020 г. до 18.05.2020 г. същият е бил в
болничен, като ответната страна в отговора на исковата молба изрично е признала
факта, че от началото на 2020 г. А. е ползвал 117 дни отпуск за временна
нетрудоспособност от общо 144 работни дни.
Със заповед № РД-16-188/14.05.2020 г. на
директора на РДГ – Бургас, считано от 20.05.2020 г., са сформирани нови екипи
от горски инспектори, като ищецът отново е разпределен в екип № 7, с отговорник
инж. К. В. и т.л. П. Н., като на екипа е предоставен служебен автомобил ВАЗ
21214 с рег. № А 0180КМ, с определено местодомуване в гр. С. В., ул. *******, №
**. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис, след което на 22.05.2020 г.
същият е входирал писмено заявление с рег. № РДГ 03-4232/22.05.2020 г., като е
поискал да му бъде отговорено по какъв начин ще бъде осигурен транспорта му до
град С. В. и обратно до град Бургас. По повод на отправеното запитване, до
директора на РДГ-Бургас е било депозирано сведение от инж. П. С., в което е
изразено становище, че работодателят не е длъжен да осигурява транспорт на
служителите си до работното им място. Това сведение е било изпратено на
служебната електронна поща на ищеца.
По делото са представени 3 броя графици
за работа на горските инспектори от екип № 7 при РДГ –Бургас, съответно за
месеците май, юни и юли, 2020 г.. Върху графика за месец май, 2020 г. /на лист
81 от делото/ липсва подпис за „утвърдил“, както и липсва положен подпис от
ищеца. Според същия за дните 23.05.2020г., 29.05.2020 г. и 30.05.2020 г. е било
предвидено извършване на проверки, а дните от 24.05.2020 г. до 28.05.2020 г.,
включително, както и 30.05.2020 г. са определени за почивни. Поради неявяването
на ищеца на работа с екип № 7 в дните 23.05.2020 г. и 29.05.2020г., от същия са
били поискани обяснения с писмо изх. № РДГ03-4468/01.06.2020 г. В отговор на отправеното искане, ищецът е
депозирал писмени обяснения вх. № РДГ 03-4472/02.06.2020 г., в които е посочил,
че за въпросните дати не е имал осигурен служебен транспорт, за да се яви на
определените с графика места за извършване на проверки – района на ОГТ Сунгурларе
и ОГТ Несебър. Същевременно още вечерта на 22.05.2020 г. е уведомил отговорника
на екипа, че на следващия ден, в 8.30 часа ще бъде пред сградата на дирекцията
в Бургас, от където ще чака да го вземат със служебния автомобил, но въпреки
това никой не се явил. И на двете дати, ищецът се е регистрирал в системата за
достъп на сградата, в която се намира администрацията на РДГ – Бургас,
посредством личната му карта с чип.
По сходен начин са се развили
отношенията и през следващия месец юни, 2020 г.. От представения по делото
примерен график на Екип № 7 за месец юни, на служителите в него са възложени
проверки на териториите на общините Несебър, Карнобат, Царево, Сунгурларе,
Поморие, Айтос. На 04.06.2020 г., на 09.06.2020 г., на 14.06.2020 г., на
15.06.2020 г., на 16.06.2020 г., на 18.06.2020 г., на 19.06.2020 г., на
23.06.2020 г., на 24.06.2020 г., на 25.06.2020 г., на 29.06.2020 г. и на
30.06.2020 г. ищецът не е взел участие при извършване на проверките, възложени
на екипа, към който е разпределен. В тази връзка, с писмено искане изх. № РДГ03-5244/06.07.2020 г., работодателя
е изискал от ищеца писмени обяснения относно допуснати от него процесуални
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяването му на посочените
по – горе дати на работа с екип № 7 и не е извършвал проверки в определените за
съответните дни райони. С обясненията си, служителят А. е посочил за всеки един
от дните какви действия е извършил във връзка с изпълнение на трудовите си
задължения, като е посочил дните, в които се е явявал на работа в сградата на
РГД – Бургас, и времето, през което е бил на разположение на работодателя,
установено чрез системата за достъп, разпечатка от която е представена и приета
като доказателство по делото. Като наред с това са описани и съобщенията, които
ищецът е отправял чрез viber както до
отговорника на екипа К. В., така и до и.д. заместник директор на РДГ-Бургас П. С.,
за установяване на които към исковата молба са представени съответни разпечатки
на разменената кореспонденция, неоспорени от ответната страна.
С оспорената заповед № РД 18 – 07 от
29.07.2020 г. на директора на РДГ – Бургас, на основание чл.195, ал.1, вр.
чл.188, т.3, вр. чл.187, ал.1, т.7, вр. чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ на ищеца Х.А. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовото му
правоотношение е прекратено. В мотивите на заповедта са изложени фактическите
основания, съставляващи отделните проявления на допуснати според работодателя
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на законните
нареждания на директора на РДГ – Бургас, дадени със заповед №
РД-16-188/14.05.2020 г. и утвърден график за работа на горските инспектори за
месец юни 2020 г., като на 04.06.2020 г., на 09.06.2020 г., на 14.06.2020 г.,
на 15.06.2020 г., на 16.06.2020 г., на 18.06.2020 г., на 19.06.2020 г., на
23.06.2020 г., на 24.06.2020 г., на 25.06.2020 г., на 29.06.2020 г. и на
30.06.2020 г. А. не е изпълнил трудовите си задължения с „Екип 7“ и не е взел
участие при извършване на проверките, възложени на екипа.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите П. С., К. В., Ю. М. и Я. Л., от които
се установява установената практика при организиране на екипите за извършване на
планираните по график проверки. Според св. С., екипът сам си решава как да
отиде на работа. По принцип участниците
от екипа се събират при старшия на автомобила, като в случай, че не са от едно
и също населено място, планирането се прави в зависимост от маршрута, по който
се минава, за да се стигне до мястото на проверка. Ако за съответния ден маршрута
преминава през град Бургас, то тогава отговорника на екипа взема останалите
членове на екипа по път към мястото на проверката. Ако проверката е в друга
посока, то служителят, който живее в град Бургас трябва да отиде до автомобила
и така да осигури изпълнението на служебните си задължения. Служебен транспорт
до мястото на домуване на служебния автомобил не се осигурява за никой от
служителите. При определянето на екипите, работодателят се стреми същите да
бъдат така сформирани, че между тях да няма конфликти, за да бъдат ефективни,
като в случай, че има проблем в екипа са правят размествания. Свидетелят В.,
който е отговорник на екип № 7 заявява, че членовете на екипа нямат определен
сборен пункт, а всеки ден в зависимост от определения район за проверка се
определя по какъв маршрут ще мине автомобила, който се управлява от него, а
останалите членове или биват вземани по път от населеното място, в което
живеят, или трябва да се придвижат до друго място, от където минава маршрута на
автомобила. Според свидетелят М. при определяне на екипите се съблюдава
местоживеенето на отделните членове, което трябва да е на близки разстояния, за
да не се губи време по събирането им, както и с оглед икономии.
По така установените факти в
действителност се установява, че ищецът в дните, посочени в заповедта за
уволнение не е бил на определените места
за проверки, които е следвало да извършва екипа, към който същият е бил
разпределен, съобразно примерните месечни графици.
Спорно
по делото е дали работодателят в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1
т. 2 от КТ е осигурил нормални условия на труд, позволяващи на ищеца да
изпълнява трудовите си задължения.
В
тази връзка са и оплакванията във въззивната жалба, които очертават пределите
на въззивната проверка съобразно нормата на чл. 269 от ГПК. Въззивникът – ответник намира за неправилен извода на първоинстанционния
съд, според който на ищеца не били осигурени нормални условия на труд, като
настоява, че работодателят не е длъжен да осигурява транспорт на от
местоживеенето на служителя до местоработата му. Позовава се на нормата на чл.
294 от КТ, която предвиждала възможност, но не и задължение за работодателя да
осигури транспорт до работното място. Противоположно е становището на
въззиваемия, заявено в отговора на въззивната жалба. Последният намира, че в
тежест на рабодателя е да установи, че е осигурил всички условия за изпълнение
на трудовите задължения, включително и като организира така работата на
екипите, че служителят да може да ползва поне някакъв обществен транспорт при
отиване и връщане от работа. В случая, работата е била така организирана, че
служителят би могъл да изпълнява задълженията си само при условие, че има личен
автомобил, с който да осигурява придвижването си до определеното от
работодателя местодомуване на служебния автомобил, но такова условие не било
поставено нито при заемането на длъжността, нито било предвидено в трудовия
договор и длъжностната характеристика.
В настоящия случай, съдът намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че неизпълнението на задълженията на служителя, заради
които е издадена оспорената заповед за уволнение е обусловено от проявено преди
това неизпълнение на страна на работодателя да организира по такъв начин
работата на отделните служители, разпределени по екипи, който да осигури в
равна степен за всички тях, и конкретно в случая за ищеца, нормални условия на
труд.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, част от състава на горските инспектори се
организира в екипи със заповед на изпълнителния директор на ИАГ или
на ръководителите на нейните структури. Съгласно ал. 2 „числеността на екипа се определя със заповедта по ал.
1 и е съобразена с поставените задачи, но не
може да бъде по-малка от двама горски инспектори. Със заповедта по ал.
1 се определя отговорник на екипа или на
контролния горски пункт, начинът на планиране и отчитане на дейността.
От анализа на издадените последователно шест броя
заповеди /Заповед № РД-16-396/31.10.2019 г.; Заповед №
РД-16-476/23.12.2019 г.; Заповед № РД16-057/27.01.2020г.; Заповед №
РД-16-090/12.02.2020 г.; Заповед № РД-16-114/24.02.2020 г. и Заповед № РД-16-188/14.05.2020 г./, не
могат да бъдат установени правилата, въз основа, на които работодателят е
сформирал отделни екипи. Няма изложени мотиви, от които да става ясно поради
каква причина ищецът, който живее в град ***** бива преместен в Екип №7, в
който останалите двама инспектори са с местоживеене съответно град *** ***
и с. *******, както и причината, поради която е определено местодомуването на служебния
автомобил на този екип да е в град С. В.. От последната издадена заповед от
14.05.2020 г. е видно например, че числеността на екип № 3 и екип №4 е
формирана от по двама горски инспектори, като определените за тези два екипа
служебни автомобила е разпоредено да местодомуват в град Бургас. При това
положение, се налага извод, че за работодателя е съществувала обективна
възможност да сформира екипите, по начин, по който на ищеца да бъдат осигурени
нормални условия на труд, включително чрез зачисляването на А. към екип, който
използва служебен автомобил с местодомуване в град Бургас.
Що се
касае до изтъкнатите от ищеца в исковата молба твърдения за допуснати от
работодателя нарушения на чл. 8, ал. 1 от КТ и чл. 8, ал. 3 от КТ, на които
също основава претенцията си за незаконосъобразност на уволнението, то следва
да се посочи, че районният съд не изложил мотиви по тях. Но доколкото във
въззивната жалба не се излагат оплаквания в тази връзка, а в отговора на
въззивната жалба същите се поддържат бланкетно, а така също и с оглед пределите
на осъществяваната от въззивната инстанция проверка, то настоящият съд намира,
че няма основание за тяхното обсъждане.
Ето защо, и поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
по отношение на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 и т.
2 от КТ, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на делото и на осн.
чл.81 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, което видно от представения
договор за правна услуга от 15.01.2021 г. е изплатено изцяло преди приключване
на устните състезания.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок, считано от съобщаването му на страните.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2087/26.11.2020 г. по гр.д. №4605/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите –
гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. Цар Иван Шишман № 8, представлявана от
Директора инж. Мариян Маринов Костадинов да заплати на Х.Я.А., ЕГН **********,
сумата от 700 лв. (седемстотин лева), разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.