№ 38
гр. Свищов, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20214150200070 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по чл.53 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М.“ ООД с ЕИК *****, представлявано от В.
Х. И.- Управител чрез адв. Й.Х. срещу НП № 459636-F474833/27.08.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, с
което на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено
нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон
и процесуалните правила, по аргументи, подробно изложени в депозираната
жалба. На първо място релевира доводи за нарушение на чл.42, съответно
чл.57 от ЗАНН, т.к. били посочени няколко отделни нарушения, а било
вменено само едно, при описание на нарушението не били посочени
конкретно нарушените хипотези на чл.3, ал.3 от Наредбата. Счита, че от
събраните доказателства не може да се изведе извършено от жалбоподателя
1
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Й.Х.. Поддържа жалбата.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –ГД ФК при ЦУ на НАП, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт С.С., взема становище за неоснователност на
жалбата. Излага, че в АУАН и НП се съдържат всички необходими законови
реквизити, като са ангажирани доказателства към акта и НП въз основа на
изготвен протокол за извършена проверка. Протоколът, съгласно чл. 110 от
ДОПК е доказателство за извършените от и пред органа действия и изявления
и установени факти и обстоятелства. Посочени са също така и други
доказателства, които отново потвърждават извършеното нарушение. Сочи, че
АНО е определил размера на санкцията съгласно тежестта на нарушението,
като е по-ниско от средния размер. Също така било отчетено, че нарушението
не е довело до неотразяване на приходи. Нарушението било правилно
квалифицирано. Видно било от приложените документи, през посочения
период има разминаване между данните в АДД и нивомерната система.
Вещото лице потвърдило, че има 7 броя доставки, които са генерирани, като
срещу всяка от тях има въведен сервизен протокол, т.е. лицето е знаело, че
има проблем с нивомерната измервателна система. Вещото лице е засегнало,
че има и три доставки, които са въведени само като АДД, но нивомерната
измервателна система изобщо не ги е отчела. От поведението на задълженото
лице не е видно да има предприети каквито и да е действия за този период,
които да показват, че то е уведомило сервизната фирма и НАП. Моли съда да
потвърди издаденото НП. Алтернативно, моли съдът да преквалифицира
описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закона за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществени
изменения на обстоятелствата в нарушението. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското въднаграждение.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно жалбоподателят „М.“ ООД с ЕИК *****, представлявано от
В. Х. И.- Управител е задължено лице, което извършва продажба на течни
горива по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
2
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В обект – бензиностанция, стопанисван от дружеството и находящ се в *****,
общ. Свищов, се използвала нивомерна система тип NAX-121.
На 26.02.2019 г. свидетеля Р.Х. – инспектор по приходите в
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и колегата му А.В. извършили
проверка на описаната бензиностанция, експлоатирана от дружеството
жалбоподател. В хода на проверката била проверена електронната система с
фискална памет и фискалното устройство към нея, разходомерите, колонките
за гориво и съдовете за съхранени на горива, били изискани и документи. Във
връзка с това бил изготвен констативен протокол с бланков № №0360912. На
01.03.2019 г. управителя на дружеството се явил в ТД на НАП – Велико
Търново и представил изисканите документи – Договор за сервизно
обслужване, документи за доставки на гориво. При съпоставка на тези
документи за доставки и на подадените данни от неговото ЕСФП,
свидетелите установили, че нивомерно измервателната система не е подавала
коректно данни. Бил изготвен констативен протокол с бланков № №0360913.
Свидетелят приел, че проверяваното юридическо лице е извършило
нарушения на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Ето защо още в
същия ден – 01.03.2019 г. съставил АУАН № F474833 в присъствието на
управителя на дружеството. В него отразил, че е извършено следното
нарушение: при извършена проверка на 26.02.2019 г. в търговски обект -
бензиностанция, находяща се в с. *****, ул, „****, стопанисван от „М.“ ООД,
ЕИК ***** и последваща проверка в Информационните масиви на НАП се
установи, че наличната и монтирана в обекта ЕСФП с нивомерна система тип
NAX-121, е подала данни за доставки: на 11.02,2019 г. на Бензин А95Н/103/ -
572.00 л./при 15 С/ с деклариран документ 04000000000000478512/11.02.2019
г. за 1.00 л./при 15 С/; на 26.01,2019 г. на Дизел/202/ 261.00 л./при 15 С/ с
деклариран документ 04000000000032547187/26.01.2019 г. за 0.00 л./при 15
С/; на 28.01.2019 г. на Дизел/202/ 950.00 л./при 15 С/ с деклариран документ
04000000000588477587/28.01.2019 г. за 0.00 л./при 15 С/; на 29.01.2019 г. на
Дизел/202/ 719.00 л./при 15 С/ с деклариран документ
04000000000000254687/29,01.2019 г. за 0.00 л./при 15 С/; на 30.01.2019 г. на
Дизел/202/ 465,00 л./при 15 С/ с деклариран документ
3
04000000000000124578/30.01,2019 г. за 0.00 л./при 15 С/; на 31.01.2019 г. на
Дизел/202/ 1072.00 л./при 15 С/ с деклариран документ
04000000000000235689/31.01.2019 г. за 0.00 л./при 15 С/; на 01.02.2019 г. на
Дизел/202/ 943.00 л./при 15 С/ с деклариран документ
04000000000000124587/01,02.2019 г. за 0.00 л./при 15 С/; на 02.02.2019 г. на
Дизел/202/ 258.00 л./при 15 С/ с декларирани документи
04000000000000023568/02.02.2019 г. и 04000000000000025986/02.02.2019 г. за
0.00 л./при 15 С/. От подадените данни от нивомерна система и декларирани
документи е видно, че дружеството има несъответствие между декларираното
гориво и реално влятото по нивомер. С горепосоченото ЗЛ не е изпълнило
задължението си да подава на НАП по установената дистанционна връзка
данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение на течни горива. Извършената проверка
е документирана с ПИП №0360912/26.02.2019 г. и ПИП 0360913/01.03.2019 г.,
ведно с приложените към тях доказателства. Свидетелят приел, че
проверяваното юридическо лице е извършило нарушения на чл.3, ал.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Актът бил връчен на управителя, който
посочил, че от него не му става ясно какво нарушение му е вменено и ще
подаде допълнително възражение.
Въз основа на АУАН, на 27.08.2019г. началника на Отдел „Оперативни
дейности“ –Велико Търново в ЦУ на НАП издал процесното наказателно
постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена на
основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в
размер по 1000лв. за нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ. НП възпроизвежда описаното в АУАН нарушение. Отразено е, че срещу
съставения АУАН е постъпило възражение, което е разгледано по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно. Не били посочени
доказателствата, въз основа на които е прието, че е извършено нарушение.
Наказателното постановление било връчено на 08.03.2021г. Жалбата до
районния съд била подадена чрез наказващия орган на 10.03.2021г.
По делото била изготвена съдебно-техническа експертиза,
заключението на която установява, че: За периода от 18.01.2019 г. до
23.02.2019 г. в НАП са регистрирани доставки на бензин и дизел, подробно
описани в заключението на вещото лице. Констатирано било, че за периода
има доставки с несъответствия между въведените документални доставки в
4
ЕСФП и регистрираните доставки по НИС, които могат да се разделят на 2
групи: - реални доставки, без отчет по нивомерна система, които не касаят
процесните дати и недействителни доставки „Дизел“ от 26.01.2019 г.,
28.01.2019 г., 29.01.2019 г., 30.01.2019 г., 31.01.2019 г., на 01,02.2019 г., на
02.02.2019 г. За тях вещото лице заключило:
Посочените процесии доставки на „Дизел“ по Нивомерна система са
недействителни. Същите са генерирани от Нивомерната система и са
регистрирани в НАП, но при съпоставяне на Наличността на горивата по
Нивомер и оборота на горива в Дневния отчет, не се установяват такива
„доставки“.
Експертизата не може по безспорен начин да установи причината за
тези недействителни доставки по НИС.
Както се посочи по-горе отчитането на данните в НИС се извършва чрез
електронни устройства и различни смущения и външни въздействия е
възможно да доведат до грешки в отчитането.
Като най-вероятна причина може да се посочи външно смущение, което
влияе на комуникацията между конзолата на НИС и сондата и се генерира
начало на „доставка". Тъй като това смущение е по едно и също време, то
може да се предположи, че е свързано с външен електроизточник (например
улично осветление). След началото на работа на бензиностанцията и
включване на фискалното устройство, се генерира „доставка", която се
изпраща в НАП.
Недействителна доставка „Бензин“ от 11.02.2019г. За нея вещото лице
заключило:
Посочената процесна доставка на „Бензин“ по Нивомерна система е
недействителна. Същата е генерирана от Нивомерната система и е
регистрирана в НАП, но при съпоставяне на Наличността на горивата по
Нивомер и оборота на горива в Дневния отчет, не се установява такава
„доставка“.
Експертизата не може по безспорен начин да установи причината за
тази недействителна доставка по НИС.
Като най-вероятна причина може да се посочи външно смущение, което
влияе на комуникацията между конзолата на НИС и сондата и се генерира
5
начало на „доставка".
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице, подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършената от съда проверка се констатира, че в
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения. Действително АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответните компетенции, а НП е издадено от компетентен орган . Съдът
констатира, че в АУАН и в НП са допуснати нарушения на разпоредбите на
чл. 42 от ЗАНН, съответно на чл. 57 от ЗАНН. Разпоредбите изискват АУАН
и наказателното постановление да посочват конкретните законови разпоредби
нарушени виновно. Съобразно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС –глоба или
имуществена санкция, се прилага на лице, което извън, случаите по ал.1,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане. В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е
предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на ЗАДС, да предава по дистанционна връзка на
НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
течни горива. В изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от
ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал наредба, с която се
определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна
връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите. Това е
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3, ал. 3 от която, лице по ал.
2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази
6
цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол. Както бе казано разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС въвежда наказуемост на деяния, представляващи нарушения на чл. 118
от ЗДДС /извън случаите на чл. 185, ал. 1/ или на нормативен акт по неговото
прилагане. Доколкото чл. 118 от ЗДДС съдържа множество хипотези, вкл.
такива предвиждащи нарочна подробна уредба в подзаконов нормативен акт,
е следвало АНО да посочи и съответната препращаща разпоредба /в случая
чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС/. Липсата на конкретизация коя от коментираните
хипотези органът приема за осъществена представлява непрецизна правна
квалификация на деянието, която допълнително ограничава правото на
защита на соченото за нарушител лице.
На следващо място административнонаказващия орган е допуснал и
друго процесуално нарушение, което настоящия състав счита за съществено и
водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според
обстоятелствената част на наказателното постановление процесното
нарушение се е изразява в подаване на данни за доставки от наличната и
монтирана в обекта на жалбоподателя ЕСФП нивомерна система тип NAX-
121 на дати: 11.02.2019 г., 26.01.2019 г., 28.01.2019 г., 29.01.2019 г.,
30.01.2019 г., 31.01.2019 г., 01.02.2019 г. и 02.02.2019 г. Описано по този
начин неправилно АНО е приел, че се касае за едно нарушение, а не за
няколко отделни нарушения. В административнонаказателното производство
няма продължавано нарушение, а всяко едно деяние, което изпълва състава на
едно и също нарушение съставлява отделно такова и следва да бъде
санкционирано самостоятелно (по аргумент на чл. 18 от ЗАНН). Освен това в
АНП не съществува и т.нар. продължено нарушение, на системно
извършване. Предвид това, след като се твърди, че на всяка една от
посочените по-горе дати, жалбоподателят е извършвал бездействие, то е
следвало за всяка от посочените дати, на които се счита, че е извършено
нарушение да приложи отделна санкция за всяко нарушение. С налагането на
едно наказание - имуществена санкция за няколко извършени нарушения, е
нарушена императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, изискваща налагане на
едно отделно наказание за всяко нарушение и поотделно изтърпяване на
всяко едно наказание. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и
7
не може да бъде санирано в хода на съдебното производство с изменение на
наказателното постановление, тъй като това би довело до недопустима
подмяна на волята на наказващия орган чрез избор от страна на съда за кое от
описаните административни нарушения да наложи административно
наказание и в какъв размер.
На следващо място при издаването на наказателното постановление е
допуснато и друго нарушение, което е съществено. На дружеството за
допуснатото нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв. на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Посочената
алинея 2 на чл. 185 от закона предвижда извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. Доколкото конкретното основанието за налагане на
имуществена санкция е в случая е ал.1, то административно наказващия орган
е следвало да посочи в описанието на нарушението, че същото не води до
неотразяване на приходи или при изписване на санкционната разпоредба да
посочи изрично, че прилага изречение второ на ал. 2 от разпоредбата на
чл.185 от ЗДДС. По този начин наказващият орган е ограничил правото на
защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере за какво
нарушение е наказан.
Съдът намира, че описаното в акта и НП нарушение не е посочено
точно и ясно. Последното води до невъзможност да се провери правилно ли е
приложен материалният закон към приетите за установени факти и
обстоятелства. В обстоятелствата част на НП е описано, че нивомерна
система тип NAX-121 е подала данни за доставки на посочените в НП дати.
Посочено е още, че от подадените данни от нивомерна система и декларирани
документи се установявало несъответствие между декларираното гориво и
реално влятото по нивомер. Прието е, че с горепосоченото задълженото лице
не е изпълнило задължението си да подава на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които да дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива. В
случая констатираните несъответствия не са ясно посочени, не са посочени и
8
конкретните документи, доказващи тези несъответствия.
На следващо място, от фактическа страна по делото безспорно се
установи, че като лице, което извършва продажби на течни горива,
дружеството жалбоподател е адресат на цитираните по-горе норми - чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Безспорно е
и, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя е монтирана нивомерна система
тип NAX-121. Предвид на това нормата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ му вменява задължение да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта за търговия на течни горива. От изготвената по делото експертиза се
установява, че за процесните дати доставките на дизел и бензин по
нивомерната система са недействителни. Според вещото лице същите са
генерирани от нивомерната система и са регистрирани в НАП, но при
съпоставяне на наличността на горивата по нивомер и оборота на горива в
дневния отчет, не се установяват такива „доставки“. Според експерта не е
възможно да се установи причината за тези недействителни доставки по
НИС. Като най-вероятна причина вещото лице сочи външно смущение, което
влияе на комуникацията между конзолата на НИС и сондата, като по този
начин се генерира начало на „доставка“. Според експерта това смущение е по
едно и също време, в сутрешните часове, преди започване на работа. Това
навеждало на предположението, че смущението идва от външен
електроизточник (например улично осветление). Характерно било, че след
началото на работа на бензиностанцията и включване на фискалното
устройство, се генерирала „доставка“, която се изпращала в НАП. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като логично и обосновано,
поради което счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано
безспорно.
Съобразно изложеното, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокат и вещо лице: По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
9
поради което съдът намира, че доколкото съдът отменя НП, то основателна се
явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. В случая се
претендират се разноски за депозит за вещо лице в размер на 350 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 585 лв., съгласно договор за правна
помощ и съдействие от 09.03.2021 г. и 100 лв., съгласно Разписка от
18.10.2021 г. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от насрещната страна. Съгласно правилото на чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. След като съобрази направеното
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат и
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението е
основателно и следва да бъде уважено. Делото не се отличава по сложност от
подобен род дела, проведено бе в две съдебни заседания (останалите две
съдебни заседания не се състояха). Действително представените
доказателства не са в малък обем, а по делото бе назначена и изслушана
съдебна експертиза. Като съобрази чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да осъди
Национална агенция по приходите, (ЮЛ, в структурата на което е
административният орган) да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски за адвокат, които с оглед на
горното следва да бъдат определени в размер на 400 лв. Предвид изложеното
по-горе на жалбоподателя следва да му се присъдят направени разноски по
делото в общ размер от 750 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 459636-F474833/27.08.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на
НАП, с което на „М.“ ООД с ЕИК *****, представлявано от В. Х. И.-
Управител на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
10
имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.3,
ал.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „М.“ ООД с
ЕИК *****, представлявано от В. Х. И.- Управител, на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН, сумата от 750 (седемстотин и петдесет)лева, представляваща
направени по делото разноски за депозит за вещо лице и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11